Доц.д-р Иванка Кирова за жизненето тяло като част от космическия етер

Submitted by admin 2 on Нед., 11/06/2017 - 11:09
Етерно тяло

Всеки човек се нуждае от познания не само за физическото си тяло и неговата физиология, но и за своите духовни тела, които в днешно време не са видими за нас, а само за някои хора, притежаващи ясновидство.

„О, човече, себе си познай и ще познаеш Вселената и Боговете” (надпис пред древния храм в Делфи – Елада)

Но, който иска да се образова за невидимите тела може да получи това познание от духовната наука Антропософия. Тя е основана от големият духовен изследовател, притежаващ и трите форми на свръхсъзнание – ясновидство, ясночуване и интуиция – д-р Рудолф Щайнер. Това знание може да получи всеки, който се интересува, защото е изложено в много книги, преведени на български език.

Д-р Рудолф Щайнер пише: „Антропософската духовна наука трябва да се разглежда като нещо живо. Тя дава на човека не само една теория, или теоретични възгледи, тя му дава жизнена сила, благодарение на която той може да изпълни своите истински задачи”. Защото при изучаване на духовната наука е необходимо вътрешно съучастие не само на мисълта /Азът/, но и на душата /астралното тяло/. Тази вътрешна работа, вътрешно съучастие увеличават жизнените /етерни сили/. Антропософията прави човека, занимаващ се с нея, по-бодър, по-тонизиран и свеж душевно и телесно, със силно жизнено тяло.

 

За функциите на човешкото етерно тяло в организма

Етерното тяло е най близко до физическото тяло, повтаря изцяло формите и структурата му. Жизненото тяло оживотворява иначе безжизнения физически организъм. То е и строително тяло, защото конструира всяка клетка и всеки орган на физическото тяло, като образува например етерен мозък, етерно сърце, етерни бъбреци и пр. Но главен орган, в който се изявява най много етерното тяло е черният дроб, където “се очовечават” храните, всяко вещество внесено в храносмилателната система. Жизненото тяло е големият лечител на болестите, защото чрез него се извършват оздравителните процеси в човека.

В етерния мозък се осъществява мисленето, а физическият мозък е само отражател, огледало. Жизненото тяло съдържа нашата памет, спомените ни. От него зависят навиците, привичките, темпераментът.

Етерното тяло има и времеви функции, защото чрез него се усещат ритмите в денонощията, сезоните, всяка промяна във времето. Това е жизненият етер, който е различен през пролетта, през лятото и пр., защото нашето етерно тяло живее в съзвучие с външния етер.

Етерното тяло действа в две направления. От една страна то създава формите на всички органи и на цялото човешко устройство като пространствено тяло. От друга страна с времевия си характер то извършва всички ритмични и неритмични процеси, всички движения на течности в нашия организъм

За връзката на нашето етерно тяло с космическия етер

Целият Космос съдържа силите на един етерен свят. Всяка промяна на времето човек съизживява, защото той има етерно тяло, което е в съзвучие с външния етер. Това е жизненият етер, който е различен през пролетта, през лятото и т.н. Земята, заедно с атмосферата в космическия етер, има самостоятелен живот в космическия етер. Живеейки на Земята ние съществуваме в променящия се земен жизнен етер.

Вечно живите етерни сили проникват целия Космос, Земята, животните, растенията, минералите. Всичко живо и неживо е протъкано от жизнените сили. Те създават атмосферните процеси - барометрично налягане, температурни разлики и пр. Ние сме заобиколени не само от въздуха, а също така от вечно жив етер. Заобикалящият ни етер е като една жизнена сила, като един вид живо същество.

Нали Слънцето е това, което обуславя течението на годината и течението на денонощието? Външният етер в течението на деня се променя, а заедно с това и етерните сили на нашето жизнено тяло имат различни качества. Така етерните сили на утрото до обяд, действат на нашето жизнено тяло така, че сме способни главно за умствена, интелектуална дейност за работа с точните науки, на логично мислене. Около обяд до привечер нашето етерно тяло е най-активно във волята и ние тогава сме много по-способни да вършим работа, свързана с двигателна и волева активност. Вечер най-силно се изявява нашето етерно тяло в творческа дейност, в изкуство, във фантазия.

Човекът е микрокосмос, неговият организъм е копие на величествения всемирен организъм – Макрокосмоса. Същите формиращи жизнени сили, които живеят у човека и оживотворяват иначе мъртвото ни физическо тяло, пораждат също така всички жизнени явления в останалия Космос, извън човека. Съществуват взаимни връзки между големите ритми в заобикалящия свят и ритмите във вътрешния човешки свят. Така например ритмите на дишане и кръвообращение зависят от движението на планетите като с ритъмът на едно дишане да отговарят четири пулсации.

За различните видове космически етер и връзката им с човешкото жизнено тяло

Още от древността е известно, че Вселената се състои от четири основни елемента: Земя /разбира се материална субстанция/, Вода /течности/, Въздух, Огън /топлина/. Те не трябва да се разбират като агрегатни състояние, а като основни градивни елементи. Човекът също е конструиран от тези елементи.

Всеки от основните елементи има едно по-фино излъчване, духовно, невидимо. Това са четирите вида етер. Тук под понятието “етер” не трябва да се разбира химически елемент, а космически сили.

Финото излъчване на елемента Земя е жизненият етер, на елемента Вода – звуковият /химически/ етер, на елемента Въздух – светлинен етер, а на елемента Огън – топлинен етер. Духовно най-висшият етер е жизненият, следван от звуковият, след това е светлинният, и най-близо до материалния свят е топлинният етер.

В целият Космос, както и в човека, действат както четирите елемента, така и четирите им духовни еманации – четирите вида етер.

Според д-р Рудолф Щайнер, който за първи път открива и описва троичното устройство на човека, нашият цялостен организъм се състои от три части, във всяка от които действа предимствено едно от трите невидими духовни тела.

Човешкият организъм е устроен от три основни части: Човек – глава с главно действие на нервно-сетивната система и предимствена локализация на астралното тяло; Човек – гърди, в който действат най-вече ритмичните системи – кръвообращение и дишане, и където функционира главно Азът /Духът ни/; Човек - крайници и храносмилане, в който работи предимно етерното тяло в обмяната на веществата, размножителните, регенеративни процеси и двигателна дейност.

Действието на четирите вида етери също е разпределено според троичното устройство на човека. Жизненият етер действа предимно в главата – при мисленето; звуковият /химически/ етер и светлинният етер функционират в гърдите, в ритмичните системи. Светлинният етер действа при вдишването /има разширяващ ефект, а звуковият етер – при издишването със своя свиващ ефект. При систолата в сърдечната дейност със свиващ ефект е звуковият /химически/етер, а при диастолата разширяващ ефект има светлинният етер. В третата част – крайници и храносмилателно-метаболитна система действа топлинният етер.

Ето, че нашият организъм притежава капка от световният етерен океан, организирана като етерното ни тяло. Жизненото ни тяло непрекъснато се зарежда с етерни сили за всичките си жизнени функции от този световен етерен океан. Нашият организъм получава топлинен етер предимно от Земята – от земните излъчвания; светлинният и химически етер получаваме при дишането от въздуха, а жизненият етер получаваме от Космоса. Така ние непрекъснато имаме обмен на етерни сили със световния етерен океан, като също и ние излъчваме наши, собствени вече човешки етерни сили от нашето етерно тяло.

Освен от Земята, въздуха, Слънцето, океаните, моретата, реките, целият космически етерен свят – ние поемаме етерни сили също така от живата природа – животни, растения. Затова когато се намираме сред природата ние бързо се оживяваме, тонизираме, чувстваме се пълни с енергия

Етерното тяло придава жизненост, тонус, сочност, мекота на физическото тяло. С възрастта етерното тяло отслабва и заедно с намалената жизненост тъканите се втвърдяват, сбръчкват, склерозират. Но и в старостта ние можем да имаме силно жизнено тяло, ако водим природосъобразен живот.

Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.