Джонатан Хилтън: СЛЪНЦЕСТОЕНЕТО И ДЕНЯТ НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ, ДИШАНЕТО НА СВЕТА И ”АЗ СЪМ”, КОВИД КРИЗАТА

Submitted by admin 2 on Ср., 30/12/2020 - 15:28
Земя

СЛЪНЦЕСТОЕНЕТО И ДЕНЯТ НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ: ДИШАНЕТО НА СВЕТА И ”АЗ СЪМ”

Тази година лятното слънцестоене ще бъде на 20-ти юни, близо до полунощ по Универсално време. Тогава слънцето ще пристъпи в звездите на Близнаци (самото съзвездие, а не тропическия знак). Четири дни по-късно, на 24-ти юни, е денят на Йоан Кръстител. В тази статия, аз ще разгледам и двете в контекста на годишните цикли, дишането на Земята и преживяванията на “аза” по отношение на настоящата ситуация.

Слънцестоенето ни напомня за живота и съществото на нашата Земя, нашата Майка. Рудолф Щайнер описва годишните цикли в живота на природата като дихателен процес на Земята, който включва душата и духа на Земята. В този смисъл, той свързва една земна година с едно вдишване и едно издишване. Той съотнася това до: еднодневното човешко преживяване на вдишване при събуждане и свързването ни с тялото и сетивното съзнание, както и с издишването по време на сън, при което душата и духът ни се разширяват в космоса и божествения свят.

Можем да разгледаме и раждането, и смъртта, като едно такова дишане. При умиране, ние издишваме – издишваме, докато стигнем до т.нар. “космическа полунощ”, когато започваме ново вдишване към следващия ни земен живот във физическо тяло и раждането ни в будно съзнание.

За душата и духа на Земята, Лятното слънцестоене е точката в годината на пълното издишване. Зимното слънцестоене е точката на пълното вдишване. През лятото душата на Земята е напълно издишана и разширена към висините на космоса, подобно на нашето пълно разширяване до полунощния час, в живота между смъртта и прераждането. През зимата, душата на Земята изцяло се прибира навътре, свита навътре в Земята. Този образ на дишащата Земя, разширяваща се към периферията и свиваща се към центъра, предлага и други образи, които се отнасят особено за двете настоящи световни събития – и двете, в известен смисъл, характеризирани от дишането.

Вероятно най-страшната мисъл за повечето хора по време на епидемията от корона вирус е симптомът, който кара хората да отидат в болница - затрудненото дишане. Най-болните не могат да дишат и биват интубирани с дихателни апарати, за да им се спаси живота. Задушаването поражда силен страх. Всъщност, чувал съм хора да казват, че не умирането, а задушаването е най-страшното при Ковид-19. Страхът, предизвикан от Ковид-19, е страхът ни от смъртта, защото в наше време, материалистичният ни мироглед вижда в издишването края, а не преход към продължаващ живот извън физическото съществувание.

В сегашните протести по повод ужасната смърт на Джордж Флойд, причинена от полицаи, също намираме централния образ на дишането. Джордж Флойд бе задушен и се е молел “Не мога да дишам!”, като символ на задушаващото подтисничество и подчинение на черните хора, което са изживели в Америка.

Първо имаме продължителното общо глобално преживяване на социална изолация и разделение, причинени от пандемичния страх от смъртта. После се заражда второ глобално изживяване, породено тук, в САЩ, от гнева за несправедливото убийство на Джордж Флойд и насилието над човешкото достойнство, което тя представлява. Двете основни душевни усещания на тези две събития са страх и гняв. Страх при панедмията. Гняв при протестите за Джордж Флойд.

Какво е усещането на страх? Вдишваме, понякога рязко, и вътрешно се свиваме в страх. Кръвта ни потича към центъра на тялото и пребледняваме от страх. Дори можем да треперим от студ при страх. Страхът поражда образи за зима, тъмнина, свиване, вдишване, изолация.

Обратното е при гнева. Издишваме силно и се разширяваме, дори избухваме в чувствата и волята си, навън във всички посоки. Кръвта ни се стича към периферията. Зачервяваме се и се разгорещяваме от гняв. Неконтролираният гняв може да прекипи в разрушителни действия.

Тези противоположности създават ефекта на обтегнат ластик. Сякаш свиването и сгъстяването от пандемията разтегна душите ни в една посока, към свиване, предизвиквайки силно освобождаване, като това, което видяхме в гнева на протестите в цял свят, някои от които придобиха насилствен и разрушителен характер. Джордж Флойд не бе първият чернокож човек, убит несправедливо от полицията, при все това, неговата смърт отприщи световен порой и поколенчески зов за справедливост.

Възможно ли е да открием причинна връзка между тези две действащи сили? Дали кризата на изолацията, когато бяхме тласнати вътре в себе си по време на усамотението ни, да не разпали гневния изблик против потискането на човешките свободи, на човешкото достойнство, чието крайно проявление бе нечовешкото убийство на Джордж Флойд. Това в никакъв случай не омаловажава тежкото положение на чернокожите американци и тяхното уникално място в рамките на една системна история на подтисничество. Това е просто наблюдение върху развиващата се динамика.

Тези две съвременни опитности носят едновременно обнадеждаващи и вредни последствия. По време на затварянето ни заради пандемията, при липсата на постоянната заетост и отклонения на вниманието в ежедневието, може би хората са намерили времето и вътрешния покой за по-дълбоките въпроси относно живота им, за това кои са те, за важните неща в живота. Може би някои дори да имали един вид екзистенциално прозрение, водещо до пробуждане за едно ново усещане за самите себе си и целите в живота, не дотам определено от външни обстоятелства, от вътрешното им усещане.

От друга страна, пандемията ни показа колко бързо и лесно хората се подчиняват на авторитарния глас на науката и правителството за “тяхно собствено добро”. Човек може да се стресне като наблюдава какво се случи по цял свят само за няколко седмици. Шокиращо е да гледаш колко бързо целият свят се подреди зад авторитарното владичество на науката за управлението на пандемията. Дори интелигентни резонни алтернативни гледища за това, как най-добре да се справим с пандемията, се считат за “опасни” и биват блокирани по социалните медии. И преди се е случвало в световната история. Важно е да бъдем напълно будни и да наблюдаваме събитията обективно. Въпросът, който трябва да се задава, е каква е била основната по-дълбока цел и последствия от това ограничаване на социалните връзки. Дали зад това не стои една интелигентност?

Същото важи и за избухването на гняв и основателните повици за справедливост след убийството на Джордж Флойд. От една страна, може би виждаме едно нарастващо осъзнаване за честта и стойността на всяко човешко същество, което може да бъде знак за нарастващото осъзнаване за общата ни човечност и възглас против несправедливото отношение, не само към чернокожите хора, но към всички хора, които не могат да реализират свободно развитието на възможностите си. Но, от друга страна, гневът може да доведе до увеличаване на омразата и разделението, допълнително отдръпване, което ни отвежда далеч от нарастващото движение към световно братство/сестринство. Насилието, омразата и разрушителността подклаждат хаоса, а хаосът поражда до страх. Страхът и хаосът постилат пътя към приемането на авторитарен контрол, пак за наша собствена закрила.

Предлагам тези образи за дишането, за страха и гнева като потенциално негативни и водещи до нарастващо разделение, както и позитивния им потенциал, за да постигнем повече разбиране за това кои сме като човешки същества. Очакват ни избори. Но въпросът е на базата на какво или на кого ще бъдат направени тези избори. И това ни води до темата ни за Лятното слънцестоене и Йоан Кръстител.

 

Йоан
Св.Йоан Кръстител - Дейвид Нюбат

 

През изминалите десетилетия науката все повече си дава сметка, че Земята е живо Същество. Значителна крачка в тази посока бе хипотезата Гайа, формулирана за пръв път в една статия от 1972г. от Джеймс Ловлък (James Lovelock), учен и природозащитник, и Лин Маргулис (Lynn Margulis), еволюционен теоретик. Казано накратко, теорията им бе, че всички живи организми си взаимодействат с окръжаващата ги среда, за да образуват една саморегулираща се комплексна жизнена система, която поддържа и запазва стабилни условия на Земята. В същата година екипажът на Аполо 17 направи една вече знакова снимка на нашата Земята от космоса, която получи името “Синьото топче” (The Blue Marble) – (вж. илюстрацията на статията). Тази снимка изигра значителна роля във възприемането ни на света. Сякаш у нас се пробуди ново виждане за красивата ни планета, като за едно живо същество, което наричаме свой дом. Разбира се, може да се каже, че това съвременно пробуждане бе всъщност само едно повторно пробуждане, в рамките на науката, за това, което всички предишни култури инстинктивно са знаели за нашата Майка - Земята, - която е била позната под най-различни имена.

Това съвременно съзнание за Майката Земя, обаче, макар и изпълнено с грижи и с любов, е само едно усещане за физическото биологично тяло на Земята. Може би има и някакъв вид осъзнаване и за “живия” свят на Земята, но то се определя от физически/биологически измерения. Голяма част от новата наука за биологичното разнообразие, “биома” на Земята и “микробиома” на нашето тяло, както доста добре е описан от д-р Зак Буш (Zach Bush), са все пак материалистични проучвания на този жив свят, които се опитват да разберат цялото като анализират частиците.

С духовната наука можем да разширим разбирането си до цялото Същество на Земята отвъд физическото тяло. Можем да осъзнаем не само физическото тяло на Земята, но и да постигнем по-сложно разбиране за нейния живот, душа и дори за нейния дух. Също като човешкото същество, и Земята е съставена от физическо тяло, жизнено или етерно тяло, душа и дух.

Освен физическо тяло и жизнено тяло, което така ясно се разкрива в сезонния цикъл на годината, нашата Земя притежава и душа. Кое е душата на земята? Това е съвкупността от всички живи същества на Земята, което включва не само царствата на животинските и човешките души, но и онези живи същества на Земята, които образуват нематериалния елементарен свят. Наред с биологичното разнообразие и разнообразието на “живот”, Земята има сложен душевен живот, една световна Душа или астрално тяло.

За да получим духовно разбиране за Лятното слънцестоене (както и Зимното слънцестоене и Равноденствията) и Деня на Йоан Кръстител, трябва също да включим не само Земната Душа, но и Земния Дух. Какво е тогава Земният дух и каква е връзката между него, Лятното слънцестоене и Деня на Йоан Кръстител? Жизненото тяло на нашата Земя е това, което изпитваме като време, в ритъма. Това се проявява в сезонния цикъл на Слънцето и Земята, които се преплитат един с друг във времето. Така, по време на слънцестоения и равноденствия, ние усещаме тези възлови точки във времето – преходните точки в живота на Земята. Душевното тяло на Земята бе царството за празниците, носещи музика, танци и песни, както и духовни обреди... споделен душевен живот в общността. В древни времена те обикновено са били съсредоточени около природата – или слънцестоенията, равноденствията, или дните в междинните точки, в жизнения цикъл на годината. Древните все още са притежавали знанието и усещането, че техният духовен живот е бил тясно свързан с тези отношения между духовното Слънце и душата на Земята, така както се проявяват в природата.

Тези древни празници, особено в техния ритуален аспект, са възникнали от истинския духовен живот. В нашите модерни времена почти сме заличили дори идеята за душата, макар и редовно да използваме тази дума. Всички душевни изживявания все по-често се определят от науката като химически/неврологични процеси в мозъка. Духът е претърпял още по-лоша съдба. Той е отнесен или към религията или се употребява често като вид слабо разбираемо абстрактно понятие. Дори религията вече не прави ясно разлика между дух и душа. Рудолф Щайнер посочва, че още през 869 г. сл.н.е., по време на 8-мия Вселенски събор в Константинопол, Католическата църква по същество елиминира това разграничение, като решава, че човек е съставен от тяло и душа, като душата притежава някои духовни свойства. Това стана част от църковната догма и учение.

Загубата на разграничението между душа и дух е една от големите трагедии, макар и да е било необходимо, заради еволюцията ни към свободата. Защото само духът носи истината. Както Христос казва на учениците си, предвещавайки преживяването на Петдесятница: “Аз ще ви изпратя Духа на Истината,” Светият дух (Йоан 15:26). Какъв е този Дух? Духът е този, който създава условията в нас за следващия етап на развитие, от съзнателна или духовна душа към Дух-Себе. Той е истинският ни “Аз”, който е същият като Христовия “Аз” в нас. Това ни отвежда към голямата мистерия за Индивидуалното “азово” преживяване и Универсалното световно “аз” и ни води до Лятното слънцестоене и Деня на Йоан Кръстител, и развитието на това “азово” преживяване.

В лекциите озаглавени “Годишният цикъл”, Рудолф Щайнер представя как Земята “диша” през годишния цикъл. Както беше посочено по-рано, от лятото до зимата тя издишва, а от зимата до лятото – вдишва. В древни времена, това издишване по време на Лятното слънцестоене е било обединяването на Земната душа с нейния дух, в периферията на великото Слънце. Тогава именно човечеството, чрез своите ритуали, е могло да изпита истинския “аз” извън себе си, в периферията. Рудолф Щайнер описва това лятно преживяване като време на “просветление” за древните хора. Човешкото същество е могло да “приеме Светлината”, с други думи – могло е да срещне висшето “аз” при това сливане с висините, са космическото Слънчево Его.

“Нека си припомним как през лятото, във времето, което сега познаваме като Св. Йоан, под влияние на тази древна Мистерия, хората са усещали, че имат някаква връзка със своето его, едно его, което те все още не са считали изцяло тяхно, а са го виждали като почиващо в лоното на божествено-духовното. Тези хора са вярвали... ,че през лятото се приближават до своя аз, макар че през останалата част от годината той да е бил скрит от тях... на всеки човек е била дадена възможност, в известен смисъл, да срещне своя “аз” във вселената... В онзи период човекът е усещал “аза” с възприятията си, като реално свързан с целия космос, с целия свят.” Щайнер продължава с важен момент, който има значение за настоящето, описвайки как опитът на древното човечество за връзката на неговия аз с космоса е било “нещо, което се е смятало за централно в най-древното морално виждане за света... той е трябвало да попие в себе си моралния импулс” (От Лекция №5, „Празниците и тяхното значение“).

След това, към края на лекцията, Щайнер изказва дълбоко твърдение, което ни насочва към настоящето и към новото усещане за аза:

“Естествено, всичко това се промени с навлизането на великото събитие на Голгота…”

Какво се е променило? Това, което е било външно, е станало вътрешно. Това, което някога, под ръководството на Мистериите, е било усещането, че истинския “аз” е горе във висините, се превръща в начален тласък към усещането на истинския “аз” вътре в нас. Моралният импулс, който по-рано е бил “приеман” от висините, усещането за аза, което се е получавало от космическото Вселенско “Аз” горе, по времето на Голгота, прониква в Земята и се свързва с нея и с човешкото същество. Не бива да се подценява значимостта на тази повратна точка.

Как да свържем Слънцестоенето и Деня на Йоан Кръстител с настоящия ни свят, на базата на този преход?

Първо, да разгледаме съществото, което бе Йоан Кръстител, на когото принадлежи този празник. Знаем от Евангелията, че Елизабет, майката на Йоан, и майката на Исус, са били братовчедки и често си гостували една на друга по време на бременността си. Йоан е бил шест месеца по-голям от Исус, а оттам и календарната дата за Йоановден – шесет месеца преди Коледа. Йоан е роден по време на Лятното слънцестоене. Исус е роден по време на Зимното слънцестоене. Единият – роден по времето, описано по –горе като пълното издишване на Земната душа и сливането й с висшето космическо “аз”. Другият – роден при пълното вдишване на Земната душа, когато е най-отдалечена от космическото преживяване на висините, когато Земната душа е затворена вътре в тялото на Земята. Кое е било съществото Йоан и какъв е бил неговият азов опит в инкарнацията, предшестваща Голгота?

Исус казва, че Йоан е прероденият Илия. В старозаветната книга Първи Царе, гл.19, има разказ за Илия, който разкрива неговото духовно развитие, еволюцията на неговия “аз”. Казва ни се, че Езавел, кралицата и съпруга на цар Ахав, се опитала да го убие. (Човек не може в тази статия да навлиза по-дълбоко в тази тема, но съществуват интересни паралели между Езавел и Иродиада, съпругата на цар Ирод, който всъщност заповядва да бъде убит Йоан.) Илия бяга в пустинята (самотата), където остава 40 дни, без храна и вода (също като Исус непосредствено след покръстването от Йоан отива в пустинята в продължение на 40 дни), и там се молел и търсел Господа. Описва се това търсене на Господа в телуричните сили на природата, така както Мойсей е намерил Господ във водещия облак през деня и огнения облак през нощта, както и в горящия храст. Историята разказва как докато Илия търси Господ, се развихрил страхотен вятър, но Господ не бил във вятъра. Последвало могъщо земетресение, но не намерил Господ в земетресението. После огън, но не намерил Господ в огъня. Господ не може да бъде намерен сред елементите. Но след това е написано: “след огъня, един все още слаб глас”. Тук имаме Илия, който намира Господ чрез вътрешно усещане – “все още слабия глас” на Господа. Тук имаме преход от слушане на гласа на Господ в природата към чуването на гласа на Господ отвътре.

След това се преражда като Йоан Кръстител. И все пак това въплъщение е преди събитието на Голгота, преди свързването на Аз Съм със Земята. Какво е изпитал Йоан във времето след “все още слабия глас”, но преди свързването на Христовия Аз със Земята? В Еванглието на Матей, Исус го описва като най-великия сред мъжете, родени от жена, “но най-нисшият в небесното царство е по-велик от него.” Това небесно царство е новото духовно царство от новите Христови азови сили, което ще се въдвори в света. В предговора към евангелието на Йоан, Йоан бива наречен “свидетел на светлината”. Йоан описва себе си като “глас, плачещ в пустинята”, което също се превежда като “в самотата”. Мисията на Йоан е била да провъзгласи на хората да се “покаят”, което буквално се превежда като, “да се обърнеш” и би могло да се преведе като “да си промениш мисленето”, защото настана време. Йоан е този, който “подготвя пътя” за новото, което ще дойде. Той все още е насочван по-скоро от потока на старите пророци визионери. И все пак, именно Йоан разпознава кой всъщност е Исус и има за задача да улесни инкарнацията на Христос в Исус. Той е този, който казва: “Ето, Божият Агнец, който отнема греха от света.” Това би могло да се разбере като: “Вижте Единствения (истинския космически АЗ СЪМ), който отнема греха (който е отделяне от божественото) на света.

В други лекции, Щайнер описва по-нататъшната работа на Йоан от духовния свят, след обезглавяването му, във връзка с делото и задачата на Исус и учениците, а след това и за голямото тайнство на връзката между Йоан Кръстител и Йоан, любимият апостол. Какво може да ни каже това за Деня на Йоан Кръстител?

Сега ясно можем да разпознаем преминаването от стария начин на получаване на просветление – от космическите висоти, - към новия начин за просветление, след сливането на АЗ СЪМ със Земята.

Като изучаващ астропософия, ще добавя още един елемент към старото и новото в Деня на Св.Йоан. По време на Лятното слънцестоене, а оттам и, разбира се, Йоановден, Слънцето навлиза в звездите на Близнаци. Задачата на една нова звездна мъдрост е да носи на звездите плодовете от съюза на Христос със Земята, докато продължава да се разгръща, в хода на човешката еволюция и по този начин, в крайна сметка - да “създаде нов рай”.

В предишни статии съм описал настоящата планетарна дейност във вертикалната зодиакална ос Близнаци/Стрелец на слънцестоенията и тяхната връзка с “кризата на самоличността” на човечеството. Няма да го повтарям, но има връзка именно със сегашните времена и борбата ни да открием истинската си човешка същност. Тогава това се отнася и до противоположностите страх/студ/Ариман и гняв/горещо/Луцифер, и мястото на Христовия Аз в тези отношения, чиито архетип е представен в скулптурата на Щайнер, фигурата на Представителя на човечеството. Това е и нова имагинация за съзвездие Близнаци, при които азът е застанал между две противоположности. (“Аз” на английски е “I”, затова имагинацията се получава, като си представим знака на Близнаци. Бел.пр.)

Нека да продължим с разглеждането на Близнаци. В предхристиянското му значение, изобразено със символа на Близнаци, е бил обозначен горният и долният свят. Близнаците Кастор и Полукс са били единият небесен, а другият - земен. Той представлява едно древно изображение на йерархиите - на духовното и земното, - това, което е отгоре и това, което е отдолу. Той представлява старата йерархия на ранната духовност, при която обучението се е състояло в път нагоре към духовните висоти, което след това им е предоставяло авторитет и власт. Жреци, царе, влъхви – всички те са се издигали в духовното си развитие до положение над нивото на обикновените хора като техни водачи.

 

Слънцето

 

С времето това се изражда, особено след Голгота и този преход. Истинската духовна легитимност, която някога е била автентична и подходяща власт, изчезва, но формата на йерархичната власт продължава да съществува като вид власт и мощ, изразена в Римското право и ред, както и в Църквата, която приема романизма. Това продължава и днес в нашите обществени форми. Има много други примери, в които може да се навлезе, но като цяло Близнаци някога са били носители на тази йерархична форма на извисяване като път към божественото и следователно – към духовен авторитет. Както е посочено в един по-ранен цитат, след мистерията на Голгота всичко това се е променило. В човечеството се е получил голям обрат, когато висшето е станало нисше, станало е човешко, като слуга. Това беше космически жертвен жест. Целият принцип за властта беше обърнат. Както казва Христос на учениците си: “Няма по-голяма любов от тази на човека, който жертва живота си за своите приятели.”  

Архетипът за този нов принцип е “измиването на краката” - изтински акт на любов, изхождащ от свободната воля. Древната йерархична форма на Близнаци  за горе и долу е обърната надолу с главата. Новото отношение към божественото е братството/сестринството, службата и саможертвата. Това ново братско взаимоотношение е изобразено в Риби. В наше време слънцестоенето, вертикалната ос, се намира в Близнаци/Стрелец, а хоризонталната, средна ос, оста на ръцете и сърцето, през пролетта, по Великден, е в Риби - съзвездието на нашата културна епоха, определящо нашата задача като човешки същества. Ариман цели власт без любов. Христос носи жертва и служене чрез любов.

Рудолф Щайнер често ни призовава да създадем “нови” празници, изхождайки от новия дух на Земята, новото отношение към божественото. Тогава, какво би могъл да представлява празникът на Св. Йоан в наше време? Сещам се за стиха, който Рудолф Щайнер ни даде, и в който той описва казаното по-горе. Преминали сме от това звездите (или космосът) да говорят на човечеството (или напътствия отгоре), към “мълчанието” на звездите/космоса, което ни доведе до свободата. Но той продължава нататък. В тишината, човекът, използвайки силата на новия си аз, която Голгота въведе на Земята, трябва да се научи да говори на звездите, на космоса. Разбира се, събитието на Голгота не доведе веднага и еднакво за всички хора до обрат и до пробуждане на съзнанието за новата Христова азова сила в нас. То е само в начална форма в съзнанието ни, макар и да присъства във всеки човек и в самата Земя. Но за тези, които съзнателно се стремят да живеят чрез това ново Христово “аз”, този празник може да бъде времето, когато не отправяме поглед през прозореца на слънцестоението/Дните на св. Йоан, в очакване и търсене на просветление свише. По-скоро това би могъл да бъде празник, когато ние да предложим на космоса онова, което нашето просветление на Земята може да допринесе за божествения космос, изпълнен с божествени същества, и когато срещаме истинския аз в братята и сестрите ни на Земята – задачата на нашата епоха на Рибите.

Това ни води до сегашната световна ситуация. Можем да мислим за нашата Земя като за същество с физическо тяло, жизнено тяло и душа/астрално тяло, но нека сега погледнем на нашата Земя като притежаваща Дух. Именно този Дух преди се носеше отгоре, в по-голямото Слънце, и ни ръководеше от висините, а сега е в Земята, както и в нас. Духът на Земята и Христовият “Аз”. И къде можем да открием този Дух? Един в друг. Истинският дух на Земята бива открит, когато нашият истински “аз” разпознае и общува с истинския “аз” на ближния човек. Това превръща в конкретна реалност онова, което Христос казва: “Където двама или повече се съберат в Мое име, там СЪМ АЗ”. Или когато казва: “това, което причините на най-нисшия си събрат, вие причинявате на Мен”.

Като индивиди по света, ние имаме различни физически тела. Нашите жизнени тела, жизнеността ни, здравето ни са все различни. Душите ни имат свои собствени страсти, стремежи, мисли, съзнание. Но в нашия истински Аз, в нашия Дух, ние сме Едно, макар и същевременно да сме индивидуални. Това е игленото ухо: да преминем през индивидуалното азово съществувание и да постигнем нов съюз с универсалния Аз, напълно свободно.

Какво ни казва това в настоящата световна ситуация? Предизвикателството в нашето време е неспособността да го разбере, тъй като сме загубили истинския смисъл на това какво е Дух и следователно, за това какво е Азът, или самите ние. За по-голямата част от човечеството Азът е смесица от раса, пол, кариера, роля в семейството и т.н. Това е индивидуализираната дреха, или дори може да се каже – “как” усещаме себе си в света на едно определено място и време, в една инкарнация. То не е всъщност същността на истинският ни Аз. Това “какво” е една чисто духовна същност, непринадлежаща на времето и пространството, която се връща отново и отново в различни индивидуализирани азови облекла.

И така, хората в наше време, без да притежават разбирането за Духа, за кармата и прераждането, за истинската същност на “Аза”, са попаднали в плен на идентифицирането си с външните форми на аза -  с облеклото. Това можем да видим днес във възхода на т.нар. “политика на идентичността”, която е един вид нова племенност, при която индивидите намират себе си според това, с коя група се идентифицират. Защото, когато не можем да разпознаем кое е истински духовно в света, тогава ни остава само това. Облягаме се на генетиката, биологията, етноса, расата, потеклото, пола, национализма... всякакъв вид племена или биологични фактори, които да определят нашия “аз”.

Докато истинският ни “Аз” е универсален. Всички заедно участваме в него и го намираме един в друг. Само когато припознаем този Аз, истинския дух, ще можем някога наистина да “променим нашето съзнание”, ще можем някога истински да опознаем истината, която ни освобождава, ще можем някога да създадем нови социални форми за едно “ново нормално”.  

По отношение на полярностите, сега изпитваме студенината на раздялата/изолацията/социалната дистанция и горещината на яростта и протестите, заради нечовешкото отношение към нашите братя и сестри – важно е да не потъваме в нито един от двата полюса. Ключът за това е винаги да се придържаме към по-голямата “мисия” или целта на това да станем хора, а това намираме в Духа, в нашето Аз. Тази цел е да се превърнем в йерархията на свободата и любовта.

Противниците ще се опитат да подкопаят по безброй начини тази основна цел. Във всяка една ситуация можем да се придържаме към този “гръбнак” или ръководен принцип на нашата човечност и винаги да си задаваме въпросите: Това атакува ли моята духовна свобода? Това атакува ли способността ми за любов? След като откриваме Духа си, истинския си Аз, в другия човек, не е ли това затваряне в изолация, по същество нападение срещу нашия Духовен Аз чрез предотвратяване на човешкото общение? Технологичното общуване не е решение, а продължение на един вид сливане на човешкото съзнание с машината. Възмущението и протестите не водят ли до още по-голямо разделение, омраза и племенност, или ни водят към по-голямо осъзнаване и любов към всички хора на Земята? Именно тук трябва да се осъществи човешкият избор, базиран на духовна будност.

 

Слава Богу нашето време е сега, когато неправдата

Се изправя срещу нас от вси страни,

И никога не ще ни остави, докато не направим

Най-голямата душевна крачка, някога предприета от човека.

Сега нещата са с размера на душата.

Задачата е да изследваме Бога.

Накъде сте се запътили? Нужни са

Толкова много хилядолетия, за да се пробудим...

Но ще се пробудите ли, за Бога?      

Извадка от “Затворнически сън” на Кристофър Фрай

            (A Sleep of Prisoners – Christopher Fry)

* * *

Кратка бележка под линия: По време на това слънцестоене имаме слънчево затъмнение при навлизането на Слънцето в Близнаци. Новолунието (също в Близнаци) застава между Земята и Слънцето, и хвърля сянката си върху Слънцето, като блокира слънчевата светлина и не й позволява да струи към Земята. Рудолф Щайнер описва слънчевите затъмнения като “предпазни клапани... те служат за пренасянето в космоса, по луциферичен начин, на злото, което се шири по Земята, за да може злото да разсее разрухата си в една по-широка, по-малко концентрирана, област.”

Вили Зухер за Щайнер: “Той казва, че в древни времена винаги се е знаело, че съществата се движат в обратна посока на сянката. По време на слънчеви затъмнения, сянката на Луната пада върху Земята и по тази фуния от сянка има движение от Земята навън към космоса. Някои демонични същества, същества на сянката, същества на тъмнината, се придвижват от Земята в космоса и създават още повече разруха в космоса... Няма смисъл да се плашим; най-доброто, което можем да направим, е да излъчим положителни мисли, с които да го пресрещнем. Тези същества на сянката рушат дотогава, докато човешкото съзнание не ги спре.”

Джонатан Хилтън

Превод: Ати Петрова