Д-р Маргарете Хаушка - художествената терапия и болестите на нашето време (6)

Submitted by admin 2 on Пет., 22/05/2020 - 12:56
Д-р Маргарете Хаушка

           Едно от най-страшните заболявания на нашето време е ракът и сродните с него туморни заболявания. Задачите ми не са да говоря по този въпрос от медицинска гледна точка. Ако разгледаме процеса на образуване на тумори от гледна точка на функционалното триединство на човешкия организъм, той се явява като преобладаване на нервно-сетивните процеси, те се обръщат навътре, възниква един инволюционен процес, като краят според Рудолф Щайнер е „образуване на сетивни органи на погрешно място”, т.е. в областта на обмяната на веществата.

Когато даден сетивен орган е напълно изграден, по-висшите съставни части на съществото – Азът, астралното тяло и част от етерното тяло – се отделят и отсега-нататък те служат на перцепцията (възприятието), която е душевен процес. Ако това се случи, обаче, в областта на обмяната на веществата, където органите винаги се проникват напълно от по-висшите съставни части на съществото и при своя растеж винаги трябва да бъдат дирижирани отвътре, то тогава вместо съответни на човешката същност образувания започва буен растеж на хаотична тъкан, както и задушаване на тъкани, тъй като ритмичната система не регулира правилното дишане на това място, нито пък астралното тяло и организацията на Аза определят растежа.

Този процес е илюстриран от д-р Вернер Каелин със следната графика в неговата статия „Профилактична терапия на рака”, публикувана в 1930 год.

интуиция

инспирация

имагинация

душевен живот

 

прогресивна органопластика                             регресивна туморна пластика

космическо ембрионално                                   хаотично ембрионално

 

Етерното или жизненото тяло изгражда най-напред физическото тяло. Когато този процес приключи, етерното тяло се отделя от отделните съставни части, и особено от сетивно-нервната система и от костите, като от този момент нататък то служи на душевния живот. Човек расте първоначално физически, след това обаче настъпва духовно-душевен растеж, който продължава до края на живота и ни води към помъдряване. Най-висшият плод на душевния растеж е създаването на по-висшите сетива, чиито духовни възприятия са обозначени от Рудолф Щайнер като имагинация, инспирация и интуиция, трите степени на по-висшите възприятия в духовния свят.

Лявата част на скицата (отдолу-нагоре) показва посоката, в която се извисява потокът на растежа от физическия към душевно-духовния свят.

При образуването на тумори този процес е нарушен. Вместо да води силите навън към една по-висша еволюция посоката на съзидателните сили се обръща навътре, настъпва инволюция. При предраковите състояния това се съпровожда най-често от депресии и страх, поради отпадане на силите и способностите. Човек става раним и плах, оттегля се и се чувства изолиран. В социален аспект това води често до сковани отношения, до странно чувство за вина. Казано накратко – до дълбоко разстройство на духовния инструмент. Душата не почива вече в „мира на Неговите ръце”, т.е. в духовен комфорт, а от дълбините на душата се надига чувството на страх, породено от тревожно раздиране на оковите на тялото.

Естествено не винаги се появяват всички тези симптоми. Те могат да бъдат заглушени или прикрити по различен начин, но почти няма пациенти, които да не се оплакват от страх и чувство на самота или намаляване на способностите.

Всяко прилагане на художествената терапия се отразява добре, тъй като всяко художествено занимание извиква на преден план Аза и извежда духовното навън. Рисуването, обаче, играе една по-особена роля. Светът на цветовете е непосредственият израз на света на душата, цветовете я разкриват. Това означава, че извеждат навън дълбоката душевност на астралното тяло. За да сме здрави, светът на „впечатленията” трябва да се намира в известно равновесие с експресивните възможности на душата. Ето какво казва Гьоте по този въпрос в своята драма „Торквато Тасо”, където от устата на поета бликват следните думи:

И когато човекът в своята мъка замлъкна,

Накара мен Господ да кажа, как страдам!

Човешката индивидуалност, Азът, господарят на душата, е поставен между две полярности – между силите на антипатията, които ни отдалечават, но ни дават възможност за познания, т.е. за впечатления, и силите на симпатията, които струят от топлината на волята отвътре-навън. И точно тези сили трябва да се стимулират, когато има инволюционно заболяване. А багрите се избират, защото те представляват мост в посока отвън-навътре и отвътре-навън. Той се рее между небесния и земния свят, между светлината и тъмнината, между вътрешния свят и външния. Потапяйки се в цветовете човек се озовава в субективното, но едновременно с това и в нещо обективно. Те са наши и принадлежат на света, както дъхът, който поемаме и изпускаме.

По този начин дихателният процес се изобразява чак до неговата техника; дейност и съзерцание се привеждат в равновесие. Както вече видяхме, това става особено при пластовата техника. Тук картината се изтъкава от една дишаща смяна на волеви решения и съзерцаване на резултата. Този процес всеки път преминава през чувствата.

Дейността на жлезите с вътрешна секреция представлява физическият противоположен процес на чувствата, които изхождат от симпатията. Те навлажняват до известна степен физическото тяло, при което настъпва разнасяне на уплътняванията. Пациентът изпитва такива чувства, когато дадената дейност му доставя радост, когато и той самият се затопля. Рисуването предизвиква лека температура и затова непосредствено придружава терапията с имел, която от физическа страна преследва същата цел, а именно – образуването на топлинна обвивка около тумора.

Правилно проведената терапия чрез рисуване пренася този процес и върху душевната страна. Той естествено дава резултат само ако може да се провежда продължително време, още по-добре ако стане спътник в живота. Тази художествена дейност е неизчерпаем източник на „самопознание чрез познание за света” и чрез бавни и непрекъснати промени може да се води борба със склонността на душата към инволюция.

 

Цвете

 

Насочването на болните към обективните картини на природата, към частите на деня, годишните времена и други подобни теми, многократно е давало добри резултати, като се прилагат например теми като растението в отделните му фази на растеж, дърветата като индивидуалност, или промяната на облика на земята от полюса към екватора.

Такива задачи са подходящи да ангажират фантазията в някаква връзка продължително време. В други случаи с удоволствие се започва със сини настроения, в които душата се чувства уютно и закриляна. При по-сериозни случаи терапевтичната фантазия трябва да намери, така да се каже, пътя от луната към слънцето, от господаря на нощта към сияйните звезди на деня. Терапевтичните усилия могат да бъдат разбрани само в тази проекция.

След известно време затворените, отвърнати от живота души споделят, че сега отново виждат природата, покрай чиито красоти преди това са преминавали без да им обръщат внимание. Можем да им припомним хубавите думи на Каспар Давид Фридрих:

„Вечер се разхождам по полета и ливади, над мен синьото небе, около мен и до мен зелените посеви, зелените дървета и аз не съм сам; защото този, който е сътворил земята, е около мен и неговата любов ме закриля.”  (1822 год., до неговата жена Каролина)

В творчеството си той изобразява всъщност не хората, а облика на земята, облика на благословената от Мистерията на Голгота земя. Самият той е бил дух, обърнат навътре, изкуството му е действало целебно също като при Ван Гог, докато болестното предразположение не взема връх и довежда и двамата до трагична гибел.

При работа с такива болни трябва да се внимава, дали техниката на рисуване е дишаща, дали дейността и съзерцаването се редуват, като не бива да се допуска превес нито на волята, нито на критичната преценка. Напротив, трябва да се полагат грижи за просветляването на чувството, което най-често е депресивно, а душата да се възправя и да се свързва със заобикалящия свят по нов начин.

Както вече се каза, творческият процес е свързан винаги с образуването на топлина. Рисуването предизвиква разтваряне на сетивата за навлизане на космично-етерното начало, което не е измеримо физически, но въздейства в етерното тяло като отпускаща сила. Ние съвсем сме забравили да се удивляваме на чудесата в природата, която е била обожествявана, а само преди няколко столетия е била разглеждана имагинативно от Брунето Латини. В удивлението живее вътрешен евритмичен А-жест, тук възниква същият процес, а именно – леко затопляне.

Тази група заболявания представляват продължителен процес и преминават през различни стадии. Затова при тези болни се касае за един продължителен процес на съпътстване. Най-добре е, ако болните започнат да се занимават с рисуването в свободното си време, като по-нататък продължат своите занимания упорито и настойчиво.

В началото на раковия процес, т.е. в преканцерозния стадий, всичко е изобразено твърде ярко, всички е сгъстено, картината ясно показва болестния процес. Накрая на драмата, когато болният иска да се отдели от тялото, картините стават по-нежни, по-неопределени, формиращата сила чезне, но и тогава багрите все още изграждат моста към другата страна, за да може душата да се сбогува със земята.

Точно тези пациенти понякога трудно могат да се отделят и до края усещат цветовете като голяма благодат. Понякога човек има впечатление, че в душата болестта е преодоляна напълно, макар че тялото не е изцелено. И тъй като медицината, базираща се на духовната наука, не разглежда смъртта като край, а като врата към превъплъщение, развитие и завръщане, подобна мисъл придобива много по-голямо значение отколкото в обичайната практика. Тази перспектива на бъдещето придава на художествената терапия неподозирано значение и може да обнадежди както терапевтите, така и болните при разширяване границите на нашите днешни усилия.

Друга група болести, които се срещат все повече и затова може да се считат за болести на нашето време са дегенеративните нервни заболявания. В сравнение с другите органи нервната система има намалена регенерационна способност, тъй като част от даряващото живот етерно тяло вече се е издигнало, за да служи за база на процесите в съзнанието. По тази причина кръвонснабдяването е по-слабо, то не навлиза във вътрешността, а представлява само една обвивка. Нервната система се нуждае от по-хладна обвивка.

 

Круши

 

Това са качества, които при неблагоприятно влияние – със или без предшестваща възпалителна реакция – мога да доведат до разпадни и дегенеративни процеси. Тук спада преди всичко множествената склероза, паркинсон, и други по-редки варианти на части от нервната система.

Художествената терапия естествено не може да регенерира нервната субстанция, и все пак точно тези болни се нуждаят много от художествена терапия, за да се стимулират остатъците от етерните сили и да се повишава функцията независимо от физическия строеж. С оглед на бъдещето може да се постигне много, ако Азът обхване астралното тяло по-силно отгоре-надолу и стимулира жизненото тяло за плодотворна дейност.

При всички тези продължителни болестни състояния въпросът, как даден човек ще преживее това време, е не по-малко важен от това, дали той ще може да бъде излекуван. Векът на техниката, в който всички дейности стават по-удобни и по-удобни, е в състояние да унищожи живата фантазия. Хората все повече и повече не знаят какво да правят със свободното си време. Ако, обаче, им се направят такива предложения, които съдържат и специфичен за тях терапевтичен елемент, може да се каже, че е предотвратено затъването в болестта.

При множествената склероза и други сродни заболявания заедно с болестта настъпва и нарастващо стесняване и сковаване на духовно-душевното. Ето защо на душата трябва да се дава такава храна, която да я развива в по-голяма степен отколкото обичайните задачи. Преди всичко е необходимо да се създава топлина – и изобщо да се научим да ценим топлинния елемент. В няоки случаи пък съвсем липсва здравословният инстинктивен живот. Болните обичат това, което развива техния болестен процес. Преценяващият Аз е изгубил властта си над природата на желанията на астралното тяло. По този начин може да се развие един наивен егоизъм, който изгражда около себе си свят, насочен към Аза, като този свят е същевременно ограничен.

При всички тези описания на душевната страна на дадена болест трябва да се подчертае, че става дума само за възможни качества, разбираеми поради характера на заболяването. Защото индивидуалното качество на по-висшите съставни части на съществото решава, дали даден симптом да се развива повече или по-малко, или въобще да не се развива. Голяма грешка ще  бъде, ако такива болни бъдат окачествени с подобни описания. Затова и терапевтът получава строгото указание никога да не „докосва” личността, а каквото иска да каже, да го каже посредством изкуството.

Терапевтът трябва да прояви много внимание и мълчаливо наблюдавайки да намери езика, с помощта на който да достигне душевното ниво на болния. Той трябва да изисква от себе си далеч повече, отколкото от болния. За такива болни е необходим зрял, опитен терапевт, който за всичко може да посочи необходимата мяра, която може да бъде намерена и преживяна само в Аза. – Твърде голямото да се смали, много малкото да се увеличи, да се вслушаш в природата и да усетиш, как всичко се променя тъкмо навреме, как всяка форма съхранява в необходимата мяра само връзката с творението – това биха могли да бъдат някои указания за работа.

Друго, бързо нарастващо явление в наше време са разрушаването на гръбначния стълб и костните заболявания. Скелетът представлява един приключил нервообразуващ процес, доколкото този процес води отмирането към минерализиране, до почти пълното отделяне на жизненото тяло. В скелета остават, обаче, останки от етерните сили, тъй като той бива преустройван бавно и непрекъснато. Гръбнакът, слабото място на силите на Аза, благодарение на които той се изправя, е свързан вътре в себе си орган на Азовата организация. Неговият строеж и организация са описани в книгата „Ритмичен масаж” в раздела за човека.

Тук ще става дума за хармонизирането на взаимодействието и пропускливостта на всички части на човешкото същество. Музиката внася законите на Аза в астралното тяло. Музиката би могла да сложи началото, рисуването ги отвежда по-нататък в етерното тяло, като двата процеса са съпроводени от топлинен поток. По този начин се намираме вече на функционално ниво. За да се обхване физическият елемент накрая може да се провеждат известно време и заниманията по пластика. Подходът трябва да бъде ясен и прост, като не бива да се назначават едновременно два вида изкуство с терапевтична цел. Няма значение, какво прави пациентът в тази област като аматьор. Във всяко изкуство трябва да се подчертава духовният елемент, това което е свързано с Аза. При рисуването за предпочитане е да се рисува картина на пластове, в която има изравненост и да се извлекат ясни форми от предварително положеното настроение на багрите, като се стигне до темата кристали и архитектура. Тук се отнася и описаната по-късно задача „индиго”, както и други подобни.

Може би се изяснява вече, какви трябва да бъдат задачите при художествената терапия и че те могат да се съставят само възоснова на дълбокото познание за човека, постигнато чрез духовната наука. Езикът на съставните части на съществата става все по-ясен и се превръща във водач към нови области на терапията, на която едва сме поставили началото. Който изисква съвършенство и безпогрешност, нека погледне себе си, най-несъвършения.

В края на тази глава нека споменем онази отминала болест на миналото столетие, тубелколозата. В свободната практика тя почти не се среща, тъй като лечението й се провежда в специализирани санаториуми. Нека работещите там терапевти запомнят от всичко казано до тук, че при форми с процеси на разпадане, трябва да се работи с ясни контури, напр. геометрично чертане, изработване на платонови тела от пластелин, а не от влажна глина. Копиране на гравюри върху дърво от Дюрер или други подобни произведения. Рисуването във флоридния стадий е противопоказано. Рисуването е противопоказано навсякъде, където съществува опасност от кървене, като например честите кръвотечения на климактериума. В този случай важат същите правила както при процесите на разпадане.

Ако огнищата са калцирани и процесът на калциране е надхвърлил желаната мярка, тогава може отново да се мисли за рисуване, дозирано, и наблюдавайки въздействието му. Най-добре е задачите да съдържат и предметен елемент, като например илюстриране на дадена история, снимки от пътешествие или други подобни. И тук меродавно трябва да бъде индивидуалното състояние на пациента, а не просто диагнозата.

           Тук не е засегната придружаващата терапия, на която са подложени пациентите в санаториумите, въпреки че има някои сходни моменти.

Из "Към терапия чрез изкуство"

Автор на картините: Дорина Василева