След като в първата част на темата разгледахме духовно-научния постамент, на който стъпва евритмията, и разширихме нашето съзнание до сферата на макрокосмичното и вплитането му в микрокосмичното, нека сега да конкретизираме как би въздействал всекидневен евритмичен комплекс от упражнения, свързан с гласните звукове, като това не изключва и друга възможност – всеки ден от седмицата да се свързва с определен комплекс, според връзката с дадена планетна сфера.
Въздействието би било ХАРМОНИЗИРАЩО ЦЯЛОТО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО! Това означава балансиране на четирите члена чрез евритмичното изпълнение на съответния звук в различни равнини – на ниво нервно-сетивна система /глава; мислене/, на ниво ритмична система /сърце, кръвообръщение, дишане; чувстване/, на ниво веществообмен-крайници /храносмилателна система, движение; воля/.
В този видео-клип, направен от професионален евритмист, можете да видите последователното изпълнение на седемте жеста на съответните планетни сфераи заедно със съответния гласен звук. За всяка планетна област се редуват: жест на планетата – гласна (или дифтонг за Слънцето и Луната) – жест на планетата. Обърнете внимание на мекотата и ефирността на изпълнението, които се съчетават едновременно с подчертано Азово присъствие и концентрация.
През цялото време през нас е важно съзнателно да просветва отдолу-нагоре и отгоре-надолу образът-лъч на нашия Аз. В нас космичните и земните сили си дават среща. Евритмично „звучащата” гласна, чрез тялото и крайниците ни, може да се синхронизира с прозвучаването на самия звук в съществото ни. Така човешкото тяло се превръща едновременно в космичен и в земен инструмент, в който работят пра-звуковете на космическия Логос.
В последните дни друг професионален евритмист Теодор Хундхамер предложи в своя онлайн канал ценна схема, в която можем да проследим важни взаимовръзки на нашето мислене, чувстване и активност, които кореспондират със здравословното или, съответно, нездравословното сцепление на четирите члена на човешкото същество и върху които можем да въздействаме хармонизиращо именно чрез евритмична работа с гласните звукове.
Разбира се, най-главното в тази схема, наречена „Преодоляване на нервността. Нервните състояния в наше време” е да достигнем промяна на нашето мислене. А това означава чрез силите на нашия висш Аз да преодолеем егоизма на земния ни Аз, да прочистим астралното ни тяло, а оттам да съдействаме за едно много по-оживотворено етерно тяло.
Естествено, ние не можем да се изолираме от заливащия ни свят, който въздейства както на видимо, така и на невидимо ниво, и твърде много сетивни впечатления от него остават „несмляни” в душата ни, като се натрупват в човешкия организъм един път през астрално-въздушното и етерно-водното, до физическото, където се достига до физическа проблематика, и втори път, в обратна посока – чрез нездравословни храни, медикаменти и т.н., от физическото през етерно-водното до астрално-въздушното.
Нека да разгледаме тази таблица отдолу-нагоре. В най-долната част имаме представени три основни области в човешкото същество: Сензитивност; Интелект-Душа-Ум; Съзнание. В онази област, в която работят и възприемат сетивата ни или в областта на сензитивността, разполагаме с нашите три тела: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло. Първото е минерално по своя характер и видимо по същността си, другите две са невидими и изграждат организма ни от една страна като течни и въздушни субстанции, а от друга, на ниво душа – те са свързани с нашата памет, както и с нашите чувства. Целият сетивен живот, който ни залива отвън бива възприет с нашата нарвно-сетивна система благодарение на нашите сетива, превръща се в представен живот, като се впечатва дълбоко в нас до физическото ниво на кръвта и кръвния поток в организма, т.е. до ниво органи и органни взаимодействия.
Кои са тези сфери в живота ни, които могат да пречат на правилното сцепление на трите тела? В случая имаме три възможности. Първата е дадена като Забравяне. В лекциите пред лекари в Русия антропософския лекар д-р Инго Юнге подробно обяснява в какво се изразява това наше „забравяне” – с това, че нашите мисли летят в различни посоки, но всъщност никога не са „тук и сега”, в конкретното нещо, т.е. ние действително не умеем да се концентрираме в малките неща, в малките детайли, а умът ни бягайки насам-натам в крайна сметка създава в нас един вътрешен хаос. Оттам естествено следва човек да изпадне в нервност, безпокойство, страх, гняв първо към другите, после и към себе си, да започне да се самообвинява, недооценява… При което скоро нашият земен Аз наистина е изправен пред непреодолимата стена на постоянно натрупващи се нервност, безпокойство и загуба на контрол.
Кои са упражненията, които Рудолф Щайнер дава, за да бъдат преодолени тези състояния – те са дадени непосредствено под гласните. Правят се системно и съзнателно за определен период от време. Нека се спрем на първите три упражнения. При първото упражнение изискваме от себе си всеки ден съвсем съзнателно да крием нещо малко от себе си като напълно се концентрираме в действието си, което автоматично на следващия ден, тъй като сме били напълно съзнателни, ни насочва към мястото на скритото. Така човек постепенно подрежда хаоса на мислите, чувствата и действията си. Второто упражнение е свързано с концентрирана и съзнателна всекидневна работа при бавното, много красиво и старателно изписване на текст, изречения или, каквото решим. Третото упражнения е свързано с ретроспекция преди заспиване или сутрин при събуждане на изминалия ден отзад-напред – като се опитваме да задържаме съзнателно вниманието си не само на притеснителните моменти, но и на всичко хубаво, което сме преживели. Така възпитаваме в себе си търпение и задълбочаване в преживяните ситуации и съответно в отношенията ни с хората, които са част от нашия живот.
Засега разглеждаме схемата, включвайки само четирите члена на човека: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аз (земната му егова проява), като Азът се явява една много важна, средищна и централна област в нашето същество. Защото той е свързан от една страна с опитности, идващи от отвън, и въздействайки върху физическото, етерното и астралното ни тела. Но от друга страна Азът ни има и една много по-висша октава, която принадлежи на духовните измерения и по същество включва в себе си нашето индивидуално духовно ядро, което преминава от живот в живот. Тези опитности на Аза можем да намерим дълбоко в нашата душа.
Нека сега разгледаме дясната страна на таблицата, която също води към средата, т.е. към нашия Аз, към нашия център. Когато човек съзнателно търси разширяването на своите духовно-човешки хоризонти, той започва да работи не само за своето бъдеще тук, на Земята, но и от своето бъдеще към настоящия си живот. Какво означава това? Антропософията ни дава информация за още три тела, след Аза, които реално са част от човешката духовно-душевна същност. Важно за настоящия човек е да знае, че чрез своето съзнание и най-вече самосъзнание, той може дори само четейки за това, разсъждавайки, имагинарайки и медитирайки, да прави стъпки, макар и малки, по посока на развитието на тези по-висши същности. Това най-вече касае връзката ни с Духът-Себе. Следващите две области от нашето висше съзнание ще се развият много по-нататък във времената, във всички случаи в други наши следващи инкарнации. Задачата, която стои пред Духът-Себе в нас е, достигайки до неговата висота, да прочистим Астралното си тяло. Духът-Живот в бъдеще ще допринесе за още по-голямото оживотворяване на Етерното ни тяло, а Човекът-Дух ще преработи по такъв начин Физическото ни тяло, че реално ще ни направи безплътни.
По-важно е днешният човек да осъзнае, че целият зародиш на своето бъдещо развитие той носи още днес в своята душа, която от инкарнация в инкарнация придобива все по-голяма опитност и развитие. Т.е. вътре, в дълбините на съществото ни, работи нашата минала карма, нашата съдба, а сега градим и кармата, която ще пренесем в следващите си животи.
Виждате, че чрез съмовглъбяване и дълбока вътрешна работа, можем съзнателно да работим с онова, което клокочи в душата ни: безпокойство, което няма своите външни причини; нерешителността, колебанията или пък с вътрешната настойчивост, която няма своите основания; вкопчването в мисли и модели, които по своето същество са непродуктивни.
В тази област евритмията ни дава възможността също да работим евритмично с гласните /дифтонги/ на Луната и Слънцето, с гласната на Сатурн, както и с техните жестове. Като духовни същности те са свързани най-тясно с човешката душа, с човешката карма и с онази Висша същност – Христовото същество, която дойде от духовното Слънце и чрез Голготското събитие стана неотменна част от човешката еволюция, но заедно с това възкръсна и стана част от етера, обгръщаш Земята. Там са лечебните сили за всяко човешко същество и за цялото човечество.
За постигането на това вътрешно душевно просветление биха помогнали: съзнателната работа за преодоляване на желанията, мятащи ни насам-натам; научаването да притегляме обективно решенията си, без излишна субективна емоционалност; както и да се въздържаме от критика. Това са все още трудно осъществими в живота неща, пожелателни за повечето хора, дори и за тези, които вървят по духовен път. Навън, в света, това би се изразявало чрез смислите, които влагаме в нашето слово; в критериите, които ни водят в нашите оценки; в мнението, което формираме на базата на нашия опит и духовно-научно познание.
Това е само малка част от пълната картина, която разгърнахме пред душевно-духовния ни поглед по отношение на Евритмията като изкуство и като изцелителна сила за човечеството днес и в бъдеще, и то само по отношение на една нейна област – гласните звукове като пра-звукове. Тази картина, обаче, дава наистина образа на истинските живи ритми, от които човекът някога е бил естествена част, а днес може да бъде все по-съзнателно.
Материалът подготвиха Дорина Василева и Емил Тенев - участници в модулното обучение по Евритмия 2018-2020 год., София, под ръководството на Галина Бертелсен.