Авторската книга „Референдум: Казарма“ и осъзнатият избор да сме будни!

Submitted by admin 2 on Вт., 02/01/2020 - 22:50
Корици

„Референдум: Казарма“ на Иван Стаменов е книга, която пое своя път в света като безплатно електронно издание в навечерието на Рождество. Имах възможността два пъти да премина през нея в качеството ми на „тестов читател“, успоредно и с други читатели – мъже и жени на различни възрасти.

Нека да споделя, че в началото приятелството и респектът ми от цялостната дейност на Иван бяха моите движещи мотиви да се реша на този ангажимет, защото самата тема „казарма“ ми беше по-далечна, по-мъжка, встрани от темите, които изобщо ме вълнуват, предвид на природата ми, а и на духовно-научните ми интереси, свързани с Антропософията.

Книгата обаче се оказа дълбоко и жизнено свързана с Духовната наука! Постепенно навлизайки в замисъла й, осъзнах, че темата не е само „мъжка“ или „не-женска“, тя е ОБЩОЧОВЕШКА! И не само – достига отвъд човешкото; до там, където духовното и човешкото си взаимодействат в името на Истината.

Осъзнах също, че в нас стоят наслоявани нагласи, клишета и мъртва рутина по редица лични, обществени, национални, общочовешки и духовни въпроси – наслоявания и нагласи, носени поколение след поколение, които ни пречат да видим действителността отвъд тях.

С отворен ум, с отворено сърце и сетива трябва да се чете и вниква в тази книга!

Въпреки че самият автор перфектно е описал в анонса към нея основните й акценти, цели, тематичните нива, от общуването ни покрай редакцията, останах с усета, че неговите очаквания за влиянието й в света са твърде скромни. Не мисля така! Мисля, че дори цялостният й замисъл днес и сега да бъде разбран от малцина, то в бъдещия ни свят, сред бъдещите поколения тя тепърва ще има своята роля и влияние. Защо? Защото това не е книга-еднодневка. Книгата  „Референдум: Казарма“ замисля, разтриса и насочва извън стандартните рамки на изсушеното мислене и вкамененото сърце.

Целенасочено и старателно са избягвани потискащите и ужасяващи казармени истории, както и стереотипите за типажите в обществото. Освен това темата за принудителната военна служба е по-скоро повод да се обърне внимание на съвременното положение в правото, във философията, в държавните уредби по света. А в кулминацията антропософите едва ли ще са изненадани, когато авторът неизбежно стига до Валдорфската педагогика и Троичния социален ред. Когато се стигне до тази „висока нота“ в книгата, читателят получава автентичното усещане, че те наистина са единствена алтернатива на недомислиците, безумията и насилието, в които сме потопени в наши дни.

Оказва се, че една такава тема като „казармата“ може действително да бъде видяна през различни ъгли и аспекти, да бъде изведена на едно действително мета-ниво извън злободневното, над националното, и да бъде видяна през призмата на високия и истински християнски морал. Стига се до там да се даде една картина изобщо за живота на младите хора във „възрастта на евентуалната военна повинност“ от духовно-научна гледна точка. До този момент, като човек, занимаващ се с Духовната наука от години, аз не знам нито в България, нито извън България, подобен задълбочен поглед върху тази възраст във връзка с вменяваната десетилетия наред военна повинност на младите хора!

Не съм професионален рецензент, затова споделям нещата така, както ми идват отвътре. В книгата всичко е премерено. Няма излишества, няма и липси – стройна, логически издържана, детайлно премислена, аргументирана, надградена стъпка по стъпка, тя се разгръща и израства от „личния откровен разказ“, през „нека това помогне на смелите и будните млади хора“, през „нека осъзнаем в каква държава и свят живеем“, през „от всеки от нас зависи това да бъде кардинално променено“ до „зад материята стои Духът, който работи в душите ни – бъдещето на човечеството зависи от живите идеали, които са в нас“...

Впечатляващ е огромният труд, вложен по издирване на различните източници, които са включени при аргументирането на основните акценти в книгата – документални, снимкови, исторически, фолклорни, както и богатата информираност и ерудиция на автора.

 

Илюстрация
Илюстрация от 1902 година

 

Като човек, който споделя духовно-научните идеи на Антропософията, подобно на автора, смятам, че начинът да бъде изследван светът, в конкретния случай един от акцентите е именно възрастта 18-28 години, трябва да бъде именно такъв: сетивният свят се разгръща пред нас с цялото си многообразие от детайли, форми, хора, ситуации, социални конструкти, зад които проблясват истинските причини и цели, за които е важно човек наистина да отвори сетивата си, да се отърси от нагласите си, с напълно обективно и изчистено от наслояванията мислене, с Христова топлина в сърцето. Само така може да се повдигне воалът на илюзията, в която светът живее и да бъдат разкрити истинските процеси, в които участваме като човешки същества.

Книгата е адресирана не само към настоящото поколение, но и към тези, които смятат, че вече „всичко е загубено“, както и към тези, които идват към нас от бъдещето. Тя обхваща целостта и многообразието от възрасти, съдби, в контекста на времето, в което минало-настояще-бъдеще действат в единство.

Подобно повдигане на воала се случва стъпка по стъпка в „Референдум: Казарма“. За това спомага и вложеното в корицата „послание“ – дело на 16-годишната Мила Бонева, в образа на двете оковани пред сърцето ръце. Оковано е цялостното човешко същество, в което главата е като машинен болт – липсва лицето, липсва естественият човешки образ, а с това и емоцията, чувството, човешкото... Ръцете, сключени в „Х“ пред сърцето (Х като Христос), поемат тази роля – те дават най-чувственото, най-финото, човечното в изобразения „човек“, ставайки мост към душевния ни свят. Ръцете поемат топлината, която само сърцето може да даде на цялото ни същество, защото именно сърцето е призвано в бъдеще да има най-важната роля за разкъсването на оковите, за одухотворяването на съществата ни и на света, в който живеем.

Истината ще ни направи свободни! Това е най-дълбокото послание на „Референдум: Казарма“. За тази истина се иска смелост, будност и дълбоко проникновение в процесите, развиващи се в света и в душите ни. Нека тази книга бъди част от предстоящия ни път към Истината!

Дорина Василева