Рудолф Щайнер за хилуса, лимфата и кръвта...

Submitted by admin 2 on Пон., 12/06/2017 - 08:33
Човешкото тяло
"От всичко което се съдържа в човешкото тяло, всъщност само едно принадлежи на човека: това е неговата кръв. Сокът на човешката кръв представя себе си като непосредствен израз на неговия Аз. Но ако човек не прави така, че все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела душа, ако неговият Аз, така да се каже, се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека. Обратно, в други части на човешкия организъм и до сега са вкоренени различни същества и ние ще разгледаме по-близо, какво точно простира своите пипала в това човешко тяло, за да се вкорени в него. За това трябва малко повече да се вгледаме в това човешко тяло.
Вие знаете, че кръвта, която тече във вените е израз на човешкия Аз, и че тя все по-силно става израз на Аза, когато самият Аз е все по-силен и здраво открива своята средна точка, своя вътрешен силов център. По отношение на другите части, към другите образувания на човешкия организъм, Азът ще получи господство само в много далечно бъдеще. Днес в тези ингредиенти в човешкото тяло се съдържат още много различни същества. За целите на нашето изследване да разгледаме сега малко по-подробно три вида сокове: хилус, лимфа и кръв.
Вие може би знаете какво значение имат тези три вида течности за човешкото тяло. Знаете, че когато човек приема храна, то тя се отправя към подготвящите органи, преди всичко в жлъчката, съединявайки се със съответстващите течности, които се отделят от жлезите и се подготвя по такъв начин да бъде преработена в червата. При това храната се довежда до течно кашообразно състояние и се предвижва по-нататък през червата. Това, което може да послужи за храна на човека, след това се предава на тялото с помощта на малки органи, така наречените чревни власинки, за да бъде хранителен сок за тялото, и така непрекъснато се обновява неговият състав. Такава е една от субстанциите, която имаме в тялото, и която ние наричаме хилус.
По-нататък, вие може би знаете, че освен този хилус, който се образува благодарение на това, че в човешкото тяло постъпва храна, вътре в човешкото тяло има още други съдове, пренасящи течност, която в известно отношение е подобна на бялата субстанция на нашата кръв. Тази течност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, които наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената кръв. Тези съдове приемат също така и хилус. Течността, която съдържат в себе си е лимфата. Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже, по-одухотворен. Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в костния мозък и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус. Цялата лимфа, която се разпространява в лявата половина на тялото и в долните крайници – започвайки от лявата част на главата, лявата страна на корпуса се обединява и провежда лимфата в дясната подключечна вена. Така тези лимфни съдове стават израз на значителен факт.
Вие виждате, че благодарение на това човекът се разделя на две части, а именно несиметрично, така че едната част обхваща цялата долна половина на тялото, лявата половина на корпуса и главата, като в същото време другата част се образува от дясната част на корпуса /торса/ и главата. Тази втора течност, която пулсира в човека и тази течност е твърде близо до душевното, отколкото хилуса, е жлъчночревния хранителен сок, макар разбира се, душевното състояние да оказва своето влияние също и на храната, и на предвижването на хранителните сокове. Но с лимфните сокове душевните състояния са свързани много по-дълбоко. При по-активния човек лимфата е по-активна и се движи много по-живо, отколкото при вялия, ленив и нищо неправещ човек. И ние бихме могли да приведем за пример още много душевни състояния свързани с движението на лимфата в човешкото тяло.
Третата течност, за която често сме говорили е кръвта. Тя се дели на червена, богата на кислород жизненоспособна кръв, която протича в артериите, и синьо-червена, богата на въглероден двуокис, която тече във вените. Подобно на това, както нашата кръв е откровение, израз на нашия Аз, така лимфата, в известно направление е израз, откровение на човешкото астрално тяло. Тези неща се разкриват не просто в едно направление. Друго направление като израз на астралното тяло се явява нервната система. Направлението, към което днес ще се придържаме, е действието, изразяването, откровението на астралното тяло чрез лимфата. Както човек може да има две специалности, така и човешкото астрално тяло: от една страна, то е строител на нервната система, а от друга – строител, създател на лимфата. По същия начин човешкото етерно тяло в едно отношение е създател и строител на всички системи на жлезите, а в друго отношение – създател, строител, организатор и разпределител на кръговрата на хилуса, хранителната кашица. Така преди всичко имате указания за връзката на тези протичащи в човешкото тяло сокове с членовете на самата човешка природа.
Затова сега трябва да си изясним, че Азът съвсем не се явява, така да се каже, единствен господар в човешкото астрално тяло, в човешкото етерно тяло. Според степента на своето развитие човекът постепенно достига в своя Аз все по-голяма власт над своето астрално и етерно тела, когато той преобразува астралното си тяло в Дух-Себе или Манас, а етерното си тяло преобразява така, че Аза достига господство над Дух-Живот или Будхи. Но докато човек няма власт над тези части на своето същество, до тогава други същества се намират във връзка с тези членове на човека.
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества. Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно, - имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
Също така Вие бихте могли да попитате имат ли тези астрални същества също един вид физическо битие, подобно на груповите души на животните, като груповия Аз на рода лъвове, има в отделните лъвски индивиди свое откровение тук на физичен план? Когато Вие попитате така, би трябвало да ви се отговори: да, имат го. Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски индивиди, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие. Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята. Ако ги нямаше земните човешки същества, то те много скоро биха се сбогували със Земята, тъй като не биха имали за себе си никакво пристанище: тогава нямаше да им се хареса тук на Земята. Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества. По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв. И според това, правят ли в него свое кръгодвижение лунните същества или съществата на Марс, неговата лимфа придобива особен характер. Ако в човешкото тяло се извършва основно кръгообращение от лунни същества, то човек се накланя повече на страната на злобата, раздразнението, гнева; ако в него основно се движат съществата от Марс, то човекът се накланя повече на страната на мекостта, добротата и кроткостта. Така вие виждате, че човекът е пронизан не само от една течност, но и от духове, и че ще разберем човека само тогава, ако знаем, че той е пронизан не само от течности, но също така и от духове.
Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род. Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят. Там те се явяват на личности с ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение, тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните, живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват едно с друго. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната, приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
Тук вие започвате да виждате от по-висока гледна точка в сравнение с тази, която ви бе дадена в предишните лекции, доколкото е важно да се разбере човешката храна от духовна гледна точка, за да се знае под какви влияния е едно или друго растение, на какви въздействия е подложено едно или друго животно. И който знае, че в някаква страна особено се развиват тези или онези растения и животни, намиращи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере, как по необходимост може да се образува напълно определен народностен характер, благодарение на това, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си заедно с това и определени духове, - и те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространяват в неговото същество. Така ни се открива възможност, която позволява от географските особености на страната да се разбере характера на живеещия в нея народ.
Виждате, че трябва да си представим човека като същество твърде сложно, като спътник на много същества и много светове. Който се придвижва по пътя на окултното развитие към все по-високи познания, той се научава да разпознава своеобразната природа на тези същества и само благодарение на това ще се освободи от тях и ще достигне свободното им съзерцание. Да възприемем в себе си истинското познание за висшите светове – това значи действително да станем свободни, зрели, тъй като по този път ние овладяваме импулсите и влиянията, пулсиращи в нашия живот. Да се научим да владеем тези познания – това значи да живеем заедно с тях свободни и независими."
 
Събр.съч.102