Разговорът на Рудолф Щайнер със звездите
Звездите на смъртта: 30 март 1925 г.
Един от многобройните дарове, които Рудолф Щайнер даде на човечеството, е разбирането за наистина космическата природа на човешкото същество. Той многократно, по различни поводи, разширява разбирането ни за космоса не като за едно механично царство на физически тела, а като царство на съзнанието, в което ние се формираме и живеем заедно с по-висши същества в живота си преди и след телесното въплъщение на Земята. Това е нашият истински духовен дом. Неговият труд е основата, върху която се гради новото разбиране за връзката ни със звездите, наречено астрософия. Централно място в тази нова връзка заема начинът, по който можем да започнем да участваме по-съзнателно заедно с космическите интелигенции във великите цели на еволюцията и как нашите земни дейности могат да се превърнат в храна за космоса, дори да преобразят самия космос. Именно в този смисъл ние „говорим със звездите“ - най-вече с това какви плодове ще занесем в космоса след смъртта. По този начин изместваме вниманието си от егоистичната ориентация към това какво звездите „правят за мен“ и вместо това към нас е отправен призив да помислим какво бихме могли да предложим на космоса на звездния свят от същества. По този начин картината на звездите в момента на смъртта може да представлява една имагинация за нашите постижения и стремежи към космоса. Д-р Елизабет Вреде, ръководителка на Математическата астрономическа секция на Школата за духовни науки към Гьотеанума в Дорнах по време на живота на Щайнер, веднъж в една лекция говори за споменаването от Щайнер на значението на звездите при смъртта като дори по-важни от звездите при раждането. Вили Зухер описва прочитането си на доклада за тази лекция като своя „Аха! момент“, който го насочва по житейския му път към разработването на нова звездна мъдрост (астрософия), подходяща за съвременното човечество:
Тази картина ме порази като мълния. Появи се перспектива, която вече не изобразяваше човека като безпомощен обект на ритмите и движенията на звездите. Душата на човека означаваше нещо за звездите; те дори очакваха това, което той трябваше да им донесе като плод на земния си опит. Лъчът на надеждата, който сякаш хвърляше светлина върху стремежа на човека към духовна свобода, падна връху сферата на астрологията... Усещането, че човекът не е просто едно създание, а е на път да стане сътрудник дори на космоса, се оформяше все повече. Това ни даде надеждата, че подобни конструктивни възгледи в крайна сметка биха могли да бъдат открити и по отношение на връзката на човека със звездите в момента на неговото въплъщение. По-късните открития доказаха, че това не е била напразна надежда.
Ако някое човешко същество е било съзнателен сътрудник с космическия свят на битието, то това е бил Рудолф Щайнер.
Поради това искам да предложа скромен жест на възпоменание и благодарност по случай 100-годишнината от смъртта на Рудолф Щайнер на 30 март 1925 г., който ще представи картината на звездите във времето на смъртта на Рудолф Щайнер и как те могат да се превърнат в една перспектива за неговите дарове към космическия свят от звездни същества. Един от начините е да се проследи пътят на Сатурн назад в биографията и да се види кога е преминал през позициите на наличните планети в момента на смъртта му. Какво може да бъде разкрито от това? Изучаващите антропософия знаят, че Сатурн е великата сфера на кармата, пазителят на Акашовата хроника, където всичко, което се случва на Земята, се записва и съхранява в космическата памет. В този смисъл Сатурн, като носител на нашата карма, помни и записва житейските събития, които се предават след смъртта. В живота след смъртта всички ние претърпяваме едно постепенно „разширяване“, при което се издигаме през планетарните сфери, като оставяме там онези плодове, както и нереализираните цели, които сме развили на Земята. Ние даряваме на различните сфери това, което можем да допринесем за техните задачи и роля в космическия ред. Така че, ако проследим Сатурн назад в биографията и погледнем времето, когато той е преминавал през мястото на планетата в позицията на смъртта, можем да добием впечатление или представа за това, което индивидът е дал на сферата на Юпитер или на сферата на Венера, например, чрез работата си през живота. Планетите при смъртта са фиксирана картина на живота, изживян от космическа гледна точка. Това, разбира се, е само една от гледните точки за разбиране на пътя на човека в духовния свят след смъртта.
Преди да разгледаме хороскопа на смъртта (или може би бихме могли да го наречем космически хороскоп на раждането), искам да отбележа, че в момента, през март 2025 г., Нептун се намира на същото място, на което е бил при раждането на Щайнер през 1861 г., на 358 градуса (или 28 Риби, тропически знак), съвсем близо до точката на пролетното равноденствие на 360 градуса. От смъртта на Щайнер досега Нептун е извършил една пълна обиколка. Може би това днес може да послужи като вдъхновение и за нас. Нептун (както е описано в последната ми статия) представлява онази сфера, която е свързана както с потенциалното развитие на нивото на познание Будхи (или Дух на живота), така и със сенчестия елемент, свързан с дейността на Ариман в света, който иска да механизира „живота“. Риби е съзвездието носител на задачата на нашата епоха на Съзнателната или Духовната душа, а именно да се развие силата на егото, която може да започне свободно да се справя със света на материята и да се изправи на собствените си крака. Това обаче е и Епохата, в която трябва да повишим съзнанието си за духовното в човешкото същество. Ариман е особено активен в тази Епоха, тъй като сме се спуснали към материализма. Всъщност тази Епоха е повратна точка за човешкото съзнание. Рудолф Щайнер е единственият учител, който правилно идентифицира Ариман като онзи световен противник, стремящ се да материализира човечеството, и предлага пътя за преодоляване на неправомерните му намерения. Слънцето срещна Нептун в съвпад на 19 март, което донесе потенциала на слънчевия „Аз“ да посрещне това Ариманово предизвикателство. И така, може би можем съзнателно да се свържем с този импулс от раждането на Рудолф Щайнер, който е избрал да се въплъти с Нептун тук, тъй като сега той завършва една пълна орбита от раждането му, завръщайки се в звездите на нашата епоха.
По-долу е представено изображение на разположението на планетите в действителните съзвездия на неподвижните звезди в деня на смъртта на Рудолф Щайнер. Този хороскоп включва традиционния зодиак на „знаците“, използван в астрологията, като вътрешен кръг, и астрономическите съзвездия от неподвижни звезди на зодиака, с техните астрономически градусни граници, във външния кръг, като са използвани новите символи за зодиака, разработени от Вили Сухер като по-модерно представяне на тези съзвездия. За по-голяма яснота съм изписал свързаните с тях имена. Планетите са поставени там, където са се намирали в момента на смъртта, като са използвани традиционните символи на планетите. За тези, които не са запознати, цветовете са: Плутон, Нептун и Уран са в лилаво, Сатурн - в синьо, Юпитер - в оранжево, Марс - в червено, Слънце - в розово, Венера - в зелено, Меркурий - в тъмножълто, Луната - в светлосиньо. В черно съм проследил назад във времето от смъртта, движението на Сатурн през живота на Щайнер. Навлизането в подробни детайли е извън намерението на тази възпоменателна статия. Искам обаче просто да посоча някои от събитията в биографията на Щайнер, записани от паметта на Сатурн, които биха могли да ни помогнат да разберем по-добре как тези планетни сфери са могли да поемат конкретни области от неговия жизнен опит и работа. Това в никакъв случай не е изчерпателно, тъй като тези позиции, особено на външните планети, трябва просто да сочат към един времеви отрязък от живота му, в който може би са били предложени много лекции и инициативи. Също така не сме посветени във вътрешните процеси и решения на Рудолф Щайнер, които, разбира се, биха били от значение. По-скоро споменавам това, което смятам за значимо и което е особено свързано с конкретните планетарни теми. Всички цитати от Щайнер по-долу са взети от неговата Автобиография: Глави от моя живот.
Сатурн се е намирал на мястото, което е заемал в момента на смъртта, през 1895/96 г., в звездите на Везни. Поради ретроградно/директното му движение връзката му с тази позиция се е проточила в продължение на няколко месеца. Това е един пълен цикъл на Сатурн преди смъртта, един вид обратно завръщане на Сатурн. Това е било около 35-ата му година, важна година в биографията като цяло, която Щайнер описва в автобиографията си като времето на „трансформацията на моя душевен живот“. Той го описва по следния начин:
Много важни вътрешни преживявания бяха свързани с трансформацията в моя душевен живот. Чрез вътрешни преживявания научих за същността на медитацията и нейното значение за разбирането на духовната сфера... сега в мен се появи нещо, което изискваше медитацията като абсолютна необходимост за моя душевен живот.
Също по това време, когато Сатурн е бил във Везни, Щайнер е трябвало да реши дали да говори или не пред света на базата на своите духовни възприятия - едно важно кармично решение. Везни е онова съзвездие, което е свързано с претеглянето и решенията. Но по-важното е, че звездите на Везни са свързани езотерично с Михаил и неговия велик импулс за човечеството, започнал през 1879 г. Съдбата на Щайнер, разбира се, е дълбоко свързана със задачата на Михаил чрез Антропософията като училище на Михаил на Земята. Сферата на Сатурн е носител на космическата памет и носител на божествения план за еволюцията, заложен в нейното начало. Щайнер описва онези, чиято карма, въз основа на конкретната им индивидуалност и преживявания, е оформена особено много в сферата на Сатурн:
А когато разкрием това в личност с изключителна важност в световната история, нашето виждане за Вселената придобива съдържание с неизказано величие и сила. (GA 141). Положението на Сатурн при смъртта заема централно място и за следващото въплъщение като бъдещ импулс.
Сатурн е бил в позицията на Юпитер по време на смъртта в края на 1901 г. и през 1902 г., в звездите на Стрелец, когато Юпитер е бил в противоположното съзвездие, където е бил по времето на Голгота. Той се е намирал на позицията точно срещу тази на Юпитер по време на Голгота през декември 1901 г., когато Щайнер изнася лекциите си „Християнството като мистичен факт“ (започнали през октомври 1901 г.), довели до публикуването на „ Християнството като мистичен факт “ през 1902 г. Това е важен преходен момент в духовния път на Щайнер, когато той се заема с учението за Христос, тъй като започва да се отдалечава от източната ориентация на традиционния езотеризъм и да се насочва към езотеричното християнство. Той го описва в автобиографията си като време на душевно изпитание: Това беше време на изпитание за душата ми, когато гледах християнството. Този период продължи от момента, в който напуснах работата във Ваймар, до момента, в който написах книгата си Християнството като мистичен факт. По-нататък той описва едно най-важно събитие през този период, в което описва, че е застанал духовно пред Мистерията на Голгота в дълбоко и тържествено честване на познанието (около 1901 г., през 40-ата си година). През 1902 г. е създадена Германската секция на Теософското общество с генерален секретар Щайнер и той изнася първата си лекция по антропософия. Можем да си представим, че това време на преход, произтичащо от духовната среща с Мистерията на Голгота и възникналото от нея учение за езотеричното християнство, е прието по време на живота след смъртта от сферата на Юпитер като духовна субстанция за съществата на Юпитер и за всички души, които могат да се обединят с нея при слизането си към раждането, според собствената си карма.
Сатурн пресича позициите на четири планети при смъртта в звездите на Риби. Уран през 1907 г.; Венера през 1908 г. и Слънцето през 1909 г. Всички тези планети са планети на трансформацията. Слънцето е космическото представяне на духовното „аз“, изразяващо същността на духовната индивидуалност. Двете вътрешни планети Меркурий и Венера предлагат трансформационни потенциали, особено след деянието на Христос. Венера е онази сфера, която се стреми да обедини отново човешкото същество с божественото духовно и е исторически свързана с мистериите. Сега тя носи основите на новите християнски мистерии поради прехода, настъпил в живота на Христос на Земята. Меркурий е сферата на Михаил, ликът на Христос, Духовното слънце, тъй като се стреми да интегрира отново космическата интелигентност в земната интелигентност чрез изкупление на мисленето и интегриране на духовното в земното познание. Това е същността на духовната наука. Уран също се намира точно в звездите на Риби. Тази „нова“ планетарна сфера е исторически свързана с езотеричното християнско течение, но също така е онази сфера, която предлага на хората потенциала да направят първите стъпки към ново духовно познание и трансформация на душата в разгръщане на духовния Аз. Така че е важно, че Рудолф Щайнер има какво да предложи на тези планетни сфери и на звездите на Риби като цяло от работата си за задачите на настоящата ни Рибна епоха. Той говори за задачата на тази епоха по следния начин:
Духовната наука е трябвало да се появи, за да не премине незабелязано тази епоха на етерно ясновидство, която изкупува епохата на мислене, контролирано от разбиране, обвързано с мозъка... Чрез разбирането на тези сили ще развием способностите, които ще можем да постигнем в тази епоха на Риби. Човек се издига до истинско човешко достойнство само когато схване в дълбочина отношенията, които лежат в основата на духовното. (Повторното появяване на Христос в ефирното GA 118 ,10 май 1910 г.)
А по-късно: Човекът е откъснат от небесните сили, той е заточеник в материалистичния период. Но в тази Пета следатлантска епоха той има най-голямата възможност да стане духовен. Никоя епоха не е била толкова благоприятна за духовността, колкото тази пета епоха. (Древни митове GA 180 8 януари 1918 г.)
Значими житейски събития, свързани с времето, когато Сатурн е бил в Риби на позицията на планетите при смъртта, които биват поети от космическите интелигенции на тези сфери, са:
Сатурн на позицията на Уран 1907 г. - Това е времето на откриването на Мюнхенския конгрес на Теософското общество, което Щайнер описва като времето, когато връзката с Ани Безант и нейната Езотерична школа на Теософското общество е напълно скъсана по взаимно съгласие. След това Щайнер може внесе цялото си духовното познание в своята Езотерична школа.
Сатурн на позицията на Венера 1908 г. - Това е времето, когато Щайнер предлага два от най-дълбоко езотеричните християнски лекционни цикъла върху Евангелието на Йоан и Апокалипсиса. Венера е онази сфера на новите Християнски мистерии, чието въвеждане в света беше една от централните задачи на антропософията.
Сатурн на мястото на Слънцето 1909 г. - публикувана е ключовата основна книга на Щайнер - „Окултната наука“ , в която се съдържа всеобхватно знание за огромните еволюционни цикли на Земята, за природата на човешкото същество, за живота след смъртта и за пътя на познание чрез посвещението.
През 1913 г. Сатурн е в позицията на Марс при смъртта, в Телец. Това е годината, в която Щайнер е изключен от Теософското общество и основава Антропософското общество. През септември същата година е положен основният камък на първия Гьотеанум. Тук можем да видим качеството на Марс във връзка с поемането на физическия материален свят в реалното материално въплъщение на антропософията. Телец ни представя картината, която ни напомня за връзката му с египетската/халдейската епоха, когато са построени големите храмове - пирамидите и зикуратите. Тежката земна природа на бика, подобно на огромните солидни каменни основи, които в същото време имат върхове като храмове на космоса, съгласувани със звездите, подобно на рогата на бика, настроени към космическите сили. Така и Гьотеанумът е храм на новия духовен импулс на антропософията.
Това са само няколко указания за това, което бу могло да бъде дълбоко сложно изследване. Но може би по този скромен начин можем да видим конкретни примери за това как делата на Рудолф Щайнер на Земята са били запомнени и включени в големия космос, както показва активността на Сатурн във връзка с астерограмата на неговата смърт. Все пак трябва да се внимава тази дейност да не се разглежда като някаква причинно-следствена връзка в личната карма, а по-скоро като дар на Рудолф Щайнер, като посветен, към звездите, в полза на бъдещото човечество. Ако някое човешко същество е действало в условията на свобода и съзнателно сътрудничество с висшия божествен свят, то това е бил Рудолф Щайнер. Било е ясно, че действията му не е трябвало да се ръководят от астрологични съображения. Всъщност, когато веднъж един астролог му казал, че трябва да отложи лекция поради „лошите“ астрологични влияния в този ден, той още по-твърдо бил решен да говори. Част от новата ни задача като хора е все повече и повече да работим от своя „аз“ с пълно съзнание, не от лични нужди и кармични съображения, а от любов към света и намерение да поставим кармата си в служба на по-голямото добро. Това е новата Христова дейност за Земята, с която можем да решим да се свържем. Това е и по-висшето призвание на Риби, със звездите на крилатия Пегас на новото мислене над него: да служим на света в жертвена любов от по-висше познание за нуждите на човечеството в изпълнение на великия план на еволюцията, заложен за първи път във великия подвиг на жертвата от Престолите, който се помни в звездите на Риби.
Джонатан Хилтън
30 март 2025 г.
Astrosophy.com
Превод: Ати Петрова