Звездите през февруари 2025.
Нептун и Лунният възел
През този месец нека се съсредоточим върху Лунния възел, който играе важна роля в космическата активност. От особено значение е, че Нептун сега е във Възходящия лунен възел, а Сатурн (за който ще говорим следващия месец) ще навлезе в този лунен възел в края на март (и ще съвпадне точно в средата на април тази година). Нептун и лунните възли се движат бавно, така че Нептун ще прекара във Възходящия лунен възел около десет месеца. Въпреки това Нептун ще бъде точно във Възходящия лунен възел в средата на февруари. На 3 февруари Венера също навлиза в този Лунен възел в съвпад с Нептун. Нептун се движи много бавно напред по еклиптиката, като са му необходими около 165 години, за да направи пълна обиколка, така че от откриването му през 1846 г. досега е завършил само една обиколка. Лунните възли се движат назад по еклиптиката, като една пълна обиколка им отнема 18,6 години. Така че тези срещи с Нептун се случват приблизително на всеки 17 години. Низходящият възел е разположен срещу него, така че Нептун има още един цикъл - на навлизане в низходящия възел, също на всеки 17 години. Това означава, че Нептун навлиза в единия или другия лунен възел приблизително на всеки 8+ години.
Преди да се опитаме да разберем това събитие от астрософска гледна точка, нека да разгледаме природата на Лунните възли. По-долу е представена диаграма на пътя на Луната, пресичащ равнината на еклиптиката (зодиака), на която се виждат две пресечни точки. Възходящият или северният възел е точката, в която Луната се издига над равнината на еклиптиката, а низходящият или южният възел е мястото, където Луната се спуска под еклиптиката по време на своята орбита. Всеки възел притежава различни качества, като Възходящият възел е по-свързан със съзвездията над еклиптиката, а Низходящият възел - със съзвездията под еклиптиката. Можете също така да смятате, че Възходящият възел е нещо като точка на пролетното равноденствие за Луната, където Луната се издига над равнината на еклиптиката всеки месец, както Слънцето всяка година, а Низходящият възел е нещо като лунен есенен праг. Така че в този смисъл може да се смята, че Възходящият възел е по-скоро свързан със осъществяването, възхода, разширяването, разцъфтяването, а Низходящият възел - със спускането, оттеглянето навътре, умирането, навлизането в по-тъмния аспект на неговата сфера. Можем да разбираме традиционното астрологично тълкуване на лунните възли така: Северният възел е по-скоро свързан с нашата цел и посока към растеж и реализация на потенциала в живота, а Южният възел - с това, което живее в по-тъмната, несъзнателна част от живота ни, в това, което може би носим неразрешено от кармичното си минало, което се нуждае от баланс и трансформация, дори като пречки и предизвикателства.
По какъв друг начин могат да се разглеждат лунните възли? В астрософията има един цял хороскоп на човешката инкарнация, който може да бъде разработен на базата на Лунните възли и който се нарича Духовно рождество, но тук няма да можем да се занимаем с това. Основната предпоставка на този хороскоп обаче е, че Лунните възли действат като своеобразни портали или врати към Слънчевата сфера, през които към нас могат да струят по-висши импулси, идващи от тази сфера и дори от висшия ни Аз. Как? Можем да разгледаме пътя на Луната като бележещ пространствено цялата „сфера“ на Луната - като един вид космически екватор на лунната сфера, опасващ нашата Земя и наклонен под ъгъл, така че равнината на този „екватор на сферата/орбита“ да пресича другата равнина - на Слънцето/Земята, равнината на еклиптиката. По същия начин, пътят на Слънцето бележи своеобразен космически екватор на Слънчевата сфера, но той не се ограничава до видимото обикаляне на Слънчевото тяло (защото в действителност това е пътят на нашата Земя според центрираната около Слънцето Коперникова система) - той ни отвежда навън чак до зодиака, до по-голямата, истинска слънчева сфера, която всъщност е нашият слънчев космос, ограден от зодиака по еклиптичния път на по-голямото Слънце, периферната слънчева сфера. Пътят на еклиптиката е главният космически път на Земята/Слънцето, спрямо който се подреждат под различен ъгъл пътищата на всички планети, всяка от които има и своите възлови пресечни точки с еклиптиката. По-голямото Слънце носи и подрежда този планетарен космос. Това е основата на хелиоцентричната астрософия. Но по отношение на лунните възли можем да кажем, че тези точки са пресечни точки, входни точки, портали между световете - между лунната сфера и сферата Земя/Слънце. Те са врати за директни лъчи, така да се каже, от висшата сфера на Слънцето към Земята, и за събития, силно свързани с нашата връзка Земя/Слънце.
Това се вижда от факта, че затъмненията (частични и пълни) с тяхната особена духовна активност се получават, когато пълнолунието или новолунието се случат в тези възли. Знаем също, че в човешкото развитие важни биографични моменти настъпват когато лунните възли се върнат на мястото, където са се намирали в момента на нашето раждане. Те представляват един вид струене откъм висшия Слънчев елемент в нашата биография, което е свързано с личната ни реализация. Тези лунни възли са като отворени врати между по-голямата сфера на Слънцето и Земята, без „филтрите“ на лунната сфера, и ние можем да си представим как също така ни предлагат ясни моменти на взаимнопроникване, когато други планети навлизат в тези портали, заставайки редом с тях по лонгитудата. Именно това се случва през февруари, когато първо Венера, а след това за дълъг период от време и Нептун се намират във Възходящия лунен възел - възелът на потенциала, растежа и осъществяването.
Сега, ако се съсредоточим върху дейността на Нептун, пред който, докато преминава през този възел, е отворена специална врата за проникване в земната сфера, можем да започнем опита си да говорим за тази космическа ситуация от гледна точка на духовната наука и новото разбиране за задачата на човешкото същество във връзка с космическите интелигентности на планетарните сфери. В книгата си разглеждам трите външни планети по-подробно, но в тази статия ще проучим как Нептун може да предложи на човечеството възможности и предизвикателства. Всяка планетарна сфера има своите висши и низши принципи, но външните планети са особено тясно свързани с бъдещия потенциал на човечеството, всяка със своята своеобразна дейност. За Нептун можем да кажем, че основното му поле на вреда, както и на потенциал, е етерният свят. В по-висшия му принцип се съдържа потенциалът на човечеството да издигне съзнанието си до сферата на живота, дори до развиването на Будхи или Дух-Живот, висшата сфера на познанието на базата на трансформираните чувства - или новото мислене на сърцето. Може дори да се каже, че това сочи към новото осъзнаване за Христос в етерната сфера. В този смисъл бихме могли да си представим как сега Нептун призовава човечеството към ново измерение на духовно израстване и трансформация чрез дълбоко заложени промени и еволюционни изменения. Това може да бъде интензивен период на повдигане на завесата пред невидимото и на изправяне пред призраците на миналото, както и на вдъхновение за бъдещето, за да се излекуваме и да продължим напред към едно ново съзнание.
Но също така може да се каже, че след като Нептун е нова сфера в нашето съзнание, в която сме свободни да се издигнем, той притежава и своя тъмна природа. Това ще са силите на антиживота и на умъртвяването в областта на чувствата (чувствата в по-дълбокия смисъл, а не астралната емоционалност). Неговата низша страна служи на всичко ариманическо, което се проявява в материализма, студените безжизнени чувства и механистичния интелектуализъм, за който само физическата материя е реалност. Всъщност откриването на Нептун през 1846 г. е свързано с възхода на чисто материалистичния възглед за човека. По това време диалектическият материализъм намира израз в „Комунистически манифест“ на Маркс, в публикуването на „ Произход на видовете “ на Дарвин, на чиято основа скоро след това Хъксли представя теорията си, че хората са еволюирали от маймуните. Хората са просто животни. И така, може би можем да видим в тази конфигурация, както и в наближаващата по-нататъшна среща на Сатурн с Нептун, време на големи предизвикателства и възможности за човечеството. Истинска битка на Ариман за елиминирането на духовността в човечеството, но в същото време и истинска възможност да се издигнем до ново виждане за нашето човечество и неговата духовна мисия. Те ще се случат едновременно и аз съм твърдо убеден, че духовният свят и присъствието на Христос или Парусията навлизат в човешкото съзнание по нови начини като помощ за нашия напредък.
Тази среща, както и приближаването на Сатурн, се случват в края на звездите на Риби, звездите на нашата епоха, което също може да ни доведе до по-дълбоко осъзнаване не само на кулминационните задачи на нашата епоха на развитие на съзнателната душа, но и да ни предразположи към ценностите на настъпващата шеста епоха. Така че в тази конфигурация можем дори да видим един вид ранен призив да се подготвим за настъпващата Нова епоха на Водолея, тъй като всяка епоха има преходен период. Това, което навлиза в човечеството сега, го виждам като време за полагане на основите на това, което предстои като ново духовно разгръщане на нашата човешка същност. Към астрономическата Епоха на Водолея ще се премине около 2300-2400 г. след Христа. На изображението по-долу можете да видите разположението на Нептун и Сатурн в „междинната“ област - в края на Риби и водите на Водолей. Зелените линии са границите между съзвездията. Жълтеникавата и синята линия показват пресечната точка на небесния екватор и еклиптиката, която е пролетната точка, която се измества назад, за да определи културните епохи при прехода от едното съзвездие към другото. Всъщност съвпадът на Сатурн и Нептун през февруари 2026 г. ще се състои точно в пролетната точка, която е мощна свързваща точка в космоса.
Тази конфигурация трябва да се разглежда и в контекста на близостта на Сатурн и срещата му с Нептун и Лунния възел, който се приближава и ще започне да се движи в орбис още през март тази година, когато Слънцето също ще срещне Сатурн. През Страстната седмица през април тази година Сатурн ще бъде точно във възходящия Лунен възел, само на 4 градуса от Нептун. Време на кармична равносметка. Той бавно ще се приближи до Нептун и поради ретроградните движения ще влезе в точен съвпад първо през август 2025 г., когато и двамата са ретроградни, а след това отново ще влезе в точен съвпад с Нептун през февруари 2026 г. Тези съвпади на Сатурн и Нептун се случват приблизително на всеки 36 години, но сега имаме и връзката с Лунния възел. Така че тук виждаме един дълъг период на връзка на Нептун със Сатурн, както и с Лунния възел, който ще изследваме в бъдеще.
Мисля, че е излишно да изтъквам това, което много хора изпитват като истинско море от сътресения и радикални промени в световния ред. Предизвикателството пред нас е да осъзнаем напълно усилията на опозицията - на ариманическата дейност на още по-нататъшно материализиране, на омразата и лъжата, на механизирането на човешкото същество. Този разпад обаче е и следствие от дейността на еволюционните същества за отваряне на пътя към ново съзнание и нови социални форми за бъдещето, които да служат на духовното достойнство на нашето превръщане в човешки същества. От катарзиса и привидния хаос ще възникне новото. В контекста на Нептун и връзката му с етерната сфера и Духа-Живот, или Будхи, се позовавам на лекцията „Вяра, любов и надежда“, изнесена от Щайнер на 2 декември 1911 г., в която той описва етерното тяло като тяло на любовта. В тази лекция той разглежда и задачата на Шестата епоха и естеството на Второто пришествие. Всичко това се предвещава сега в тези конфигурации. Там той казва: Силите, които първи се надигат от етерното ни тяло от дълбините на нашето същество, са онези сили, които позволяват на човешките същества да обичат, да обичат на всеки етап от своето съществуване... Изсъхването на силите на любовта може да се нарече и изсъхване на етерните сили, тъй като етерното тяло е едновременно и тяло на любовта. Нека в този контекст разгледаме не само човешкото етерно тяло, но и световното етерно тяло, в което сега Христос присъства като сила на любовта и възкресението. Звездите на Риби могат да се разглеждат и като съзвездието на любовта, като нашия живот на взаимоотношения с другите и със Земята. Девата, която е в насрещната позиция, е съзвездието на Мъдростта. Тези две съзвездия са хоризонталната плоскост на големия световен кръст, както Близнаци и Стрелец са вертикалният лъч. Те бяха обсъждани доста обстойно във връзка с Големия съвпад през 2020 г. и активността на Плутон спрямо тази ос. Сега навлизаме в една активност в Риби, която е свързана с Нептун и Сатурн. Сега е време любовта като жизнена сила в света да заеме своето място чрез Христос в нас.
Джонатан Хилтън - февруари, 2025 г. Astrosophy.com
Превод: Ати Петрова