Рудолф Щайнер: Интуитивното познание като трета крачка от съвременното посвещение (9)

Submitted by admin 2 on Ср., 22/09/2021 - 11:59
Рудолф Щайнер

Скъпи приятели, с тази публикация завършваме един изключително важен цикъл, посветен на промяната на човешкото мислене, на човешкото съзнание за мястото ни на Земята, в света и в Космоса, и новите стъпки на съвременното посвещение, извършвано по напълно съзнателен начин.

Отново до нас по този дълъг и системен път беше казаното преди 100 год. от голeмия посветен на 20-ти век Рудолф Щайнер - не само духовно посветен, но и една чиста човешка личност, искрено разкриваща пътя на съзнателното посвещение пред душата и вътрешния взор на съвременния човек.

Никога няма да спра да благодаря на тази личност и индивидуалност дълбоко в сърцето си, с признателност и вътрешна тишина за онова, което ни остави. Една истинска, съзнателна вътрешна жертва, оголвайки собствената си душа, дарявайки ни знанието за Космоса в цялата му величественост и мощ.

И едно огромно БЛАГОДАРЯ И ПРЕГРЪДКА за НЕЛИ ХОРИНСКИ!

* * *

Инверсия в духовното развитие

…На всяка следваща степен на развитието човек става същевременно все по-духовен. Когато в еволюцията при човека тръгнем отвън навътре, стигаме до по-висшите способности. Човек се развива до принципа на братството. Днес, на четвъртата степен се проявява манас, а будхи и атма са заложени. На по-късна степен ще се проявят също будхи и атма. Когато братството се включи отвън в същата степен, както той се е развил отвътре, тогава тези принципи ще ги приложи отвън в същата степен, както се е развил отвътре навън.

Например: човек е развил манас и в заложба започва да проблясва будхи. Като развива будхи, той формира цялото си астрално тяло и се развива другият полюс на кама (астралността). Кама, която по-рано го е изпълвала вътрешно, която преди е дърпала всичко навътре, излиза навън и го обхваща като будхи. Това е една инверсия, обръщане на астралността. Всичката карма се посреща от доброжелателни, насочени навън сили. Тогава в будхи се появява атма. Оттук същото обръщане навън става с етерното тяло. То започва да действа навън, да действа не само морално и благословено, а магично. То получава магични сили, жизнени сили.

Чрез действието на атма и будхи човек се излива навън. Той се разпростира благословявайки навън. При една по-високо развита братска ложа съществува способността да действа навън магично и да повлиява жизнения етер. Следващата степен е, когато просветва навън атма, божественият аз. Човек осъзнава тогава, че принадлежи не само към Земята, а към целия свят. Той получава логосово съзнание. Става творец в света, защото в него се събужда способността също така да владее физическата същност, както е овладял преди жизнената сила.

Човек първо се развива отвън навътре; после се развива отвътре навън. Ако човекът стигне толкова далеч, че успява да овладее най-външния цикъл, тогава става дхианическо (ангелско) същество… Приноси брой 69, стр. 21, немско издание 1980 г.

Инволюция и еволюция

Инволюцията е това, което е навлязло в нас без нашите съзнание и воля под влиянието на божествената мъдрост. Еволюцията е всичко, което следва ние да предизвикаме навън във външния свят чрез нашите съзнание и воля. Днешното изкуство ще бъде природата утре и ще разцъфти в нея. Така инволюцията е последвана от еволюцията. Тук божествеността се кръстосва с човешката същност… Събр. съч. 94, стр. 35, немско издание 1979 г.

* * *

…През предишните големи епохи (раси) сте се намирали във физическа инкарнация едва по времето на полярната и хиперборейската раса. Но преди това сте били чисто душевно същество. А като душевно същество сте били част от мировата душа и като дух сте били част от общия миров дух.

Мировият дух и мировата душа са се разпростирали около вас, както сега природата. Това, което тогава се е намирало навън, сега е вашата душа. Това, което първо е било нещо външно, сте го приели във вас. Някога и духът е бил така разпрострян наоколо. А това, което сега се простира около вас, ще стане също ваш вътрешен живот. Вие всмуквате днешния минерален свят и той ще стане вашата вътрешност.

Строите, например църква за другите, не за себе си. Можете да всмучете, да поемете в себе си велик, хубав и прекрасен свят, ако го направите велик, хубав и прекрасен. Да се прави нещо за висшия аз, не е егоистично, защото човек го прави не само за себе си. Този висш аз ще се съедини с всички останали висши азове, така че същевременно се отнася за всички… Събр. съч. 93, стр. 121, немско издание 1979 г.

 

Медитация

 

* * *

…Инволюция означава всмукване, вдишване, поемане в себе си, а еволюция – даване. Всичките мирови състояния протичат между тези два принципа. Сега вдишваме природата, като я гледаме, чуваме, миришем и вкусваме. Това, което виждате, не преминава без да остави следи във вас. Окото загива, предметите се разрушават, но това, което сте видели, остава. Ние се приближаваме към едно време (1905), в което разбирането ще навлезе чак до атома…Събр. съч. 93, стр. 122, немско издание 1979 г.

* * *

…Има един окултен закон, който казва, че трябва да бъде така. По времето на Августин до Калвин е епохата на мистичната и интелектуалната инволюция. От тогава живеем във времето на интелектуалната еволюция и мистичната инволюция. Какво означава това?

От Августин до 16 век е времето на външното разгръщане на мистичния живот, това е навън. Но нещо друго покълва тогава – интелектуалният живот, и е като семе, скрито в духовната земя, за да се разгърне постепенно след 16 век. Интелектуалният живот се намира тогава в инволюция, както растението се намира в семето. Нищо не може да се породи в света, ако преди това не е преминало през такава инволюция.

От 16 век насам интелектуалността е в еволюция, мистичният живот е отстъпил назад, намира се в инволюция. А сега настъпва времето, когато този мистичен живот отново трябва да излезе навън, отново трябва да бъде придвижен в еволюцията чрез теософското (антропософското) движение. Така навсякъде в живота се сменя инволюцията и инволюцията.

Но който заседне в това, разглежда само външната страна на откровението. Ако поиска да разгледа цялото, трябва да прибави нещо трето, което стои зад тези две. Това, което някое същество някога е мислило, сътворението на мислите, на представите, работи по-нататък. То е ново сътворение и същевременно начало, но има свои следствия. Ако днес имате добри мисли, тези мисли са плодоносни за цялото далечно бъдеще, защото душата ви изминава свой собствен път в духовния свят. Тялото ви преминава в елементите, то се разпада. Но дори да се разпадне всичко, чрез което се е породила мисълта, действието ѝ остава, тя продължава да действа.

Да вземем още веднъж за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са въздействали възвисяващо върху хората. Но тези картини някога ще се разпаднат на прах и ще дойдат поколения, които няма да могат да видят нищо от неговите творения. Това обаче, което е живяло в душата на Микеланджело, преди картините му да получат външна форма, първо е съществувало като ново творение в душата му, продължава да живее, остава, и в бъдещите степени на развитието ще се появи и ще получи форма.

Знаете ли защо днес имаме облаци и звезди? Защото в предишни времена е имало същества, които са имали мислите за облаците и звездите. Всичко се поражда от мисловните творения и мисълта е ново творение. Всичко се е породило от мисли и великите неща в света са произлезли от мислите на божествеността, на боговете. Тук имате третото. В откровението нещата се сменят между еволюция и инволюция. Но зад тях стои дълбоко скрито третото, което дава пълнотата, творението, което е напълно ново творение, което произлиза от нищото. Три неща си принадлежат взаимно: Сътворението от нищото, неговото откровение и протичане във времето, и формата на откровението – еволюция и инволюция…Събр. съч. 101, стр. 174 и сл., немско издание 1987 г.

Инволюция и еволюция по отношение на Христос

…Колкото по-далеч се връщаме назад в историята на мистериите, толкова повече откриваме знание за Христос, макар и за Христос, който трябва да бъде мислен като съществуващ в надсетивните области. Но това е познание, което ни се предава само чрез ангелите. Това е еволюция. Това знание, тези представи за Христос са разпределени и разпространени между много хора. Христос е живял като инспиратор на много хора – еволюция.

Това знание постепенно намалява, изчезва, изпарява се и в едно същество, в Исус от Назарет се концентрира всичко, което някога е било разпределено. Представете си по време на еволюцията една капка от вътрешността, от същността на Христос при някой мистериен жрец, друга при втори, при трети и т.н. При всеки от посветените в мистериите ще се види, че имат в себе си по нещо от Христос, когато излизат с духа си извън тялото. Христос е разпределен в тях. Всичко това изчезва и на едно единствено място, в тялото на Исус от Назарет се събира всичко, което е било разпределено, това е инволюция…Събр. съч. 165, стр. 67 и сл., немско издание 1981 г.

Извадките са предложени от Нели Хорински

Портрет на Рудолф Щайнер от художника Петър Господинов