Споделено от Дарина Шентова: ПОКЛОНЕНИЕТО (6)

Submitted by admin 2 on Пет., 30/04/2021 - 12:02
Христос

ХРАМОВЕТЕ

Насочваме се към завършване на темата за Шартр, под формата на обобщение. Трябваше да минат двадесет години (от 2000 до 2020г.), за да осмислим вече преживяното, веднъж първично и художествено „отчетено“ и приподнесено на нашия строг ментор и покровител арх.Михаил.

След една такава ретроспекция можем с по-голяма готовност да се насочим напред към това, което предстои, защото Петата епоха е предусещаща и предвиждаща, в този смисъл – апокалиптична.* Не можем да се движим опипом. Не и сега.

Какво представлява за нас - съвременниците – понятието храм?

Какво може да бъде отношението ни към Храма?

В окултизма човешкото тяло се нарича и храм.**

„Днес храмовете са навсякъде, но ние сме, които трябва да ги изпълним със значение“. (Рудолф Щайнер)

Дали това ще бъде мистериен център отпреди хилядолетия, изпразнен от добрите богове и населен с демони; дали ще бъде химическа лаборатория, в която да работим с благоговение; или собственото ни измъчено от недоглеждане и саморазруха физическо тяло?

Бяхме духом в храм-катедралата на Божията майка (Богородица Многоаспектната, бих я нарекла). Интересуваше ни онзи уникален период от двеста години (от 1000 до 1200г.), в който като спомен разцъфва и се изгубва цветето на неоплатонизма. През лето 1250 Духовете на личността – Архаите – до голяма степен се оттеглят от дейността си на Земята. Не съществуват вече никакви личности като Леонардо да Винчи, изцяло във връзка с добър дух на личността или като папа Александър ІV, стоящ във връзка с лош дух на личността...*** По същото време разцъфнало, бива опожарено и цветето на катаризма. Бива поруган и Орденът на тамплиерите. Всички тези опити за служба на Светия Дух са засипани под пепелта на обозначението ерес и взаимно дълбоко неразбиране... А нашите земи са покорени от, и уви задълго покорни на, исляма.

Вече необичащи своя вечен собствен Аз, хората са движени от всевъзможни удоволствия и страсти, в шаблони на абстрактност или фантазьорство. Подвластни на несигурността, с горчив привкус на отделност и самота. До пълното падение в края на 19-ти и 20-ти век и днес, в заблуда и съжителство със злото - но и с вечната надежда, в прегръдката на прошката (С.Прокофиев)...

Но да не бършем престорените сълзи на тези, които се жалват, че човечеството, видите ли, е изоставено. Не, то не е. То просто трябва да си пробива пътя със собствени сили.

А това става със знание и упоритост; с повдигане докрай на булото на Изис (Изида)-София; със събудени и просветлени Вяра, Любов и Надежда, неразривно свързани с пречистено астрално, етерно и физическо тяло. Храмовете са изпразнени, но ние сме, които трябва да ги изпълним със значение, да ги изпълним с Божествените, свои мисли-форми...

“Днес мисълта може да действа на етерното тяло и в резултат през следващия живот етерното тяло може да пренася тези действия върху физическото тяло, променяйки неговите външни очертания.“ (Рудолф Щайнер)****

Храмове. Сред тях, около тях - бунища. Наред с Красивото, с Доброто, съжителстват - грозното и злото. В двадесет и първи век - и занапред.

Разпети петък. Страдание. Едва след него – Тържество. Това е моделът. Няма друг модел. Засега. Едва много по-нататък ще се достига до знание без болка. Но още не.

 Не се поддавайте на тягостно униние. Печално, засега са печеливши общностите, базирани на окултен егоизъм. Такива са нужни на идващия Княз на този свят. Поне хиляда и петстотин години ще минат, за да могат християнските общности да дадат нужния отпор, който да ни изтласка в правилна посока.

Съзнателно трябва да забравим подпорката на Народностния Дух - самочувствието, привнесено от Интелектуалната душа, която е наличен, задължителен, ала недостатъчен заслон в епохата на Михаил и на Съзнателната душа. Напълно сме зависими само от самите себе си.

В  Поврата на времената реално се разигра за пръв и единствен път Мистерия не в Храма, а на историческата сцена, наречена Голгота. Оттогава наша главна цел е: да се изпълваме със съществото на Богочовека, на Сина -  без оглед на място и на време, в една вечна Мистерия със зададен сюжет, в който всеки един от нас е главен герой!

 

Христос

 

ХРАМОВЕТЕ

опитахме с въображение да построим

наново – своя – катедралата на Шартр.

виковете ни в огромното поле

опъваха въжетата до скъсване

 

дордето се изпълни Етера

с нашето старание – страдание –

да не се изгубим.

Имаше болнави

както и неразбиращи.

с движенията си размествахме

пластовете битие,

 

а после – с разкъсано сърце

един трябваше да мине

в обратната посока на спиралата,

за да може

изкачването пак да продължи.

 

От криптата.

От криптата на криптата

в обърнатото време.

Обърканото време.

 

(наоколо снимаха филм, с който униформени

актьори пресъздаваха последната война)

 

Ах, колко подземия

трябваше душите им да изкачат.

 

Да прекосят и Лабиринта

и през утробата на майката-земя

да стигнат

медния купол на Венера:

 

майката в недрата на земята

и майката в купола на небесата.

 

Ах, дъщерята – новата Изида.

смокиновият плод

 

роден

редом

със Христос

 

28 април, 2021 год.

Дарина Шентова

______________________________________________________________________

*Рудолф Щайнер, Събр. съч. 106, лекция 2

**Рудолф Щайнер, Събр. съч. 101, лекция 7

***Рудолф Щайнер, Събр. съч. 130, лекция 29

****Рудолф Щайнер, Събр. съч. 106, лекция 3