Рудолф Щайнер - възприятия, съзнание, мислене, изживяване и познание, свободни от тялото - крачки към свръхсетивното познание (6)

Submitted by admin 2 on Вт., 10/12/2019 - 20:24
Рудолф Щайнер

Свободни от тялото възприятия

В момента, когато душата излезе, тялото става свят, летен свят; а когато душата остава ясновиждаща и се завърне отново в него, тя изживява личната, индивидуалната зима в себе си...Събр. съч. 162, стр. 18 немско издание 1985 г.

Свободно от тялото съзнание

...Нещата са видими за нас чрез слънчевата светлина. Другите сетива възприемат нещата наоколо по подобен на виждането чрез очите начин. В момента, в който се прекрачи прагът на духовния свят, човек трябва, ако мога да се огранича до примера със слънчевата светлина, да стане в своята вътрешна същност едно със светлината. Тогава той не може да вижда нещата чрез светлината, понеже трябва сам да се вмъкне в светлината. Нещата могат да се виждат с помощта на светлината само толкова дълго, колкото светлината се намира отвън. Ако се движи сам със светлината, той не може да вижда нещата, които са огрявани от нея. Само че едва когато човек се движи със своята душевна същност в светлината, едва тогава забелязва, че нашето мислене е единно с носещата се в света светлина.

Само за физическия живот е първоначално правилно, че имаме свързано с нашето тяло мислене. В момента, когато напуснем тялото, нямаме вече обособеното мислене, а мисленето прелива в светлината, живее в светлината и е едно със светлината. В момента обаче, когато светлината приема нашето мислене, престава възможността да имаме един по такъв удобен начин, по какъвто човек има своя аз между раждането и смъртта. Тялото е така устроено, че човешката му същност се оглежда, отразява се чрез тялото и това огледално отражение той нарича свой аз. Той е действително отражение на истинския аз, но е огледално отражение; той е просто картина. Той е картинна мисъл, мисловен образ. И в момента, в който прекрачим прага на духовния свят, той преминава в светлината. Ако сега не бихме имали друга опора за аза, изобщо не бихме имали аз. Защото този аз, който имаме между раждането и смъртта, го имаме чрез тялото. Него го загубваме в момента, в който напуснем тялото, а тогава можем да изживеем аза, защото ставаме едно със силите на планетата, именно с различните вариации на гравитационната сила на планетата. Тогава трябва действително да станем единство с планетата, със Земята, за да се почувстваме като член на Земята, както пръстът се чувства член на нашия организъм. Тогава заедно със Земята намираме възможност отново да имаме един аз и забелязваме, че както сега се ползваме от мисленето във физическото тяло, трябва след това да можем да се ползваме от светлината. Така че би трябвало да кажем от гледната точка на инициацията, че човек живее със земната тежест, гравитацията, и като свети, се занимава със света. Това би бил същият факт за изживяването отвъд прага, както ако се каже, че човек живее със своето тяло и мисли за нещата. Щом се напусне тялото, трябва да се каже, че човек живее с гравитацията или с нейните вариации, т.е. електричеството, магнетизма на Земята и като живее в светлината се занимава светейки с нещата на света... Събр. съч. 196 Духовни и социални промени в развитието на човечеството. Дорнах (1920), стр. 94 и сл., немско издание 1966 г.

Свободно от тялото мислене

Да вземем следния случай. Един човек размисля за въпроси, които според определен мироглед се разглеждат като надхвърлящи границите на човешката способност за познание. Човекът обаче може да разсъждава и да вярва, че му е възможно да стигне  със своето познание само до тези граници, не може да проникне по нататък в реалността.

Но със своето мислене той може да се опита да си изясни какво изживява душата, когато застане на тази граница. При това трябва да концентрира силите си и във вътрешно спокойствие, да стигне в своето изживяване до замиране на душевната дейност. Тогава ще види къде е причината да не прониква по-нататък с мисленето. Този опит разкрива на онзи, който се опита да разбере, че когато застане на една граница, причината не е в мисленето, а в обстоятелството, че мисленето се упражнява чрез телесните инструменти.

Зависимостта на обикновеното мислене от телесните инструменти става непосредствен душевен опит. Когато човек признава научните теоретични съображения, може да намира това оставане на границата като лежащо в естеството на познанието. Но когато той съзнателно се изживява вътрешно стоящ на тази граница, не може да го прави, без сам да се заблуждава. Защото важното при това изживяване е дали може достатъчно дълго да задържи душевното спокойствие, за да получи откровението, че мисленето се освобождава от своята свързаност с инструментите на тялото и става жива в себе си действителност, в сравнение с която всичко свързано с телесните инструменти се държи само като зрител. Мисленето получава собствен живот, превръщащ го в действителност, която не може да се наблюдава в обикновения живот и в признатата наука.

Сега човек вижда разликата между обикновеното мислене и живото в себе си мислене. Обикновеното мислене предава отраженията на същността, но в себе си е толкова малко действително, колкото е действително едно огледално отражение в сравнение с оглеждащия се предмет. Живото мислене е действително самó по себе си. Доведем ли мисленето до вътрешното изживяване, знаем от душевен опит какво означава да се изживее преходът от «аз мисля» до «то мисли в мен». Този преход не може да бъде истина за някой, който не го е изживял. Без изживяването то е само мисловна фантазия. Но ако се изживее, това не остава без последици, когато душата се отдава на възприятия, които се получават така, че тя знае, че не прибавя към тях нищо, което произлиза от свързаните с телесните инструменти сили. Тя трябва само да осигури покоя на тези сили, за да могат те да проследят какво се случва без тях, без нещо да се намесва.

Тогава в душевното изживяване пристъпват действителни образи, които се пораждат от мисленето както листата от корените на растението, които обаче са напълно различни от съдържанието на обикновеното мислене. В душевно-духовния хоризонт се намира една действителност, която не може да бъде съзерцавана с някакви земни сетива, тя няма и най-малката прилика с някое сетивно възприятие. Има много начини, по които в духовния хоризонт на душата навлизат подобни възприятия. Всички тези начини имат общото, че при тяхното възприемане, човек знае, че е свързан много по-вътрешно със съответната действителност, отколкото външното възприятие е свързано с проявяващата се чрез него сетивна действителност. Всички те обаче показват, че в човека живее един надсетивен организъм, който стои в подобни отношения с надсетивното обкръжение, както сетивният организъм е свързан със сетивното обкръжение... Събр. съч. 35 Философия и антропософия (1904–1923), стр. 288 и сл., немско издание 1965 г.

 

Свръхсетивно мислене

 

 

...В мисленето тъче нещо, което не навлиза в него от паметта. Нещо, което гарантира на човека правилността на една сегашна мисъл, не защото изплува от предишна мисъл, свързана с него в спомена, а затова, че тази правилност се изживява непосредствено. Това изживяване е скрито от обикновеното съзнание затова, защото в това съзнание човек напълно употребява въпросната сила за мисловното възприемане. Тази сила действа в сетивно-мисловното възприемане, но докато човек възприема, вярва, че възприятието му гарантира правилността на това, което той достига в душевното усилие, състоящо се от сливането на възприятие и мислене. И когато живее само в мисленето, което е откъснал от възприятието, той действително има работа с мислене, което намира своята опора в спомена. В това откъснато (абстрахирано) мислене съдейства физическият организъм. За обикновеното съзнание мисленето, което не е подчинено на организма, живее само докато човек участва в сетивното възприемане. Самото сетивно възприятие е зависимо от организма. Съдържащото се в него съдействащо мислене обаче е чисто надсетивен елемент, в който организмът няма никакво участие. В това мислене човешката душа се издига над организма.

Който успее да осъзнае това мислене във възприемането, знае чрез непосредствено изживяване, че като душа се изживява независимо от своето тяло. Това първо човешко изживяване на себе си като надсетивно душевно същество се удава на развитото самопознание. То се намира несъзнателно във всеки акт на възприемането. Става въпрос само за това, дотолкова да се изостри самонаблюдението, че да се забележи как във възприемането се проявява нещо надсетивно. А това, което се проявява слабо като първо проявление на изживяването на душата в надсетивния свят, може да се развие по-нататък.

Това става, когато човек развива такова мислене в медитативния живот, състоящ се от две душевни дейности, от тази, която при обикновеното съзнание се намира във възприемането и другата, която действа в обикновеното мислене. Чрез това медитативният живот се развива до засилено мислене, до такова, което приема в себе си силата, която иначе протича във възприемането. Мисленето трябва да се засили така, че да действа със същата активност, която иначе се намира само във възприемането. Без сетивно възприемане трябва да действа това мислене, което не се опира на спомените, а изживява своето съдържание в непосредствено настояще и то така, както то го черпи от възприятието. В сравнение с действащото във възприемането мислене такава медитативна душевна дейност е напълно свободна, съзнателна и сигурна в самата себе си, така че не си дава никакво съдържание, излъчващо се от несъзнателно органичното и навлизащо в душата като визия. Всичко визионерско е пълната противоположност на това, което се има предвид тук. Чрез самонаблюдение човек трябва да стигне дотам да познава точно душевната нагласа, с която е идентичен по време на възприемането. В тази душевна нагласа, в която човек осъзнава, че съдържанието на представянето, на мисленото не се издига от дейността на организма, той трябва да се научи да изживява представи, които в съзнанието се раздвижват без външно възприятие, както иначе става само в осмисленото, лишено от възприятия разсъждаване. Чрез развитието на медитативния живот по описания начин човешката душа се издига до съзнателно чувстване на самата себе си като независима от телесната организация надсетивна същност...Събр. съч. 35 Философия и антропософия (1904–1923), стр. 397 и сл., немско издание 1965 г.

Свободно от тялото изживяване

...Когато човек се намира навън така, както Фауст (през романтичната Валпургиева нощ) излиза от физическото си тяло, може да възприеме не само твърдото, а всичко, което е течно и въздушно в света... Събр. съч. 273 Духовнонаучни разяснения към Гьотевия „Фауст“. Том II: Романтичната и класическа Валпургиева нощ, Дорнах, Прага (1916–1919), стр. 43, немско издание 1981 г.

...В този свят повече се мирише, отколкото се гледа... Събр. съч. 273 Духовнонаучни разяснения към Гьотевия „Фауст“. Том II: Романтичната и класическа Валпургиева нощ, Дорнах, Прага (1916–1919), стр. 50, немско издание 1981 г.

Тяло и душевност - взаимовръзка между епифизата и хипофизата

…Физическият орган, който се стреми да изгражда паметовите представи (паметта) е пинеалната жлеза, епифизата Epiphyse; възприемащата част е хипофизната жлеза Hypophisis cerebri. Тук на едно съвсем определено място във физическия организъм имате физическия израз на взаимодействието между душевността и тялото... Събр. съч. 128 Окултна физиология, Прага (1911), стр. 87 и сл., немско издание 1978 г.

Упадък на тялото

...Това, което представлява спящият човек постепенно се приближава към своя упадък. От времето на Христос, тялото на човека се движи към своя залез. Растителното (физическото и етерното тяло) е най-силно развито в гръцкото време, най-слабо, изсушено, опустяло ще бъде то в края на човешкото развитие. Хората все повече ще учат да стават независими от това, което е обвързано с тялото... Събр. съч. 140 Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане (1912–1913), стр. 156, немско издание 1980 г.

Мисленето без телесна основа представлява свръхсетивното познание

…При обикновеното съзнание човекът трябва напълно да се потопи в своето физическо тяло, т.е. в нервно-сетивния апарат. Но постигането на свръхсетивното се състои в това, че се научаваме да мислим без този физически апарат. Това е същественото. Ние сме твърде слаби като спящ човек в нормалното съзнание, за да можем в спящото състояние да съберем това, което е душевно така, че да развие в себе си мисловната дейност без опората на тялото. В това се състои успехът на духовнонаучните упражнения, че душата става толкова силна, че може да мисли без тялото. В това състояние обаче да може да мисли без тялото, тя може да вижда тялото. Както човек вижда нещо и знае, че вижда с очите си например масата, така гледа назад към физическото и етерното тяло при имагинативното, инспирираното и интуитивното познание. Като душевно същество човек е само в себе си и това, което е обикновено в съня несъзнателно, сега става съзнателно. И сега става нещо много своеобразно. От физическото тяло в никакъв случай не се вижда всичко, а обективно видима, душевно видима е само нервната система. Погледнат отвън човек е нервно-сетивно същество. Нервният му апарат със сетивата става видим отвън. Подчертавам, че сега стават видими не само така наречените сензитивни нерви, а и така наречените моторни нерви и точно на тази степен от познанието се стига чрез непосредствено съзерцание до резултата на изследването, че няма принципна разлика между така наречените сензитивни и така наречените моторни нерви. Сензитивните нерви съществуват, за да възприемам чрез сетивата възприятията от външния свят, моторните нерви, които също са сензитивни нерви, съществуват, за да възприемаме вътре в нас положението и наличността на нашите членове (органи). Това, че в нас имаме възприятие за самите нас, ни го дават моторните нерви, които всъщност в това отношение са сензитивни нерви. Такива изследователски резултати се получават по пътя на душевното изследване. Сега сме стигнали дотам, да имаме пред себе си като нещо обективно това, което принадлежи в широк смисъл към нервния апарат на човека. Противно на това, всичко, което принадлежи към двигателно-веществообменната система, не стои като нещо обективно пред нас. Него го имаме като чиста духовна същност пред нас в интуицията. Тогава веществеността изчезва…Събр. съч. 82 За да стане човекът напълно човек. Значението на антропософията в духовния живот на съвремието (1922), стр. 160 и сл.,немско издание 1994 г.

Извадките предостави Нели Хорински