Рудолф Щайнер - за правилната съвременна медитация - "В чистите лъчи на светлината..." (11)

Submitted by admin 2 on Нед., 19/01/2020 - 17:05
Рудолф Щайнер

…Винаги непосредствено след събуждане, когато през душата още не са преминали други мисли, трябва да оставим да заживеят в душата си дадените ни от нашия учител медитационни думи. Не бива обаче да ги разглеждаме като материал за спекулиране и философстване. Трябва колкото е възможно по-малко да размисляме за смисъла и значението им. Време за размисляне имаме през останалия ден. При медитацията трябва да избягваме това изцяло. Но не бива и безсмислено да повтаряме думите, а да сме наясно, че тези думи отварят душата ни за влиянията на божествените същества също както се отваря цветната кошничка, за да поеме светлината на Слънцето. Висши духовни същества слизат надолу към нас, преди всичко обаче мислите на тези, които наричаме учители.

Така че следва да оставим медитационните думи да заживеят в душата ни без да размишляваме, а много повече да се опитваме да обхванем духовното съдържание на думите чувствено, да се проникнем изцяло с тях. Силата на тези думи лежи не само в мисълта, която се проявява в тях, а също в ритъма и звука на думите. В тях трябва да се заслушаме и когато при това изключим всичко сетивно, можем да кажем че се понасяме със звученето на думите. Тогава духовният свят звучи в нас. Понеже звукът на думите е толкова важен, не е така лесно да се превеждат медитационните формули на чужд език. Също както е при молитвата «Отче наш». Произнесена на немски, действа почти само лежащата в основата мисъл. По-добре въздейства на латински «Paternoster», но цялата сила и пълнота се изразява чрез арамейския праезик. Така че трябва да се заслушаме в звука на думите.

Но трябва да изключим всички пространствени представи и изцяло да се отдадем на впечатленията, които се свързват с нашите сетива. В обикновения живот представите ни са толкова празни и безсъдържателни. Тряба да внесем живот в нашите мисловни образи. При думата «schöpfen, черпя» например трябва да имаме възможно сетивно-образна представа както когато черпим от един съд и преливаме в друг. Така съдържателни и възможно образни трябва да са всички наши мисли.

При медитирането трябва да получат вътрешен живот и медитативните думи, но при това трябва да изключим всички пространствени представи и напълно да се отдадем на сетивата. Това означава, че пространствено виждане има само на физическия план, в астралния свят няма такова. Но всичко, което се свързва със сетивата – цветове, светлина, звук, мирис и т.н., съществува и в астралния свят. Затова при медитацията трябва да се опитваме да изграждаме съдържателни сетивни представи. Във всичко, което възприемат сетивата, се изявяват духовни същества. Те включват цялата си същност в цветовете, звуците, тоновете и миризмите. И когато имаме определени сетивни възприятия, в нас се вливат определени същества.

Първият Логос тече като миров аромат, като ясно възприемаем мирис. Във всяка миризма живее духовно същество от по-висша или по-нисша природа. Много висши добри същества се намират в тамяна. Те ни издърпват директно към висините, към Бог. Същества от най-нисш вид се инкарнират в миризмата на мускуса (секрет от разгонването на животните). В предишните времена, когато тези неща повече са се знаели, мускусът се е употребявал за нисша сетивна възбуда (и днес има много парфюми, които съдържат мускус).

Духовни същества живеят също в звуците и цветовете. Трябва да чувстваме медитационните думи цветни, светещи и звучни, да се проникнем с тях, да живеем изцяло в тях. Когато една медитация започва например с думите: «В чистите лъчи на светлината…» и т.н., трябва да си изградим светла и светеща представа, да виждаме и чувстваме как светлинните потоци ни заливат.

Не става въпрос бързо да получаваме нови упражнения. Напротив, душевната сила на даден човек се проявява, когато той остава възможно по-дълго при едно упражнение и черпи сила от него. Всяка медитационна формула е изпълнена със сила, която стига за дълго време, за да пробуди спящите душевни сили. Но когато човек постоянно копнее за нови медитационни текстове, разрушава силата на упражнението и се лишава от плодовете му. Колкото повече един ученик напредва, толкова по-прости стават упражненията, които той получава. Все по-прости стават упражненията, все повече се пробуждат духовните сили… Събр. съч. 266/1, Seite 196ff немско издание 1995

 …Ако вие, скъпи сестри и братя, оживите във вас това, което като духовен живот протича в душите ви, за да прозвучи във вашите медитации, ще имате правилния плод. Оставете полученото да продължава да действа и да звучи във вашите медитации. Докато вършите това, във вас протичат духовните мирови сили. Светът винаги е пронизван от духовни течения, които произлизат от великите учители на мъдростта и на съзвучието на усещанията. Учителите непрестанно изливат потоци от любов и мъдрост над човечеството, но душите на хората не винаги са готови и отворени да ги приемат.

Думите на медитациите обаче са магични думи, които отварят портите на душата, за да може божественият живот да навлезе в нея. Затова човек не бива да спекулира над своите медитации само с разума си, а да отвори душата си за по-висши сили от силите на разума. Когато само с разума се размишлява над тях, се задействат само сили, които вече са налице в човека. Но необходимо е да се събудят по-висши сили. Човек не бива да търси и разрешава загадки в своите медитационни думи, а да остави загадките да се разрешат от тях самите. Защото те са много по-мъдри, отколкото може да бъде разумът. Затова трябва да се оставят изцяло да въздействат от самите себе си и да се възприеме какво те вливат в душата, да се оставят напълно да живеят в душата.

Медитативните думи не са измислени, а са родени от законите на духовния свят. Във всяка гласна живее нещо съвсем особено. Вокалите имат определени звукови качества и не всеки има едно и също качество. Както душата изживява въздействието на звука, така следва да се отдаде на образите, които ѝ обрисуват думите. При медитацията човек трябва да бъде колкото се може по-далеч от абстрактните представи и да направи усилие да мисли възможно най-конкретно…

…Нека да вземем една медитация, която всички познавате: «В чистите лъчи...»

При първата строфа:

In den reinen Strahlen des Lichtes   В чистите лъчи на светлината

можем да си представим матово блестяща лунна светлина, която представлява меко-нежната светлина на божествеността, изпълваща Сътворението:

In den reinen Strahlen des Lichtes            В чистите лъчи на светлината

Erglänzt die Gottheit der Welt.                 заблестява Божеството на света.

Следват редовете:

In der reinen Liebe zu allen Wesen          В чистата обич към всички същества

Er strahlt die Göttlichkeit meiner Seele.  просиява божествеността на моята душа.

Сега да се опитаме с цялата си любов да проникнем лунната светлина, да я поемем в себе си, така че чрез топлината на собствената любов да започне да лъчи меката светлина и в лъчистия поток да почувстваме божествеността да се разпалва в собствената душа. При следнитедуми:

Ich ruhe in der Gottheit der Welt,                  Аз почивам в Божеството на света

да се опитаме да си представим, че сме изцяло потопени в божествения дух. Можем да се почувстваме като в приятна баня, напълно потопени в божествена субстанция, която като мека топла баня обгръща целия човек.

Ich werde mich selbst finden                         аз сам ще се намеря

In der Gottheit der Welt:                               в Божеството на света.

При тези думи можем да си представим далечен морски фар, който свети към нас и да се проникнем с чувството, че ще намерим собствения си аз в божественото.

Но не само образите, които по време на медитацията живеят в душата ни привличат към божественото и отварят портите на душата. Във вокалите има дълбока мъдрост и висш божествен живот. Не е безразлично кои гласни прозвучават в душата. Да вземем гласната i (и). I(И) винаги изразява централизиране, стремеж към средата, към центъра. Съвсем друго означава а. Тя е израз на вътрешна молитва към божественото. I(И) се стреми към центъра на Всемира, докато а остава отдалечена и молитвено се прекланя пред най-свещеното.

Да разгледаме в този смисъл нашата медитация:

In den reinen Strahlen des Lichtes    В чистите лъчи на светлината

В първото i (и) душата се стреми към божествения център, в а тя се отдръпва молитвено назад и във второто i (и) отново бърза към божественото.

Във втория ред имаме (ä) (меко е):

Erglänzt die Gottheit der Welt     заблестява Божеството на света.

Ä представлява отслабено a. Молитвеното преклонение на a, се превръща в ä в плахо страхопочитание. В свещено страхопочитание човек не смее да се доближи до Бог. В следващото о обаче душата бърза напред напълно да обхване божественото със свещена любов и интимност. О винаги изразява любвеобилна прегръдка.

Следните редове:

In der reinen Liebe zu allen Wesen    В чистата обич на всички същества

При i душата отново се чувства непосредствено в божествения център.

След това в a:

Er strahlt die Göttlichkeit meiner Seele    просиява божествеността на моята душа.

душата отново е молитвено отдадена. И както плахото страхопочитание на ä (меко е) във втория ред се превърна в интимно прегръщане на божественото, така във втория ред отслабва пълното топло молитвено преклонение на а в плахо желание да прегърне, но почти не смее да докосне божественото: ö (ьо като при Гьоте).

В петия ред:

Ich ruhe in der Gottheit der Welt    Аз почивам в Божеството на света

господства u (у).То винаги изразява почиване, полягане. Душата е изпълнена с блажено спокойствие, сляла се е в едно с божественото.

В двата последни реда i се завръща отново:

Ich werde mich selbst finden      аз сам ще се намеря

In der Gottheit der Welt:           в Божеството на света.

Накрая душата все по-дълбоко и по-дълбоко се въвежда в божествения център на света.

Това е една гледна точка как могат да се разбират медитативните формули и една малка част от дълбоката мъдрост, която почива в тях. Би било объркващо, ако поискам да споделя с вас какви дълбоки тайни още са скрити вътре. Няма нито една буква и знак вътре, които да нямат дълбок смисъл. Така прозвуча божественото творческо слово, когато някога сътворява Всемира. Вие сте го чули някога да прозвучава, но душите ви още не са били съзнателни за него. Някога сте слезли от духа и ще се завърнете там в пълно съзнание. Родени от духа, живеещи в земно тяло, чрез силата на духа вие ще се завърнете при божествения дух на света.

iстремеж към центъра

aмолитвено преклонение

ä – плахо страхопочитание

o - прегръдка

ö – плахо докосване

uпочиване в Бог

 

In den reinen Strahlen des Lichtes

Erglänzt die Gottheit der Welt.

In der reinen Liebe zu allen Wesen

Er strahlt die Göttlichkeit meiner Seele.

Ich ruhe in der Gottheit der Welt,

Ich werde mich selbst finden

Inder Gottheit der Welt:

 

В чистите лъчи на светлината

заблестява Божеството на света.

В чистата обич към всички същества

просиява божествеността на моята душа.

Аз почивам в Божеството на света,

аз сам ще се намеря

в Божеството на света.

Събр. съч. 266а, стр. 178 ел. изд. (286 печатно, немско издание)

 

Медитация

 

…При медитацията не бива да се спекулира върху тези седем реда, а изцяло да се живее в тях. Трябва да си ги представим наистина картинно, живо, образно. Следователно:

В чистите лъчи на светлината

Тук човек чувства да го обливат като река, като водопад лъчите на светлината, които се леят върху него от всички страни; той вижда техния блясък колкото е възможно по-ясно.

заблестява Божеството на света.

Човек си представя, че това, което в лъчите се излива върху него, е самият Бог; стреми се да го почувства и да го поеме в себе си.

В чистата любов към всички същества

просиява божествеността на моята душа

Човек си представя как оставя божествените лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчат от него за щастието на всички живи същества.

Аз почивам в Божеството на света,

аз сам ще се намеря

в Божеството на света.

Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият е положен като в легло, като в люлка в божествените лъчи, че самият той се намира в тях. Който си представи това особено образно, може накрая да си представи и едно дърво, което обича и към което се завръща.

След тези седем реда ни се даваше една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху изречение или дума, например думата Stärke – сила, е много важна. Това е един вид афоризъм, сентенция, силова дума, подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон. И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така след потъването в думата да я остави тихо да звучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата си.

В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен идеал. Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал. Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак изтръгва от всеки човек чувство на страхопочитание и благоговение.

Който веднъж е започнал тези упражнения, трябва да остане при тях и да не прекъсва, ако те не му допадат. Астралното и етерното тяло скоро привикват и ако не ги получават, те се бунтуват. Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно.

Важна е и вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред. Към нея трябва да привикнем за възприемането на астралния план. При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-образно. Разбира се, в началото, ако е имал осем значителни изживявания през деня, не да призовава всичките образно пред душата си. Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло пред душата му. Много по-важни са малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо напрежението е това, което събужда силата на душата… Събр. съч. 245 Указания за езотерично обучение, стр. 141, бълг. изд.

…Преди Рудолф Щайнер да даде една медитация, той описа душевната нагласа, която трябва да я предхожда със следните думи: «Твоите думи разнежиха моята душевност.»... Pfe, стр. 65 немско издание 1999 г.

…Медитацията се състои от следното: Като съвременен човек за всяко изречение имате съответно чувство и трябва да го разберете. Това е изключително дейност на аза в сегашната инкарнация. Интелектът е присъщ за съвременната инкарнация, а всичко останало е прикрито от аза, издига се най-многото съноподобно нагоре и е несъзнателно. За разлика от това медитирането означава изключване на този интелектуален стремеж и първоначално медитативното съдържание трябва да се вземе така, както е дадено. Интелектът остава спокоен, вие просто се пренасяте в медитативното съдържание, което чувате вътрешно, не външно като думи. В него се пренасяте и след като сте го направили, в медитативното съдържание работи вътрешният ви човек, който не е този от сегашната инкарнация. Чрез това обаче медитативното съдържание става нещо, което следва не да го разберете, а то действа във вас реално и то така реално работи във вас, че накрая възприемате, че сте изживели нещо, което преди не сте можели да изживеете.

Вземете едно просто медитативно съдържание, което често съм давал: «Мъдрост живее в светлината.» Ако човек помисли, може да стигне до ужасно остроумни, но и също толкова много ужасно глупави неща. То обаче е налице, за да бъде чуто вътрешно «мъдрост живее в светлината». Когато го чувате вътрешно, във вас възприема това, което е тук не от настоящата инкарнация, а това, което сте си донесли от предишен земен живот. И то мисли, чувства и след известно време във вас простветва нещо, което по-рано не сте го знаели и което не можете да го мислите, като изхождате от своя интелект. Вътрешно сте много по-напреднали от вашия интелект. Той съдържа само малка част от това, което се намира там... Събр. съч. 316, стр. 145 и сл., немско издание 1980 г.