Когато това свободно от тялото мислене просветне, когато просветне изживяването: «Ти се намираш сега в душевната дейност, която извършваш така, сякаш си се измъкнал от тялото си», когато просветне това вътрешно изживяване, тогава мисленето става вътрешно по-интензивно.
...Напълно невъзможно е истински да се напредне в проникването на висшите светове, без да се премине през степента на имагинативното познание... Събр. съч.
...Когато имагинативно познаващият е отстранил обкръжението, в което живее със своята сетивна организация, той пристъпва в изживяването на една организация, от която мисленето се подкрепя (носи се) така, както сетивното образно възприемане се носи от сетивно-чувстващата организация.
...Ако проследите това, което обясних в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», ще видите, че от този, който иска да напредне до имагинативния живот, се изискват най-големите усилия, за да победи това, което са реминисценции, което са само асоциации от идеи, изобщо да се победи нещо, което обикновено е извлечено от несъзнателния или подсъзнателния душевен живот..
...Освен този факт има и друг, чрез който човек би могъл да изпадне в заблуждение, ако поеме без насока пътя в имагинативния свят. От всички духовни същества окултният ученик първо учи да познава сам себе си. Когато имагинативното възприемане се събуди, от него буквално излизат навън неговите собствени чувства, представи, страсти и т.н., приемат форма, багра и звук.