Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (11)

Submitted by admin 2 on Вт., 23/07/2020 - 10:44
Рудолф Щайнер

Скъпи приятели, това е последната статия от извадки, които публикуваме благодарение на неуморната Нели Хорински, във връзка с първата крачка - имагинативното познание, от съвременното посвещение. Поредицата започна преди това с цикъл от извадки за сетивното мислене, за чистото мислене, за медитативния живот и т.н. От есента ще продължим със следващите две стъпки: инспиративното познание и интуитивното познание.

Така ще завършим постепенно тази тъй ценна поредица, която със сигурност ще бъде ценна и напълно практически ориентирана още десетилетия напред, с цел все повече и повече да се пробуждат хората за онова, което носят в себе си и да го насочват към съзнателно одухотворяване първо на самите себе си, на човешките ни взаимоотношения и на света, в който живее.

Този окултен път на съвременно духовно развитие, даден от Рудолф Щайнер, е най-правилният от гледна точка на сегашната ни и бъдеща конституция още векове напред. И със сигурност все повече и повече хора ще се пробуждат и ще поемат по него.

От редакторския екип!

 

Имагинация за Райската градина

…Човек възприема вече някои неща, когато е работил известно време върху изграждането на вътрешните си органи. Тогава започва да има съзнание по време на съня. Духовни светове прозират от иначе обикновения мрак. Това, което той може да възприеме там – хората са го възприемали в древни времена, днес се случва по-рядко, – са прекрасни образи от растителния живот. Това са най-примитивните постижения на ясновидството. В старите митологии можете да видите този примитивен вид ясновидство, това растително ясновидство. Описанието на такова ясновидство е раят, именно двете дървета – на познанието и на живота; това е резултат на астралното съзерцание…Събр. съч. 104, стр., 54, немско издание 1979 г.

  * * *

…Ретроспективният поглед към физическото и етерното тяло, ако човек изведнъж стане ясновиждащ в съня, може да покаже следното: Първо пооглеждаме назад и виждаме нашето етерно тяло, което ни изглежда като мъгливо диференцирано образувание с няколко потока, един изкусен образ, който се намира в непрекъснато движение, никъде не спира и почива. След това съзираме това, което е положено в етерното тяло като наше физическо тяло. Основно главно изискване за ясновидското съзерцание е изцяло да бъдем инспирирани чрез мировите мисли, които нахлуват в нас. Каквото виждаме там, го съзерцаваме, но преди всичко то въздейства върху нашите чувстване и воля. Мисленето ни изглежда, сякаш сме го изгубили. Ние съзерцаваме с присъщото си чувство положеното в непрекъснато подвижната мъглива форма на етерното ни тяло, като наш физически орган.

Първоначално получаваме общо впечатление. Това, което виждаме, предизвиква безкрайна тъга в нас, ужасна тъга. Когато съзерцаваме мировите мисли, които нахлуват в нас, ни обхваща неизмерима тъга, меланхолично настроение. Тези мисли, които не са наши собствени, а са творчески действащите в света мисли, осветляват, така да се каже, това създание – нашето физическо тяло, и по начина както го осветляват, те ни показват, че това, което виждаме, е последният упадъчен продукт от съществувало някога великолепие.

И чрез това, което тези мирови мисли ни казват, получаваме впечатлението, че физическото тяло пред нас е като нещо, което някога е било могъщо и великолепно, но сега е изсъхнало и се е свило, смалило се е, и сега това малко свито създание ни показва някогашното широкоразпростряно прадалечно великолепие. Като последен, втвърдил се във физическото спомен на прадалечно великолепие ни изглежда това, което е положено в етерното ни тяло. Там нашите отделни физически органи, които днес принадлежат към, така да се каже, храносмилателна система, кръвообращението и дихателната ни система, към които поглеждаме отвън и духовно ги съзерцаваме, ни изглеждат така, че си казваме: Всичко което имаме пред нас във физическото тяло, са смалени продукти, повехнали продукти от някога съществували живи същества, живели в прекрасна околност, които сега са се смалили и повехнали. В живота, който имат сега в себе си тези бели дробове, сърце, черен дроб и останали органи, е останал само последният упадъчен живот от първоначално могъщия вътрешен живот… Събр. съч. 145, стр., 101 и сл.

  * * *

…В ясновидското съзерцание тези органи се оформят до това, което са били някога. Белите дробове порастват в нашето съзерцание до имагинацията на орела. И ние получаваме чувството, че тези бели дробове някога са били едно същество, което в окултизма се означава като орел – той не може да се сравнява с днешния животински образ на птицата орел, който също е упадъчен продукт от някогашното могъщо същество. А когато ретроспективно се обърнем към сърцето си, стигаме до съществото, което окултистът означава като лъв. И долните телесни органи ни изглеждат като спомен за това, което в окултизма се нарича телец. Така съзираме нещо като три великолепни живи същества от древното минало. Около тези основни органи можем да съзрем и другите органи, каквито те са били в древността. По този начин пред ясновидското си съзерцание получаваме нещо, което може да се сравни с почти всички форми на земните животни. Когато обърнем поглед и към анатомията на това, което наричаме нервна система, тя също ни изглежда като смалил се продукт. За ретроспективното ясновидско съзерцание тя ни изглежда като сбор от прекрасни растителни същества, които по най-разнообразни начини се преплитат с така наречените животински същества. Ние виждаме редици растителни същества, простиращи се на всички страни… Събр. съч. 145, стр., 103 и сл.

 

R3 R3a

 

…Когато имаме всичко това пред нас, си казваме, т.е. човек си го казва поради това, че мировите сили го осведомяват и му изтълкуват това, което има пред себе си: За да се породи този повяхнал продукт, някога е трябвало да съществува това, което съзерцаваш с ясновидския си поглед. Затова физическото тяло първо прави тъжно впечатление, понеже го опознаваме като нещо, което се е получило като последния повяхнал продукт на някогашното великолепие, което сега се разкрива за ясновидското съзерцание.

Става въпрос за следното: Кой е виновен за това смаляване? Кой има образа, който ясновидски имаш пред теб, – тези прекрасни растителни същества и животинските съвършени образи в твоето себе, кой е довел всичко това до днешния повяхнал продукт на физическото тяло?

Сега като вътрешна инспирация от самия човек прозвучава: Ти самият си го направил, ти самият. И че изобщо си станал това, което си днес, го дължищ на обстоятелството, че си имал силата да проникнеш цялото това великолепие със своето същество. Твоето същество е навлязло като отрова в това древно великолепие и е довело това великолепие до сегашното му смаляване. Човек дължи възможността да е това себе, този аз, който е, на обстоятелството, че със своята собствена същност е внесъл зародиша на смъртта в това великолепие, импрегнирал го е, така че то се е смалило. И човек постоянно се стреми в своето астрално тяло към това, да знае как всичко се е случило. В този момент сред животинската прасъщност, която той съзерцава тук, така да се каже пред задната врата на градината, пред него се появява Луцифер в прекрасен образ… Събр. съч. 145, стр., 105 и сл.

  * * *

…Човек знае, че в онези древни времена, в които е било действителност всичко, което се появява пред ясновидското съзерцание, той се е чувствал жив сред всичко това, бил е в него, то е било неговото царство. И в това царство Луцифер го е привлякал към себе си, човек се е свързал с Луцифер и следствието е било, че в силовите потоци съществата от висшите йерархии са действали така, че са изтласкали човека, който се свързва с Луцифер. Образуванието получава отвори, които в свиването, смаляването стават нашите днешни сетивни органи. И след като човек е бил изтласкан навън, той живее в света извън това образувание, а то се смалява и става неговото физическо тяло.

Сега ви дадох една представа как чрез ясновидското съзерцание се стига до това, което се нарича рай. Така в мистерийните школи човешката представа е водена до рая. Хората питат къде е раят? Раят е бил в един свят, който днес не се намира в сетивния свят. Раят се е смалил, той се е умножил и като свой последен остатък е оставил като спомен физическата вътрешност на човешкото тяло, само че човекът е изгонен, той не живее в своята вътрешност.

След това се ползват съществата на Ариман и другите духове като първо са изблъскали човека навън и после са превърнали своята дейност в добро като са поставили крайниците – ръцете и краката, и са оформили лицето. Така те са дали на човека възможността, чрез своите ръце и крака, и чрез това, което през сетивата отива навътре, да си служи с този смален рай… Събр. съч. 145, стр., 107 и сл.

 

Щайнер, печат

 

Имагинация за писането на пишеща машина

… Когато съм писал през деня с пишещата машина, това остава още дълго да действа. И когато почивам, една такава дейност се превръща пред имагинативното съзерцание в самосъзерцание, което вътрешно застава пред човека. Вижда се какво се разиграва вътрешно изцяло във външния свят: всеки натиск на клавиша се превръща в светкавица. И това, което се представя като човешко сърце, непрекъснато се пронизва от тези светкавици. Това, в което писането на пишеща машина се обективира, е ужасна буря.

Следователно има обяснение защо в живота на толкова много хора, при които не се среща полярното противоположно средство срещу машинното писане, живеят със слаби сърца, особено ако прекалено рано са започнали да пишат на машина, защото тогава сърцето е най-податливо на разрушение. Ще се види, че ако машинното писане се увеличава, все повече ще се увеличават сърдечните проблеми и сърдечните болести…  Събр. съч. 303, стр. 167 и сл., немско издание 1978 г.

Извадките са предложени от Нели Хорински

Нели Хорински: Кратко въведение към извадките за имагинацията от някои лекционни цикли на Рудолф Щайнер (1)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (2)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (3)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (4)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (5)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (6)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (7)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (8)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (9)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (10)