Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (10)

Submitted by admin 2 on Нед., 19/07/2020 - 10:56
Рудолф Щайнер

Обикновената памет и паметта при езотеричното обучение

...Искам да изясня защо в обикновения живот не е възможно за човека да навлезе във висшите светове. Не му е възможно затова, защото преди всичко той винаги възприема света само в настоящия момент. С нашите очи можем да виждаме света и неговите явления само в настоящия момент. С ушите си можем да чуваме звуци само в настоящия момент. И така е с всичките ни сетива. Всичко, което представлява миналото на нашия собствен земен живот, можем да го знаем само от спомените, това означава в избледнели мисли. Нека сравним колко живо, колко конкретно е било всичко, което сме преживели преди десет години и колко бледа, сенчеста е мисълта, представата, с която днес си го спомняме. Всичко, което надхвърля настоящия момент, за обикновеното съзнание е така, че в него остава само сенчестият спомен. Но този сенчест спомен може да се разпали до по-висш живот. И това става чрез методите, които днес не искам да обсъждам, методите за медитиране в мисли, за концентрация върху определени мисли, за самовъзпитание и т.н.

Този, който приложи такива методи върху себе си, чрез което ще се научи точно така интензивно да живее в мислите, както живее само във външните сетивни впечатления, той постига определена способност, чрез която може да наблюдава света не само в настоящия момент. Такива упражнения, които водят дотам човек да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва дълго време да се правят грижливо и систематично именно в екзактна медитация и концентрация, според заложбите на съответния човек.

Някои хора в настоящето си донасят още с раждането способността, която може да се обучи по този начин. Това означава, че тя не е налице още при раждането, но в определен момент от живота, се проявява от душевността и човек знае, че ако не би си я донесъл като заложба с раждането, не би могъл да я прояви в обикновения живот. Тази способност се състои в това, че човек може да живее вътре в мислите така, както иначе живее чрез своето тяло в сетивния свят.
Нека това изказване да не се приема твърде леконравно. Знаем, че всичко, чрез което човекът знае за своето съществуване, се дължи на преживяванията му в сетивния свят. Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията идващи от очите, ушите и другите сетива да може да развива по-интензивен вътрешен живот, отколкото е животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава се изживява едно второ битие, тогава се изживява едно друго самосъзнание. Изживява се точно това, което бих искал да нарека събуждане за живот не извън тялото, а във вътрешността, в душевността на човека, въпреки че физическото тяло остава спокойно и нечувствително, както е иначе в съня.

Когато погледнем в себе си, откриваме, че знаем само това в обикновения живот, което сме възприели чрез сетивата. Ние не знаем от непосредствено възприемане нищо за нашата собствена душевност. С обикновеното съзнание не можем да погледнем в нашата вътрешна организация. Ако постигнем самосъзнание в чистото мислене, се научаваме също така да виждаме навътре, както иначе можем да виждаме навън.

Тогава чувстваме следното: Гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни. Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което обаче е така цветен и интензив съзерцателен процес, както иначе е сетивното възприемане, тогава чувстваме – само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл – вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си вътрешна душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.

Това състояние на човешкото изживяване може да се нарече ясновидство. И това ясновидство при събуденото самосъзнание в духа, първоначално предизвиква способността човек да може да бъде вътре във всеки момент, който изживява на Земята.

Може например много добре да се изживее: «Ти си бил на осемнадесет години. Тогава си прекарал едно или друго събитие.» Човек има обаче не само спомени за тези събития, но ги изживява повече или по-малко отново. Той е няколко пъти този, който е бил на осемнадесет, петнадесет или на десет години.

Човек може да се потопи във всеки момент от живота си и стига до едно вътрешно просветлено съзерцание на това, което в сравнение с пространственото тяло, което съдържа нашите сетива и ни довежда до външното наблюдение, може да се нарече времево тяло… Събр. съч. 218, стр. 142, Издателско ателие Аб.

 

Памет

 

* * *

…В течение на медитацията мисълта пречиства въздуха. Дори химически може да се докаже и демонстрира, че съдържанието на въглерода намалява до възможно най-малкото количество. Новият дихателен ритъм (като следствие от медитацията) причинява промяна в кръвта. Човек е пречистен в такава степен, че сам може да изгражда кръвта без помощта на растението. В течение на по-дълго време медитацията променя природата на кръвта. Човекът издишва тогава по-малко въглерод, понеже го запазва в себе си и го използва за изграждане на тялото си. Той издишва само чист въздух. Така човекът става способен да живее от собственото си дишане. По този начин той извършва едно алхимично преобразяване. По този начин бавно ще преминем от физически в етерен човек и това съвсем не е така далеч. (Това ще стане масово в епохата на Везни 12213 – 14373).…Събр. съч. 98, стр. 54, Издателско ателие Аб

* * *

...Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера. Особено силна зависимост има между добре изградената памет в предишен живот и физическото тяло в следващия живот.

Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет. Необходимо е изживените неща да се извикват в паметта по съзнателен начин и това да се упражнява постоянно. Накрая човек ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло, което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което иска вътрешно душевно. Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет...

...Казаното, че здрав физически организъм, който се подчинява на душата, се дължи на добра памет в предишен живот, почива на много изследвани случаи и съответните резултати са установени факти от изследването. Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че добрите склонности, моралните черти на характера и прилежността се проявяват като здраво физическо тяло, докато непорядъчните черти, лошите навици и порочните склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение... Събр. съч. 96 стр. 113-115, бълг. изд.

* * *

...Така виждате, скъпи приятели, как тук човек се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивните органи, бива заменено от друга страна, с възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия на етерното тяло, когато ги изживяваме, ги чувстваме така, като че ли не ни принадлежат истински, като че ли са вдълбани, вмъкнати са в нас отвън. Ние чувстваме светлинното тяло (астралното тяло) като вдълбано в нас, чувстваме нещо като недоловимо на Земята музикално движение, вдълбано в нас през ухото; но топлинния етер не го чувстваме като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувстваме действието на работещия в нас химически етер на мястото на изключения вкус и т.н. Тук се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме нормално, човек чувства различно своето етерно тяло, като че в него отвън са вкарани един вид присадки. Сега започва постепенно да възприема по-директно своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някои хора е твърде несимпатична, която не се признава като промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно върху своето тяло, как отначало паметта някакси отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, почти винаги отслабва чрез езотеричното развитие. Който не иска да има по-лоша памет, не може да мине през езотерично развитие.

При езотеричното развитие престава да действа онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разбира, когато става дума за паметта. И даже някои езотерици ще се оплакват от отслабването на паметта си. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат при себе си тези фини истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това отслабване на паметта си. Но както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло, макар че то става по-подвижно, когато започне правилното езотерично развитие, ако то действително стигне до резултати, така също не може да получи с времето никакви увреждания и на своята памет.

По отношение на физическия организъм – когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешно неговите органи стават по-независими едни от други, така че човек може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано,той трябва да направи себе си вътрешно по-силен.

Това се постига чрез упражненията, които намирате описани във втората част на моята книга „Въведение в тайната наука“. Който прави тези упражнения по съответния начин, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло.

По отношение на паметта също трябва да постъпим правилно. Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано. Трябва да започнем да усвояваме именно наситен с чувства интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано сме развили повече механична памет и тази механична памет работи много сигурно и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; но това положение престава да съществува.

Човек ще забележи, че когато минава през антропософско или езотерично развитие, лесно забравя нещата. Нещата, за които не проявява наситен с чувства интерес, лесно избягват от паметта му. Така се случва с нещата, които човек не може да обикне, с които не може да се срастне душевно. Напротив нещата, с които той се сраства душевно, се запазват толкова по-добре в неговата памет. Ето защо трябва да се стреми да предизвиква систематично това душевно срастване с нещата.

 

Памет

 

Човек може да има следната опитност: да си представим една личност, която не е била още запозната с антропософията в нейната младост и след прочитането на някой роман не е можела да забрави този роман, винаги отново е можела да го разкаже. По-късно, когато вече е започнала антропософското си развитие, тя прочита отново някой роман и веднага го забравя, не може да го разкаже. Но когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а си я припомняме съзнателно отзад напред, като си повторим първо последните неща, а накрая първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата и дори си запишем кратки мисли, като се опитаме да си зададем въпроса: От коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет? Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си друг вид памет.

Това не е същата памет, която сме имали по-рано. Ние забелязваме точно разликата, когато си служим с нея. Когато си служим с механичната човешка памет, тогава е така, че нещата се явяват в нашата душа като спомени; но когато като езотерик или антропософ развием в себе си една такава памет, каквато описвам, е така, като че ли нещата, които сме преживели по този начин, са останали да съществуват във времето. Ние се научаваме да насочваме един вид поглед назад във времето и действително е така, като че ли гледаме навън преживяните неща; ние ще забележим, че нещата стават все повече и повече образни, че паметта става все по-имагинативна, по-образна. Когато сме постъпили така, както току-що бе описано – да речем с една книга, – тогава, ако е необходимо да извикаме отново в душата си преживените неща, е достатъчно само да се спрем на нещо, което е свързано с тях и погледът ни се насочва към времето, към онзи момент, в който сме се занимавали с книгата, ние ще видим себе си как четем книгата, тогава нямаме обикновен спомен, а пред нас застава цялата картина, целият образ.

Тогава ще можем да забележим, че, докато по-рано само сме чели в книгата, сега нещата фактически изникват пред нас. Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща във виждане на образи, които са отдалечени във времето. Това е началото, елементарното начало за постепенното учене да се чете в Акашовата летопис: паметта бива заменена с изучаване на четенето в изтеклото време. И понякога онзи, който е минал през определено езотерично развитие, може да е изгубил напълно своята обикновена памет, това никак не му вреди, защото той вижда как нещата протичат в миналото време. Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота... Събр. съч. 145, изд. Даскалов

Упражнения за трениране на паметта могат да се намерт в СС 143, първа лекция.

Извадките са подготвени от Нели Хорински

Нели Хорински: Кратко въведение към извадките за имагинацията от някои лекционни цикли на Рудолф Щайнер (1)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (2)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (3)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (4)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (5)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (6)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (7)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (8)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (9)