Рудолф Щайнер за сънуването и сънищата - извадки (2)

Submitted by admin 2 on Ср., 06/11/2019 - 22:25
Сънища

Припомняне на сънищата

...Човек постепенно забелязва, че сънищният живот придобива постоянен характер. В него най-напред се влива свръхсетивният свят. Медитацията е окултният ключ към него. Човек трябва да си направи  дневник и сутрин да записва накратко, с една-две думи, характерни сънища. По този начин се придобива опит в съхранението на протичащото от висшите светове, което стига до човека. Това е първият елементарен метод, посредством който човек е в състояние по-късно да прокара свръхсетивните изживявания, т.е. те да проникнат в ясното дневно съзнание. Сънища, които са само реминисценции на дневния живот или се основават на телесно състояние (главоболие, сърцебиене и т.н.), имат някаква стойност само тогава, когато се облекат в символични образи. Например, когато хлопащото сърце се представи като готварска печка или страдащият от болки мозък като купол, в който лазят гадинки и т.н. При това има значение само символиката, не съдържанието на съня. Защото формата на символиката бива използвана най-напред от свръхсетивния свят общо взето, за да ни въведе в силите на висшите светове. Затова трябва да се внимава в детайлите на тази символика. Освен това е добре, осъзнатите сънища да бъдат сравнявани с преживяванията на следващия ден. Защото вероятно, в не много далечно бъдеще, сънищата ще придобият нещо предвещаващо...Събр. съч. 267 Душевни упражнения (1904-1924), стр. 87сл., немско издание 2001 г.

...Защото каквото се случи в близко бъдеще, ще принадлежи към първите ясновидски преживявания, ако са чисти, истинни и верни...Събр. съч. 123 Евангелието на Матей (1910) немско издание 1959 г.

Символни сънища за болести

...Има хора, които могат да долавят приближаването на някои болести в точно определени символни сънищни картини, така че човек често може да открие ясната взаимовръзка между напълно редовно завръщащите се сънищни картини от символно естество и по-късно настъпваща, белодробна, сърдечна или стомашна болест, и др.п... Събр. съч. 137 Човекът в светлината на окултизма, теософията и филосфията, Кристияния (Осло) (1912), стр. 126, немско издание 1973 г.

Сънища и контрол на мислите

...При повечето хора сънищният живот е само едно пусто смътно вълнение. Това изцяло престава, когато за известно време се отдадем на медитативния живот.Тогава сънищата придобиват дълбочина, символно значение. В редовността, в красотата на сънищата лежи барометърът за контрола на мислите. Щом сънищата ни започват да стават редовни, малки драми с развитие и последователни събития, действа онова, което наричаме наш истински вътрешен духовен живот. Тогава ще ви направи впечатление нещо, което много скоро се появява при онези, които прекарват известно време в медитация, във вътрешен духовен живот. Ще забележите, че си спомняте сънищата по съвсем различен начин, отколкото е било преди. Това е онази последователност на съзнанието, която се появява толкова повече, колкото човекът се развива и идва по такъв начин, че ставате обективен в същността си. Докато все още се идентифицирате изцяло с тялото, докато недухът е този, с когото сте станали едно, дотогава не можете да развиете съзнание, когато сте отделени от тялото, т.е. в състоянието на сън. Затова и по-голямата част от човечеството е в безсъзнание докато спи. Една такава последователност на съзнанието, да сте именно будни по време на съня, както сте будни във физическото тяло, и да прехвърлите това будно съзнание отново в будното състояние на ежедневието, настъпва първоначално много бавно. Тогава имате мярка, нещо, което да ви послужи като барометър насреща на физическия живот... Събр.съч.266/1 От съдържанията на езотеричните уроци. Том I (1904-1909), стр.32 сл., немско издание 1995 г. (Виж също: Булото на паметта и окултни преживявания)

Сънища и посвещение

...Човек може да развие обикновеното съзнание посредством определени душевни упражнения, може да направи целия си мисловен, чувствен, волеви, целия вътрешен живот по-деен, отдавайки се на точно определени представи, също и на взаимовръзки в езика, така че мислите сякаш да могат да бъдат улавяни, а чувствата да станат подобни на живи същества. Тогава настъпва нещо, което е началото на модерното посвещение. Тогава се включва това, което продължаваме да сънуваме през деня. Но тук стигам до точката, където са възможни недоразумения. Онзи, който напълно естествено навлиза в процеса на сънуване през деня, не би получил висока оценка за сънищата си. Само онзи, който въпреки дневното си сънуване остане буден като всеки друг човек и въпреки това е в състояние да продължи да сънува, защото е направил мисленето и чувстването си много по-активни, отколкото другите хора, той започва да се превръща в посветен. Тогава той вижда човека такъв, какъвто е за обикновеното съзнание: Вижда формата на носа му, цвета на очите, красиво или ужасно вчесаната коса и т.н. Вижда всичко, но започва да възприема още нещо около човека, но сега сънува истината, аурата и вижда по духовен начин вътрешния духовен смисъл на действията, извършвани между хората. Човек започва да има смислени, реалистични сънища при пълна будност. Със събуждането сутрин сънуването не се преустановява, а продължава до заспиването, след което преминава в нощния сън. Но то е пълноценно. Това, което човек вижда в другия, е истински душевното в него. Това, което вижда в действията, там наистина е духовно. Човек е истински деен, както обикновено в обикновената реминисценция или обикновения сън, но сънува духовна реалност. Към първото състояние на съзнанието се прибавя второ. Дневното сънуване се превръща в по-възвишено възприемане на действителността, в сравнение с обичайното наблюдаване в обикновения живот. По време на пълното будно съзнание, човек вижда към нормалната реалност още нещо, което е по-висша реалност. Обикновеният сън ни отнема нещо от реалността. Дава ни само фантастични късчета. Това, което човек сънува през деня по току-що описания начин, с което всичко се изпълва, прониква се и самата човешка фигура и животните, с което растенията са проникнати, където действията стават изпълнени със смисъл възприятия, така че в тях се крие духовно съдържание, всичко това дава нещо допълнително към обичайната действителност, обогатява я...Събр.съч.243 Съзнанието на Посветените. Правилни и погрешни пътища на духовното развитие, Торки (1924), стр.39 сл., немско издание 1983 г.

Сънища и бъбреци

...Фразата от Стария завет, че сънищата идват от бъбреците, трябва да се вземе напълно сериозно... Събр. съч. 302a Възпитание и преподаване с оглед познанието на човека, Щутгарт (1920-1923), стр. 9, немско издание 1983 г.

Сънища с мъртви

...Когато сънуваме покойник, в много от случаите – разбира се не във всички – това е причинено от реална връзка с починалия. Но това, което сънуваме, доколкото следва момента на заспиването, е само съноподобно, образно преобразувание на онова, което споделяме със заминалия. Сънуваме ли покойник, това означава, че в някой от предходните дни съзнателно или несъзнателно сме отправили една мисъл към него. Тази мисъл е намерила пътя към покойника и сънят ни показва, че сме му казали нещо. Това, което той ни отговаря, което споделя, тези послания от мъртвия, идват особено лесно в момента на събуждането. И те щяха да се появят много по-лесно за така наречените живи, ако в съвременната ни епоха те изобщо биха имали време и склонност да вземат под внимание онова, което извира от дълбоките пластове на съзнанието между събитията на живота... Събр. съч.174b Скритите духовни основи на Първата световна война, Щутгарт (1914-1921), немско издание 1974 г.

 

Сънища

 

Сънуването като общо състояние

...Ако хората биха направили малко усилие да узнаят нещо за будността, биха открили, че по време на будност сънуват много повече, отколкото си мислят. Наистина е само привидно, че между будността и съня съществува твърда граница. Много хора, може да се каже, не само сънуват, но и спят, спят по отношение на много, много неща. И ние се намираме в истински будно състояние, само що се отнася до представите и част от чувствата ни, докато голяма част от живота на чувствата и преди всичко на волята всъщност са винаги сънувани и проспани.

Сънищният живот се втъкава съвършено в будния живот. Човек щеше да е в състояние да си изясни много повече относно сънищния живот, ако желаеше да направи опит да съзре каква разлика съществува между издигащите и отдръпващи се представи, които в някаква степен прииждат и си отиват, призовават всичко възможно и могат да бъдат объркани с живота на сънищата и онези представи, при които човек е деен с цялата си воля. Ще се намери само малка част от света на човешките представи, в която човек подрежда с цялата си воля една мисъл до друга, докато дори много пъти в ежедневието си има и онези моменти, в които се отдава на потока на представите си така, както този поток сам го пожелае. Помислете веднъж как, когато се отдадете на хода на мисловните си представи и спомени, една представа предизвиква следващата, как си спомняте одавна отминалото чрез това, че се спирате на представа от настоящето, а тя предизвиква у вас одавна забравени преживявания.

Това е процес, който много пъти не е много по-различен от сънуването. Понеже човек има толкова малка, бих казъл, вътрешна методична мисловна сила да проследи правилно будния дневен живот, затова и днес много малко хора още имат истинската способност правилно да оценяват живота по време на сън, наред с извиращия сънищен живот. Ако проследите сънищния си живот, все пак ще откриете, че можете да си изтълкувате смислено образите от сънищата изкючително трудно. Начинът, по който те се редят един след друг, най-често има хаотичен характер. Но този хаотичен характер е само на повърхността. Под нея човекът живее в един елемент, който изобщо не е хаотичен, но е различен, напълно различен от изживяването в будния живот. Необходимо е човек да си изясни само в един единствен случай, в каква степен сънищният живот е различен от будния дневен живот и веднага ще види коренната разлика. В будния дневен живот би било много неудобно, ако спрямо отношението към другите хора, е налице това, което се намира в сънищата. Защото в съня човек изживява връзката си почти с всички хора, с които по някакъв начин стои в кармични отношения. Той изживява взаимната връзка с всички хора, с които се намира в някакви кармични отношения. От момента, в който започнете да заспивате, докато отново се събудите, от вас тръгва една сила към безрой хора и от безброй много хора тръгват сили към вас. А това, което изживявате в душата си по време на съня, са съобщенията на безчет души и това, което правите по време на съня, е, че изпращате мислите си на неизброимо много хора. Това свързване на хората, обединяване по между им по време на съня е много дълбоко. Би било в голяма степен болезнено, ако продължаваше и в будния дневен живот. Това именно е благодетелното при Пазача на прага, че скрива от човека всичко, което е под прага на съзнанието му. По време на сън по принцип знаете, кога някой ви лъже. Обикновено знаете, кога някой мисли нещо много лошо за вас. Изобщо хората се познават обикновено един друг в съня доста добре, но в смътно съзнание. Всичко това бива покрито от будното съзнание и трябва да бъде покрито, поради простата причина, че човек никога нямаше да стигне до самосъзнателното мислене, което трябва да придобие посредством мисията си на Земята, ако беше продължил да живее така, както е било във времето на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, особено на Старата Луна. Тогава той е живял и във външния живот, както живее сега между заспиването и събуждането. Сънищата изплуват от този живот, който човекът наистина преживява несъзнателно от заспиването до събуждането. Защо те не са истински образ на живота там долу? О, тези сънища щяха наистина да са най-важните вестители за връзките ни със света и хората. Те щяха да са и значими предвестници. Щяха да апелират страшно силно към съвестта ни за едни или други неща, за които в живота с такава готовност се отдаваме на илюзии. Искам почти да кажа, че фактът, че не сме изложени на това, което сънищата щяха да започнат с нас, ако бяха същински отражения на живота под съзнанието, идва оттам, че будният дневен живот просто толкова силно ни прониква със сили, че, бих казал, хвърля сянка върху целия сънищен живот. И така, ние пренасяме представите, картините от будния дневен живот в този на сънищата, съответно на съня и по този начин възникват сънищата. По същество точно будният дневен живот е причината за всички илюзии и заблуди, възникващи по време на съня... Събр. съч. 273 Духовно-научни разяснения към Гьотевия "Фауст". Том II: Романтичната и класическа Валпургиева нощ, Дорнах; Прага (1916-1919), стр., 148 и сл.,немско издание 1981 г.

Сънищен живот

...Това, което живее в съня, прониква в бъдещето ни. Но преживяваното в съня, образите, които човек изживява, нямат нищо общо с лежащата в основата на съня действителност. До какво опира въпросът за съня при духовния изследовател. Не до това да проследява сънищните образи като такива – било то, за да бъдат схващани в тяхната действителност или символика, – а до вътрешния драматизъм на съня: Как един образ се свързва с другия, дали един образ измества следващия, т.е. дали е успокоение или уплаха и др. подобни. Този вътрешен драматизъм, преживяван напълно подсъзнателно от душата, се манифестира пред обикновеното съзнание само така, че подсъзнателно изживяното се облича в спомените от ежедневието. Облича се в образи това, което в подсъзнанието действа като душевен драматизъм... Събр. съч. 72 Свобода, безсмъртие, социален живот. За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека (1917-1918), стр. 44, немско издание 1990 г.

...Ако някой иска да погледне във вечността на човешката душа, трябва да е в състояние да издигне неволно действащото в съня доволево, изцяло свободно съзнание. Точно както душата е дейна в съня, само че там живее в образи, които са реминисценции от живота, точно така човешката душа е активна през деня в живота на чувствата, емоциите и страстите. Ние сънуваме в нашите чувства, емоции и страсти. И който е в състояние действително да проследи душевния живот, знае, че същата степен на интензивност и същото качество на душевния живот, проявяващи се в съня дори по неправилен начин, се проява във време на будния дневен живот във всичко, което иначе живее в човешките чувства.

Напълно буден дневен живот човек води само по отношение на външното сетивно наблюдение и живота на представите. Само спрямо тях сме наистина будни, докато иначе в будния дневен живот се намесва сънят. Той така навлиза в будния дневен живот, че сънуваме онова, което изживяваме емоционално, което принадлежи към емоционалните импулси. Докато будният дневен живот протича в сетивните възприятия и представите, скритото течение на несъзнателния живот, който обаче може да бъде издигнат до съзнанието посредством духовната наука, се отправя като сънищен поток в чувството, в живота на страстите и ние продължаваме да сънуваме, докато бодърстваме. И най-вече продължаваме да спим във времето на бодърстването. Не само сънуваме, но и продължаваме да спим докато сме будни... Събр. съч. 72 Свобода, безсмъртие, социален живот. За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека (1917-1918), стр. 247, немско издание 1990 г.

...Така продължаваме да сънуваме по време на будния дневен живот, така продължаваме да спим. От нашия живот в сънищата, пронизващ будността, произтичат емоционалните импулси. От живота на съня, проникващ будния дневен живот произтичат волевите импулси. Следователно това, което се извявява в социалния живот и в историята, произлиза от живота на сънищата и съня...Събр. съч. 72 Свобода, безсмъртие, социален живот. За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека (1917-1918), стр. 249, немско издание 1990 г.

Извадките предостави Нели Хорински

Първа част