Предстои превод на изключително ценната документална книга "Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман", с автори семейство Ерик и Маргарет Кирхнер-Бокхолт - участници в началото и развитието на медицинския и терапевтичния импулс в Духовната наука, свързани с първите пионерски крачки в тази насока.
По този повод започваме с представяне накратко на тяхното място и роля в последните години от живота Рудолф Щайнер, както и с дейността им след неговата смърт 1925 год. и смъртта на Ита Вегман през 1943г.
Така истински задълбоченият в Антропософията български читател, ще се докосне преди публикуването последователно на самата книга до пътя и съдбата на нейните автори, за да придобие ясна представа и пълна картина за тяхното дело, чието въздействие и развитие продължава и до днес по цял свят.
* * *
Ерик Кирхнер е роден на 27.12.1899 год., в Берлин, умира на 31.12.1975 год.в Арлесхайм, Швейцария. Завършва кадетско училище, а след 1918 год., в която умира баща му, а Ерик е само на 19 год. – учи икономика и изкуствознание. Запознава се с Антропософията благодарение на Фридрих Рителмайер и Емил Бок.
Среща се за първи път с Рудолф Щайнер през 1921 год. в Щутгарт. Става член в Берлин, а по-късно на Великден 1924 год. и ръководител на Свободното антропософско общество в Берлин.
Постоянен икономически съветник и спътник на д-р Ита Вегман при пътуванията й. Поема финансовото ръководство на Клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, създаден от Ита Вегман и изцяло напътстван от Рудолф Щайнер, и участва в Надзорния съвет.
След смъртта на Ита Вегман е един от съоснователите на фонд „Ита Вегман“ и негов секретар 1948-1949 год.
През 1949 год. се жени за лекарката Маргарет Бокхолт. В продължение на 20 год. е член, а преди смъртта си и президент на Съвета на директорите на фирмата за антропософски препарати WELEDA в Арлесхайм.
Маргарет Кирхнер-Бокхолт е родена на 8.10.1894 год., в Дюлмен, Вестфалия, умира на 9.04.1973 год., в Арлесхайм, Швейцария. Тя е една от най-близките сътрудници на Ита Вегман, като оказва много важно влияние върху развитието на почти всички области на терапевтичните антропософски практики, особено върху лечебната евритмия и лечебната педагогика.
Разбиранията на баща й и разговорите им оказват важно влияние в целия й по-нататъшен живот – темите за Фауст на Гьоте, за Константинополския събор и отхвърлянето на духа, се обсъждат още в младежките й години. Завършва медицина през 1919 год. През 1921 год. работи като помощник-лекар в Психиатричната университетска болница в Росток. По поръка на шефа си, тя трябва да присъства и да изслуша антропософска лекция на Юджин Колиско. Не разбира много от лекцията, но остава с усещането, че тук има нещо, което тя отдавна е търсила.
Веднага след дипломирането си заминава за Щутгарт, за да слуша Рудолф Щайнер. Започва да учи евритмия и е въодушевена и ентусиазирана от това ново изкуство на движението. Когато Мари Щайнер я вижда, тя е кани в Дорнах, за да продължи да учи там. А веднъж възкликва по неин адрес: „Вижте тази млада лекарка, тя е космична във всичките си движения.“
Маргарет преживява истинско щастие да може да се потопи в интелектуалната и артистична атмосфера на Гьотеанума. Докато се обучава, често се среща с Рудолф Щайнер. Всичко това действа пробуждащо на съществото й, като я импулсира за нейните истински задачи. През август 1922 год. Ита Вегман я моли да я замести за 4 седмици. По съвет на Щайнер д-р Джулия Борт й показва упражнения по лечебна евритмия. Това е началото на нейната специална задача – да съчетае медицината с евритмията, за да се роди лечебната евритмия. Започва лечебна работа с децата, нуждаещи се от душевни грижи, както и с другите пациенти в Sonnenhof. Започва специализирано обучение под ръководството на Рудолф Щайнер и Ита Вегман, подкрепено с наблюдение и работа с пациенти в клинико-терапевтичния институт.
През периода 1922-1924 год. Маргарет успява да поеме семената на богатия духовен живот, който Рудолф Щайнер посява през последните години от своя живот – чрез лекциите си, художествените дейности, развитието на практическите насоки. Маргарет Бокхолд преживява изгарянето на Първия Гьотеанум, Коледната конференция, лекциите за кармата (GA 235-240), курсовете за млади лекари (GA 316), пасторско-медицинския курс (GA 318), Лечебно-педагогическия курс (GA 319). Съвместната работа на Рудолф Щайнер и Ита Вегман върху „Основи за разширяването на едно лечебно изкуство“ (GA 27) също оказва огромно влияние върху професионалната й дейност и светоглед. Като свидетел на многото пътувания на Рудолф Щайнер и Ита Вегман в последните години от живота му, й се дава възможността да прозре дълбоката кармична връзка между двамата.
След смъртта на Щайнер тя е безусловно до Ита Вегман в тяхната съвместна работа, с цел да бъдат разширени медицинското и лечебното изкуство. През 1931год. Ита Вегман разкрива терапевтична практика в Берлин и в Лондон, а Маргарет заминава за Берлин, заедно със съмишленици, където изнасят лекции, практика, курсове по евритмия, открива се дневен център по лечебна педагогика.
С идването на власт на националсоциалистите през 1933 год. Маргарет се завръща в Швейцария. Когато през 1939 год. клиниката е евакуирана заминава с Ита Вегман за Тичино и поема медицинското ръководство на лечебно-педагогическия дом „La Motta“ в Брисаго. През 1943 год. Ита Вегман умира.
След войната, през 1949 год. Маргарет се завръща в Арлесхайм и се омъжва за финансовия директор на клиниката Ерик Кирхнер. Курсовете по лечебна евритмия са възстановени. През 1950 год. бива възстановен лечебно-педегогическия семинар в Еквалден, в който работи интензивно, заедно с екип от приятели и съмишленици.
През 1955 год. е назначена от Алберт Щефен – председател на Ръководството на Гьотеанума в управителния комитет на Медицинската секция в Гьотеанума. Като ръководител на секцията развива широка дейност. Заедно със съмишленици основава годишната конференция на терапевтичните професии в Щутгарт. Съживява се и пасторско-медицинската област на работа, както и обучението за медицински сестри, на основата на антропософската терапевтична база и медицина. Работи в посока да направи задълбоченото медитативно познание и практика част от медицинската професия и развитие. Участва активно в антропософския живот на клиниката.
През тези години разработва своят труд, основаващ се на изказванията на Рудолф Щайнер за лечебната евритмия, като даденото от него съчетава с дългогодишния си практически опит и преподавателска дейност. Така като ценно наследство оставя книгата „Основни елементи на лечебната евритмия“, подпомагаща изключително много работата на антропософските лекари и терапевти по цял свят и до днес.
През 1963 год. става член на Управителния съвет на Гьотеанума, като работи неуморно за засилване на езотериката в него.“ През 1969 год., на 75-годишна възраст се оттегля от всички дейности, но продължава да присъства на заседанията на Ръководството по настояване на членовете му до смъртта си през 1973 год.
По-късно нейният съпруг Ерик Кирхнер свидетелства, че по Коледа 1942 год., три месеца преди смъртта си Ита Вегман казва на Маргарет, че иска да й предостави копия от онова, което Рудолф Щайнер й оставя като лични послания. Но това така и не се случва.
След смъртта на Ита Вегман тези послания са намерени в дома й и тогава възниква отговорността за това как това ценно наследство да бъде съхранено, както и каква информация то дава за бъдещите поколения. Дълго време Маргарет Кирхнер-Бокхолт търси най-адекватната форма за публикация, която да е достъпна и да даде импулси за развитие на хората. Така се ражда книгата „Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман“, в която търси връзката между посланията на Рудолф Щайнер и различните техни инкарнации. Завършва последната глава няколко дни преди смъртта си. Нейният съпруг също работи върху тази ценна книга и нейното издаване. Той преминава Прага две години след съпругата си.