Рудолф Щайнер за сънуването и сънищата - извадки (1)

Submitted by admin 2 on Вт., 29/10/2019 - 07:54
Сънища

...Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение. Tук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с «мечтания сън». Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва връхлитащо го куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката, понеже е стояла на необичайно място върху тялото му и го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи. В сънуването обаче остава нещо съществено, а именно фактът, че спящият човек иска да отхвърли нещо от себе си. Около този факт се разиграва процес, изтъкан от образи. Самите образи са като отзвук от будния дневен живот. В начина, по който са извлечени от него, има нещо произволно. Всеки има усещането, че при един и същ външен повод, съновидението може да предизвика и съвсем други образи. Но те изразяват символично усещането, че спящият иска да отхвърли нещо от себе си.

Сънят създава символи. Той е ненадминат символист. Дори и вътрешни процеси могат да се прехвърлят в подобни сънищни символи. Някой сънува, че до него избухва огън, в съня си вижда пламъците. Пробужда се и разбира, че се е завил дебело и му е горещо. Усещането за прекалена топлина е прераснало в символичния образ на огъня. Като съновидения могат да се разиграят и съвсем драматични изживявания. Друг човек например сънува, че стои пред пропаст и вижда как дете тича към нея. Възниква мъчителната мисъл: Ако детето не внимава, ще падне в пропастта. И ето, той го вижда да пада и чува тъпия удар, който падналото тяло предизвиква. Събужда се и разбира, че някакъв висящ на стената предмет, се е откачил и при падането си е произвел тъп звук. Тази обикновена случка дава повод в съновидението да се разиграе драматично събитие, изпълнено с ужасяващи образи.

Тук не трябва да се замисляме как става така, че в последния случай моментът на тъпия удар от падащ предмет прераства в цяла верига от събития, разиграващи се в продължителен период от време. Важното е, че това, което будното сетивно възприятие би регистрирало като звук, съновидението го превръща в образ.

Нека запомним: Веднага щом сетивата преустановят своята дейност, в човека бликва творчески процес. Това е същият творчески процес, проявяващ се в дълбокия сън, с други думи, в онова душевно състояние, което изглежда пълна противоположност на будното душевно състояние. За да настъпи този дълбок сън, астралното тяло трябва да се отдели от другитедве тела – физическото и етерното. По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че няма никаква връзка с неговите сетивни органи, но все още запазва известна връзка с етерното тяло. Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява с неговата връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва дълбокият сън без съновидения. Произволът и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло. Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които азът се раздвоява. Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител. Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на физическото си тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като траен аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен аз дори и тогава, когато се намира извън физическото тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание, и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати...Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 91 и сл. (превод Д. Даскалов/Д. Димчев).

* * *

...Човек обикновено вярва, че сънува през цялата нощ. Всъщност сънува само при заспиване и събуждане. И какво сънува тогава? Хората вярват, че сънуват поради същата причина, поради която, когато са будни, си служат с мозъка – така казват днешните учени, но в съня действа само гръбначният мозък...Събр. съч. 349 За живота на човека и Земята. Същност на християнството, Дорнах (1923), стр. 140, немско издание 1961 г.

* * *

...Сънищните образи са отзвуци от изживяванията през деня или символични изрази на процесите в света, заобикалящ човека, койтосънува,или това, което става вътре в личността, която сънува. Лесно можем да дадем примери за съновиденията в трите случая.

Първо всеки познава сънищата, които не са нищодруго, осве нразбъркани откъслечни картини от минали преживявания.

За втория случай имаме пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди, забелязва, че тиктакането на часовника символично му се е представило като влака в съня му.

Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някой сънува,че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят гадинки и присъбуждане му става ясно,че главоболието му символично се е изразило по този начин... Събр. съч. 11 Хрониката Акаша (1905-1908,) немско издание 1955, стр. 183сл. (превод Д. Даскалов)

* * *

...В Стария завет никога няма да срещнете илюзията, че мозъкът предизвиква сънищата! Там се говори, че Яхве мъчи човека насън с болки в бъбреците. Тогава се е знаело, че това, което представляват сънищата, лежи в обмяната на веществата...Събр. съч. 225 Феномени на културата. Три перспективи пред антропософията, Дорнах (1923), стр. 39, немско издание 1990 г.

* * *

...Сънуването се поражда от това, че астралното тяло и азът, които в известен смисъл обикновено се намират толкова далеч от физическото и етерното тяло, че физическото и етерното тяло не забелязват нищо от процесите, случващи се с астралното тяло и аза, идват в близост с физическото и етерното тяло, така че етерното тяло е в състояние да получи впечатления от процесите в астралното тяло и аза. Когато се събуждате и знаете, че сте сънували, означава, че съдържанието на съня стига до съзнанието ви поради това, че астралното тяло и азът навлизат долу и преди физическото тяло да може да осъзнае, че астралното тяло и азът отново са в него, го осъзнава етерното тяло. А когато етерното тяло бързо приеме какво са изживели астралното тяло и азът, се поражда сънят. Следователно налице е обменна дейност между астралното и етерното тяло, от което се поражда сънят. Но чрез това сънят получава съвсем определена окраска. Той получава, бих казал, един вид покривка. Знаете, че когато в момента на смъртта човек напуска тялото си с астралното тяло, аза и етерното тяло, той изживява непосредствена ретроспективна панорама на своя земен живот. Тази ретроспекция е свързана с етерното тяло. Когато то се разтвори, ретроспекцията престава. В етерното тяло се отпечатват всичките събития на живота ни. В него се отпечатва какво сме направили в живота. Етерното тяло е много сложно образувание. Ако бихме могли да го препарираме, така че да се запази формата му (неговата форма се консолидира от физическото тяло), то би било огледало на настоящия ни живот, картина на живота ни до момента, от който можем да си спомняме. Чрез това, че се потапяме в етерното тяло с астралното тяло и аза, и етерното тяло стои срещу навлизащото астрално тяло, то поднася неща, спомени от нещата, които е изживяло насреща на това, което навлиза в етерното тяло, облича със своите собствени образи намиращото се в астралното тяло. Нека допуснем, че по време на сън някой е срещнал някоя личност с астралното си тяло и аза. Човек не знае за това. Той чувства, че изпитва приятелско чувство към тази личност, че ще предприеме нещо с тази личност. Да допуснем, че той изживява това извън етерното си тяло. Това може да стане, но той не знае нищо за него. Настъпва моментът на събуждането. Астралното тяло и азът се завръщат в етерното тяло, донасят изживяванията си на етерното тяло. Етерното тяло съдържа образния си свят и го поднася на астралното тяло. Тогава човекът сънува. Той сънува за някакво събитие, което е изживял може би преди 10, 20 години. Тогава си казва: Сънувах това, което съм изживял преди 10-20 години. Но ако той точно разгледа това изживяване, може би то ще му се представи като съвсем променено. То обаче наистина му напомня нещо преживяно по-рано. Какво всъщност се е случило? Когато проследим процеса с помощта на ясновиждащото познание, виждаме, че азът и астралното тяло са изживели нещо, което всъщност ще се изпълни през следващата инкарнация – срещата с една личност, нещо, което има общо с тази личност. Но човекът още не може да разбира в етерното си тяло, което съдържа и разбира само картините от настоящия живот. Потопили се сега астралното тяло надолу, тогава етерното тяло облича с картините на настоящия живот това, което всъщност принадлежи към бъдещия живот. Този своеобразно сложен процес всъщност става непрекъснато с човека, когато той сънува. Трябва да осъзнаем факта, че в това, което излиза от физическото и етерното ни тяло и се намира в астралното тяло и аза, живее нещо, което иска да премине в следващата инкарнация, което се подготвя за следващата инкарнация. Ако се научим постепенно да отделяме сънищата от картините на настоящия ни живот, ще се научим да познаваме и пророческата природа на сънищата. При съновиденията повече трябва да наблюдаваме начина как те се изживяват, отколкото това, което се изживява...Събр. съч. 157 Съдбите на хората и съдбите на народите, Берлин(1914-1915,)стр. 269 и сл., немско издание 1981 г.

* * *

...Човекът на Старата Луна е бил сънуващ ясновидец. Той е възприемал действителността във вид на съновидения. Но това, което сме били на Луната, днес все още го носим в себе си, то е скрито в нас. Лунният човек е това в нас, което наричаме сънуващ човек, който мисли, чувства и желае, бих казал, действително не толкова плътно, а по-фино, но всъщност е по-мъдър, отколкото сме ние сега като земен човек... Събр. съч. 157 Съдбите на хората и съдбите на народите, Берлин (1914-1915,)стр. 272, немско издание 1981 г.

* * *

...Върху този сънуващ в нас човек сега действа всичко, което, без да го знаем оказва влияние върху нас от духовния свят. Ние размишляваме и изграждаме волеви импулси в това, което изживяваме като земни хора. Узнатото по този начин го откриваме в живота си. Но в сънищата ни участват инспирациите на ангелите, а те биват инспирирани от същества на по-висшите йерархии. В сънищата ни се вмъква– при едни повече, при други по-малко– нещо, което е по-мъдро от това, което имаме в себе си от всекидневния живот, от всичко, което обхващаме в ежедневието в мисли, чувства и желания. Онова, което ни води, което е повече, отколкото е и е бил земният човек, се влива в сънуващия човек. Виждате ли, тази сънуваща част от нашето същество е също онова, което може да предизвика много в нас, но засега неосъзнато. Наистина, всичко, което ни повлиява от висшия свят по заобиколен път чрез съществата, принадлежащи на йерархията на ангелите, въздейства върху сънуващия човек в нас, но и всичко ариманическо, всичко луциферическо въздейства отначало на сънуващия, действа наистина в сънуващия и голяма част от това, което хората проявяват не толкова като произлизащо от съзнанието им, а от инстинкти, навлиза в сънуващия човек от духовния свят...Събр. съч. 157Съдбите на хората и съдбите на народите, Берлин (1914-1915,)стр. 278, немско издание 1981 г.

 

Сънища

 

* * *

...Точно същата субстанция, от която е изтъкан сънят или халюцинацията, ни обгръща навсякъде в света. Това е етерната субстанция. И нашето собствено етерно тяло е изрязано сякаш като парче от етерната субстанция, която ни обгръща...Събр. съч. 154 Как се постига разбиране за духовния свят? Влияние на духовните импулси от света на мъртвите (1914), стр. 12, немско издание 1973 г.

* * *

...Разпростиращият се в целия свят етер, с вътрешните му процеси, с всичко, което живее в него, е същевременно субстанцията, в която възприемаме, когато сънуваме. Когато сънуваме, пред нас се появява само онази част от етерния свят, която е нашето собствено етерно тяло. Всъщност процесите на нашето етерно тяло са тези, които на дадено място свалят булото си и ни се явяват като сън... Събр. съч. 154 Как се постига разбиране за духовния свят? Влияние на духовните импулси от света на мъртвите (1914), стр. 10, немско издание 1973 г.

* * *

...Когато душевно-духовното проникне етерното тяло по такъв начин, че отпечатаното в него не се разпадне веднага в съприкосновение с физическото тяло, а се запази в етерното така, че да достигне границите на физическото тяло, но все още да бъде долавяно в етерното, тогава възниква сънят. И животът на сънищата, когато бива изследван наистина, ще стане доказателство за най-нисшата форма на свръхсетивното изживяване на човека... Събр. съч. 66 Дух и материя, живот и смърт, Берлин (1917), стр. 177, немско издание 1961 г.

* * *

...Ако поради някаква неизправност – въпреки че, те (физическото и етерното тяло) се припокриват пространствено, се случи – най-напред етерното тяло да бъде обхванато (от астралното тяло и аза) преди пространственото, т.е. физическото тяло, тогава човек не навлиза веднага изцяло в тялото си. Той се потапя само в етерното тяло. Но тогава етерното тяло се възползва от течните съставки на физическото тяло, при което душевното остава извън твърдите съставки. Тогава възниква сънуването... Събр. съч. 82 За да стане човекът изцяло човек. Значението на антропософията в съвременния духовен живот (1922), стр. 103, немско издание 1994 г.

* * *

...В сънищата живее доста много от духовния свят, но човешката душевност в сегашното ѝ състояние не е способна да прозре сънищата, да прозре в известен смисъл това, което се изживява в тях. Сънищата са заблуждаващи образи, които се изтъкават от булото на майа. Ако биха могли да се тълкуват правилно във всеки отделен случай, от сънищата бихме получили преживявания от минали времена или пророчески предсказания за бъдещето. В сънищата се появяват и отражения на взаимоотношенията между живите и мъртвите в спящото състояние на човека. Но в настоящото си състояние на развитието, човекът не разбира своеобразния език на сънищата, те остават неразбираеми образи за него и това е съвсем естествено...Събр. съч. 174 Съвременно-исторически обзор, Дорнах (1917), стр. 186, немско издание 1966 г.

* * *

...Когато сънувате, всъщност винаги сънувате бъдещето, само че не можете да си създадете представи за бъдещето и поради това потопявате това, което всъщност сънувате за бъдещето, в представите на миналото. Вие ги обличате като облекло върху това, което всъщност изживявате в душата си. Понеже бъдещето стои във връзка с миналото, понеже там действа кармата, когато осъзнавате съня, има дълбока връзка между това, което сънувате за бъдещето и облеклото което надявате. Това, което човек знае, го облича в образите на миналото, в образите, които са ни познати... Събр. съч. 176 Истините за развитието на човека и човечеството. Кармата на материализма, Берлин (1917), стр. 141, немско издание 1982 г.

* * *

...Когато се появят сънища в нормалния живот, тези сънища не са истинската дейност по време на спането, а всъщност отразяват дейността в образи, чрез спомените на обикновения живот. Образите на съня се пораждат от това, че животът разпростира своя килим над същинската вътрешна дейност, и чрез това някои неща се възприемат в сънуването. Сънят използва физическите спомени, като ги извлича от етерното тяло, за да направи видима невидимата дейност на аза и астралното тяло. Сънищата трябва да се тълкуват по правилен начин, трябва да се приложи правилното изкуство за тълкуването им. Тогава те ще насочат към тази важна дейност, която в съня се извършва от аза и астралното тяло. В какво се състои тази дейност от заспиването до събуждането? Тя се състои в това, че дневните събития се изживяват вътрешно още веднъж по много по-интензивен начин, като в известен смисъл човек сам произнася преценката си относно преживяванията от изминалия ден. Човек се занимава с това да разбере значението им във връзката със света. Те се преценяват според мировата им ценност... Събр. съч. 174b, Скритите духовни основи на Първата световна война, Щутгарт (1914-1921), стр. 107,немско издание 1974 г.

* * *

...Сънят не иска да каже това, което изразява, ако физически се интерпретира неговото съдържание. Той иска да покаже докъде се стига, когато съдържанието му се интерпретира морално-духовно...Събр. съч. 227 Познание за посвещението. Духовното и физическо развитие на света и човечеството в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на антропософията (1923), стр. 118, немско издание 1982 г.

* * *

...Така сънят може да предупреждава, да указва по многообразен начин. Ако правилно го отнесем не към долния, а към висшия свят, той може наистина да укаже посоката на човешкия живот и тогава да се види как човек действително узнава чрез съзнателна имагинация как сънят, който естествено също и в имагинативното познание първоначално се показва със своите сетивни образи, метаморфозира, превръща се в морално-духовен процес... 227 Познание за посвещението. Духовното и физическо развитие на света и човечеството в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на антропософията (1923), стр. 121, немско издание 1982 г.

* * *

...Когато за момент (при събуждане), преди да проникнем в цялото физическо тяло, изпълним етерното тяло, тогава от етерното тяло ни идват силите, формиращи образите на съня. Етерното тяло носи тези образи като сили в себе си. Това са реминисценции от живота, спомени. Когато сънуваме при заспиване, е възможно да напуснем физическото си тяло, но поради някаква аномалия да не напуснем веднага етерното тяло. Тогава, преди да изпаднем в пълно безсъзнание, ние живеем също така в образите на етерното тяло. Но вече започва онова вълнуване на астралното тяло и аза, което се извършва по време на състоянието между заспиването и събуждането. Трябва изцяло да разграничим образите, съдържащи се в съня и динамичното, протичането на силите на съня, драматиката на съня. А когато дойдем до състоянието да извършваме практически това разделяне посредством душевни упражнения, когато човек стигне до положението да укрепи астралното си тяло и аза чрез упражнения така, че да не се вмъква пасивно в етерното тяло и след това във физическото, а извън тялото да се ползва от общия световен етер, тогава той стига до възприятия (виж: имагинации), които иначе просто не може да има... Събр. съч. 211 Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство (1922), стр. 11, немско издание 1986 г.

* * *

...Който внимателно се вгледа в тази област, би видял следното: Когато е имал сънища, натрапващи му целия тежък труд и усилия от ежедневието, които са реминисценции на физически-сетивния живот, той би усетил, че се събужда уморен. Щом се събуди, частите на тялото са натежали и той остава целия ден в това уморено състояние. Следователно човек се събужда от сън, отразяващ сетивно-физическата действителносттака, че е отслабен в живота през деня, в живота в будно състояние. Наблюдавайте как въздейства сънят, който не е спомен от физически-сетивния живот. Ако някога сте летели с истинско въодушевление, с лекота в съня, накратко, летели сте с крилата си, които въобще ги нямате във физическия живот, преминали сте една река, тогава се събуждате свежи и бодри, а крайниците ви са леки. Има сънища, които протичат например така, че човек стои пред доста приятни ястия и се храни в съня си –много и с огромен апетит. Когато сте яли в съня си, обикновено ще усетите, че се събуждате без апетит, че по някакъв начин имате разстроен стомах и не можете да се храните през целия ден. Но ако в съня си сте разговаряли с ангел и истински сте се пренесли в разговора, ще видите, че това повлиява по необикновено стимулиращ начин на апетита Ви през деня. Стане ли сънят натуралист, започва да действа нездравословно върху живота по време на бодърстването, действа болестотворно. Ако по време на сън човек внесе обикновения сетивен живот в сънищата си, той се отразява разболяващо, нездравословно. Ако от друга страна нереалното във физически-сетивния свят се появи в съня, то е точно това, което прави човека бодър, свеж и здрав... Събр. съч. 303 Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс, Дорнах (1921-1922), стр.55сл., немско издание 1978 г.

* * *

...В сънищните формации само смътно се проявяват силите, които в дихателната, кръвоносната и нервната система са лечебни или болестотворни. В съновиденията половината човек рефлектира именно по хигиенично-патологичен начин... Събр. съч. 306 Педагогическата практика от гледище на духовно-научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек, Дорнах (1923), стр. 161, немско издание 1956 г

* * *

...Става въпрос за динамиката, която стои зад тези образи. Един и същ силов поток може да се облече с различни образи и да се представи в стотина картини. Ние разбираме духовния свят едва когато знаем как проявяващото се в съновиденията тук, във физическия свят, или произлизащото от духовния свят се представят в образи, които наподобяват физическия свят. Те действително са само образи. И това, за което става въпрос, е съновиденията да се разберат именно като израз на по-дълбок духовен живот. Едва тогава той се обхваща имагинативно, тогава схващаме образите като символи, говорещи за съдържанието. И тогава не се обръщаме срещу онова, което начева днес за човека, т.е. изхождайки от съноподобно състояние да поставяме вътрешни душевни изисквания подобно на имагинацията преди раждането или зачеването. Защото днес започваме и да спим по-различно, отколкото се е спяло през нормалния живот на интелектуалната епоха от средата на 15-то столетие. Сега сме в тази точка от човешкото развитие, при която извличаме от съня имагинациите, които не искат да оживеят просто в нашия аз, където царува разумът, а където картините искат да оживеят в нашето астрално тяло. Става въпрос, че живеем във време, в което трябва да започнем да внасяме духовно изживяното от времето между съня и събуждането и в будния живот така, че астралното ни тяло – а не само нашият аз, който е седалище на разума, на интелекта, – нашето астрално тяло да бъде проникнато с образи, да може да бъде изпълнено с картини... Събр. съч. 199, Духовната наука като познание за основните импулси на социалната организация Берн, Дорнах 1920, стр. 262 и сл. немско издание 1985 г.

Извадките са предоставени от Нели Хорински