РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
За да разберем биографичното развитие на мъжете и жените, които от юношеството нататък се диференцират физиологически, първо трябва да разберем мъжете и жените.
Нека се върнем към началото на земната еволюция.
В Битие Бог създава мъжкото и женското същество от глина по свой образ и подобие, като му вдъхва дух чрез божественото си дихание. Ражда се ново същество, хермафродит, без познание и все пак в единение с божественото (Адам Кадмон).
В книгите Окултна наука и Хрониката Акаша Рудолф Щайнер поставя този период в края на лунната епоха на Земята (лемурийската епоха), когато това същество живее в Рая, в етерен (жизнен) свят между лунната сфера и Земята.5 Оставането в тази градина предполага спазването на определени закони, като например да не се яде плодът от „дървото на познанието“.
Едва по-късно Владетелят на Земята и Луната (Елоах) кара човека, наречен Адам, да заспи дълбоко и му изважда едно ребро, от което създава Ева - човешката душа – едно подобно, но полярно същество, което да му бъде другарка. Така се появява божествената любов и дуалността.
Защо Ева е сътворена именно от ребро? Реброто принадлежи към гръдния кош, който пази сърцето и белите дробове – жизнената средата на нашите чувства, същината на душата, която не е свързана със земята така, както крайниците ни. Даже за древните хора гърдите, гръдният кош, са били синонимни с любовта.6
Адам и Ежа живеят в райския свят много дълго време, съжителстват със заобикалящия ги дух, свързани с космическите закони, все още в несъзнателно, сънно състояние, размножаващи се вероятно по същите тези закони. Намират се в сънно състояние, в безсъзнание, наслаждават се на божествената духовна любов на целия Рай и се хранят с неговите плодове.
В Рая имало две дървета: на познанието и на живота. Законът гласял „да не се яде от дървото на познанието“ - за доброто и злото – „защото който яде от него, ще умре.“ Не може да се опознае Доброто или Злото, без да се включи и смъртта.
Еволюцията е щяла да продължи в този райски свят, ако не се беше случило изкушението на Луцифер. Той също се намира в този духовен райски свят и знае, че „Адам ще бъде като Господ, когато се научи да различава доброто от злото“. Луцифер убеждава душата, Ева, да яде от ябълката (malum) (на латински „malum“ означава и зло и ябълка – бел. пр.). И понеже нищо не й се случва, тя я предлага на Адам.
Цялостното преди човешко същество сега е разделено: плодът от дървото на познанието позволява на Адам да разграничи доброто от злото. Като хермафродит нямаше да може да бъде изкушен – това е било възможно едва след разделянето на половете, с появата на дуалността, на съмнението. Само тогава става възможен изборът между злото и доброто.
5. Според Рудолф Щайнер, Атлантида и Лемурия са епохи, предшестващи тази, в която живеем днес. Лемурия приключва с огнена катастрофа, а Атлантида с потоп, в резултат от злоупотребата с етерните сили. Виж Р. Щайнер Окултна наука и Атлантида и Лемурия.
6. Относно връзката на чувствата с „ритмичните органи“ сърце и бели дробове. Виж В. Бюхлер Тялото като инструмент на душата.
______
Божествените сили се намесват навреме, попречват на Адам да яде и от дървото на живота, и двамата, Адам и Ева, са изгонени от Рая. Затова, че са яли от дървото на познанието, очите им се отварят и те за пръв път осъзнават голотата си – така навлизат в сетивния свят, въплъщавайки се дълбоко в собствените си тела и отделяйки се от духовния свят.
Знание може да се получи само чрез разделяне. Човекът постига своята самостоятелност, независимост и свобода; това означава да стъпи със собствените си крака на земята, да влезе във физическия свят и да бъде изгонен от Рая, от райската градина, пазена от Херувим, който с меча си ги изгонва, обричайки ги на изгнание. Така човешкото същество навлиза дълбоко в земята, изживявайки оттук нататък страстта, желанието, болката, земното поклонничество, формирането на индивидуална и отделна съдба - в която Ева ще ражда с болка и ще следва партньора си - а Адам ще работи, за да издържа с потта на челото си и двамата, и децата им; всичко това в съответствие с физическата структура на всеки един от тях - с биологичните им тела, които оттук нататък са диференцирани.
За пръв път човешкото същество осъзнава физическото си, биологично тяло и, засрамен от голотата си, се опитва да прикрие половите си органи. (Вижте красивите изображения на тези сцени от ренесансовите художници). Дотогава човешкото размножаване е било партеногенно (както съществува и до днес при нисшите животни, например амебата), т.е. отделя се част от тялото и се създава ново същество. Сега между двете части има привличане - копнеж за единство - и само при срещата им може да се осъществи оплождане, да се създаде ново човешко същество. Биологичното тяло претърпява важни изменения, неговите различия се утвърждават. Човешката форма става предаваема според законите на наследствеността. Богът, който управлява тези закони, е Яхве или Йехова (лунният Бог)8 , който е и водачът на еврейския народ до идването на Христос.
Но какво да кажем за любовта? Онази сияйна светлина, дадена от боговете, божествената любов, дарена на сърцето, постепенно залязва. Хората все повече се отдават на удоволствието на биологичното си тяло и само в определени моменти от живота мракът се озарява от светлината на трансценденталното, от единението с ново същество, което слиза на Земята. Любовният акт и възпроизводството са възможност за контакт с духовната сфера, от която са дошли героите, и която иска да позволи на новото духовно същество да намери своя земен път.
Адам нарича съпругата си „Ева“, за да бъде тя майка на всички живи същества. Сега той е земен човек, носещ зародиша на Аза, но и оплоден от всички минерални вещества. В лемурийската епоха физическото тяло е било все още пластично и подвижно – в него се създават половите органи и размножаването вече не се осъществява чрез партеногенеза, а чрез оплождане, т.е. чрез оплождане на един външен елемент от друг. По същото време се създава и мозъкът, който се развива като орган на вътрешно оплождане, като орган на познанието. Следователно мозъкът и половите органи са полярно противоположни и всеки се стреми към съюз. При оплождането отвън едно биологичното същество се свързва със свое подобно чрез половите органи; при вътрешното, интимно оплождане съществото търси духовния елемент вътре в себе си чрез мозъка.9 Думата „сътворяване“ се отнася както до създаването на биологично дете, така и до създаването на произведение на изкуството, идея, нова творба, т.е. до духовна дейност.
8. Според Р. Щайнер Яхве или Йехова принадлежи на йерархията на Властите или „духовете на формата“.
_______
Според равинската традиция, първата жена на Адам е била Лилит, което на иврит означава „нощната“. Тя била майка на многобройни лоши духове, включително и на Ариман. Адам създава заедно с Ева втория си син, Авел, който бил пастир; „божественото дихание“ на гръцки (пнеума) има по-скоро женски характер; от друга страна, първият син, Каин, е израз на мъжкото. В Каин и Авел също се изразява мъжко-женската полярност.
Каин е земеделец – преобразува земята и извлича от нея онова, което нямаше да съществува, ако не се полагат усилия. Той принася в жертва семената, плодовете от земята, т.е. всичко, което е получил с труда си.
Авел се грижи за духовното, т.е. за овцете – за онова, което се получава от Йехова – и се грижи добре за него, и затова е прието неговото жертвоприношение.
Рудолф Щайнер нарича женско всичко, което е дошло от боговете чрез вдъхновение; мъжкото, от друга страна, е онова, което е завладяно на физически план.
Органите се променят по различен начин при наследниците на Адам. Синовете на Каин стават учени и откриват занаятите и техниката; синовете на Авел и Сет (третият син на Адам) са наречени „божествени синове“, докато синовете на Каин са „синове на Земята“.
„Божествените синове“ не бивало да се смесват със земните, а трябвало да практикуват аскетизъм. Да се свържеш със земното се считало за грях, но божествените синове видели дъщерите на хората (на каиновците), възхитили се от тяхната красота и ги взели за жени, а техните наследници предизвикали гнева на боговете – те били дяволски същества (Рахшасар или Асури), които предизвикали онези страсти у хората, които довели до потъването на Атлантида, епохата, последвала лемурийската, която споменахме по-рано. (При слизането на Христос в ада, след разпятието, тези демонични същества са парализирани. Те ще се проявят отново в края на този век, ако Христовият принцип не бъде приет от човечеството в новата му форма.)
Размножаването започнало да става такова, каквото ни е познато днес, едва в средата на атлантската епоха. Оплождането ставало напълно несъзнателно, осъществявало се, когато хората били в състояние на сън (в метаболитно-репродуктивната област на нашия организъм ние все още сме в безсъзнание, т.е. намираме се в състояние на сън; в ритмичната област - сърцето и белите дробове - сме в полусъзнание, т.е. живеем в сънуващо състояние; само в нервно-сетивната област сме в съзнание, будни сме).10 В много случаи оплождането е ставало в храма, по време на така наречения „храмов сън“, защото е имало интерес да се насочват опложданията според желаните кръвни връзки и едва постепенно половият акт започва да се изпълва със съзнание. Астралното тяло, което е носител на желанията, страстите и алчността, навлиза във физическия организъм в резултат на луциферическото изкушение, на дървото на познанието.
По времето на идването на Месията поддържането на правилната кръвна линия изисквало зачеването да се представи на храмовия свещеник; но и съюзът на Мария и Йосиф бил тайнствен акт, тъй като зачеването станало по време на храмов, т.е. несъзнателен сън. Тъй като извън храмовете зачеването вече е било осъзнато и свързано със сексуалността, това обяснява учудването на Мария и Йосиф при обявяването на бременността.
9. Достатъчно е да посочим, че думата „Антропософия“ съдържа тази символика: Антропосът (мъжът) търси София (мъдростта, женския елемент).
______
След идването на Христос, за пръв път по време на сватбите в Кана се събират хора от различни кръвни линии. От идването на Христос насам кръвните връзки престават да са най-важни и биват заместени от индивидуалното развитие.
Размножаването, което е на етерно (жизнено) и физическо ниво, придобива сексуален характер, тъй като астралното тяло се включва в процеса със своите страсти и похот, което води до егоизъм, когато участва и азът. В по-късни времена възпроизводството без сексуално удоволствие става невъзможно, особено за мъжа. За жената все още е възможно да зачене без пълно сексуално удовлетворение, но за мъжа това е невъзможно. От друга страна, когато има любов, егото участва и човекът изпитва срам от сексуалността; когато няма нито срам, нито любов, астралното тяло е това, което ръководи акта; жизнеността се жертва в името на удоволствието, което може да доведе дотам, че да се стигне до такива смъртоносни болести като днешния СПИН.
Може да се каже, че при жената физическото тяло е от лунно, женско естество, докато етерното й тяло е от слънчево, мъжко естество; физическата природа на мъжа е от слънчево, мъжко естество, докато етерното му тяло е от лунно, женско естество. След климактериума и андропаузата, с намаляването на биологическите сили, мъжете стават по-женствени, а жените - по-мъжествени. В бъдещите космически епохи ще се върнем към единството - когато мъжете и жените постигнат еволюционната си задача, в съответствие с еволюционната цел на човечеството.
Превод: Ати Петрова