Карл Кьониг: За човешката душа. Различните видове сънища (5)

Submitted by admin 2 on Нед., 10/11/2019 - 08:27
д-р Карл Кьониг

Съществуват безкрайно различни видове сънища, дори можем да кажем, че всеки индивид има свои специфични /лични/ видове сънища. Всеки изследовател, който тръгва от изследването на своя собствен сънищен опит, получава по-скоро тесен кръг от понятия от цялостния свят на сънищата. Юнг е имал своя собствен сънищен опит, който напълно се отличава от опита на Фройд и Леонард. Въпреки това тези видове сънища притежават някои общи, характерни за всички тях черти, които могат да бъдат намерени почти във всеки сън.

Сънищата на Юнг са изпълнени със света на символи и архетипи. Сънищата на Фройд представляват сами по себе си сложни събития, пълни с интелектуални безсмислици и интелектуални образи. Сънищата на Леонард са изцяло пленени от спомените и намеренията, които са отнасят за дневния живот. Повечето от тях едва ли имат нужда да бъдат тълкувани. Те са твърде тривиални и доста свързани с фактите.

Епли различава «големи» и «малки» сънища. Малките сънища той нарича «ежедневни»./Ernst Aeppli: «Der Traum und seine Deutung», Zürich 1960./ «Всички тези сънища, - казва той, - се отнасят към «там» и «тук», към «горе» и «долу» от нашия дневен живот. Ако разберем техния смисъл, то ще се засмеем. Тези малки сънища отразяват ситуацията вчера, днес и на следващата сутрин, допълвайки ги със онова, на което не сме обърнали внимание.»  

На другия край на скалата на сънищата се намират «големите» сънища. За тях Епли казва следното: «В появяващите се понякога впечатляващи сънища спящият се среща с душевно съдържание с всеобхватно значение и изключително впечатляваща форма. От такива сънища след кратко встъпление, свързано с дневните преживявания на Сънуващия, със света на неговото настояще, постепенно изчезва почти цялото съдържание на личните преживявания. Проблематиката на настоящото отстъпва, и сънят навлиза в света на стихийния природен и духовен опит, отразен в силното преживяване на съня. Големите сънища говорят само на езика на уплътненото до символ общочовешко преживяване... Това, което спящият вижда, често е изпълнено с удивителна красота, която напомня на впечатляваща фантазия, но също така често може да бъде изпълнено с плашеща тъмнота, която води към мрачен жизнен хаос. Той може да попадне под подтискащата светлина на гигантското Слънце, в един величествен пейзаж, или да срещне хора, които никога не е виждал преди това или човекоподобни същества...»

Тези сънища ни известяват за важен преломен момент, който трябва да настъпи в живота на Сънуващия. Те идват към нас, когато сме на съдбовен кръстопът.

Между големите и малките сънища се намират значимите сънища, както ги нарича Епли. «В тях се получават указания и се вижда дадена ситуация в по-дългосрочен план. В тях често се среща символно съдържание, появяват се даже митологични мотиви, които водят към архетипни ситуации, но те все още използват езика на нашата действителност, ползвайки изобилния материал от преживяванията на Сънуващия.»

И така, пред нас се простира целият спектър на сънищата. Това е цяла скала, която започва от малките сънища, които се появяват като правило всяка нощ, скалата преминава през много по-редки значими сънища и достига до изключителни сънища, които се появяват само няколко пъти в живота. Ако сравним съдържанието на тези сънища, то точно там ще видим, че тяхната субстанция е от два различни източника. Малките сънища черпят своето съдържание от опита на всекидневния живот. Изключителните (големите) сънища имат чисто духовен характер; тяхното съдържание тече от извора на духа в лоното на Сънуващия. Значимите сънища вземат своето съдържание от двата източника: както от сетивния свят, така и от света на духа.

 

Спящият Яков
Сънят на Яков (Никола Дипре, ок.1500г.)

 

По отношение на смисъла на сънищата можем да кажем, че малките сънища едва ли имат нужда от обяснение, тъй като те се явяват смесица, която се състои от спомени, пориви, намерения и емоции, смесени с неголямо количество мисли. Значимите сънища е необходимо да се тълкуват. С помощта на знаци и символо те се опитват да обяснят спомените, които произлизат от събитията и намеренията на Сънуващия. Тяхното тълкуване и оценка могат да имат голямо значение.

Изключителните сънища не трябва да бъдат тълкувани. Те говорят сами за себе си. Така както не е нужно да се интерпретира една велика творба на изкуството, така не трябва и да обясняваме големите сънища. Това е дар на духа на Сънуващия. Както Ангелът, който се явява на Захария и предсказва раждането на Йоан, или архангел Гавриил, говорещ с Мария, или Данаил, който имаше видение за всемирния Човек. Такива сънища се явяват събития; те съпровождат Сънуващия през периода на целия му живот, и той може постоянно да черпи от тях сили и подкрепа.

Съществуват и други видоте типични сънища. Всеки може да си спомни за т.нар. сън преди пробуждането. Ние вече споменахме за него. Той също се явява значим, защото в него по същия начин две различни сфери пронизват прага на съня. Или това са някои от външните сетивни дразнители: почукването на вратата на спалнята, събуждащ шум около спящия човек, звън на часовника и т.н. Но той може да бъде предизвикан също от друга страна от вътрешни сетивни дразнители, от органически нарушения. Студени крака, сърцебиене, болка в стомаха, пълен пикочен мехур, зъбна болка и много други подобни причини могат да предизвикат съня при пробуждане. Струва ни се, че ние се намирама в ледена вода или преживяваме биенето на сърцето като горяща печка, изпълваща стаята с огън. Такива преживявания, които са сетивни впечатления или са възникнали в следствие на органически нарушения, веднага се явяват като образи. Това е и езикът на сънищата, на който се говори в страната на образното съзнание. Но веднага щом образите приемат заплашителна или опасна форма, възниква боязън, срам или страх, и повеждат Сънуващия в страната на триизмерното пространство.

Особена форма на съня, предшестваща пробуждането, се явява т.нар. «смъртен» сън. Той се явява само при хора, които са опасно болни и, вероятно скоро ще умрат. Тези хора отново се връщат в себе си и могат да си спомнят тези свои преживявания. Епли описва един такъв сън, и в автобиографията на К. Г. Юнг е предаден един от най-потресаващите «смъртни» сънища. /С. G. Jung: "Erinnerungen, Träume, Gedanken". Zürich und Stuttgart 1962./ Юнг разказва за едно от най-удивителните свои преживявания, как той лети високо над Земята. Той има невероятно преживяване сред светлина, облаци и същества.

«Откриха се величествени пейзажи, светлината проникваше през дивите, тъмни порти от скали, сияещи замъци се изправяха над осветените планини, от невидимите дълбини заговориха гласове, всеки зовящ да се пресече потока и морето», - пише Епли.

Това са последните сънища, които човек може да има. Те изграждат мост към страната на духа и помагат на душата пред портите на смъртта да се реши да направи крачката от тази страна на съществуването към другата.

Смъртният сън помага на душата да преодолее ограничеността на предметното съзнание и да премине в по-високо състояние на съзнанието. След смъртта ние сме способни да погледнем назад към нашите сънищни преживявания.

Сънят – това е състояние на съзнанието. Ние се връщаме в него всяка нощ. Нашият буден живот – това е друга форма на съзнанието, обща съдба за всички хора, живеещи на Земята. Над нея се намира следващото състояние на съзнанието, което ние достигаме, преминавайки прага на смъртта.

Превод: Дорина Василева