Морис Метерлинк за човешката душа, звучащ актуално и днес (2)

Submitted by admin 2 on Вт., 05/05/2020 - 11:10
Морис Метерлинк

Днес е ясно, че тя (душата, бел. ред.) прави големи усилия. Тя се проявява навсякъде по един ненормален начин, наложителна и настойчива, сякаш е дадена някаква заповед и тя няма време за губене. Тя трябва да се приготви за една решителна битка и никой не може да предвиди всичко това, което ще зависи от победата или поражението. Никога, може би, тя не е слагана на работа по различни и непреодолими сили. Сякаш, че е притисната до една невидима стена и не се знае агония ли е това или един нов живот се ражда.

Аз няма да говоря за скритите сили, които се пробуждат наоколо ни: за магнетизма, телепатията, левитацията, за неподозираните свойства на лъчеизпускащата материя и за хиляди други явления, които разклащат официалната наука… Нещо повече, дали не са те нищо пред това, което в действителност става, защото душата е като спящ човек, който потънал в света на своите сънища, прави грандиозни усилия, за да мръдне ръка или да повдигне клепка.

* * *

            Ние се приближаваме към, не знам каква, трансформация на мълчанието, и на върховното позитивно, което е царувало досега, изглежда наближава края. Аз не се спирам върху този предмет, защото е много рано да се говори ясно за тези неща. Но мисля, че рядко един по-наложителен случай на духовно освобождение се е представял на нашето човечество. Даже на моменти това прилича на ултиматум и, ето защо, важно е нищо да не се пренебрегва, за да се улови този опасен случай, който прилича на мислите, които безвъзвратно се изгубват, ако не ги уловиш веднага. Нужно е благоразумие, защото не без причина се вълнува нашата душа.

 

Психея
Психея

 

* * *

            Тези духовни явления, с които най-великите и най-мислещите сред нашите братя, едва се занимаваха някога, най-малките се интересуват днес от тях. И това доказва още един път, че човешката душа е едно растение със съвършено единство и, че всички негови клони, когато дойде часът, разцъфват едновременно.

* * *

            Защото не е достатъчно една велика душа да се е носила тук-там в пространството или времето – тя ще направи много малко, ако не е подпомагана. Трябва тя да е дошла в момента, когато океанът от души цял се вълнува.

 

Из "Съкровището на Смирените"