Рудолф Щайнер за чистото мислене като изходна точка към съвременното ясновиждане(4)

Submitted by admin 2 on Пон., 02/12/2019 - 21:21
Рудолф Щайнер

...С чистото мислене човек живее в свръхсетивното, но самото то се изживява само по свръхсетивен начин; свръхсетивното още не се изживява по друг начин. А надсетивното изживяване трябва да бъде продължение на това душевно изживяване, което може вече да се постигне в свързването с чистото мислене... Събр. съч. 10 Как се постигат познания за висшите светове (1904–1908), стр. 220, немско издание 1961 г.

...В схоластиката на Средновековието душата още е чувствала, че докато изживява понятието, в него има нещо от субстанционалността, както в червеното, в синьото като възприятие още се намира нещо от субстанционалността. Едва в най-новото време понятието напълно е изпразнено от съдържанието си и в развитието на човечеството и във философията е станало възможно чистото мислене. За него можем да кажем, че то протича в областта на волята. Но също може да се каже, че волевото действие, искането метаморфозира в мисленето. То е резултат от това мислене, което е отхвърлило всяко външно изживяване, опитност (сетивност, бел. пр.) Това чисто мислене е сега само образ.

Чистото мислене се постига не диалектично, а съзерцателно. На тази точка от философското развитие се стига до проблема за свободата. Истинската свобода изобщо не е възможна без постигането на това чисто мислене, което е само (несетивен) образ... Събр. съч. 76 Плодотворното въздействие на антропософията върху специалните научни дисциплини, Дорнах (1921), стр. 41и сл., немско издание 1977 г.

...Стигнали ли сте толкова далеч в душевността, че да сте освободили мисленето от външното възприятие, тогава то е станало същевременно чиста воля. Но сега чувствате вътрешно, че не мислите вече така високо горе, а започвате да мислите с гърдите. Действително втъкавате своето мислене в дихателния процес. С това импулсирате това, което йогийските упражнения са се стремели да постигнат изкуствено... Събр. съч. 217 Духовните въздействия в съвместния живот на старите и младите поколения. Младежки педагогически курс, Щутгарт (1922), стр. 148 и сл., немско издание 1988 г.

Чисто мислене – медитация – воля

...Чистото мислене е медитация. Медитацията води в живота на надсетивния свят. Медитацията, изобщо чистото мислене, действителното чисто мислене не е възможно без волята да се развива нататък. Това чисто мислене като факт при човека не е възможно по друг начин, освен чрез особено интензивно усилие, особено активно задействане на волята. Може да се каже, че самото развитие на отначало живеещия в неясни представи човек към чистото мислене и след това към медитиране, цялото това усилие е главно волево възпитание. Необходимото за истинското разбиране на духовнонаучното познание е главно волевото усилие. И този, който се старае да прозре духовнонаучното познание, упражнява волево усилие и с това общо взето упражнява своята воля... Събр. съч. 73a Специализирани науки и антропософия (1920–1921), стр. 64 и сл., немско издание 2005 г.

Чистото мислене като изходна точка към ясновидството

...Това, което човек извършва в своето мислене, в края на краищата за него се установява, че е процес, протичащ независимо от физическата организация на човека. И аз вярвам, че чрез «Философия на свободата» ми се разкри свръхсетивната природа на човешкото мислене. А разбере ли се свръхсетивната природа на човешкото мислене, с това имаме доказателството, че ако в обикновения ежедневен живот човек само се издигне до действителното мислене, в което той не се определя чрез нищо друго, освен чрез мотивите на самото мислене, тогава той има пред себе си свръхсетивния елемент на това мислене. Ако веднъж схванем свръхсетивната природа на мисленето, разбираме, че при определена дейност човек е в състояние да стане независим от своята телесна организация. Нека да се опитаме да видим дали освен чистото мислене, човек е способен да разгърне такава дейност, която да прилича на това чисто мислене. Който нарича ясновидство това, което лежи като изследователски метод в антропософската наука за духа, трябва да нарече ясновидство също и обикновеното чисто мислене, което наистина протича в човешкото съзнание, в човешките дела от ежедневния живот. Самият аз не виждам качествена разлика между чистото мислене и това, което означавам като ясновидство. Това, което може да се появи според образеца на чистото мислене като имагинация, инспирация и интуиция, трябва също така да бъде възпитано при възрастния човек, както някои способности естествено се възпитават при детето... Събр. съч. 255б Антропософията и нейните противници (1919–1921), стр. 300 и сл., немско издание 2003 г.

Чистото мислене и божественото мисловно съдържание

...Веднъж трябва да се опитаме да прозрем – средства за това имаме достатъчно в нашата литература – как от душевни импулси, които са дадени на човека в обикновения живот на физическия план кармически или възпитателно, или по друг начин, можем да се определим към една или друга истина. Субективното замлъква, когато със собствения душевен живот наистина проникнем в такава сфера на мисленето, където мислите взаимно се поддържат, сами се носят, където субективното съдържание напуска мисленето. Но човек трябва да стигне и до нещо друго. Ако някога наистина се стигне дотам да можем да мислим така, че да схванем чистите мисли, да можем в собствения душевен живот да имаме следствие от чисти мисли, тогава собствената душевност, субективният аз повече не участва. Оттам е и строгостта, която човек чувства, когато стигне до чистото мислене. Човек наистина не участва със своя аз; мисленето самó мисли. Но той узрява само чрез това, че каквото е изгонил навън – собственото съдържание на своя аз – се замества от нещо друго: Вместо съдържанието на собствената ни душевност, сега в това лишено от емоции мислене трябва да навлезе душевното съдържание на духовете от висшите йерархии. И ако успеете постепенно да отстраните от вашето изпълнено с емоции мислене субективното съдържание и да оставите само чистите понятия като такива, тогава вътре може да проникне божественото съдържание. Сега имате съдържанието отгоре... Събр. съч. 253 Проблеми на взаимния живот в Антропософското общество. За Дорнахската криза през 1915 г, стр. 90 и сл., немско издание 1989 г.

Чисто мислене и свобода – задача на днешния човек

...Нашата култура е призвана да издигне от най-дълбоката същност на човешкия душевен живот узряването на истинската сила на свободата в човека и да го внесе във външния културен живот. Затова в книгата си «Философия на свободата» се опитах да отразя това, което трябваше да се издигне нагоре от подосновите на човешкия душевен живот в началото на деветдесетте години на миналото столетие. Според това изживяване на свободата в чистия интелект, защото тя не може да се изживее никъде другаде – макар и други неща в човешкото същество също да са ценни, –свободата може да се изживее само в чистото мислене и тогава да се излъчи върху цялата останала същност на човека. Човечеството е трябвало да отхвърли всичко, което като познание, произлизащо по-рано от инстинкта, е изнесено на повърхността като мистика, окултизъм, теософия. Днес е невъзможно да искаме отново да се събуди и претопли това, което човечеството е постигнало като древна астрология, мистика, теософия, гностицизъм и което е било напълно полезно като старо познание. Нашето задължение днес е да изведем от съвременната гледна точка на развитието на човечеството именно това, което води до съзнанието за свободата, а именно схващането на човешката същност в чистото мислене. Но когато тази човешка същност се обхване в чистото мислене, тогава от това мислене трябва да бъде роден един съвсем нов духовен свят... Събр. съч. 335, Кризата на съвремието и пътят към здравословно мислене (1920)

 

Мисленето

 

Чисто мислене и разхлабване на членовете на човешката същност

...Да мисли в чисти мисли е мисленето на езотеричния ученик, когато той например мисли за пораждането и развитието на света и човека. Така се подготвя това, което се постига чрез медитация и концентрация – разхлабването на четирите члена на човешката същност: физическо, етерно, астрално тяло и аза. Ако твърде бързо се разхлаби връзката на един член с останалите, тук, на физическото равнище, се появяват силни дисхармонии и неправилни съотношения. Много бързото разхлабване например на аза води до нервност. Затова азът следва първо да разхлаби връзката си в астралното тяло, след това астралното тяло в етерното тяло и тогава то да разхлаби свързаността си с физическото тяло. Това е възможно само чрез съвестно обучение, чрез което азът първо получава сигурност и опора, преди да се разхлаби връзката му с астралността. Понеже логиката на мисленето е същата на всички равнища, необходимо е човек първо да си усвои тази логика на физическия план, за да не изпадне в заблуждения в по-висшите светове. Но не бива да се мислят мисли, произхождащи само от физическия свят – също и да не се експериментира просто така, – а да се мислят абстрактни мисли, които са чисто духовни. Чрез това ще намерим своето себе, своя аз, който може самостоятелно да се държи и поддържа в духовността. Това е първата стъпка, за да се намерим в чисто духовното... Събр. съч. 266 От съдържанията на езотеричните уроци, том I (1904–1909), стр. 268, немско издание 1995 г.

...В обикновения душевен живот мисленето почти винаги е свързано с другите прояви на душата: възприятия, чувства, воля и т.н. Всички те се осъществяват с помощта на тялото. Но в тях е намесено и мисленето. И според степента на неговото участие, в човека прониква нещо, което няма нищо общо с тялото. Хората, които отхвърлят подобен възглед, не могат да се освободят от заблужденията, възникващи при смесването на мисловната активност с другите душевни прояви. В душевните изживявания обаче човек може да се извиси дотам, че да отдели мисловната част на своя вътрешен живот от всичко останало. От огромния обхват на душевния живот може да се обособи нещо, което е съставено единствено от чисто мислене, мисли, съществуващи сами по себе си, като от тях са изключени всякакви външни възприятия и всякакви вътрешни изживявания, свързани по някакъв начин с тялото. Такива мисли се проявяват чрез самите себе си, чрез това, което представляват като духовна, свръхсетивна еманация. И душата която се свързва с тези мисли, като изключва в този момент всяко външно възприятие, всеки спомен и всяко вътрешно изживяване, се издига с мисленето в една свръхсетивна област, където изживява себе си извън тялото...Събр. съч. 10Как се постигат познания за висшите светове (1904–1908), стр. 110.

 

Свободно от сетивността мислене

...Когато човек поеме пътя към свободното от сетивността мислене, трябва да премине през много вътрешни усилия. Трябва да преодолее неща, за които във външния живот обикновено си няма понятие. И когато се справи с това преодоляване, когато накрая има душевни изживявания, които почти не може да задържи, понеже те се изплъзват много лесно от обикновените сили на човешкото същество, когато се потопи в тази същност, потопи се не по мъгляв мистичен начин, а в светла яснота, тогава потъва в духовността. Човек се запознава с духовността... Събр. съч. 322 Граници на естествените науки, Дорнах (1920), стр. 53 и сл., немско издание 1969 г.

...Докато се развива в земното битие от момента на раждането, човек се изправя срещу света и иска да го опознае. Първо му се удава сетивното възприятие. Но то представлява само предверие към познанието. В това възприятие все още не се открива всичко, което съществува в света. Светът е същностен, но на човека все още не му се удава да разбере тази същностност. Отначало тя остава скрита за него. Понеже все още не противопоставя собственото си същество на света, той си изгражда за него образ, в който отсъства същността. Този образ за света всъщност е илюзия. Възприемайки сетивно, човек среща един илюзорен свят. Когато обаче, изхождайки от вътрешното същество на човека, свободното от сетивност мислене стигне до сетивното възприятие, тогава илюзията се пропива с действителност и престава да бъде илюзия. Тогава преживяващият се в своето вътрешно същество човешки дух се среща с Мировия дух, който за човека сега вече не е скрит зад сетивния свят, а пребивава и твори в него.

Да се намери духът в света по това време не разглеждах като въпрос на логическо умозаключение или продължение на сетивното възприятие, а като нещо, което се получава, когато човекът премине от възприемане към преживяване на свободното от сетивност мислене... Събр. съч. 28 Моят жизнен път стр.134 бълг. изд.превод Хр. Маринов и Мария Пашова

* * *

…Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. Първоначално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постоянно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като на едно обърнато табло да накараме да премине в картини и в обратен ред животът през деня, съответно през предния ден. Когато сме в състояние - и това е важно - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията. Събр. съч. 245

* * *

…Естествено, не всеки днес може да премине прага на духовния свят. Защото в течение на последните столетия човек е свикнал да разглежда всичко, което застава срещу него, така, че то става във времето. Обаче първото нещо, което човек изпитва отвъд прага за духовния свят, е, че съществува един свят, в който времето, така както ние го схващаме, не съществува. Човек трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята. Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да се подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да мислят по обратен път. Да речем една драма, която започва с първото действие и стига до петото действие, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното действие и стигайки до тези от първото действие. Една мелодия трябва да бъде прекарана през мислите не по реда, по който е изпълнявана, а трябва да си я представите протичаща по обратен ред, да чувстваме по обратен ред нейните тонове, да си представяме деня непротичащ от сутринта до вечерта, а обратно от вечерта до сутринта на същия ден. Чрез това ние проникваме нашето мислене да заличава времето. По отношение на всекидневния живот сме свикнали да си представяме нещата така, че след първото става второто, след второто третото, след третото четвъртото и т.н. и мислим винаги така, че нашето мислене е образ на външните събития. Когато започнем да мислим така, че да вървим от последното към първото, да чувствуваме отзад-напред, тогава трябва да направим едно вътрешно усилие и това усилие е добро, защото то ни принуждава да излезем от обикновения сетивен свят. Времето потича от едно, две, три, четири и т.н. в тази посока.

Когато мислим обратно, вместо от сутрин до вечер, от вечер до сутрин до сутрин, ние мислим срещу времето. По такъв начин премахваме времето. Ако можем да продължим едно такова мислене така, че до където сме стигнали в живота си мислим този живот по обратен ред, ние сме постигнали вече много нещо. Защото, който не излиза от времето, не може да навлезе в духовния свят.

Казваме, че човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. Само физическото тяло и етерното тяло имат първо значение за физическия свят, за сетивния свят. Етерното тяло е все още една същност, която се изразява във времето; астралното тяло може да бъде намерено само тогава, когато човек излезе от времето. Физическото тяло е в пространството. Азът, истинския аз може да бъде намерен само тогава, когато излезем вън от пространството. Защото светът, в който се намира истинският аз, е безпространствен.

Следователно две неща принадлежат към първите изживявания: да излезем от времето и да излезем от пространството, когато преминем прага за духовния свят…Събр. съч. 194/2

Извадките са предоставени от Нели Хорински

 

*  *  *

По темата до този момент в поредицата:

Рудолф Щайнер за правилния път на съвременното посвещение

Ита Вегман: Пътят на посвещение в древните мистерии и пътят на познанието днес

Нели Хорински: Споделена гледна точка към съвременното мислене и неговото развитие