д-р Карл Кьониг

КАРЛ КЬОНИГ – СПОМЕНИ ЗА ИТА ВЕГМАН

17 март 1960 год.

Тя бе царствена, но същевременно излъчваше дълбоко чувство за братство.

Няма съмнение, че много от дневните преживявания се повтарят по определен начин в нашите сънища. Това е общоизвестно, макар нещата да не са така прости, както обикновено се представят. Начинът, по който в съня се представя случващото се в реалността, е своеобразен и интересен.

Преди да пристъпим към действителното съдържание на сънищата, е необходимо да се дадат някои насоки за това, по какъв начин можем да се приближам към разбирането им. Тъй като възможностите за интерпретация са действително многобройни, то е нужно да се направи кратък преглед на тези верианти. За това съществуват два противоположни възгледа.

Когато наблюдателният пътешественик, който се движи из Северна Европа, пресича Алпите и се приближава към крайбрежието на Средиземно море, той е поразен от напълно променящия се пейзаж. Това не е само сияещата слънчева светлина и безкрайното синьо небе. Това не е само животът и поведението на хората, живеещи на открито и прекарващи голяма част от своето време по улиците и площадите на градовете и селата.

Скъпи приятели, след тези толкова ценни и пълни с практически опитности представяния на лекторите преди мен, искам да споделя моя опит за онова, което земята ни дава като сили на живот, за възможността именно тя да ни събере и консолидира като уникални човешки същества в общност, имаща свое физическо тяло, душа и дух, въпреки всичките ни човешки различия, особености, характери и темпераменти.