ЮНОШЕСТВО
Мъжът и жената
Мъжът е най-висшето същество, а жената е най-възвишеният идеал.
Бог създава за мъжа трон, а за жената - олтар. Тронът възвисява, а олтарът освещава.
Мъжът е мозъкът, а жената - сърцето. Мозъкът произвежда светлина, а сърцето - любов. Светлината опложда, а любовта възкръсва.
Мъжът е гений, а жената - ангел. Геният е неизмерим, а ангелът - неопределим.
Стремежът на мъжа е върховна слава; стремежът на жената е изключителна добродетел. Славата проявява величие; добродетелта проявява божественост. Мъжът има превъзходство; жената - предимство. Превъзходството представлява силата; предпочитанието представлява правото.
Мъжът е силен чрез разума; жената е непобедима чрез сълзите. Разумът убеждава; сълзите трогват.
Мъжът е способен на всякакъв героизъм; жената - на всякакво мъченичество. Героизмът облагородява, а мъченичеството възвисява.
Мъжът е кодексът, а жената - евангелието. Кодексът поправя, а Евангелието усъвършенства.
Мъжът е храм, а жената е светилище. Пред храма се разкриваме; пред светилището коленичим.
Мъжът е океан; жената е езеро. Океанът има перлата, която го украсява; езерото има поезията, която го прави ослепително.
Мъжът е орел, който лети; жената е славей, който пее. Да летиш означава да владееш пространството, а да пееш - да завладяваш душата.
Мъжът има фенер: съвестта; жената има звезда: надеждата. Фенерът води, а надеждата спасява.
Така мъжът се намира там, където свършва земята, а жената - там, където започва небето.
Виктор Юго
БИОЛОГИЧНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА
Когато разглеждаме биологичните различия между мъжа и жената, можем да кажем, че при слизането си на Земята и в тялото, мъжът прониква по-надълбоко, а жената остава на по-космическо ниво. Може също така да се каже, че жената никога не е загубила напълно Рая, докато мъжът го е загубил и успява отново да го намери само със собствени усилия, но за сметка на това е спечелил Земята.
По време на юношеството, в пубертета, тази разлика става видима. Самото физическо тяло изразява тези различия.
В оплождането имаме архетипен образ на цялата връзка. При срещата си с яйцеклетката сперматозоидът я опложда и дава началото на ново същество, различно от бащата и майката. Когато няма „среща“, сперматозоидът и яйцеклетката са обречени да умрат. При жената настъпва менструация, при която яйцеклетката се елиминира.
Мъж:
- По-тежък скелет, с повече калций – елемент, който го свързва със Земята.
- По-силна мускулатура, по-развита. Торсът и крайниците са по-развити. Образува се триъгълник, чиято основа е отгоре.
- В пубертета гласът става с една октава по-дълбок (по-дебелият глас е признак за едно по-дълбоко инкарниране в тялото).
- По-тежък мозък, склонен към логическо и рационално мислене (лявото мозъчно полукълбо е по-развито).
- Външни за организма полови органи по-близо до земята; пенисът се нарича „член“ (подобно на двигателните органи) (на испански език това е думата за „крайник“, бел.пр.)
- Сперматозоидът е една малка точица с дълга опашка и много малко вещество.
- Произвеждат се хиляди сперматозоиди. Нужна е тласкаща сила, за да излязат.
- Сперматозоидите са изключително подвижни и милиони от тях се отправят към яйцеклетката, за да я опродят.
- Проникването и оплождането стават чрез активност.
Жена:
- По-лек скелет, поради което в таблиците за теглото, когато мъжът и женала са еднакво високи, жената трябва да тежи по-малко.
- Повече мастна тъкан, по-малко мускули (с изключение на спортистките). Тазът и тазовият пояс са по-развити. Гръдният кош образува триъгълник с основата надолу.
- Гласът си остава един тон по-висок.
- Мозъкът е по-лек, интуитивен и практичен. Дясното полукълбо е по-развито.
- Половите органи са вътре в организма, без да има движение.
- Яйцеклетката е кръгла и съдържа повече маса, вещество или материя (матер=майка). Тя е голяма, в сравнение с главата на сперматозоида.
- Само една яйцеклетка узрява всеки месец (икономия).
- Яйцеклетката не се движи. Стига до матката благодарение на движението на канала.
- Оплождането става чрез селекция. Яйцеклетката избира кой сперматозоид да я оплоди. Имаме приемаме, но не и пасивност.
Трябва да се отбележи, че при истинска среща в емоционалната и духовната сфера се случва същото: имаме оплождане и от тази връзка се появява нещо ново. От друга страна, връзката, в която двамата вървят паралелно, без среща, е обречена на смърт.
В интимната физиология на кръвта също има различия между мъжа и жената. Ако погледнем символа за мъж, виждаме, че той е и символ на планетата Марс. Силите на Марс (или на духовните йерархии, обитаващи тази планетарна сфера - Престолите или Духовете на волята) участват във формирането на мъжкия организъм, особено на гласа, и при образуването на червения цвят на кръвта – хемоглобина, който съдържа желязо. В праисторически времена на Земята същите тези марсови сили са били отговорни за образуването на желязото в почвата.
Как можем да разбираме силите на Марс?
Марс е универсален, архетипен елемент, израз на сила, власт, борба, агресивност. В кръвта желязото създава връзката между духовното и земното, като ни дава възможност да се проявяваме активно на Земята.
Когато човек е анемичен (липса на желязо в кръвта), той е слаб, не желае да работи. Кръвта на мъжа съдържа повече червени кръвни телца, отколкото тази на жената (пет хиляди на кубичен милиметър) - следователно повече желязо. Когато организмът е „нападнат“ или заразен, серумното желязо (свободно от кръвната плазма) се мобилизира, за да защити тялото, точно както военните оръжия, които се изковават от желязо. Ако по време на инфекция ни липсва серумно желязо, се чувстваме отпаднали.
Ако погледнем символа за жената, виждаме, че това е същият символ, като този за планетата Венера. Силите на Венера (или на духовните йерархии, които обитават тази планетарна сфера - Архаите) имат специфично въздействие върху формирането на някои органи, особено на бъбреците, но също и на всичко, което събира вещества в организма (бъбречните чашки имат формата на чаша).
В кръвта медта играе важна роля в смисъл, че образува съд, в който да се поеме силата на желязото. По същия начин, по който желязото е свързано с Марс, медта се е образувала на Земята чрез действието на планетата Венера.
Днес знаем, че за лекуването на анемия не е достатъчно да се дава само желязо, а е необходимо да се добави и мед, за да може желязото да бъде усвоено от организма.
Количеството мед в кръвта на жените е по-голямо от тази в кръвта на мъжете. Мед има в почти всички ензими, които спомагат за химическите реакции (като посредник).
Как се проявяват силите на Венера?
В красота, хармония, любов и топлина.
При горене желязото излъчва ясна, сияйна светлина. Медта, от друга страна, излъчва по-червеникава светлина. Може да се каже, че желязото също дава на мислите ни светлина, докато медта им придава топлина.
Дори в най-вътрешната част на физиологията на кръвта тези два елемента се допълват взаимно. Медта представлява съд за действието на желязото и по този начин едното допълва дейността на другото.
Когато човек е анемичен, той става апатичен. Неговият дух не е в състояние да се прояви на Земята.
Марс – мъж: по-голямо количество желязо в кръвта, светлина, борба, защита, оръжие, сила, говорене;
Венера – жена: по-голямо мед в кръвта, топлина, красота, любов, околна среда, възприемчивост, чувствителност;
Израз на тези сили в действие може да се види при диалога. Човекът, който говори, който се изразява, играе ролята на Марс. Но за да протече добре един диалог, трябва правилно да се оформят изреченията, да се използват правилно думите, в подходящ тон – трябва да успеем да изразим с думи това, което чувстваме или мислим, а това няма как да стане ако другият човек не поеме ролята на Венера: тя трябва да създаде средата, съдът за приемане на думите – нужно е да бъдем „целите слух“ (ушите ни и ушните ни миди имат формата на съд/приемник), трябва човек да участва с любов и топлота, за да може другият да се отвори, да му помогне да се изрази по-добре, като му задава въпроси.
Обаче какво се случва най-често? Един човек се изразява, а другият, вместо да отвърне с приемствеността на Венера, веднага е готов с отговора, и едва другият е спрял да говори, веднага отговаря. В такъв случай имаме работа с две Марсови души и това може да доведе до скарване.
В истинския диалог ролите на Марс и Венера се редуват ритмично и може да се случи така, че в резултат на такъв разговор да възникнат напълно нови и творчески идеи или чувства.
„Когато двама от вас се съберат в Мое име, Аз ще бъда между тях“. Това са думите на Христос. Създава се трети елемент, който се ражда творчески от двамата.
Също така е възможно играта между тези две сили да се наблюдава по време на ембрионалното развитие. Половата и пикочна система и най-вече бъбреците, са разположени в средата на тялото и чак по-късно се преместват и слизат към долната част. В същото време част от мозъка и нервната система се преместват към горната част на тялото, в посока към главата. По отношение на ембрионалната еволюция тук имаме повторение на това, което се е случило през лемурийската епоха с изгонването от Рая. От една страна, се формират половите органи, а от друга - органите на познанието, нервно-сетивната система.
Биологичната полова част е подвластна на инстинктите и се пробужда през пубертета, в хода на половото узряване. Преди този период физическа разлика между момчетата и момичетата има, но не се забелязва съответната разлика в душевното поведение.
В ембриона половата или полово-пикочната система е единна система, която по-късно се диференцира. Докато при мъжкия пол се развиват определени части, еквивалентните им части при женския пол атрофират, и обратно - особеностите, развити при женския пол, атрофират при мъжкия. В необичайни случаи двете части се запазват, което води до хермафродитизъм.
В юношеството младите хора се пробуждат, когато за първи път усетят телесни промени, като например първата менструация и растеж на гърдите при момичетата или първата еякулация при момчетата. Това е етапът, в който често откриват сексуално удоволствие от собственото тяло; едва по-късно се появява интерес към другия пол, като реакция на първичния импулс да се обедини отново това, което е било разделено.
Следователно ние имаме както мъжки, така и женски органи и хормони. При жените преобладават женските хормони, а при мъжете - мъжките хормони. При менопаузата и андропаузата съответните стойности намаляват и всеки остава с по-висок процент хормони от противоположния пол, отколкото преди.
По време на пубертета младите хора се борят с проблема за полярността. От една страна се пробужда сексуалният импулс, инстинктите и желанията, а от друга се пробуждат идеите, идеализмът и идеята за идеалния човек. Ако съществуващите сили за развитие се хабят само за сексуални открития – дали чрез прекалена мастурбация или преждевременни полови отношения, мисленето, което също процъфтява сега, е изложено на риска да загуби жизненост и креативност и да е превърне в мъртва интелектуална дейност, под формата на логическо и формално мислене, което в бъдеще ще си остане единственият начин на изразяване.
В нашето съвремие тази дисоциация е често срещана, тъй като, ако, от една страна, се разпространяват преждевременни сексуални търсения, придружени от все по-крайни преживявания, то, от друга страна, чисто интелектуалното и материалистично образование, на което е подложено голямото мнозинство от млади хора, допринася за това благородната част на човешкото същество - неговото творческо мислене - да не се развие правилно.
В юношеството младият човек търси истината и автентичността във възрастните. Търсейки истината, той поема по пътя на своето духовно търсене - това, което му дава сили да направлява собственото си развитие. Той трябва да намери не само научни истини, но и психологически (или душевни) и духовни истини.
През този етап за младия човек би било много важно да отложи малко началото на сексуалните си преживявания, за да могат неизползваните творчески сили в тази сфера да допринесат за развитието на неговата личност. По този начин той или тя биха могли да заченат творчески мисли и дела, които в крайна сметка да дадат решения на екологични, социални, хуманитарни и културни проблеми, без те да се превърнат в роботи в света на модерната техниката, който не може сам по себе си да предложи цел в живота.
Щетите в тази област стават все по-очевидни. Ако се погледне на това образно, може да се каже, че „плодът от дървото на познанието носи смърт“ и етерният организъм постепенно отслабва. Смъртта и страхът са надвиснали над младите хора и може би най-сериозният пример за тази ситуация днес е страхът от СПИН.
С настъпването на юношеството човешкото същество навлиза в силата на любовта по отношение на всичко, което го заобикаля.
Нещо, което има особен оттенък, нещо отделно от обикновения живот, е любовта между мъжа и жената. Само ако я разглеждаме като нещо специално, можем да разберем нейната мисия в света.
Рудолф Щайнер
Желанието изгаря, психически, по своя обект; то е студено по отношение на целия останал свят. Колко студено е изгарящото желание! Любовта е пламъкът, който дава топлина и светлина на всички. Желанието е обърната любов.
То лишава всички и от топлина, и от светлина.
Джон Ф. Гарднър, „Любовта и илюзията за любов“
По силата на биологичната си природа мъжът е ориентиран повече към мисленето и действието, а жената - към чувствата.
Разглеждайки произведения на изкуството от много древни времена, виждаме аспект на мъжествеността, представен от борбата и силата, с фигури в действие, които държат в ръцете си бойни инструменти. Съществуват и изображения на мъжа като мислещо същество. Най-красивото е това на скулптора Роден 11 в „Мислителят“. Още в гръцките статуи, изобразяващи велики философи, представят само бюстове, т.е. горната част на тялото – торсът и главата.
Жената обикновено е представена с нейната красота, понякога с дете или с музикален инструмент в ръцете. При женските изображения преобладава средната част на тялото – сърцето и белите дробове, областта на чувствата.
Един очарователен разказ на Манфред Кибер 12 показва различията между мъжката и женската логика:
Господин Лупс беше врабче, а жена му се казваше госпожа Лупс, защото жените приемат фамилията на съпрузите си.
Беше пролет и госпожа Лупс мътеше яйцата си. Господин Лупс беше ходил за храна и сега седеше на ръба на гнездото и гледаше слънцето. Тя си помисли: „Хората винаги казват, че врабчетата са буйни и шумни, но това, разбира се, се отнася само за мъжките. Всъщност аз нямам такова мнение за моя съпруг. Той все още не е идеалния съпруг врабче, но напредва.“
Тогава господин Лупс каза: Искам и аз да мътя яйцата.
-Не - отвърна госпожа Лупс. Не толкова заради принципа, а най-вече по педагогически причини.
- Пиу, пиу - каза господин Лупс, - яйцата са и мои.
- Не - каза тя. Не по принцип, а отново по педагогически причини.
Господин Лупс размаха криле, развълнуван.
- Имам право да излюпя яйцата, аз съм бащата! - извика той.
- Не се вълнувай толкова, в гнездото няма много място. Освен това ме изнервяш. Мъжете трябва постоянно да махат с крила! Вземи пример от мен: аз винаги съм спокойна. Разбира се, яйцата са и твои, но те не са повече твои, отколкото мои. Казвала съм ти го и преди. Помисли си, ти си женен!
- Постоянно мисля за това - оправда се господин Лупс, - но тогава ти го каза по друг начин, а това е нелогично.
- Не ме занимавай с твоята логика - възрази госпожа Лупс, - ние сме съпруг и съпруга, а не „логици“.
- Е, добре - възкликна господин Лупс, размахвайки високомерно клюна си.
- Тогава вярваш ли го???
Господин Лупс спря да си движи човката.
- Да, мила – отговори той.
„Напредва“, си помисли госпожа Лупс.
- Отивам в клуба – заяви господин Лупс, пощейки крилете си.
- Ти също би могъл да помътиш яйцата – каза госпожа Лупс с укор – цяла сутрин седя върху тях. Да не си мислиш, че се забавлявам? Те са и твои яйца!
Господин Лупс я погледна изумен и си помисли, че сигурно слънцето ще спре да свети на небето, но то продължи да свети.
- Човката ми няма думи – извика той – Преди малко исках да ги мътя и тогава яйцата бяха твои. Сега искам да ида до клуба и изведнъж яйцата били мои! В крайна сметка чии са яйцата?
- Не викай толкова силно - каза госпожа Лупс, - разбира се, че яйцата са твои, казах ти го и преди.
Господин Лупс остана изненадан.
- Лъжеш се - каза той с тих глас.
- Жените никога не грешат - каза госпожа Лупс.
- Добре, добре, скъпа моя - примири се господин Лупс и седна върху яйцата, които не бяха негови, но в същото време бяха негови.
- Мъжете не са много внимателни - добави госпожа Лупс, като нежно го упрекна - в живота ти е липсвала женската ръка.
- О, да - съгласи се господин Лупс, като погледна надолу към малките нокти на жена си.
Госпожа Лупс се вслуша внимателно в шумовете, идващи от яйцата, които господин Лупс мътеше.
- Едното вече чурулика в яйцето - каза тя щастливо.
- Тогава ще е женско - каза г-н Лупс.
Госпожа Лупс се обърна с лице към съпруга си:
- Разбира се - съгласи се тя, - ще бъде женско, защото интелигентността е тази, която се проявява първа.
Господин Лупс много се ядоса, но продължи послушно да мъти яйцата.
- Но първото излюпено яйце ще бъде мъжко - каза той предизвикателно.
Госпожа Лупс застина.
- Това, което първо изчурулика, първо се излюпва; следователно то ще бъде женско. Но нека сега аз мътя яйцата, защото положението става критично. Жените знаят повече за това. Освен това яйцата са мои.
- Да, разбира се, скъпа - отвърна г-н Лупс.
Не след дълго от яйцето се излюпи първото пиленце, което беше мъжко. Господин Лупс гордо разпери пера и зацвърча подигравателно.
- Видя ли? – провокира го жена му - Не ти ли казах, че ще е мъжко, но вие, мъжете, все всичко знаете....
Господин Лупс отвори човката си по-широко от всякога - да я отвори по-широко би било анатомично невъзможно, - но не успя да издаде нито звук. Затова реши да си я затвори, но вече окончателно.
„Сега той е готов и нашият брак ще бъде щастлив“, помисли си госпожа Лупс, докато помагаше на другите пиленца да се излюпят.
- Сега трябва да отидеш в клуба, скъпи, за малко развлечение. Отдавна те съветвам да го направиш... а на връщане донеси малко храна.
- Да, да, скъпа - каза господин Лупс.
В клуба господин Лупс произнесе реч: „Ние сме мъже, нашата работа са делата, с това трябва да се занимаваме, с делата“ - извика той, жестикулирайки с крилата си.
Междувременно госпожа Лупс топлеше пиленцата си в гнездото.
- Вие ще носите фамилията на баща си: всички ще се казвате Лупс – пиюкаше тя нежно – защото именно чрез фамилията жените следват мъжете си.
12 В „Книгата на Манфред Кибер“ (Мюнхен, Hesse und Becker Verlag, s.f.)
В следния анекдот можем да видим нещо много типично за съвременните мъже: в края на седмицата двама мъже се намират в една къща, заедно със семействата си. Жените им са сготвили (някои мъже също обичат да готвят) и сега двамата ще мият чиниите. Изпълнени с ентусиазъм те разговарят за театъра. Никога не са мили чинии тъй ентусиазирано и разговорът протича много оживено. На следващия ден намираме две забравени тенджери – едната с ориз, а другата с морски дарове, и двете вкиснали.
Превод: Ати Петрова