Диагностициране на редица заболявания чрез ритъма на сърцето /продължение/

Submitted by admin 2 on Пон., 19/06/2017 - 10:26
Сърце

Въпросите, на които трябва да се отговори, чрез аускултация на възрастни са напълно различни от тези при децата. В този случай, аускултацията се използва изключително за разбиране на процеса на заболяването. За да се направи това, трябва да се има предвид следното: докато човек става възрастен, развитието на сърцето не се прекратява. До тогава, то е по-скоро израз на общото битие; при съзряването, то може да се превърне в инструмент на индивидуално битие.

Има три компонента, които работят заедно по време на това развитие. Първо, това са процеси на природата като цяло, които пораждат човешкото сърце. Те са архетипно верни за развитието на всяко сърце. Те се модифицират чрез специфични наследствени сили, които причиняват расови и семейни характеристики. Въпреки това, сърцето получава уникалното си формиране от индивидуалността, която формира органа от самото начало.

По този начин, сърцето, чиито тонове се опитваме да изследваме, произлиза от сътрудничеството на тези три формиращи сили. Ние улавяме общите принципи, чрез аускултация на много сърца, и бавно получаваме общия слухов израз на сърцето, така както сме придобили понятието "лъв" от единични срещи с лъвове. По подобен начин, ние получаваме разбиране за наследствените фактори. Въпреки това, индивидуалната природа на сърцето, трябва винаги да бъде наново разбрана.

Общи тенденции се установяват в годините на младостта. При аускултацията на възрастния, само индивидуалните качества са от интерес. Те се установяват от сърдечните тонове, като човек се научава да проникне техния общ характер чрез слуха. Затова аускултация на детски сърца на различна възраст, е много добра подготовка за аускултация на възрастни сърца. Колкото по-запознат е лекарят с общите характеристики, толкова по-лесно е да се разберат индивидуалните черти.

Придобитият хорей може напълно да изчезне отново. Неговата първа поява е признак, че възможностите на главата са еманципирани от общата връзка на тялото с природата. Главата става независим орган на мислене. Този процес започва по време на съзряването при започване на училище и се усилва до настъпването на пубертета. Въпреки, че малкото дете е все още изцяло "глава", тази глава е част от цялото. Преди 9-10 години тя не е напълно независима.

Всяко човешко същество минава през това развитие, с по-голяма или по-малка интензивност. Това дете, чиято съдба изисква висока интелигентност ще развива силен хорей по време на израстването му до пубертета. Формирането на хорей не се постига в случай на дебилност, нито отслабва ямба или спондея. Тези хора носят общите сили на природата подсъзнателно, по време на тяхната физическа зрялост и запазват чист ямбичен тон. В случай на значителна изостаналост на развитието на душата, дори ембрионалният тон персистира; той остава като семе, докато не се събуди. Между слуховата картина на хорей и тези, които току-що описах по-горе, има всички видове подразделения.

По този начин, основата на едно човешко същество се формира по време на развитието, в съответствие с изискванията на съдбата. Човек става възрастен, когато в продължение на 3 х 7-години, способностите на Аз-а се събужда в него. Човек живее първите си седем години, както общото битие на природата; индивидуалната природа се развива в него от общата природа по време на втория седем годишен период, и индивидуалността става силна и до голяма степен заменя общата природа в третия седем годишен период. През първите седем години на зрялата възраст, индивидуалната природа хармонира с общата природа, в нейното търсене на истинското човечество. Хореят става по-тих, и спондеят или ямбът заемат мястото на хорея. Започва търсенето на истинския ритъм на човечеството. Ние се срещаме с това търсене при аускултацията на възрастни. Болестта е реално израз на това търсене.

Ако хореичният елемент все още доминира в един възрастен след 35-ата година, той не би трябвало да се сравнява с юноша, а по-скоро може да се каже, че има патологична склонност към втвърдяване. Хората, които имат силен хореичен тон, имат предразположение към образуване на тумори.

Нека отправим поглед още веднъж към развитието в периода на пубертета, по-специално в процеса на образуване на главата. По време на пубертета, главата започва напълно да се отделя от тялото. От този момент нататък тя води независимо съществуване, но въпреки това ви позволява да бъде обслужвана от останалата част на тялото, по начин, много подобен на тумор.

Тилът претърпява най-силния процес на втвърдяване, заедно със слепоочната кост, която е поставена пред него и приютява слуховия орган. Както цялата глава се отделя от тялото, така задната част на главата с региона на слуха сега се отделя от фронталната област, крехка основна част, в която способността за виждане, става напълно развита. Това подчертано развитие на главата в сравнение с тялото и тази на задната част на главата, в сравнение с предната част на главата, се дължи на хорея, който е станал органичен.

Рудолф Щайнер е описал ухото като нормална формация, която би била тумор някъде другаде в тялото. Образуването на тумори е заболяване само когато това се случи в грешното място и с грешната скорост. Въпреки това, те винаги се развиват от хореичен принцип, точно както главата – и в главата - това правят ушите. И ако някой счита, че е реалност тази идея за сърцето и за неговата функция, му се струва по-малко странно, че туморните образувания могат да бъдат чути в сърцето. Човек може да чуе това, което сърцето, като чувствителен орган, възприема.

Всички туморни образувания създават хореичен сърдечен тон на върха. Това е мястото, в което самото сърце е предимно "главата" или по-скоро "ухо". Името "ухо на сърцето" е подходяща за т.нар аурикули, тъй като те са за кръвта това, което са ушните миди за тона. Те получават кръвта, която е в сърцето. Мускулни влакна на сърцето образуват спирала на върха, това е vortex cordis, която наподобява на охлюв.

Ако туморът нараства в тялото, аускулторната област на хорея също нараства. Имах пациент с огромен тумор на белите дробове. На цялата област на сърцето се аускултираше хорей, дори в точката на пулмоналната клапа. Прогресията беше подобна на проблясък. В продължение на много години аз лекувах пациентка, която имаше белодробни метастази след хирургично отстраняване на карцином на млечната жлеза. Хореят винаги се разпространяваше в сърцето, когато туморът ставаше активен, например, когато един вид терапия загубваше своята ефикасност. Обаче, всеки път, когато дозата се увеличаваше или се променяше терапията, което водеше до регрес на туморите или им попречеше допълнително да нарастват, областта на хорея намаляваше.

Такива наблюдения върху различните пациенти ме доведоха до връзката между тумора и хорея, и аз започнах да преслушвам моите пациенти с тумори чрез системно използване на този критерий. Резултатът беше ясен - сърцето е обременено с хорей във всички носители на тумори. Досега, аз никога не съм намерил пациент с карцином с чисто ямбична сърдечна картина. Много възрастни имат чисто ямбични звукови картини, но повечето от "ямб" видовете имат спондей в сърдечната връхна точка и може би втори до нея. Такива хора нямат или са с много слаба тенденция към образуване на тумори.

Всички тумори действат върху сърцето по хореичен начин, независимо дали те са злокачествени или доброкачествени. Изглежда, че е възможно да се направи разлика между злокачествени и доброкачествени тумори с помощта на силата на хореичния тон. Например, миома на матката причинява по-мек хорей от карцином. Ако хорей не съществува в началото на лечението, образуване на тумори може да се изключи, по мое мнение.

Въпреки това, не всякога хореят е изява на тумор. Това се илюстрира от следния малък епизод. От гореизложените наблюдения, може да се заключи, че ямбът е израз на обременяване на архетипния спондеически "E" тон при бебетата. Двумесечно бебе лежеше върху операционна маса и спокойно оставяше да бъде прегледано. Бебетата на тази възраст все още имат "E" на цялото сърце. Въпреки това, имаше ямб в центъра на сърцето на този малък пациент. Аз не повярвах на ушите си, но това беше. Когато продължих да го преглеждам, това дете уринира, както често се случва, когато ръцете на преглеждащия са малко хладни. След това ямбът изчезна и спокойният спондей в "E" смисъл прозвуча от средата на сърцето отново. Пълните пикочни мехури са също "тумори".

Преглеждах една жена, при която хореят разчисти пътя за ямба на върха след изпускане на урина. Един човек имаше спондеически върхов тон, който стана по-ямбичен след изпускане на урина, но остана спондеически. Обикновено, уринирането не дава промени от цяла стъпка, така че слуховата картина на живота все още е валидна; това е без специфична подготовка. Бременността води до това, майката да бъде с хореичен тон; когато детето се роди, ямбът се връща.

Въпреки това, ако един хорей се намира на сърдечния връх при малко дете и продължава за известен период от време, се подозира наличие на тумор. Имах малък пациент, за който се грижех от рождението му. Той беше много интелигентен и, по този начин открих, че е доста необичайно, но не и напълно невъзможно, да открия хорей в него на 7-годишна възраст. Връзката между хорея и тумор, тогава все още не беше известна на мен. При изясняване на ситуацията беше открит тумор на стомаха, който хистологично беше лейомиом. След операцията, хореят изчезна.

Хората могат да бъдат обременени с хорей в продължение на години, без да се развива тумор. Те имат склонност към образуване на тумори, но те могат да се отклонят от това чрез други процеси. Явления, като хабитуална обстипация, склеротични процеси, хипохондрия или развитие на глухота, могат да отклонят тенденциите за образуване на тумори - това бе заявено от Рудолф Щайнер през 1920 г. в 14-та лекция на първия курс за лекари. Това твърдение става особено ясно в този доклад, и в допълнение е доказано по един нов начин.

Хореично обременените пациенти често включват тези, които са с обстипация, тези които са хипохондрици, и най-вече хора, с под средните способности на слуха. В продължение на десетилетия съм забелязал, че карциномно болните почти винаги имат отличен слух. Този факт се отразява в хорея. Този отличен слух е "продължителен" в сравнение с виждането. Загубата на слуха компенсира тенденцията към образуване на карцином; това може да бъде ползотворно.

Положението на хипохондриците и пациентите с хронична обстипация е подобно. Може да се каже, че по-възрастните хора, които не са болни с тумор, но които имат хореични сърца са, при по-внимателно разглеждане, обременени в едно от тези три направления. Въпросът след това е дали лечението на тези състояния, винаги има смисъл. Една възрастна пациентка, която разви масивни метастази след получаване на слухов апарат, беше оперирана по-рано за карцином на млечната жлеза и разнообразни локални остатъчни тумори. Затрудненията й със слуха се появиха след първата операция. Целта винаги ще бъде да се постигне "дехореизация". Дали симптоматична терапия е правилна може, разбира се, да се реши само от събитията в живота. Да се увеличат знанията в тази посока, обаче, не е маловажно.

Понякога, обаче, човек трябва да се стреми към процес, в който тенденцията към образуване на тумори се изчерпва. След като установих по-горе описаната зависимост, открих хореична слухова картина в една жена, преживяваща менопауза, което привлече вниманието ми. Мислех си, че трябва да се изключи злокачествен тумор, хипохондрия не е съществуваше, също така нямаше обстипация и слухът беше добър. След няколко дни на размисъл реших, че вероятно има миома. И наистина се установи наличие на миома. Аз реших, че тя не трябва да се оперира, тъй като видях в нея подобно на обстипацията, че е доброкачествен предпазен клапан за склонността към образуване на злокачествени тумори. Въпреки това, аз и предложих лечение с Iscador. Логично е да се дава Iscador в случаи на хроничен запек при по-възрастни хора, особено когато те не могат да минат без лаксативни.

Децата имат хорей в ситуации, в които те изпитват страх. Това лесно може да се наблюдава, когато, например, съществува само страх от лекаря. Човек може да чуе след това, как тоновете стават високочестотни, когато тревогата изчезва, как звукът на детския ямб се връща след хореичния грохот. Сърцето е прекрасно огледало на душата в тази възраст. При възрастни сърдечната изява на страха и релаксацията става чрез органичните процеси – контракция и релаксация. Туморът всъщност не е нищо друго освен страх на органично ниво. Душевната природа при децата все още е много силно свързана с физическото тяло; Следователно, душевната природа директно се чува в сърцето. При възрастни, душата се отделя от тялото и, следователно, тонът на сърцето е израз повече на телесни събития.

Тенденцията за образуване на тумори е противоположна на тенденцията за възпаление. При пациенти с такава тенденция, ямбът се разширява извън аортния регион и може да доминира цялата аускултаторна картина. Появата на хореичен елемент на върха е знак за подобрение в този случай. Често, ямбът все още е потиснат по време на повишената температура, която е най-значимата проява на възпаление. Тогава, силен ембрионален "T" тон се чува на цялото сърце. По този начин, в силно фебрилния пациент може да се чуе как той се прекроява, как влиза в първичното състояние, от което възниква новотрансформирано и новоизградено тяло. Появата на ямб и спондей, след това, показва възстановяване. Спокойният хорей е, особено при по-млади хора, израз на стабилно възстановяване.

Алергичните заболявания и периферни възпаления също предизвикват аускултаторни картини от ямбичен тип. Също така, уртикарията не напразно е наречена "копривна треска", дори ако тя рядко причинява треска. Не е ли истина, че студа ни обновява?

 

Аускултация на сърце

 

Въпреки това, ако някой е толкова привързан към старото, той не иска да се прекроява. Ние реагираме по същия начин по отношение на грипа. При този човек, който иска да остане такъв, какъвто е бил преди и не забелязва, че втвърдяващите тенденции вече са се установили, тези тенденции, биха могли да бъдат разтворени от ефективна треска.

Като човешки същества, ние живеем между възпалителните и туморните процеси. Здравето е равновесие между тези процеси, в несъзнателното, трайно търсене и постигане на баланса. Болестта нарушава този баланс, така че да можем съзнателно да го търсим. Тези изключително фини и динамични процеси се възприемат от сърцето; тоновете, които чуваме, са израз на тези възприятия.

Наблюденията показват, че ефектите на тумори и възпаления се чуват между аортния регион и сърцето при аускултация. Всички болестни процеси се развиват акустично в рамките на тази ос. Борбата на силите се чува в тази област. Лекарят може да проследи това особено добре по време на аритмия. Например, той усеща тази борба буквално при пароксизмална тахикардия, при която могат да се появят прекъсвания (тоест, чрез образуване на къси, последователни пристъпи) между силите на тумора и възпалението.

Тахикардията е корелат на възпаление. Когато един нормален ритъм започва отново след пароксизмална тахикардия, първите тонове са особено силни, те може да се почувства като удари на чук на сърдечния връх. Тези силни удара са винаги хореични; те са израз на туморното влияние на организма, която се превръща в лечебно въздействие тук. Обаче, тахикардичните тонове винаги са с тенденция към ямб.

Увеличеното абдоминално налягане след прийом на Валсалва, наподобява артифициално формиране на тумор в корема, поради което често спира по този начин тахикардният пристъп. Компресията причинява хореична сила в сърцето, която се противопоставя на ямбичната сила. При това, задържането на въздуха по време на повишеното коремно налягане и внимателно издишване е много ефективно. Издишването забавя ударите на сърцето и увеличава силата на хорея; вдишването увеличава силата на ямба. По време на вдишване, при прийома на Валсалва, сърцето бие по-бързо, докато не е принудено чрез задържането на въздуха и компресията, да забави сърдечните удари. Компресията е, преди всичко, което предизвиква това. Въпреки това, ако издишването, не може да продължи, тахикардията ще появи отново веднага. Издишването успокоява противоположната сила на ямба. Компресията причинява хореични тонове, наподобяващи удар с чук, при което противопоставящата се на това сила на ямба става твърде неконтролируема и трябва да бъде укротена чрез последващото издишване. Може да бъдат необходими няколко издишвания, докато ямбичната сила се успокои.

Интересното е, че се чува хорей в сърцето по време на пароксизмална тахикардия. Най-малко, това е моя опит. Някой може правилно да попита, къде би могъл да бъде ямбът. Тахикардията е ямбична и този ямб задържа хорея в своята област, като го включва в себе си, така да се каже, и го изолира. Сравнете това с голяма капка живак, от която се е отделила една малка капка. Живакът има, разбира се, тази характеристика да се пръска на капки, при удар с нещо. Въпреки това, той е готов веднага да събере възможно най-много капки, когато те се докоснат.

Капката, може да наподоби хореичния елемент, разпръснат в ямбичният елемент. По-голямата капка, която е хореична сама по себе си, се изтласква в района на разсейващите процеси при пароксизмална тахикардия и никога не може да се върне назад. Следователно, такъв пристъп е състояние, което, след като е започнало, вече не представлява борба, а остава фиксирано, понякога за часове или дори дни.

Прийоът на Валсалва е опит да „приближите” една до друга капките, които са се появили от дисперсията. Ако успеете и те се докоснат един друга, срещата се случва мигновено и тахикардията изчезва. В такъв случай, ударите акустично стават ямбични отново, но всички те се хореизират бавно. Такъв пристъп (който е подхлъзване на хореичен в ямбичен регион) е много подходящ за изучаване на борбата на силите, защото там проникват същите сили. Всеки пристъп на пароксизмална тахикардия е започнал от хореично събитие, например, тревога, от навеждане (чрез които коремът е несъзнателно компресиран), или емоция. Първите удари обикновено са подчертни, с което хореят остава ограничаващ. Чрез такива събития, изтичането е блокирано и ямбичната сила се освобождава. След това, ямбът се засилва, за да се освободи от ограничаването на хорея. Тихо, спокойно дишане, което е, дишане в душевното равновесие, предотвратява пароксизмалната тахикардия от настъпване.

Метеорологичните влияния изострят чувствителността на сърцето към ритъмни нарушения. Ниското атмосферно налягане като една хореична енергия, често може да предизвика смущения. След това се сблъскваме с факта, че сърцето, в комбинация с белите дробове, е мястото, където се възприемат природните процеси, дори когато техните влияния накрая кулминират. Аритмията, процес, който непрекъснато се появява при здрави хора, се увеличава до степен, в която се превръща в патологична. Аналогични процеси придружават това явление в чернодробния и бъбречния метаболизъм, в черния дроб повече в смисъла на стрес, в бъбреците повече в смисъла на успокояващи, уравновесяващи ефекти. Всички усещания от промяна на времето имат своя произход тук.

Човек може да опита чрез наблюдение, че така наречената "ос на болестта", която се чува концентрирана в сърцето, се простира през целия човек и извън него. В ситуации на здравето, те са подсъзнателни. Болестта може да ги изяви. В пароксизмална тахикардия, пациентът чувства ямбично-тахикардичен елемент повече в основата на сърцето или в „областта на шията”. Напротив, обаче, хореично-брадикардичен елемент се усеща на върха на сърцето или "в корема". По този начин, той може да се почувства тази ос в собственото си тяло. Дори и тези, които имат грип чувстват това. Главоболието има ямбичен елемент, което е метаболитен процес превземащ място в главата - главата "експлодира". Болките в крайниците са хореичен елементи, нервни/сетивни процеси в областта на обмяната на веществата. По този начин, всяка болест позволява това, което лекарят чува обективно в сърцето, да се усети.

Въпреки това, все още има втора ос. И това е интересно да се отбележи, че тя е едва спомената преди, когато споменах борбата. Първата от тези оси е общо взето известна като зона на тонове с подобни качества и започва да тече от аортна точка до митрална точка (връх). Другата ос не може да бъде разграничена толкова добре. Тя също така е възникнала от областите на тонове с подобни качества и преминава от белодробната точка до точката на аускултация на трикуспидалната клапа. Наричам тези оси на "AM" и "PT" оси в рисунките си.

Качествата на техните тонове са много различни. Nikolaus Jagic заяви, че втората ос РТ звучи "дълбоко и приглушено", а втората ос АМ звучи "високо и кратко" (Виж Nikolaus Jagic, Percussion and Auscultation, Urban and Schwarzenberg, 9th edition, Vienna, 1948). Тази характеристика е много точна. Ако тя трябва да се изрази образно, човек може да говори за „дървени” и „метални” звуци. Човек чува вълните на дишания въздух през белодробна точка – „дървен” звук. Ефектът на кръв се чува през аортната точка – „метален” звук. Областта на „металното” звънене е оста на заболяването, областта на активните дървени тонове е оста на здравето.

Осите се пресичат една с друг. Информация за прогнозата идва от тяхното взаимно проникване. Всяка една от тези оси може да се наложи над другата. Например, ако в третата точка аускултация, описана в началото (по средата на гръдната кост) тонът е ямбичен и наподобяващ звука на белодробния тон, оста на здравето е силна. Прогнозата е принципно добра при болести, които са с хореична природа. Въпреки това, ако точката на пресичане на осите е спондеическа или дори хореична, оста на здравето е слаба, а оста на болестта е силна, от страна на тумора. Прогнозата не е толкова добра при наличието на това откритие. Както бе споменато по-рано, хореизацията на белодробната точка има по-малко благоприятна прогноза.

Address of the author:

Kaspar Appenzeller, M.D.
CH-7500 St. Moritz
Switzerland

Статията е продължение на "Ритъмът на сърцето информира за предразположение и способности на децата ни": http://med.anthrobg.net/bg/node/80

Превод д-р Донко Дончев