Рудолф Щайнер за медиумите и медиумизма като неправомерен път за навлизане в Духовния свят в съвременната епоха (7)

Submitted by admin 2 on Нед., 15/12/2019 - 09:41
Рудолф Щайнер

Медиуми

…Медиумните явления са всъщност по-нататъшно продължение на сънищния свят. При здравия човек сънуването остава изживяване, което не преминава във външната организация. При медиумите е така, че това, което иначе се изживява от аза и астралното тяло и се формира в образите на физическото или етерното тяло, преминава в изживяванията на физическото и етерното тяло и чрез това се пораждат всички явления, които се срещат при медиумите… Събр. съч. 223, стр. 127, немско издание 1980 г.

…Когато някой за известно време изобщо не може да влезе във физическото си тяло, той е медиум. Който в правилното време навлиза във физическото си тяло и си служи с него, е нормален човек. Но ако някой постоянно изпада в състоянието, в което азът не навлиза във физическото тяло – може да се каже, че се движи дори като сомнамбул, дори говори като такъв или лежи в леглото и говори като насън, тогава не е нужно да се учудваме. Можем да сравним това с хвърлена топка, която се търкаля по инерция. При известни обстоятелства, когато човек не е напълно здрав, когато тялото му няма правилната твърдост, дейността, която иначе се намира в съзнанието, продължава по инерция. Тогава човекът е автомат. Но когато е частично така, когато човек е само половин автомат, като навлизането във физическото тяло става така, че от задната страна на мозъка човек се премества напред, премества се само наполовина напред, той може да затвори очи и понеже отзад е зрителният нерв, може да възприеме нещо, което обаче е фантастично. И може да наговори всякакви фантастични неща, защото той не вижда, а получава само картини. Той лежи там и слушането, сетивото за говора и зрителното сетиво се намират в големия мозък, поради това може да говори нещо. Медиумите говорят така, но те не са в света. Затова не трябва да се обръща много внимание на това, което казват, понеже са наполовина в своето физическо тяло. Каквото казват е само това, което човек възприема в своята душевна дейност. Има и медиуми, които казват наистина значими неща. Но не е необходимо човек да се учудва. Ако например някъде стане силно земетресение, най-напред бягат животните, хората остават и умират при земетресението. Животните са поначало пророци, понеже разумът е навсякъде, но те нямат собствен разум в тях самите. Медиумът е нещо, което слиза до изживяването на животното. Той може да каже прекрасни неща, да рецитира дори стихове, по-хубави от тези на Гьоте, защото е слязъл до съзнанието на животнитеСъбр. съч. 349, стр. 148 и сл., немско издание 1961 г.

…Медиумът е личност, при която духовното говори от физическото му тяло, пише от физическото му тяло и може да се изяви и по други начини. Че медиумите се изявяват, когато съзнанието им, от което иначе идва писането и говоренето, е потиснато както при гуру-учениците на древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, a от него говори нещо духовно, но механично духовно, нещо духовно от по-нисък ранг. Такива медиуми искат не само да изживеят духовното непосредствено в своето тяло, те искат то да се разкрие при тях. Своеобразното на такива медиумни личности е, че стават словоохотливи и обичат да пишат, обичат да говорят, но смесват безброй неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика в това, което духът съобщава чрез тяхното тяло. Тези медиуми са именно доказателството, че не бива да се обръщаме към стария начин за свързването ни с божествено-духовното, а трябва да търсим нов път… Събр. съч. 218, стр. 215, немско издание 1976 г.

…Медиумите получават видения поради това, че са в състояние да изтеглят етерното тяло от спящото физическо тяло и да виждат съзнателно в спящото физическо тяло. Те могат и да си служат с физическото тяло, то става ясновиждащо по странен начин. Ученикът на науката за духа прави това съзнателно, докато медиумът го извършва несъзнателно. Чрез такова ясновидско съзнание са открити например планетните системи. Всички състояния, в които ученикът на науката за духа и адептите могат да се поставят, не са нищо друго, освен съзнание чрез физическото тяло; но те го правят с пълно съзнание… Събр. съч. 93a, стр. 198, немско издание 1972 г.

...Лесно можете да разберете, че когато човек става несамостоятелен, той навлиза от будното състояние в по-малко съзнателно състояние; когато потъва в безсъзнание, се връща в предишни фази на развитието. Човек е напреднал от несъзнателност до днешната съзнателност. От предишната лунна зависимост и лунно влияние, в които се е намирал директно, той е напреднал до днешната независимост от Луната и е стигнал до зависимост от Слънцето. Оттам трябва да кажем, че понеже по-рано човек е бил непосредствено зависим от Луната, това, което тогава се разиграва, когато състоянието на съзнанието му се понижи, той ще се придържа към хода на Луната. Това показва атавистично как едно старо наследство има още връзка с лунните фази. При медиумите, при които истинското будно азово съзнание се понижи така, че да се прояви старото наследство от някогашното развитие, се вижда още предишното влияние на Луната. Същото се вижда, когато поради някои заболявания изобщо се понижи съзнанието… Събр. съч. 58 Метаморфози на душевния живот, стр. 322, немско издание 1984 г.

…Инициираният има своите трудности, когато се потопи в света на сънищата, за да ги възприеме имагинативно, понеже има чувството, че е изгубил тежестта, теглото му липсва, всички неща от външния свят и твърдата почва се изгубват за него. Когато инициираният се вживее – той трябва съзнателно да се вживее, съзнателно да излезе навън, както сомнамбулът излиза несъзнателно в света, тогава има чувството, че във всеки момент може да падне в безсъзнание. Налага се вътрешно да се държи, да се стегне, за да не изгуби съзнанието си… Събр. съч. 243, стр. 188 и сл., немско издание 1983 г.

…Способността за постигане на имагинативното съзнание е свързана с изграждането на така наречените лотосови цветове (астрални органи). Тези органи имат същото значение за душевния свят, както физическите сетива за възприемането в сетивния свят. Чрез съответните упражнения те стават първо по-светли и после започват да се въртят. При днешните хора те са неподвижни, при атлантците са били още подвижни, а при лемурийците още по-подвижни. Но тогава са се въртели в обратната посока на посоката на часовниковата стрелка, в която днес те се въртят при окултното развитие. Аналогия към сънищното ясновидско състояние на лемурийците е фактът, че и при днешните медиуми с атавистично ясновиждане лотосовите цветове се въртят все още в обратната на часовниковата стрелка посока, както през атлантското и лемурийското време. Ясновидството на медиумите е несъзнателно, без мисловен контрол, затова е опасно, за разлика от здравословното обучение на ученика на науката за духа… Събр. съч. 94, стр. 173, немско издание 1979 г.

…Възможно е и по време на живота да се появи един вид духовна смърт, която се причинява от подранилото разделяне на духа от тялото, когато астралният и физическият план се смесят. Ницше е пример за това. В творбата му «От другата страна на доброто и злото», без да знае, той е свалил астралния план във физическия. От това се е получило объркване и обръщане на всички понятия, като резултатът е заблуда, лудост и смърт. Сънищният живот на голям брой медиуми е аналогичен феномен. Медиумът изгубва ориентацията между различните светове и не може повече да отличава погрешното от истинското… Събр. съч. 94, стр. 64, немско издание 1979 г.

…В природно надарените медиуми действа Ариман, в обучените медиуми действа Луцифер. Цялата мистика на Средновековието от Майстор Екхард, Сузо, Таулер и т.н. е чувствена мистика, в нея Луцифер се опитва да стане благочестив. В пророкуването, цялата мистика на Сведенборг, имаме ариманични импулси. Във всичко, което е волево, което се натрапва до жеста, в делата, в подтици за записване, имаме ариманични импулси. Отвън изолирано действа Луцифер, в човека действа Ариман. Хора, които започнат да правят упражнения и ги изоставят след известно време, попадат под влиянието на Луцифер. Медитирането не бива никога да се изостави заради удобството, трябва да ни стане потребно като въздухът за тялото – тогава то е правилно... Събр. съч. 266/3, стр. 168.

 

Спиритизъм

 

Медиуми и вавилонското изопачаване

Ние трябва да преведем пред нашата душа всички заблуди, в които хората изпадат според човешката си природа. Всичко, което допринася за снижаване на човека под неговото собственото духовно ниво, авторът на Апокалипсиса нарича „ вавилонско изкушение".

Човекът само тогава е наистина човек – при това трябва да се има предвид, че това човешко той не може по естествен начин да го има в себе си във всеки един момент от развитието си, а трябва първо да го достигне, - когато в него се осъществи пълна хармония между материалния и духовния принцип, тоест когато материалното не нахлува от долу нагоре в емоциите, над които духовното няма власт.

Именно в това се заключава целия смисъл, само че трябва да го разберем правилно. Иначе авторът на Апокалипсиса не би говорил така, както той говори, ако предполагаше, че афектите, страстите и всичко, което възниква от областта на волята и областта на душата, от самото начало е напълно неправомерно. Точно този аскетичен стремеж, лъжливо обявяващ афектите и страстите за нещо неправомерно, възниква, на свой ред, от сферата на емоционалното, от сферата на страстите. Защото именно този, който се чувства недостатъчно силен, за да проникне своите страсти с духовния принцип и по този начин да ги постави в служба на благото на световната еволюция, именно той служи на своите емоции, произтичащи от безсилието. Дори ако човек мисли, че се стреми за доброто на еволюцията, но при това довежда своя духовен живот до нищета, в действителност той служи само на своите слабости.

И така, при автора на Апокалипсиса става дума не за бягство от емоциите, афектите и страстите, а за това, че емоциите да не останат нещо такова, над което да не властват духовните принципи. И това, което представляват емоциите в човешкия живот – без значение дали са незначителни или силни емоции, - емоции, над които духовното няма власт, всичко това е сведено в Апокалипсиса в образа на град Вавилон, в който е царяло предателството към духовността поради преданост към страстите. При това ние трябва само да преведем на нашия език грубите и резки изрази * от онова времето, които тогава изобщо не са се считали за груби и резки. Древният начин на представяне се отличава с това, че човекът не си съставяше абстрактни понятия, а винаги посочваше конкретно, за нещо, което беше характерно. По подобен начин говори за Вавилон също и авторът на Апокалипсиса. Защо за Вавилон?

Във Вавилон, или по-точно на мястото, където беше Вавилон, в древни времена наистина съществуваха величествени мистерии, в които човек можеше да бъде посветен в тайните на свръхземния Космос, в които той можеше да научи тайните на звездните светове и тяхното духовно съдържание. Именно във Вавилон, жреците използваха ясновидските сили, имащи характер на сънуването. Такова ясновидство бихме могли да го наречем днес медиално ** ясновидство. По този, в определен смисъл, „медиален” път се формира удивителното древно вавилонско учение.

Днес можем да видим, че медиумите - въпреки, че първоначално те изглеждат да са подходящи да бъдат посредници на духовното, - са подложени на влияния, които са достатъчно съмнителни в морално отношение. И в края на краищата, медиумите, - тъй като в техния случай има известно несъответствие между това, което те разкриват и това, което самите те представляват, - често вече не са в състояние да разграничат истината от лъжата. И това може да достигне до там, че изчезва всякаква граница между морал и аморалност.

Вие, мои скъпи приятели, е необходимо да разберете как става това в медиума. Човек става медиум – както и при вавилонските свещеници, чрез външно въздействие, в резултат на което Аза и астралното тяло се отстраняват от физическото и етерното тяло. Но в момента, в който Аза и астралното се извеждат от физическото и етерното тяло, вътре в този Аз и астрално тяло вече има различна сила (Macht). В зависимост от това колко добри или лоши намерения има човека, който предизвиква това медиумно състояние и в зависимост от това, към какво течение той принадлежи, тази сила може да бъде добра или зла. В древните вавилонски времена по този начин можеха да получават задълбочени знания и откровения. Но в по-късни времена, и още повече, днес такъв път води само до негативни последици. Защото какво се случва, когато медиума отново се връща към физическото тяло?

Виждате ли, логиката, която действа във физическия свят и чрез която във физическия свят може да се различи истината от лъжата, тази логика не е подходяща за духовния свят. Дълбоко греши този, който вярва, че традиционните представи за истината и лъжата са правомерни също и в духовния свят. В духовния свят няма нищо такова, което би подлежало на подобно разграничаване. В него има най-различни същества, добри и зли. Но човекът трябва да ги познае изхождайки от своето собствено същество, защото те самите не казват от кой род са. Злите същества са също истина в своя род. Разбира се, това е трудно да се разбере, както и по принцип е трудно да се разбере всичко, което застава срещу нас при навлизане в духовния свят. Тук, във физическия свят, ние казваме, например, следното: „Правата е най-краткия път между две точки”. Но в духовния свят, този път може да бъде най-дългият, а някой друг път – да е най-кратък. Така че, фактически, от тази логика, от която ние непременно се нуждаем във физическия свят, нищо не можем да приложим, намирайки се в духовния свят...
Събр. съч. 346, стр. 154 и сл., немско издание 1995 г.

Ето защо истинският посветен, за да вижда в духовния свят, трябва да притежава определено душевно устройство. Той трябва напълно да осъзнава своята отговорност по отношение на факта, че връщайки се отново към физическия свят, той трябва да работи с понятия, които са подходящи за физическия свят. Медиумът не може да направи това, тъй като той преминава в духовния свят без да запазва своето съзнание. Когато се връща във физически свят неговият Аз и астрално тяло изпълват физическото и етерното тяло, донасяйки със себе си такъв начин на мислене, който - въпреки че може да е верен за духовния свят - развращава (korrumpiert) всяко морално чувство и усещане за физическия свят. Затова медиумът, след като не е в състояние да разграничи истината от лъжата, се покварява и това влияе върху всичко останало.

Всъщност може да се каже, че Вавилон преживя падение защото, имайки в началото най-висшите откровения на духовния свят, той достигна до ужасна поквара (Korruption). Това, което в началото се появява като принцип на духовното откровение, може да повлияе също и на човешкия живот като цяло, и по-късно да доведе до най-силната извратеност, така че човекът, който е получил достъп до духовния свят, става все по-безнравствен от колкото е бил преди в своето обичайно състояние. Именно поради това Вавилон се счита за символ на моралната поквара. И обичайните за това време изрази, които се срещат също и в Апокалипсиса, не могат да се заменят с други по-подходящи за отбелязването на такава поквара.

Но от тогава цялото човечеството, в което намери своето продължение това, което живееше във вавилонския елемент, стана по цял свят „града Вавилон”. Именно това има предвид автора на Апокалипсиса. Сред цялото земно човечество следва днес търсим „града Вавилон”. Той присъства навсякъде, където има хора, които са станали жертви на вавилонското изкушение. И то в хората, които се поддадоха на изкушението на Вавилон, именно това трябва да бъде изкоренено преди да настъпи това последно състояние - Новия Ерусалим, за който говори авторът на Апокалипсиса. Ако се изследва това, което работи във „вавилонската поквара”, тогава можем да открием, че в нея работи ариманичният принцип. Ариман действа в хората. Той е силата, най-близко стояща до човека в рамките на света като цяло (innerhalb des Weltganzen). Той действа в емоциите, вследствие на което те се развращават по „вавилонски”. Ариманичното - като негов противоположен полюс – се противопоставя на луциферичното. Във това, което е подложено на падение във Вавилон живее ариманичното и на него е противопоставено луциферичното. Каква картина би трябвало да застане пред автора на Апокалипсиса, при вида на това? Пред него е трябвало да се появи образа на ликуващите луциферични Ангели. И ние, скъпи мои приятели, нямаме право да крием тази истина.

Голямата заблуда на много философии е в това, че в тях злото директно се противопоставя на доброто, например, че тук долу срещу принципа на злото винаги се изявява отгоре принципа на доброто. Но това не е така! Тук, в тази глава от Апокалипсиса (Откр. 19), имаме долу ариманичното - Вавилон, а горе, където Ангелите се радват във връзка с падението на Вавилон - луциферичното. Ликуването на Ангелите, звучащо отгоре, - това е гласът на Луцифер. Принципът на Христос винаги се проявява в уравновесяването на тези два полюса.

Да се разбере това, което се казва тук от авторът на Апокалипсиса е възможно само ако по правилния начин се схване принципа на троичността, която е заложена в структурата на света. Дори за обикновеното човешко чувство би била абсолютно немислима мисълта, че добрите духове горе могат да издават радостни викове, докато долу на хората се падат такива мъки, които са описани тук.

Но това веднага става ясно, ако разгледат тези викове на възклицания като проявление на тези същества, които, всъщност, преди да се появи този свят, в който човек преминава своето духовно развитие, са били против устройството на света, както бе първоначално замислено от боговете. Луциферичните същества се стремят да поддържат еволюцията на едно съвсем различно духовно ниво. Те не искат това съединяване, този брак на духа с материята, който е постигнат в земното битие. И затова при падението на Вавилон луциферичните същества в своите души чувстват следното: „ Сега, когато от земното битие отпада това, което беше под влияние на Ариман, изпитваме удовлетворение от факта, че най-малко една част от земното битие не може да продължи и отпада от земната еволюция”. В картината, която описва авторът на Апокалипсиса се отразява изключителната честност, която е присъща на неговото разбиране за света.
.. Събр. съч. 346, стр. 156 и сл., немско издание 1995 г.

Медиуми и материализации

…По времето, в което човек още не е навлязъл във физическото развитие, което сега е в минералното царство, той е имал много по-фина, мека природа. Още двуполовият човек, който е имал по-тънка, по-фина телесност, е пораждал друго същество от себе си не по днешния начин, а подобно на спиритическите сеанси, когато от медиума се отделя етерното тяло на друго същество… Събр. съч. 99, стр. 138, немско издание 1962 г.

…След като времето в камалока привърши, от астралното тяло се отделя всичко, което е от по-висша природа. Тогава остава един вид обвивка, чрез която човек се е стремял към сетивната наслада. И когато човек напусне камалока, тези астрални човешки обвивки прелитат насам-натам в астралния свят. Те се разтварят постепенно и е твърде възможно силно сомнамбулни хора, медиуми, да бъдат измъчвани от тези астрални обвивки. Ако в своя аз човек има толкова силна склонност към астралното тяло, макар, от друга страна, да е напреднал така далеч, че сравнително бързо да е узрял за девахана, може да се случи с части от тази обвивка да остава свързан със своя вече развит манас. Не е толкова лошо, ако е развил нисши страсти, докато е само прост човек, но е лошо, ако той употребява висшия разум, за да задоволява нисшите страсти. Тогава с нисшите страсти се свързва част от неговата манасова природа. В материалистическата епоха това се среща извънредно често. При такива хора част от манас остава свързана с обвивката и тя получава автоматичен разум. Тези обвивки се наричат сенки. Тези, които се изявяват чрез медиумите, са много често надарените с автоматичен разум сенки. Поради това човек може да бъде изложен на измамата да смята за истинската индивидуалност нещо, което е само обвивката на човека… Събр. съч. 93a, стр. 155 и сл., немско издание 1972 г.

 

Медиумите и влиянието на Луната

…Медиумът е човек, при който кръвта подлежи на влиянието на Луната повече, отколкото при другите хора. Кръвта се изтегля по-силно към главата … Събр. съч. 350, стр. 130, немско издание 1962 г.

… Медиумите са отчасти изцяло обкръжени от астрални същества, които имат своя дом на Луната и голяма част от влиянията, упражнявани върху такива хора, произлизат от присъствието на такива създания… Събр. съч. 102, стр. 17 немско издание 1974 г.

 

Медиумизъм

…На Запад хората могат да бъдат доведени до определена степен на физическото развитие, например до съзерцанието на духа, ако ръководството, което повече не може да се изпълнява от един гуру (духовен учител) бъде заменено с развитото до известна степен ментално обучение. С това имам предвид не едно просто интелектуално-философско обучение, а развитието на онази степен на съзнанието, която се състои в мисловно вътрешно съзерцание. Това изисква просто степента на развитието на мозъка, на която трябва да стои западният човек (в немско-говорящите страни), например пътя до това обучение да се характеризира с мисловната мистика на Фихте, Шелинг или Хегел, която понастоящем изобщо не се разбира според наистина окултните ѝ основи. Всичко това е така, понеже мисълта е същата за всички равнища (светове). Където мисълта е образована, било на физическия или на по-висш план, тя ще бъде сигурен водач за всички планове, ако е свободна от сетивността и е схваната в самопознанието. Ако първо бъде развита – според западното състояние на мозъка на физическия план, тя остава сигурен водач през всички степени на физическото и свръхсетивното познание. Липсва ли, тогава западният човек се лута насам-натам, все едно дали на физическия или на по-висш план. И при така близкото сродство в настоящия момент на всички висши човешки сили със силите, които на по-нисша степен принадлежат на сексуалната сфера, може във всеки момент да се случи дерайлиране. Сексуалната магия е нещо, което понастоящем се упражнява в много окултни групи, които повече или по-малко се стремят към левия път… Събр. съч. 264, стр. 280 и сл., немско издание 1984 г.

…Медиум е човек, който е развил определени части на мозъка така, че те могат да бъдат изключени от цялостната му същност. Така че в определено време при някой медиум тези части от мозъка не са на разположение като основа за азовата дейност, макар, че би трябвало особено да я подкрепят. Когато наистина казваме аз за себе си, когато осъзнаваме нашия аз, тогава това развитие на съзнанието, това азово развитие се опира върху съвсем определени части от мозъка. Тези мозъчни области се изключват при медиума. Затова определени същества получават апетит да се вмъкнат в тези мозъчни части вместо човешкия аз. И такъв медиум става носител на същества, които всъщност би трябвало да пренесат цивилизацията в бъдещето. Щом един медиум се намира, както се казва, в транс, следователно когато мозъкът е изключен, в мозъка се вмъква едно такова същество, което стои под ариманично влияние и би трябвало да пренесе цивилизацията в бъдещите времена. В това време вместо такъв човек да е носител на човешкия аз, той носи едно елементарно същество, което не изпълнява своето задължение в Космоса. Задължението на такива същества в Космоса е да гледат как хората пишат. Те пишат със силите, които са закотвени в тези области на мозъка, за които току-що говорих. Вместо тези същества просто да гледат, както иначе трябва да го правят, те наблюдават къде някъде има медиумистичен мозък, който може да бъде изключен. Тогава се вмъкват вътре и носят това, което вече са развили като изкуство на писането чрез наблюдение в съвременния човешки свят. Така че нещо, което такива същества според своята задача трябва да го внесат в бъдещето, те го внасят в настоящето. Медиумизмът се дължи на това, че това, което следва да се изгради като способности в бъдещето, се изгражда неясно, по хаотичен начин още в настоящето. Оттам идват прорицанията на медиалната същност, оттам идва очарованието. Наистина е нещо, което в настоящето работи по-съвършено от човека… Събр. съч. 243, стр. 163 и сл., немско издание 1983 г.

…Тези елементарни същества трябва някога да вземат участие в нашата цивилизация, понеже хората не могат да пренесат всичко от единия земен живот в другия. Тези същества са истински създания на ариманичните същества. Когато стигнем до непосредствено граничещия свят с нашия свят или когато развием ясновидството, още в този физически свят ще срещнем ариманичните същества и ще се възхитим на тяхната огромна, превъзходна интелигентност. Те са далеч по-интелигентни, отколкото някой човек може някога да бъде. И ние получаваме първо респект пред такива същества, понеже разбираме, колко безкрайно интелигентни са те. Нещо от тази интелигентност преминава в онези техни създания, елементарните същества, които се вмъкват в мозъците на медиумите, така че всевъзможни значими неща могат да се проявят по този път чрез медиумите. Човек може да узнае много важни неща, особено, когато може да възприема с добре развито съзнание това, което такива медиуми произвеждат. Ако човек разбира в правилен смисъл конституцията, естеството на духовния свят, не би отрекъл, че чрез медиумите могат да се съобщят във физическия свят всевъзможни правилни неща от духовните светове. Могат да се узнаят правилни, значими неща чрез медиумите, но това не е правилният пътСъбр. съч. 243, стр. 165, немско издание 1983 г.

…Измамното, илюзорното на всичко, което се появява в света чрез съзнанието на медиумите, е че тези, които срещат такива същества, не знаят от какво естество са всъщност те. Тези същества, които обсебват медиумите, се отделят, така да се каже, от своите другари, които имат за задача да пренесат настоящото в далечното бъдеще, те навлизат чрез медиумите в съвременния свят, свързват се тук и със съдбата на земното, и изгубват своята задача относно бъдещето. Така открадват от хората във висока степен тяхната задача относно бъдещето. И това е, което човек среща, когато наистина опознава медиалната същност: бъдещето да умре, всичко е в настоящето. Този, който съзерцава в другите светове, най-често преминава през един обграждащ обществото спиритисти миров храсталак от отровни растения, които са вътрешно подвижни също като живи, имат животинска същност. Те се познават, че са отровни растения само по техните форми. Но точно от тогава може да се види колко силно е това, което работи под тази медиумна форма, това, което би следвало да протече в хода на развитието на човечеството, да стане плодоносно в бъдеще, а в настоящето е като пленено, не му принадлежи, и в настоящето се развива само във вреда на човечеството… Събр. съч. 243, стр. 169 и сл., немско издание 1983 г.

…Материалистическият начин на мислене показва навсякъде определени места. Той пита къде е тази част от човека, където елементарното същество навлиза, когато се вмъкне в медиума? Така мисли този, който мисли механистично и математично. Но животът не протича математически и механично, а динамично. Следователно не бива да се казва, че медиумът е обсебен там или там, чисто математически и геометрично локализирано, а трябва да се каже, че медиумът е обсебен в тази част на мозъка, която остава тежка в него, в тази част, която олеква чрез изместването на мозъчната течност, тя натежава надолу към Земята. Там могат да навлязат ариманичните същества. И не само там, в тези 20 грама на мозъка, а и другаде. Вижте, това е само грубото на нещата, които ви изложих тук подробно, има и по-фини неща. Как виждаме тук, на физическия план? Зрителният нерв тръгва от окото и навлиза в мозъка. Зрителният нерв се простира в окото и оттам отива до мозъка. Той запазва способността да възприема багрите. Материалистите обмислят как зрителният нерв внася багрите в мозъка и там ги разтоварва. Материалистите си представят всичко като корабен или влаков товар. Нещо се натоварва в сетивния орган и се пренася в нервите, като някъде се разтоварва и навлиза в душата – не така грубо, ама така изглежда. Но изобщо не е така, а другояче! Зрителният нерв изобщо не е за това там, за да пренася усещанията, възприятията на багрите към мозъка, а да ги унищожи на определено място. Багрите са вън в периферията. Зрителният нерв е предназначен да ги угаси, унищожи, когато те навлизат навътре, така че мозъкът е възможно безцветен и само съвсем слаби, изчезващи цветове навлизат в мозъка. Не само багрите се унищожават, но и всяко отношение към външния свят се угасява в мозъка. В посока към мозъка зрителните нерви, слуховите нерви и нервите, които възприемат топлината и всичко което имаме по периферията, го угасяват и превръщат в слаби сенки. Слабата сянка стои в същото съотношение към възприятието както 20 грама (остатъчното тегло на плуващия в мозъчната течност мозък) спрямо 1500 грама тежестта на целия мозък. Двадесетте грама са също само сянката на теглото на мозъка… Събр. съч. 243, стр. 173 и сл., немско издание 1983 г.

…Трябва да обърнем внимание на тези слаби сенки, защото само там бива да присъства нашият аз. В момента, в който нашият аз е изключен, ако станем медиуми, едно такова елементарно същество, каквото описах, веднага се вмъква в слабите сенки, в слабите звуци, които произлизат от слушането и т.н. Във всичко, към което принадлежи азът, където се угасяват сетивните усещания, се вмъква това същество и там обсебва медиума. Там навлиза то до разклоненията на нервите, до формирането на волята, т.е. до онези нерви, които преминават във волевите импулси. Медиумът започва да става активен, понеже е обхванато това в него, което следва да бъде обхванато само от аза на човека. Това елементарно същество се потапя в остатъка от теглото на мозъка, в остатъка от багрените възприятия, в подобните на фантом слаби сенки на багрите, които навлизат навътре, в слуховите възприятия, във всички тези фини сенки, които ни изпълват като един фантом – защото тези 20 грама тежест са само един фантом. Когато медиумът стои тук или се манифестира някое друго същество, виждате в действителност проникването на един друг свят.

Както в движенията на медиума могат да навлязат съществата от другия свят, тези ариманични същества, така има излъчвания – и те са винаги там, в областите на човешката организация, където има жлези, където има мощни потоци течности. И в течните излъчвания се вмъкват също такива същества от елементарния свят, също в излъчванията на дишането и светлинните излъчвания. Само когато стигнем до химичните излъчвания /има се предвид работата с химичния, наричан още и звуков етер, бел.ред./, там има съзнателно движение между този, който ползва тези химични излъчвания и съществата, които навлизат в химичните излъчвани. Там започва тогава черната магия. Медиумът и този, с когото медиумът експериментира, по правило нямат съзнание за същинските процеси… Събр. съч. 243, стр. 175 и сл., немско издание 1983 г.

…Това ни води до познанието, че както беладона навлиза в един свят, в който не ѝ е мястото и затова става отровна, така духовният свят навлиза чрез медиума в нашия свят. Всеки път, когато съзнанието на човека е потиснато не чрез нормалния сън, а чрез нещо друго (разсеяност, наркотици, алкохол, афекти, бел. пр.) съществува опасност там да се отвори прозорец за онзи свят… Събр. съч. 243, стр. 177, немско издание 1983 г.

… Ясновидецът наистина среща същества, които някога са били на Земята, били са свързани с човечеството през древните времена и са били свръхсетивни учители на човечеството, същества, които, след като са изпълнили задачата си на Земята, са се оттеглили в сферата на Луната и днес повече не са свързани със Земята. Те притежават знание, което далеч надхвърля възможното знание за човека с днешното съзнание. Но те не могат да изразят това знание с абстрактни мисли… Събр. съч. 243, стр. 143 и сл., немско издание 1983 г.

…Между тези същества има и по-несъвършени. При тези същества веднага се вижда – ако мога да се изразя тривиално, – че когато човек се запознае с тях, те проявяват горещ интерес за земните проблеми, но се интересуват за това по напълно различен начин. Въпреки че са по-несъвършени от своите съвременници, те изцяло надхвърлят това, което днешният земен човек може да постигне с обикновеното си съзнание като благородство, интелигентност и проницателност… Събр. съч. 243, стр. 145, немско издание 1983 г.

…Когато в духовния свят се стигне до среща между човека тук, на Земята, и лунните същества – в подсъзнанието постоянно се случва, – е възможно при това развитие на интереса, което някои лунни същества имат спрямо движенията, които хората извършват при писането, рисуването, чертаенето, от този интерес, който се вижда духовно при тези лунни същества, да се интересуват от своя страна и някои елементарни същества на духовния свят. Елементарни същества, които стоят по-ниско от лунните същества, които никога не се въплътяват на Земята, но живеят в граничния свят като духовно-етерни същества. Когато се наблюдава човека тук, на Земята, се вижда, че мислите му, които да речем, той споделя чрез писането, въздействат върху цялото му човешко същество. Те се намират първоначално в аза, но действат надолу в астралното тяло, което изпълнява техните движения в смисъла на тези движения, които ние правим при писането от страна на аза. Те действат в етерното тяло и оттам чак до физическото тяло. Тези влияния във физическото тяло се наблюдават от някои същества от елементарен вид и те закопняват също така да се движат. Но не го могат, понеже други закони царуват в техния свят, различни от тези в света в който се пише. Възможно е обаче следното. Има хора, които, като пишат, мислят или дори чувстват, навлизат много дълбоко в своето етерно тяло. Всичко в етерното им тяло ги придружава, и след това силно се отпечатва във физическото тяло. При тези хора се случва изцяло да потиснат това, което е в техния аз, и в астралното, етерното и физическото им тяло да се появи подражание на това писане и чертане. Те са медиуми и понеже потискат своя аз, тогава могат да приемат в себе си такива любознателни елементарни същества от духовния свят, които са изучили движенията на писането от лунните същества… Събр. съч. 243, стр. 150 и сл., немско издание 1983 г.

…Когато физическото и етерното тяло на медиумите и сомнамбулите са напуснати, върху тях действат животинските и земно-човешките сили. Те сугестивно се повлияват. Както в съня мисълта навлиза навътре, така волята на човека сега излиза навън в обкръжението. И ние можем да внушим на медиума или сомнамбула да върви. Можем да му внушим, че когато му дадем картоф, това е вкусна круша и т.н. Като човек можем да въздействаме сугестивно при медиума или сомнамбула непосредствено върху физическото и чрез това върху етерното тяло. Сомнамбулите и медиумите носят етерната и физическата си околност в себе си, докато бива да я носят само в своето физическо тяло, както е при нормалния човек. Така нормалният човек е сънищно отдаден на вътрешния духовен свят. А сомнамбулите или медиумите са отдадени на външния природен свят. Да бъде човек медиум или сомнамбул е донякъде нормално състояние, защото това, че вървим, хващаме и изобщо можем да правим нещо в пространството, се дължи на едно магично-сомнамбулно устройство при всеки човек. Само не бива то да се издига в етерното тяло, трябва да остава само във физическото тяло. Нормалното може да премине в абнормното… Събр. съч. 243, стр. 187 и сл., немско издание 1983 г.

…Най-лошото, което може да се случи на човека относно телесното и душевното му здраве е телесно-физическата му организация да се отдели от душевно-духовната му същност. Точно това отделяне на физическата организация на човека от неговата душевно-духовна същност се постига експериментално при медиумизма (при хипнозата). Тук виждаме, че душевно-духовната същност се парализира, изключва се за известно време, за да действа автоматично телесно-физическото му естество, с което обаче винаги е свързано нещо духовно. Когато медиумизмът се разширява радикално, той винаги е свързан с парализиране на волята, с душевно парализиране на въпросния медиум. И понеже моралното може да избликне само от душевната енергия, по правило медиумизмът е свързан с известно морално падение. Точно от разбирането на взаимните връзки между душевно-духовното здраве и физическо-телесното здраве наистина може да се разбере сенчестата страна на медиумизма… Събр. съч. 334, стр. 45 и сл., немско издание 1983 г.

 

Спиритизъм

 

Медиумизмът като историческо явление

…Някои от окултистите на 19 век опитват да намерят метод, с който да се обърне вниманието на хората към духовния свят. Така се стига дотам, на показ да се изнесе медиумизмът. В известен смисъл медиумите са били агенти на тези, които са искали по този път да убедят хората в съществуването на духовния свят, понеже чрез медиумите е възможно да се види с външните очи нещо, което произхожда от духовния свят, понеже те показват нещо, което е можело да се покаже на физическия свят. Медиумизмът е бил средство да се покаже на човека, че има духовен свят. Тези хора очаквали, че медиумите ще изнесат на бял свят всякакви тайни природни закони, елементарни природни закони. При медиума се потискат азовото и астралното съзнание, а се активира физическото и етерното тяло. Чрез това може да се влезе в отношения с някой хипнотизатор или инспиратор, т.е. с друг човек. Тогава азът на другия човек или обкръжението може да въздейства на медиума. Медиумът няма възможност на навлезе в царството на мъртвите, понеже се угасява точно това, което е в областта на мъртвите… Събр. съч. 254, стр. 20 и сл., немско издание 1969 г.

…Както знаете, това започва от средата на 19 век в Америка, но скоро се установява, че цялото е погрешен похват. Вместо да стане, както се е очаквало, именно медиумите да покажат, че в обкръжението съществува елементарна природна духовност, всички мислили, че предават откровения от царството на мъртвите. Не се е очаквало това, а се е очаквало, че те ще покажат как действат природните духове, как един човек въздейства върху друг, кои сили се намират в социалния организъм и т.н. Хранила се е надеждата, че чрез това ще се опознае кои сили могат да се използват от този, който ги познава, за да могат хората не само да са зависими един от друг, както е чрез сетивата, а както е възможно чрез цялата човешка личност. Това било едното зло. Другото било, че заради материалистичното устройство на човека скоро се видяло към какви тенденции довежда медиумната същност, ако се разпространи, както е заплашвала. Би се стигнало дотам да се използват медиумите, за да извършват неща, които следва да се извършват само под влиянието на естествения, свързан със сетивния свят разум… Събр. съч. 173, стр. 296 и сл., немско издание 1966 г.

…Следователно медиумите се провалят. Те съобщават сведения уж от света, в който се намират мъртвите. С тези опити не се постига нищо друго освен, че се е разпространило голямо заблуждение. То довежда до чисто луциферично учение, свързано с чисто ариманични наблюдения… Събр. съч. 254, стр. 21, немско издание 1969 г.

…Затова се стига дотам от същата страна, от която започва всичко това, за да се изпита доколко хората са узрели да приемат окултното, да се заглуши разпространилото се движение. Знаете, че не е било възможно изцяло да се ограничи медиумната същност, която продължава да съществува и до днес, но в известен смисъл било оттеглено изкуството да се обучават медиуми така, че техните откровения да имат значение и по този начин това, което медиумите още го могат е станало повече или по-малко безобидно… Събр. съч. 173, стр. 297 и сл., немско издание 1966 г.

…Какво се е случило, като е направен опит да се навлезе в духовния свят. Всъщност не е постигнато нищо друго, освен че се узнало какво се проявява, когато точно най-добрите способности на по-новата епоха се изключат от човешкото съзнание и хората се върнат в предишни времена в несъзнателни душевни състояния. Чрез начина на познанието на новото време в материалния свят се опознава мъртвото. Чрез силите, които се изваждат от дълбоките подоснови на душата, не се опознава живото, а мъртвото. От какъв вид е това мъртво. Мъртвото не са човешките починали съвременници, т.е. душите на нашите съвременици.

В действителност не става въпрос какво са душите в съответния момент, а какви са били преди време, какво е станало от това, което са били преди време и което се е отделило от душите. Голяма част от това, което се отделя при смъртта от душата, продължава да живее. И с това, т.е. с истински мъртвото, което не продължава да живее след смъртта заедно с живата душа, е било възможно да се влезе в отношения чрез този материалистичен подход за навлизане в духовния свят. Съвременната материалистическа наука разглежда само външното мъртво, а този привидно спиритуален подход, но според своите методи в действителност материалистически подход, стига до свръхсетивно мъртвото (мъртвите души са свръхсетивно живи, бел. пр.)… Събр. съч. 171, стр. 82 и сл., немско издание 1964 г.

…Медиумите най-често казват, че влизат във връзка с този или онзи мъртъв. Разбира се, те показват някои неща. Но в най-честите случаи там съществува колосално заблуждение. Във всеки човек, когато живее тук, има вече от това, което в него е мъртвото. То къркори долу по време на будния дневен живот, къркори долу в сетивните усещания. Мъртвият човек къркори долу в сетивните усещания (възприятия). Представете си, че експериментаторът всъщност пренесе върху медиума или върху това, което иначе се манифестира при сеансите, това, което пулсира в неговите сетивни усещания и често нисши пориви – и ще се прояви тогава, когато сам той някога умре. Там може да има истини, но трябва да се разбере, че се проявява цялата взаимовръзка. Така виждаме как медиумността създава с другия свят връзка, но заблуждаваща връзка. Луцифер не се премахва по пътя на медиумността, а още повече се призовава, измамата става още по-голяма. Това, което се намира във вътрешността, не се освобождава и разпределя навън в космическото, а това, което е във вътрешността, пронизва света на представите, издига се нагоре и се превръща в имагинативен свят. Това, което се намира така във вътрешността на човека, може да идва от самия човек или може да се издигне в човека от влиянието на друг човек… Събр. съч. 162, стр. 233 и сл., немско издание 1985 г.

…Разбира се всичко, което навлиза в света чрез някакъв вид медиумност, е интересно и значимо, защото естествено идва от друг свят. Но никога не бива да се приема така, както изглежда непосредствено… Събр. съч. 162, стр. 232, немско издание 1985 г.

…От всичко това следва като безкрайно значим и важен закон за разпространението на духовнонаучните истини и за работата в духовнонаучното движение, че човек трябва да има предвид, че непосредствената вяра в авторитета на някой човек трябва да намалява, колкото повече този човек показва черти на медиум, колкото повече показва признаци на медиум. Също така при разпространяването на духовнонаучните истини е аксиома винаги да се посочва учителят или махатмата. Колкото и много неназовани същества или личности да стоят зад такова движение, това, което има значение като произлизащо от такива същества, има значение само във връзка с този, който стои непосредствено пред него. В момента, когато става въпрос да се защити едно учение пред света, този, който го представя трябва да поеме отговорността за товаСъбр. съч. 162, стр. 234 и сл., немско издание 1985 г.

 

Медиумизъм и имагинативно познание

…Всичко, което води до медиумизъм, до халюцинации и визии, в края на краищата произлиза от болни телесни органи, които в известен смисъл по патологичен начин изпращат своята душевно-духовна същност в съзнанието. Всичко това лежи под сетивното усещане или възприятие. А това, което се изгражда като имагинативно познание, лежи над обикновеното сетивно възприятие, изгражда се точно чрез обективността, а не поради болната вътрешност. Никой не може да отблъсне всички подобни психопатии както този, който не напъхва душевността си повече в тялото, подобно на халюциниращия, а изтегля от тялото своята душевност чрез описаните усилия (медитациите), който, от една страна, стига дотам да съгледа в една панорама първо своя собствен живот до раждането. По това, което означих като реалност, се забелязва, че тогава човек наистина обхваща не само мисли, а живи сили, които са работили от началото на земния ни живот върху изграждането на нашия организъм. Това, което се представя като имагинация, не е по-различно от сумата сили, чрез които растем, които действат и в нашето хранене. Затова антропософската наука за духа нарича това, което се открива по този начин като свръхсетивно действащо в човека, етерно тяло или тяло на изграждащите сили. Виждате, че по съвсем систематичен начин се открива един по-висш член от човешкото същество, това, което като свръхсетивен член първоначално работи върху изграждането на земното ни тяло… Събр. съч. 79, стр. 19 и сл., немско издание 1962 г.

Медиумистични явления, Ариман и Луцифер

…Във всичко с волев характер действа Ариман. Той се приближава към нас във всичко, което се проявява като жест в словото или в писането, във всичко, което се съобщава с медиумното писане, дали при обучен медиум или естествено медиумно писане, или дори в това, когато човек се чувства принуден да напише нещо. А явления като фигури, глави от светлина и т.н., които се пораждат чрез някой медиум, ги предизвиква Луцифер. Ако някой се почувства принуден например да пише, може да противодейства, като спре да пише и не последва тези пориви, които чувства или мисли, че възприема, да спре и да насочи здравата си воля срещу тези прошепвания, да не ги последва. Чрез такова напрягане на волята се постигат неподозирани сили в окултното… Събр. съч. 266/3, стр. 161, немско издание.

 

Извадките подготви Нели Хорински