Недялко Абаджиев: Спомен за Димо Даскалов - един от първите антропософи и преводачи на Щайнер в България

Submitted by admin 2 on Вт., 27/04/2021 - 08:06
Димитър Димов

Димо Даскалов е роден на 27.11.1907 г. в село Бабук, което се намира на 10 км. южно от Силистра. Той е второ от общо три деца в бедно семейство.

През 1913 г. България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния.

Основното си образование Димо Даскалов получава в родното си село Бабук на румънски език, защото родното му място вече е територия на Румъния.

Учи гимназия в Силистра. Той е от бедно семейство, родителите имат затруднения за неговата издръжка. Бил е отличен ученик. Докато учи, е принуден  да  дава уроци на румънски деца. Също е работил в една кръчма. По спомени на дъщеря му Елена Даскалова - за работата си той получавал хляб и чай.

Семейството му дава много добро морално възпитание. Още от малък вероятно чрез родителите си, е запознат с Християнството.

Разказвал ми е, как в училище един негов съученик му ударил плесница, а той  обърнал и другата буза. Каза ми: „Аз бях така възпитан.“

 „А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.“ (Матей 5:39)

Около 16-годишна възраст прочита книга за розенкройцерите. Това е един нов, непознат и интересен свят за него, един различен поглед на света на Християнството, който той следва до края на живота си.

След успешното завършване на гимназиалното си образование, отива в Букурещ и там продължава да учи висше образование. Дипломира се като инженер-агроном.

Димо Даскалов беше много интелигентен човек, говореше румънски, немски, френски, английски, испански и италиански.

 

Димо Даскалов

 

С ентусиазъм говореше, кога за първи път се е срещнал с Антропософията в Букурещ. Първата книга, която негови приятели, антропософи, му дават е “Въведение в тайната наука “. (ГА 13)

След дипломирането си работи в Тимишуара като агроном.

Започва да чете Рудолф Щайнер в оригинал и това променя живота му. Живо се интересува от Антропософия. Установява контакт с Дорнах, Швейцария и между 1930-1940 г. става член на Антропософското общество.

На 21 септември 1940 г. Южна Добруджа е върната обратно на България.

Димо Даскалов се установява в родното си място, но по късно решава да отиде до София и да се срещне с Петър Дънов. Чрез приятели успява да осъществи тази среща. Не е ясно кога е станала срещата на Димо Даскалов с Петър Дънов, през коя година и къде. Димо Даскалов му задава няколко важни въпроса, но отговорите на Петър Дънов не го удовлетворяват и той загубва интерес към учението му. Няколко пъти сме говорили с Димо Даскалов за тази негова среща с основателя на Бялото Братство.

След тази важна за Димо Даскалов среща, той е убеден, че за него единственият път по който той иска духовно да се развива, е пътят на Духовната наука, дадена от Рудолф Щайнер. Той отдавна е осъзнал, че е необходимо тази западна розенкройцерска Мъдрост, да бъде преведена на български език, за да може България да стане една нормална европейска държава. Не е истина, че на тази среща Учителя Петър Дънов му възлага да превежда на български език трудовете на Рудолф Щайнер. Преводите на български той прави напълно съзнателно, без някой да му оказва някакво външно влияние.

В София се запознава с бъдещата си съпруга Динка Даскалова, която учи  за медицинска сестра. Тя е била вече запозната с дейността на Бялото  братство.

След един месец запознанство, сключват брак и после идват в Стара Загора.

Димо Даскалов започва да работи в Окръжния съвет в Стара Загора като агроном по растителна защита.

През 1946 г. установява контакт с проф. Тодор Влайков. Води кореспонденция с антропософи от Дорнах. Попълва личната си библиотека  с голяма част от съчиненията на Рудолф Щайнер.

Раждат му се дъщеря и син.

През 1952 г. е арестуван по обвинение на партийния секретар на съвета в саботаж.

Арестуват го в къщи, пред жена му и децата му. Елена Даскалова си спомня, че  за нея това е бил един голям ужас.

Държавна сигурност взема цялата му библиотека с трудове на Рудолф Щайнер на немски, която той е имал по това време.

 Близо 40 дни го търсят, без да знаят къде е той. Жена му Динка Даскалова решава да замине за София и да се обърне към свой познат за помощ, за да го издирят. По спомените на Елена Даскалова след срещата на жена му Динка Даскалова, на следващия ден той е пуснат от ареста, като обвинението му в саботаж е снето.

Продължава да работи на старата си служба като агроном. Но след работа, сяда на масата и превежда всеки ден книги на Щайнер на български.

Вероятно по това време е контактът му с Нестор Чуклев - учител по немски в Пловдив, който вдъхновен от Димо Даскалов превежда от немски книгата: „Общото  човекознание като основа на педагогиката. Основен педагогически курс: част I.“ (ГА 293).

Димо Даскалов е пенсионер от 1969 г. Той имаше на север от град Стара Загора градина, която с радост обработваше. Животът му беше скромен, разделен между семейството, преводите и градината.

 

Димо Даскалов

 

Превежда и други антропософски автори като Емил Бок, Шупбах, Попелбаум, Гюнтер Вахсмут, Хуземан, Ернст Март.

Моето запознанство с Димо Даскалов започна през 1982 г., чрез моя брат Петко Абаджиев. По това време се интересувахме от Йога, четяхме лекциите на Петър Дънов.

Впечатлението, което имах от първата ни среща с Димо Даскалов беше, че срещу мен стои един много благ и вътрешно спокоен човек, който не спори.

Той ми даде книга на Рудолф Щайнер, която да прочета вкъщи и като се видим отново, да обсъдим какво съм разбрал. Книгата се казваше: „Християнството като мистичен факт и мистериите на древността“ (ГА 8)

По това време вече бях женен и споделих с моята съпруга за тази наша среща с Димо. Станахме много близки с него. Често ходех у тях, разговаряхме на различни теми, свързани с Антропософията. Познавах семейството му, той познаваше моето семейство. По-късно, когато се родиха децата ми, играеше с тях. Когато идваше вкъщи да превежда, имаше отделен кът, на който стоеше пишещата му машина. Той ни даваше антропософски книги, които беше превеждал на български. Аз споделях с мои приятели какво съм прочел, а книгите давах на тях, за да ги четат. После от него получавах други книги. Пламен Паунчев печаташе на своята пишеща машина тези книги. Така се раждаха нови екземпляри, за да може повече хора да ги четат.

Отначало не повярвах, когато ми каза, че скоро в България ще дойде друг строй, по-демократичен. Беше превел една много дебела книга, близо 300 страници на Кристоф Щраве "Марксизъм и Антропософия".

 

Димо Даскалов

                                                                                                                       

Книгата “Окултни основи на външния свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята“ (ГА 177) от Рудолф Щайнер, беше преведена от него. В нея Щайнер описва, как се проявяват противостоящите духове на Християнството и свалянето им от Небето на Земята.

Много ясно в тази книга Рудолф Щайнер още през 1917 г.  казва, какво стои зад комунистическата идеология. Ако този превод беше попаднал в ръцете на Държавна сигурност, сигурно последствията за Димо Даскалов биха били много тежки. Той ни уверяваше, че скоро ще дойде краят на този строй, което стана през 1989 г.

Ние го наричахме просто „чичо Димо“ и когато се събирахме в къщи, за да отпразнуваме тайно някой голям Християнски празник, той беше онзи, който  говореше, без някой да го прекъсва.

Говореше с ентусиазъм, спокойно и убедително. Беше безспорен авторитет между нас, но никога не злоупотреби с него. Той не спореше, а изслушваше спокойно своя събеседник, и след като чуеше изложението му, казваше: „Ти си свободен сам да си съставиш собствено мнение.“

Той не ни отнемаше свободата и не налагаше своето мнение. Когато говореше за основаването на новите мистерии, за езотеричното християнство, за новия импулс от който света се нуждаеше, той говореше с истинско християнско вдъхновение. След неговото изложение, ние му задавахме  въпроси, на които той отговаряше със спокоен и убедителен глас. Нямаше спор между нас, а имаше едно истинско човешко,  християнско общуване.

 

Димо Даскалов

 

Димо Даскалов излъчваше тази християнска топлина и сърдечност, която стопляше душите ни.

Той беше много скромен човек. Никога не съм го видял ядосан, да повиши тон на някого, да загуби контрол над емоциите си. Около него се усещаше хармония и спокойствие.

Веднъж го попитах, какво е казал Рудолф Щайнер за изкуството.

Бях  изненадан, когато след месец ми даде току-що преведената от него книга, на която аз бях първият читател: „Изкуство и познание за изкуството. Физическо-свръхсетивния свят и неговото реализиране чрез изкуството“.  (ГА 271)

Той ми даде този урок чрез този превод, как да се научим да забравяме малкото си его, безкористно да помагаме на друг, за да открием Себе си в другия.

Беше много радостен, когато се запозна с Вера Гюлгелиева от София, която също като него превеждаше от английски на български трудовете на Рудолф Щайнер. И двамата обичаха истински България, бяха патриоти, истински християни, които даряваха на българския народ мъдрост и просвещение, жертваха своето свободно време, за да превеждат и разпространяват Духовната наука.

През 1984 г. отново за втори път Държавна сигурност му конфискува цялата библиотека на немски от Рудолф Щайнер, която не връща  до края.

Книгата, която държал на нощното си шкафче, с която лягал и ставал, била: „Как се добиват познания за висшите светове“ (ГА 10)  от  Рудолф Щайнер. Той беше първо антропософ и след това преводач. Всеки ден практикуваше указанията на Рудолф Щайнер, дадени в тази важна за всеки начинаещ книга.

Когато за първи път го поканихме вкъщи на обяд, видях как с наведена глава се молеше и благодареше за храната. По-късно научи цялото ни семейство, да  благодарим за храната, която ядем. Той живееше с Христос и Христос живееше в душата му. 

През последните седем години от живота му, имах благословията, заедно с Петко Абаджиев, д-р Димитър Димчев, Катя Абаджиева, Йордан Димитров, Татяна Димитрова, Пламен Паунчев - вече покойник - да бъдем  около този свят човек. Това бяха последните години преди 1989 г., когато беше възможно, такива важни срещи да се случват само в тесен семеен кръг, защото времената бяха тежки.

В началото на април 1989 г. за последен път видях Димо Даскалов.

При опит за гасене на пожар около овощната му градина, около средата на месец  април 1989 г., получава сърдечен пристъп.

Спешно, по препоръка на д-р Димчев, е настанен в Окръжната болница в Стара Загора. На него е споделил, че в душата си усеща Христос, знае какво го очаква и не се страхува.

Точно на Великден, сутринта, на 29 април 1989 г., Димо Даскалов почива и преминава прага на Духовния свят.

Той не можа да види как след 7 месеца този строй се разпадна, но знаеше и беше убеден, че това скоро ще се случи.

С д-р Димитър Димчев и Йордан Димитров взехме решение - Антропософското издателство, което беше регистрирано на 24 декември 1991 г. - да носи неговото име. С това решение се продължи неговото дело. Чрез издателство „Димо Даскалов“, стана възможно да се разпространява Антропософията на български език и тя да бъде достъпна за всеки българин.

Тази година на 29 април се навършват 32 години от неговата смърт.

Пиша това за онези, които нямаха възможността да познават Димо Даскалов.

Днес има интернет, има толкова много литература. Но тази сърдечност, тази всеотдайност, която беше между нас в началото, понякога се загубва в излишни лични спорове. Когато започнеш да се доказваш и демонстрираш пред другите, че знаеш повече от тях, тогава духът на Антропософията изчезва.

Антропософията не е интелектуално занимание, което развива само интелекта, малкото ни его. Тя е хармония между мислите, чувствата и делата на всеки един от нас и е необходимост да преживееш себе си. А най-добрият начин да намериш себе  си, е да изгубиш себе си в служба на другите. Без едно истинско себепознание, ние не можем да разберем как е устроен нашият свят и не можем да надживеем егото си, ако не поставим в душата си Христос. И когато започва някакъв спор, породен от някакви лични амбиции, тогава на мястото на Христос, идва неговият противник. Вместо да има светлина и любов, идват егоизмът и неуважението към другия до теб.

„Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.“(Матей 18:20)

Животът на Димо Даскалов не беше лек. Мина през много трудности. Но той зася добри семена и неговата саможертва даде добър плод. Днес имаме преведени на български почти половината книги от трудовете на Рудолф Щайнер, благодарение на упорития труд и саможертва на всички от издателството. Почти във всеки по-голям град в България има антропософски групи, които развиват дейност. Разбира се, това е само началото. Най-трудно и бавно се променя манталитетът на човека. Без стремеж да станеш по-добър, да бъдеш пример за хората около теб, това няма как да се случи. Веднъж, когато човек разбере какво е свободата, животът му се разкрива по нов начин. Но след това открива, че заедно със свободата, следващата стъпка е отговорността и моралът.

Нека тези, които го помним, да го почетем с тази свята розенкройцерска молитва:                                                         

А тези които само са чували за него, да следват неговия пример, да бъдат искрени със себе си и да не се възгордяват. Ако искаш да разбереш кой си - ти си това, което си направил за другите около теб.

Да сведем глави и с най-голямо уважение и любов да кажем: Благодарим ти, чичо Димо!

    Недялко Абаджиев

Още от Недялко Абаджиев: "Бил ли е Рудолф Щайнер ученик на Петър Дънов?"