Карл Кьониг: За човешката душа. Измерение на сънищата (4)

Submitted by admin 2 on Вт., 10/10/2019 - 20:25
д-р Карл Кьониг

Леонард много се изненадва, защо Сънуващият човек приема без въпроси трансформацията на нещата в съня. Той казва: «Не може да не се визира липсата на възможност за сравняване, когато в съня шейната се приема за лодка, а книгата за бански... Сънуващият твърдо знае, какво иска, а той иска за първи път да влезе в лодка, за втори път да обуе бански, той знае какво представлява лодката, и знае какво са банските. Въпреки това, той не забелязва, че се появява нещо, което е съвсем различно. Сънуващият, който, от друга страна, както вече видяхме това, може съвсем разумно да мисли, тук фактически изглежда не е способен да различи книгата от банските.»

Леонард визира два характерни съня, за да демонстрира едно общо преживяване на съня. Сънят носи напълно различни образи от тези, които ние можем да очакваме. Шейните могат лесно да се плъзгат по скали и вода, а книгата може да представлява бански. Като Сънуващи ние никога не бихме задали въпрос във връзка с това.

Ние също толкова лесно бихме могли да бъдем определена личност, за миг да се превърнем в звяр, а след това отново в дете. Героите на сънищата могат да говорят с гласовете на нашите стари приятели, да имат лицето на майката и жестовете на жената. Такива трансформации се приемат като нещо подразбиращо се, сякаш са най-естественото нещо на света.

Леонард смята, че това явление произтича от факта, че „отделните елементи на един сън не влизат в органична връзка помежду си, съществуват един до друг или дори просто проникват един след друг в съзнанието“. Той нарича това състояние „ограниченост на сънуващото съзнание“, защото не дава възможност да се сравняват помежду си различни впечатления. „За мигновеното съзнание на Сънуващия съществува само това, което е сега, няма го това, което е било.”

Подобно обяснение изглежда не решава този проблем. Подходящо е само за определени сънища; обаче в други сънища можем да придружаваме събитията по време на целия им ход, което и си припомняме по-късно. Ако беше така, както смята Леонард, ние никога не бихме могли да издигнем в съзнанието си непрекъснатата последователност от образи и техния вероятен смисъл.

Въпреки това, докато мислим, че това, което се случва в съня, се случва точно както в дневния живот, ние сме изправени пред много загадки. Но състоянието на съзнанието в съня е коренно различно от нашето предметно дневно съзнание. Когато сънуваме, членовете на тялото ни са неподвижни. Инициативата и волята са почти напълно угасени, а душата е в състояние на пълно отдаване на себе си. Ние приемаме дадените ни образи, тъй като не сме способни да искаме или копнеем за нещо друго. Можем да бъдем недоволни от онова, което навлиза в съня ни и дори да мразим някои събития и образи. Нашите мисли по време на сън могат да отговорят на съмнения и въпроси, но ние сме безпомощни и парализирани. Човекът, който вижда съня, винаги е само наблюдател, дори когато се движи. Той е принуден да прави това, което сънят изисква.

 

Сънища

 

Сънуващият почти няма връзка с будното си съзнание. Той може да прехвърля събития и емоции, идеи и намерения от ежедневието си в света на сънищата. Но когато спи, душата му не е в състояние да се свърже отново с дневния живот. В съня има само еднопосочен път: от дневното съзнание към сънуващото съзнание. Пътят назад не е отворен, докато сънят не свърши. Тогава явното съдържание на сънищата се издига в обективното съзнание. Казваме: тази вечер имах сън. Но по време на самия сън пътят към съзнанието е напълно затворен. Това е един от основните закони на съня, който до момента никога не се взема под внимание.

Л. Р. Мюлер* например описва сън, в който той и синът му обсъждат проучване, което трябвало да започне следващият месец. /*Л. Р. Мюлер: „Ober den Schlaf. Berlin-München 1948.”/. По време на събуждането той с болка осъзнава, че синът му е загинал преди месец. Същият автор вижда в съня лекция, която изнася пред медицинска аудитория. Той говори за появата и изчезването на инфекциозни заболявания. Всичко се преживява много живо, но „едва след като се събудих в 6.15ч. сутринта ми стана ясно, че всички тези преживявания не съответстват на действителността и са били имитирани само от съня.” Мюлер е невролог и никога не изнася лекции за инфекциозните заболявания.

Подобни наблюдения са ежедневен факт, но те не са напълно разбрани от нас. И това, което някога е казал китайският философ Чуанг Дзъ, вече не е валидно в наше време. Една сутрин, по време на пробуждането си, той си помислил: „Тази вечер сънувах, че съм пеперуда. И как сега да разбера дали съм човек, който сънува, че е пеперуда, или пеперуда, която сънува, че е човек?" Може би този въпрос е бил правомерен преди 2000 години. Днес, когато ние не сме в сънуващо състояние, много добре знаем разликата между сънуването и дневния живот. Когато обаче видим сънища, за нас става невъзможно да използваме ежедневното си съзнание, следователно отсъства моментът за сравнение. В света на сънищата сме затворени като какавида в своя пашкул. Това сравнение се разширява дори още повече, тъй като насън сме сами по себе си толкова малко същество, колкото какавида. Нейните органи отмират и са подложени на частична или пълна трансформация. Такъв е случаят с нашите сънищни преживявания. Образите идват и си отиват, изчезват и се връщат, и това е самият сън, който държи всичко това заедно.

Сънуващото съзнание е образно съзнание. Образите нямат дълбочина, не са триизмерни. Те са плоски, имат дължина и ширина, но не повече. Пейзажът е така плосък, като равнина, и затова много повече напомня на огледален образ, отколкото на някакъв вид зрително възприятие. Хората и предметите се движат напред-назад, но по различен начин, отколкото когато се появяват и изчезват в сетивния свят. Сънят е плоска сцена, лишена от дълбочина. Само централната тема на съня попада във фокус, а периферните събития остават размазани и неясни. Това разположение се потвърждава от факта, че в съня нямаме нито преден, нито заден план. Средната точка е заобиколена от описания кръг, точно както фокусът е заобиколен от кръг.

Двуизмерната равнина на сънищата, макар и плоска, не е нужно да е права. Тя може да бъде вдлъбната равнина /плоскост/, с възвишения, низини и долини, които създават впечатление за триизмерност. Но тази сфера е двуизмерна и част от собственото ни образно съществуване е включено в това плоско пространство.

Когато сънят отива към края си, той преминава в третото измерение; този момент обикновено идва неочаквано, като рязък звук, удар или падане. Отваряме очи и се събуждаме!

Сферата на сънищата е пространство, съвършено различно от пространството на нашия дневен живот. Сънищата не се разиграват „в” нас; те не се случват също „в” нашето тяло или „в” нашата душа. Напротив: ние сме в нашите сънища; това е моето Аз, което се намира вътре в случващото се в съня. Сънят не ми принадлежи; По-скоро аз или някаква част от мен се явява част от един сън. Ние отново ще се върнем към тези важни изводи.

 

   Превод: Дорина Василева