Размисли за разбирането на болестта... и съвременната ситуация

Submitted by admin 2 on Пон., 25/05/2020 - 09:45
Ариман

Размисли за разбирането на болестта

29 април 2020 г.

Мелиса Гриър (доктор-остеопат) и Рафаел Науф (доктор по медицина)

Съдържанието на следната статия първоначално бе публикувано като поредица за членовете на Carah Medical Arts (вижте www.carahmedicalarts.org за повече информация). В настоящия текст направихме някои малки промени във формата. Препоръчваме ви да поддържате връзка с вашия лекар и да бъдете в крак с препоръките за обществено здраве.

В сегашното време на COVID-19 възникват много въпроси. Някои са по-дълбоки и изискват повече от прости отговори. Какво всъщност е вирусът? Защо някои хора се разболяват, а други не? Да си здрав означава ли никога да не се разболяваш? Има ли смисъл от болестите?

Бихме искали да разгледаме някои от тези въпроси като теми за съзерцание. Това са човешки, развиващи се въпроси и няма да намерите отговора им в Гугъл. Те изискват изследване, размисъл върху собствения ни светоглед и стремеж към истинско познание за себе си.

В тези времена на постоянен достъп до цялата тази информация в интернет, можем да почувстваме как все повече се отдалечаваме от това как да се вслушваме в собственото си усещане за истината. Как знаем това, което знаeм? Когато се предлага толкова много противоречива информация и „фалшивите новини“ се превръщат в широко разпространено понятие, как да се доближим до истинското знание?

Каним ви и ви насърчаваме не просто да приемате това, което ние споделяме и това, което чувате от други източници, но да му обърнете внимание, да го премислите и да видите как съответства на това, което преживявате. Помага ли ви да живеете по-пълноценно и смислено? Надяваме се, че подобен процес може да ви подкрепя в това време на изпитания. Ние обаче сме наясно, че процесът на захващане с такива въпроси изисква усилия. Живеем в епоха, в която индивидуалната човешка свобода е от съществено значение. Слушайте себе си, дали сега е моментът да навлезете в този процес, или не; или дали да го сторите само частично.

Как да знам това, което знам?

Като общество стигнахме до момент, в който по принцип вярваме, че можем да открием истината чрез числа, чрез статистика. По-голямата част от днешната наука е изградена върху тази концепция и се обръща към емпирични изследвания, за да се доближи до истината. Медицинската наука е отличен пример за това. Обикновено, като си мислим, нямаме ясна представа за възможността дадено изследване да доведе до фалшив резултат, въпреки че тази възможност изрично се признава и изчислява в статистиката. Още по-малко си даваме сметка, че самата идея, че числата и статистиките са най-добрият начин за откриване на истината, не е неоспорим факт, а вярване. От векове философите се мъчат да отговорят на въпроса: Как да знам това, което знам? Има цял отдел във философията -  епистемология -  посветен на този въпрос.

Това, което днес ни представят медиите, са числа: хора с инфекции, смъртни случаи, хора, които могат да умрат, ако не направим това, онова или нещо   друго и т.н. Държавата, която упражнява всеобхватна власт над живота ни, се оправдава с числа. По-голямата част от хората са съгласни с това заради числата.

Числата са важни; те дават ценна информация. Ако не им обърнем внимание, пропускаме нещо наистина важно. В същото време можем да видим, че те ни показват само една страна на истината. Моля да ме извинете за използването на няколко анатомични думи, за да обясните това в преувеличена форма: От чисто статистическа гледна точка, всеки човек има средно по една гърда и един тестис. Истината е многостранна, а не едностранна и следователно тя е сложна. Има много неща, които не знаем, включително и особено за сегашната ситуация, а това е обезпокояващо.

Не сме ли призовани да допълним на пръв поглед единствения ясен свят на числата и количествата, със света на качествата, които не можем да измерим? Не прекарваме ли по-голямата част от ежедневието си насред такава комбинация? Можем ли да измерим любовта, радостта, смисъла, страха, страданието, самотната смърт?

Ако използваме чисто интелектуална логика и числа, всяка гледна точка може да бъде доказана или опровергана. Виждаме как това се случва през цялото време в света около нас, когато хората биват разделяни на групи. Тогава 2 + 2 = 4 се превръща в едно споразумение; откъде знаем, че не е 5? Откъде знаем, че другите хора наистина съществуват (този въпрос можем да открием дори в холивудски блокбастър като „Матрицата“)? Дали COVID-19 е много смъртоносен или не е повече от годишния грип (доводи се представят и за двете)?

Много скоро губим основата под краката ни; изпитваме страх и се опитваме да намерим някаква опорна точка, като напр. експертните становища.

За да се доближим до истината, трябва да свържем сетивните си възприятия, които идват отвън, с понятията, които възникват от собственото ни мислене. Как да разбера, че 2 + 2 = 4?

Отделете малко време да разгледате този въпрос в собствената си душа.

До какъв извод стигате? Мисля, че съдържанието на 2 + 2 = 4, и след това прониквам в тази мисъл и с чувствата и волята си. Какво ви е усещането – вярно ли е или не?

Когато чрез волята си приложа това към света, имам ли чувството, че е вярно - помага ли на живота?

Търсенето на истината се превръща в една дейност на цялата ни душа. Приближавам се до истината не като я доказвам с интелекта си, а като я преживявам с цялото си същество. Всеки един от нас може да направи това и го прави.

Ето и друг пример: случвало ви се е като дете да запаметявате таблици за умножение по указания на вашия учител? Спомняте ли си или можете ли да си представите какъв стрес бе за вас това и колко малко отношение сте имали към тези числа, ако са ви ги преподавали по този начин, преди да можете разбирате? Трябваше просто да го приемете и да го запомните, за да получите добра оценка. Но ако сте имали учител, който е носил портокали или монети и ви е учил да разбирате умножение и деление чрез собствен опит, тогава ви светва и вие сами го виждате. Като възрастни често продължаваме да изпитваме тревожността от първата описана ситуация: несъзнателно вярваме, че някой друг е премислил нещо и по-добре знае, и ние просто трябва да го приемем, дори когато това означава да пренебрегнем собствения си здрав разум и опит.

За да се доближа до истината, имам възможността да усетя живота си с цялото си същество, вместо да гледам само числа, контролирани изследвания или чисто интелектуални разсъждения. Това преживяване може да се превърне в солидната основа, върху която мога да живея пълноценно живота си. Колкото повече сме наясно с това, толкова повече полза ще ни донесе, защото няма да бъдем така лесно разклатени от чисто логически аргументи. И не е ли това задачата за нашето време: сами да премислим нещата и да открием собствената си позиция в света, собствения си усет за истината? Сегашното ни време ни предоставя много възможности да укрепим това в себе си. „Човешко същество, опознай себе си!“

Какво е болест? Какво е здраве? Както всеки въпрос, който се отнася до човека, и тези въпроси изискват смислен поглед върху човешкото същество. Всички дисциплини, които се занимават с човека - образование, психология, социология, медицина и др., разглеждат човека по един или друг начин; обаче често това са неосъзнати възгледи. Ако започнем да ги изследваме, пред нас ще се разкрият нови гледки.

Днешната медицинска наука общо взето разглежда човешкото същество като изградено от молекули, които образуват клетки, образуващи тъкани, образуващи органи, образуващи организъм. От материалния организъм се появява съзнанието. Вирусът е още една физическа частица. Образът за физическата частица, вирусът, който се приземява върху физическото ми тяло и после му причинява нещо, докато аз, т.е. моето физическо тяло, е пасивен реципиент, се основава на материалистичната картина за човека. Тази картина предизвиква страх: В следствие от това, здравето и болестите се превръщат в резултат от законите на физическата материя, със статистически вероятности, a аз съм подвластен на тяхната милост. Смъртта означава пълно унищожение и затова не е чудно, че като общество ние се ужасяваме от смъртта. Страхът от смъртта изглежда е основната причина за много неща, които в момента се случват по света. Каним ви да обърнете внимание как живеят тези идеи в рамките на собствената ви душа. Седят ли кацнали на рамото ви през целия ви живот?  Какво отражение може да са оказали тези идеи върху вашите чувства и действия?

 

Луцифер
Луцифер - фрагмент от дървената статуя в Гьотеанума "Представителя на човечеството"

 

Когато преживявам себе си и близките си хора като същества от тяло, душа и дух, този страх може да бъде трансформиран. При различно схващане за човека и света се отварят нови гледни точки за здравето, болестите и смъртта. Сега страданието може да придобие смисъл и да ми помогне да се развивам и излекувам, дори и да се стигне до физическа смърт. Перспективите отвъд смъртта и концепцията за съдбата могат да се превърнат реалност.

Това не означава, че животът не притежава висока стойност. Напротив, съзнателното осъзнаване, че смъртта е неизбежна част от земния живот, може да ни помогне да живеем живота по-пълноценно, смислено и отворени към цялата му красота и възможности. Това също ни позволява да размишляваме как бихме искали да умрем много преди това време да настъпи реално и да обсъдим с нашите семейства и приятели нашите предпочитания относно грижите за края на живота.

Ние не можем просто да избираме какво ще бъде нашето виждане за света и човека - за да се променяме и развиваме, трябва да имаме спокойствие, да водим вътрешна борба, да задаваме въпроси, да понесем несигурността. Вглеждането в душата, както е описано по-горе, по въпроси относно истината може да бъде един подход, но има и много други. Както казахме преди, индивидуалната човешка свобода е от съществено значение за това; няма един размер или един път, които да пасват на всички. Всеки от нас трябва да намери свой индивидуален подход към призива: „Човешко същество, познай себе си!“

Какво е остро възпалително заболяване?

COVID-19 е остро възпалително заболяване. Какво е остро възпалително заболяване? Острите възпаления разграждат формите, те смилат и разхлабват структури и правят възможна екскрецията. Така те отварят пространство за нови импулси и процеси, за създаването на нови форми и структури. Високата температура е техният отличителен белег.

Душевният ни живот и нашите телесни процеси са преплетени и дълбоко си влияят един на друг. Например физическите упражнения могат да повлияят на това как се чувстваме и мислим; чувството за безпокойство влияе на дишането и сърдечната честота. Качеството и здравето на нашите телесни процеси влияят на цялото ни същество. Много родители съобщават, че след остро възпалително заболяване, особено ако е придружено от температура, детето им прави значителен скок в развититето си. Много зрели хора съобщават, че се чувстват „пречистени“ след остро възпалително заболяване, със способност да поемат нови импулси. Очевидно, като всички процеси, острото възпаление може да стане непреодолимо, „прекалено“, и да доведе до смърт.

Разглеждайки явленията, острите възпалителни заболявания са противоположни на склеротичните, втвърдяващи заболявания. При склеротичните заболявания има твърде много форма и структура, твърде много втвърдяване. Примери за това са атеросклерозата (втвърдяването на кръвоносните съдове, което води до инфаркти и инсулти и е водеща причина за смърт в САЩ), рак (втората водеща причина за смърт в САЩ) и хронични възпалителни заболявания, напр. автоимунните болести. От холистична гледна точка острите възпалителни заболявания имат потенциал да балансират втвърдяващите склеротични тенденции. Това е основна причина, поради която често съветваме да не се взимат лекарства за сваляне на температурата.

Острите възпалителни заболявания са често срещани в детството. Толкова ли е трудно да ги разгледаме като необходими за развитието на децата, за овладяването на собствените им тела, чиито форми и структури са наследени от родителите? Дали е възможно да приемем, че острите възпалителни болести при възрастните предлагат възможност за развитие, да се захванем с нещо, което не сме успели да предприемем по-рано? Можем ли да отворим мисленето си, за да разгледаме разтварянето и разхлабването на склеротичните форми при острото възпалително заболяване като възможност да разхлабим нещо в душата и да създадем пространство за нещо ново? Не трябва ли да оставим повече време за боледуване, вместо да се втурваме към нормалния живот възможно най-бързо? Какво сме призовани да правим сега, когато прекъсването на нормалния живот ни е наложено, като индивиди и общество?

COVID-19 засяга предимно дихателните пътища, белите дробове и всички дихателни процеси, включително кислородния обмен в нашия хемоглобин. Вдишването и издишването е телесна функция, но същият термин се използва и за душевни дейности - ние „издишваме”, когато се отпускаме, което отново сочи интимната връзка между телесните и душевните процеси. Дишането също е една от основните ритмични дейности на нашето тяло.

Когато се разболеем от остра възпалителна респираторна болест, можем да си зададем въпроси като: Дали нещо в дишането ми не е станало прекалено ригидно, прекалено неподвижно, и да се нуждае от разхлабване? Какво е положението с ритмите ми? Дали не са станали едностранчиви или фиксирани? По време на една такава пандемия може би можем да си зададем тези въпроси и на ниво  култура. Няма прости отговори на тези въпроси, но те ни предлагат теми за размисъл.

Може да се появи и друг въпрос: дали вирусът или бактериите са причинители на заболяването в истинския, широк смисъл на понятието „причина“? Няма COVID-19 (болестта) без SARS-CoV-2 (вирусът), така че вирусът очевидно има важна роля. Въпреки това, има много хора, които носят вируса и не се разболяват или прекарват леко болестта. Как тогава можем да твърдим, че вирусът причинява заболяването? До 20% от здравите децата носят Streptococcus pyogenes в устата си, бактериите, свързани със стрептокок в гърлото - можем ли наистина да твърдим, че тя причинява стрептокок в гърлото? Или вирусът или бактериите се възползват от представената възможност в човешкия организъм, когато той не е в баланс и е вече нездрав? Дали е възможно преминаването през болест да води до изцеление?

 

Представителят на човечеството
Дървената статуя "Преставителя на човечеството" - с Христос в средата, уравновесяващ импулсите, идващи от Ариман и Луцифер в човешката душа и в човечеството като цялост

 

Парацелс, великият лекар от Средновековието и „Баща на токсикологията“, казва: „Всяка болест е пречистващ огън ...“  Съществува и следният анекдот: „Пет лекари и мъдрият Парацелс стояли около мъртъв човек, обмисляйки причината за смъртта му от холера в ранна възраст. Първият лекар казал, че пациентът определено е починал от инфекция от холера - тъй като той е виждал много хора да умират от това. Вторият лекар казал: Не мисля така, тъй като видях много хора да оцеляват от това заболяване - той не е спазвал здравословен ритъм на живот при хранене и сън, работа и тишина, и това е причинило отслабване на имунните функции. Третият казал: О, не, добрата имунна система зависи от ясните положителни мисли и здравите взаимоотношения – липсвали са му положителни мисли. Четвъртият казал: Познавам много хора, които са оцелели след ужасни препитания и продължават да имат положителни мисли - тук е от значение характера на личността и конституцията - той вероятно не се е приемал или не е могъл да се идентифицира със себе си и все още не е бил центриран в своята личност. Петият казал, че всичко това звучи рационално, но той е научил за съдбата и божествените напътствия и някои хора умират млади, а други умират стари - тъй като съдбата е Божия воля – вероятно е бил привикан обратно у дома. Мъдрият Парацелс казал: Знаете ли, скъпи колеги, всички сте прави, болестта има много страни. Ако разделите вижданията си за причината, никога няма да я разберете. Човешкото тяло е сложно и е разумно да се разсъждава върху всички аспекти на живота.

Как да се подсилим?

Както при всяко инфекциозно заболяване, COVID-19 възниква от взаимодействието между микроорганизъм (в случая вирус) и носител (в случая човек). Чуваме много за вируса, как да го убием чрез дезинфекция, как да ограничим излагането и т.н. Това е важно. Обаче не се чува много за това как да се подсилим, за да можем да се справим с вируса. Основният орган в човека, който има роля тук, е имунната система. Той усеща какво е „аз“ и какво е „не аз“ и усвоява/унищожава това, което е „не аз“. Като такава тя е проява на нашата уникална индивидуалност. Има много неща, които можем да направим, за да укрепим имунната си система.

Страхът и силният стрес потискат имунната система. Аарон Антоновски, който въведе понятието за салутогенезата (как да останем здрави, обратното на преобладаващото съсредоточаване върху патогенезата - как се разболяваме), идентифицира разбираемостта (вярата, че светът е разбираем и до известна степен предвидим), управляемостта (вярата, че аз притежават умения и ресурси, за да се справям с нещата, както и известно умение да упражнявам контрол) и най-важното - смисленост (вярата, че животът има смисъл) като трите основни елемента на „чувството за съгласуваност“, което крепи поддържката на здравето. Той провежда някои от своите изследвания върху хора, оцелели от Холокоста, само за да имате представа през каква степен на страдание са преминали тези хора.

Описанието на Рудолф Щайнер, че бацилите се хранят със страх и материалистични мисли, представя сходни идеи по отношение на инфекциозните заболявания. (Рудолф Щайнер ни донесе Антропософията, върху която са изградени  антропософската медицина, валдорфското образование, биодинамичното земеделие, движението „Кемпхил“ и някои други инициативи.) Както обсъдихме по-горе, схващането ми за човешкото същество влияе върху схващането ми за здравето и болестите, и доколко ще се страхувам от болестта и смъртта.

Усещането ми за смисъла на живота зависи от моя мироглед: дали живея, за да пазарувам, да гледам филми, спортни събития и да ходя на почивка? Настоящото време ни отне всичко това и може да предизвика една голяма празнота, ако живеем само за това - тази празнота може да доведе до страх. Има смисъл живот, който да не зависи от външните физически обстоятелства? Каква е връзката на човека със света около него и с Космоса? Разглеждането на въпроса за смисъла може да ни помогне да останем здрави.

Ето някои допълнителни точки за това как да подкрепите вашето здраве:

Упражненията и храненето са основата за една здрава имунна система. Опитайте ежедневно да се разхождате, танцувайте с децата си, бавни разтягания по време на личното си време и т.н. Могат да се правят определени евритмична упражнения…

Евритмията е форма на движение, произлизаща от антропософията и е начин да съсредоточим съзнанието си в своето тяло и да се центрираме. Помислете да водите дневник на преживяванията си, докато правите тези движения.

Яжте пълноценни храни, предимно растителни и то не прекалено. Яжте разнообразни храни. Яжте повече горчиви и пълноценни пресни храни и намалете сладкишите. Това може да ви помогне да станете осъзнати по-добре кое е истински глад и здравословно желание. Относно колко да се яде по различно време през деня, помислете за старата поговорка „Яжте закуска като крал, обяд като принц, вечеря като бедняк.”

Избягвайте да вкарвате в тялото си токсини като тютюн, алкохол или наркотици.

Здравословните ритми са друга съществена част от здравето:

Имайте здравословен, постоянен ритъм сън-събуждане; гледайте да спите достатъчно, но не прекалено дълго.

Имайте здравословен, постоянен ритъм на хранене.

Следете ритъма си на ползване на технологиите и проверяване на новините:

Правете редовни съзнателни паузи от проверяването на телефона си, компютъра и други устройства. Правете това още по-съзнателно с новините. Има ли реална нужда да проверявате новините повече от веднъж на ден? Обърнете внимание как ви влияят новините. Четете, вместо да гледате снимки и избягвайте

гледане на телевизионни и новинарски клипове - те проникват дълбоко в душите ни.

Помислете да отделите време за вглъбяване, напр. за медитация и размисъл върху въпроси като „Кой съм аз?“, „За какво копнея?“, „Какво живее в сърцето ми?“, „Как изживявам истината?“; най-важното е да намерите свои въпроси! Помислете за водене на дневник.

Намерете начини да се свържете с други хора през това време на физическо дистанциране. Пишете писма, обаждайте се по телефона и др. Социалната подкрепа е от съществено значение за здравето.

Някои мисли за социалната ситуация...

Настоящата ситуация е най-вече (без да искаме да пренебрегваме индивидуалните заболявания) тежко остро заболяване на нашия социален организъм, с всичките му съществуващи хронични заболявания на много системи органи, които го правят податлив на него. Острите социални заболявания продължават от доста време вече в други части на света (война, бежанска криза и др.), а сега едно тежко остро заболяване пристигна и в Европа, и Северна Америка. Възможно е болестта „COVID-19“ да не е причината за това социално заболяване, както и вирусът може да не е причина за отделните заболявания? Дали не се проявява толкова силно поради хроничните заболявания на нашия социален организъм? Дали тази социална болест не предлага възможност за социално излекуване, както индивидуалните болести - за индивидуално излекуване?

За какво сме призовани? Можем да се оделим още повече един от друг или пък да доразвием разбирането си и съпричастието един към друг. Можем да съдим тези, които имат различно схващане за ситуацията или да поддържаме идеала за свобода на мисълта. Какво искаме – да се разпаднат обществата ни, да се върнат към „нормалното” възможно най-бързо или да се преобразим и да станем по-силни и красиви?

Идеалите за троичният ред на социалния организъм могат да ни дадат важни точки за размисъл, в този контекст. Просто казано, тези идеали са:

Свобода в сферата на културата (като медицина и образование), равенство в сферата на правата и братство, грижа един за друг в областта на икономиката. Разбъркването на тези идеали и области може да доведе до значително объркване (т.е. когато мислим, че медицинските грижи трябва да са еднакви за всички, т.е. всеки, който има определена диагноза да получава едно и също лечение, без да се има предвид уникалната им индивидуалност). Вярваме, че тези идеи са важен принос към социалните теми, които възникват и затова искахме да ги споделим накратко.

Както казахме в началото, тази статия има за цел да предостави някои теми за размисъл. Моля да вземете от нея или да оставите на страна това, което желаете.

(първата илюстрация е на Ариман - фрагмент от дървената статуя "Представителя на човечеството")

Превод: Ати Петрова

* * *

С какво тази статия е ценна?
 
С нейната умереност, разумност, обективност, фокусирането върху будното мислене, свободата на избора, който предоставя без да натрапва гледни точки и без да навлиза в емоционални и/или гневни нападки и излияния.
 
Такава една статия няма да привлече погледа на всеки, а само на този, който може да види и да чуе, какво тя казва. И определено няма да привлече погледите на цензурата, което означава, че тя ще говори, на когото трябва без да създава и завихря около себе си астрални реакции, които само и единствено биха хранили Ариман и Луцифер в четящите и реагиращите.
 
Не е нужно нагнетяване, нахъсване, настървение - колкото повече ги има, мислейки, че защитаваме "правилната" кауза, толкова повече се въртим в кръг, което отслабва нашите физически, душевни и духовни сили, за сметка на увеличаващите се противодействащи сили. Ние захранваме тях и те са доволни, докато нашето същество е в капан.
 
Илюстрациите съм подбрала съвсем умишлено. Нашата цел е Христос и силите, които струят от Духовната наука на Рудолф Щайнер като цялост.
 
Тук е моментът да попитам, да споделим:
- Как преживяхме последните три месеца - в областта на нашите мисли, в областта на нашите чувства, в областта на нашата воля?
- Какво се промени в мен, в обкръжението от най-близките ми хора, в общността на моите приятели?
- С какво Духовната наука ми помогна?
 
Благодаря Ви!
 
Дорина Василева