Рудолф Щайнер за сънуването и сънищата - извадки (3)

Submitted by admin 2 on Съб., 09/11/2019 - 09:59
Рудолф Щайнер

...Тук искам да кажа само няколко думи за съня, изпълнен със сънища, като отправна точка на днешната лекция.

Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзка между сънищните образи и съответните органични процеси. Това е едната възможност. Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н. Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо. Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение. Напротив, от най-голямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата. Нека да си послужа с един пример.

Да предположим, че някой сънува как заминава на екскурзия в планината. Планинското изкачване става все по-трудно. Той стига до едно място, където силите го напускат и не може да продължи по-нататък; накрая условията стават толкова тежки, че трябва да спре. В съня му се промъква нещо като разочарование, започва да изпитва страх. После се събужда. В основата на този сън лежи нещо, което всъщност може да бъде извлечено не от представите, а от чувствата, съпровождащи неговото намерение и нарастването на пречките, които затрудняват това намерение. Ако се замислим върху драматичното протичане на съня, ще установим че зад неговото смислово съдържание лежи много по-наситено чувствено съдържание. Това чувствено съдържание може да бъде сънувано по съвсем различни начини. Съответният човек би могъл да сънува, че се спуска в някаква пещера, че става все по-тъмно и по-тъмно, а той продължава да напредва пипнешком, докато накрая попада в някаква блатиста местност. Там той гази и след като гази достатъчно дълго, навлиза в тресавище. Той не може да продължи. Тези образи са белязани от същия драматизъм на чувствата. В своя драматизъм един сън може да протече по много начини.

Представното съдържание на един сън също може да бъде различно. Именно това, което в съня е скрито зад движенията, зад напрежението и облекчението, зад очакването и разочарованието, е най-съществено. Но сънят е облечен в образи. Как възникват тези образи? Те възникват от това, че например при събуждане азът и астралното тяло, които се намират извън физическото и етерното тяло, изживяват нещо. Естествено става дума за свръхсетивно изживяване, което не се опира на каквито и да е образи от сетивния свят, но докато азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, последните проявяват свойството да извличат от запаса на образи, с който разполагат, онова, което в момента се намира там. Ето как специфичната драматика на сънищата се облича в образи. Сега съдържанието на тези образи започва да ни интересува. Но връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания. На какво се дължи това? Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така? Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности. Но сънищата разрушават тези природни закономерности. Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма. Те протестират срещу природните закономерности.

Човек трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерна в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер „Магията като експериментална природна наука“. Хора като него тръгват от предположението, че всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, а тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и физическото тяло, като по този начин възникват всички явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той е прав – не иска да тръгне от това, което му предоставят другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започва да сънува, като в същото време пише. Да, той посяга към молива, както е виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгва! И той е във висша степен изумен от това, което се получава, изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се е замислял. Той записва всевъзможни неща, които се намират изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот. И всичко това понякога се оказва до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се пита: Добре, но кои са тези, които пишат? – Духове – отговаряли те. И той трябва да запише същото: духове! – Замислете се сега: материалистът, непризнаващ никакви духове, трябва да запише: духове! – И въпреки това, той е убеден, че записаното от него е лъжа. И после задава въпроса, защо духовете са го излъгали. Тогава те заявяват: Да, ние трябваше да те излъжем, това е в нашата природа. – Но той продължава да ги разпитва за всичко, което го засяга. И накрая се стига дотам, че те казват: глупак! – Не бихме могли да приемем, че неговата собствена душевна нагласа му позволява сам да определи себе си като „глупак“. Следователно, всичко идва от онези, които заявяват: Ние трябваше да те излъжем! – Но той продължава да е сигурен: Естествено, духове не съществуват, тук говори моето подсъзнание. – Обаче сега нещата стават все по-обезпокоителни, защото ако подсъзнанието нарича горното съзнание „глупак“, като при това лъже, тогава целият този процес би трябвало да доведе дотам, че съответната личност да си каже: В моето подсъзнание аз съм пълен лъжец!

И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човек се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, много се заблуждава. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.

И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стига през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19-то столетие все още ги има – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признава, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер е изпълнен с убеждението, че докато спи, човек се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони… Събр. съч. 223 Антропософията и човешкото сърце. Годишният кръговрат , 30 септември 1923г., Виена. Превод Д. Димчев

Сънищният живот като показател за духовния напредък

...Който наистина напредне в прозрението на духовния свят, малко по малко преживява преобразуването на сънищата си. Те стават все по-подредени. От обърканите образи, като насолената баба и подобни, изникват постепенно неща, които разумно изразяват нещо, целият сънищен живот се изпълва със смисъл... Събр. съч. 67 За вечната същност на човешката душа. Безсмъртие и свобода, Берлин (1918), стр. 235, немско издание 1962 г.

...Обикновеният сънищен живот съдържа само нещо неясно, докато не се преобразува по забележителен начин под въздействието на пробуждащото се имагинативно прозрение...Събр. съч. 73 Допълване на днешните науки чрез антропософията, Цюрих (1918), стр. 212, немско издание 1973 г.

Сънят и Христос в древността

...До Мистерията на Голгота Христос е живял в света, който наблюдаваме по време на сънищното състояние, така че преди Мистерията на Голгота Христос е можел да бъде възприет от всеки човек в съня. Но никой не бива да мисли – това е било напълно изяснено на хората от мистерийните школи,– че същността, живееща в Христос, би могла да бъде достигната посредством земни мисли, че човек е можел да я открие и в будно състояние. Това става възможно едва чрез Мистерията на Голгота, чрез това, че Христос преминава през смъртта. От онова време за него може да се мисли като за същност, която принадлежи на земния живот. Тогава се създава реална представа за земния живот на Богa, слязъл от областта на сънищата във физическия свят... Събр. съч. 211 Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство (1922), стр. 26, немско издание 1986 г.

Светът на сънищата и астралният свят

...Най-напред можете да си изградите представа за това, което е около вас в астралния свят, ако извикате пред душата си последния остатък, който човек още има от някогашното си ясновидство, това е сънищният живот. От опит всички познавате сънищния живот като свят на хаотични образи. Откъде идва, че човек изобщо сънува? Знаем, че по време на сънищния живот в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, а астралното се носи над тях. По време на пълноценния дълбок сън без съновидения, астралното тяло е изцяло извън етерното тяло. По време на съня в етерното тяло все още се намират усещания от астралното тяло и затова човек възприема малко или много обърканите картини на астралния свят. Астралният свят е така пропускащ, както сънищните картини, той е като изтъкан от сънища. Но тези сънища се отличават от обикновените по това, че образите са реалност, точно така както е и физическият свят. Начинът на възприемане е много подобен на възприемането на сънищата, а именно символичен. Нали всички знаете, че светът на сънищата е символичен. Всичко, което бива прието от външния свят в съня, е символизирано. Човек сънува в част от секундата един цял живот, както в момента на падане или удавяне целият ни живот преминава пред душевното ни.

Това, за което специално става въпрос във всички посочени сънищни образи е, че те представляват образи на това, с което е свързан поводът. Така е изобщо в астралния свят. И ние имаме повод да тълкуваме тези образи. Едно и също астрално преживяване винаги се проявява като една и съща картина, в която изцяло царуват порядъчност и хармония, докато обикновените сънищни образи са хаотични. В края на краищата човек може да се ориентира в астралния свят също толкова добре, колкото и в сетивния. Астралният свят е изтъкан чисто от такива образи, но те са израз на душевни същности. Самите хора са обгърнати след смъртта с такива образи, които отчасти са доста богати по цветове и форма. Така в преливащи и сменящи се форми и цветове може да се види и астралното тяло на човека, когато той заспи. Всички астрални същности се проявяват в цветове. Може ли човек да вижда астрално, той ги възприема в преливащо цветно море...Събр. съч. 100 Познанието за Христос и развитието на човечеството. Теософия и Розенкройцерство. Евангелието на Йоан, Базел, Касел (1907), стр. 48 и сл., немско издание 1981 г.

 

Сънят на художника
Сънят на художника (Джон Анстър Фицджералд, 1819-1906)

 

Сънищно състояние при медитиране

...Една от пречките, които се появяват при медитацията е, че човек се чувства много приятно и леко и се намира в един вид състояние на сън. Когато това се случи, ни показва, че ни липсва склоността да общуваме социално с хората и че повече сме склонни да водим един мечтателно-сънищен живот на физическия план...Събр. съч. 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци. Том III (1913, 1914; 1920 – 1923) (1913-1923), стр. 181.

Сънуването и подобни

...Сънуването или сънищното състояние вече беше разгледано в главата «Сънят и смъртта». От една страна то трябва да се разбира като остатък от древното образно съзнание, характерно за човека по време на лунното развитие, но и за голяма част от земното развитие. Еволюцията напредва по такъв начин, че древните състояния се преплитат с по-новите. Така че по време на сънуването сега у човека се проявява нещо като остатък, което по-рано е представлявало нормално състояние. От друга страна обаче, в това древно състояние са внесени съвършено нови елементи. Защото след раждането на аза, той действа и в процесите на астралното тяло, разиграващи се след заспиване, а именно в сънуването. Така в сънуването имаме образно съзнание, изменено чрез присъствието на аза. Но понеже по време на сънуването азът не упражнява съзнателни действия върху астралното тяло, нищо от това, което принадлежи към сънищния живот, не трябва да се прибавя към истините, които в смисъла на духовната наука могат да издигнат човека до познанието за свръхсетивните светове. Същото се отнася и за това, което наричаме визионерство, «второ лице» (дойтероскопия) и т.н. Тези състояния възникват, защото азът се изключва и поради това се пораждат остатъци от древното образно съзнание. В духовната наука те нямат никакво непосредствено приложение; произхождащите от тях данни не могат да бъдат смятани за резултат на духовната наука...Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 429, немско издание 1962 г.

 

Сънища и самоизмами при впечатления, събуждащи спомени и превръщащи се в драми и описания.

...Сънуващото съзнание е за съвременния човек неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човек вижда това, което се намира във външния свят, в символично преобразуване, което не винаги осъзнава. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме изгряващото Слънце с напълно отворени очи, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина, проникваща през прозореца. Човек е отделен още като с тънко було от това, което иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Могъщият огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.

Или пък човек сънува, че минава през алея с бели камъни, които ограничават един път. Той идва при един от камъните; намира, че този камък е разрушен от горната страна чрез някое природно явление или чрез хората. След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че един зъб е повреден. Двата реда зъби са символизирани в това, което човек вижда насън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък.

Сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае как нещата се развиват в чудесния свят на душевния живот. И често пъти човек изпада в лека самоизмама именно по отношение на живота на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието е замъглено по някакъв начин.

Природоизследовател минава покрай книжарница. Вижда книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали е природоизследовател. Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, чува в далечината латерна да изпълнява някога позната му мелодия, която е забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху него, а го обвързва свиренето на далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило? Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в живота си е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява! Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня това събитие. Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно тези неща.

Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно да преобрази дадено събитие така, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който извънредно съвестно пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да държи пред погледа си също всичко, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.

Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените...Събр. съч. 138За същността на Посвещението. За вечността и мигновението. За светлината на Духа и мрака на живота Мюнхен 1912 г. 1 л.

Сънища и мъртвите

...Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности. И особено сънища, в които се сънуват мъртвите – не винаги, но често – действително произлизат от такива срещи с истинските умрели. Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо. Тук имате същото, което вече охарактеризирах. Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е стигнало до него. С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е стигнало това, което исках да му кажа.“

За да дойде отговор на казаното на мъртвия, е от особено значение моментът на събуждането. В момента на събуждането от духовните светове до нас стига това, което мъртвият иска да каже на нас, живите. И тогава то идва от глъбините на собствената душа... Събр.съч. 162, л. 5

Извадките са предоставени от Нели Хорински

Рудолф Щайнер за сънуването и сънищата - извадки (1)

Рудолф Щайнер за сънуването и сънищата - извадки (2)