Медта – Субстанцията на Венера
„Дъхът на западния вятър я роди над звучащото море,
предшестваща деликатната пяна,
до обградения като пръстен от вълни Кипър,
нейният остров.“
Така възпя Омир раждането на Афродита, богинята на любовта и красотата. Още позната като Ищар, Астарта и Венера, тя е родена от синьозелените вълни на Средиземно море, облечена само в своята златисточервена коса; и нейната нежна красота - уловена изящно от италианския художник Ботичели.
Кой не е бил никога докосван от красотата на Венера, наблюдавайки я да се издига брилянтна като Зорница или Вечерница – ставаща златисточервена, когато залязва, потъваща обратно в океана на своето рождение? „Красотата на живота“ е наречена същността на жената, отразена в блестящата топлина на медта.
След Слънцето и Луната, Венера е най-ярката светлина на небето, но с орбита обратна на орбитите на повечето от останалите планети, Венера се върти с бавно ретроградно движение, оставяйки учените да се чудят дали някога в много далечното минало не се е обърнала напълно.
Остров Кипър е считан за дом както на Венера, така и на медта, където тя е широко добивана още от Античността. Думата мед /на англ. copper/, произхожда от латинското „cuprum” от Кипър, която на свой ред се счита, че произхожда от асирийската дума за мед „kipar”. Въпреки че медта е мека и гъвкава, когато се смеси с калай, формира по-твърдия метал бронз.
След златото и среброто, медта е най-старият познат метал. Медни съдове са открити в Египет и са датирани от 4900 години пр. Хр., а някои и от още по-рано. В продължение на стотици години медта е била единственият използван метал; древните народи, като тeзи на шумерите и финикийците са изработвали своите оръжия, шлемове и щитове от мед. От 3100 пр.Хр. медта и бронзът са се използвали заедно, докато Бронзовата ера не е настъпила през 2100 г. пр.Хр., предшестваща по-войнствената на желязото.
Медните вени текат обширно през планетата, в частност през алкалните дебри, тъй като имат голям афинитет към сярата. Вилхелм Пеликан описва медта и сярата като „заключени заедно в земята в девстени времена“/1/. Често там, където има вулканична активност, се откриват най-богатите медни залежи, намирани в Северна, Централна и Южна Америка, бившия Съветски съюз, Централна и Южна Африка, в Австралия, и по-малки залежи из Европа.
Вероятно най-старите и най-озадачаващите медни мини са в Америка, в Кевенау Пенинсула и на остров Роял в Лейк Супириър. Ветеранът автор и изследовател Винсент Гадис е изучавал мистерията на тези праисторически мини, които датират от поне 5000 г. пр.Хр. Състоянието на тази обширна минна империя е невероятно; там има хиляди ями достигащи до 120 мили и е изчислено, че два милиона паунда мед са извадени само на остров Роял. Както Винс пита „Кои са били тези древни миньори? Как и накъде са транспортирали те този метал?“/2/
Алхимичният „Меден котел“
„Всъщност науката изважда духа от цялото и гордо показва отделните части. Мъртво, всичко е мъртво.“ /Уолтър Ланг/
В това проучване на планетите и металите ние се опитваме поне малко да възстановим духа в мъртвия свят на модерната наука. По тази причина се връщаме към древния и свещен свят на алхимията, описван като „абсолютна наука за енергийна трнсформация“ – имащ работа не само с трансмутацията на металите, като физическа субстанция (алхимиците наистина могат да превръщат оловото в злато), но също така и със символичния вътрешен процес на духовна трансформация.
С алхимичната терминология бихме могли да опишем мъртвия свят на модерната наука, като „черната фаза“ на алхимичната операция, фазата на разложението и гниенето. Тук божествената искра, или духът представен от Слънцето, изглежда умира, задушен в тъмното хаотично измерение на Сатурн-олово.
Дори физическата субстанция на златото, изглежда е засегната. След началото на 50-те години на 20-ти век, Лили Колиско открива в своите експерименти, че разтворите на златния хлорид упорито не успяват да кристализират в своите предишни разноцветни форми. Става така, че докато слънцето бива затъмнено, някак като болно – златото - слънчевият елемент на земята, се повлияло от това. Това потъмняване на слънчевото злато съвпаднало във времето с атмосферни ядрени тестове и силно зачестилата употреба на радио вълни.
Алхимиците казват, че гниенето предшества покълването, че „Кралят Злато трябва да бъде убит и погребан, за да може да се събуди отново за живот, и който възхождайки през седемте формации, постига своята пълна слава.“/3/
Тези седем формации са седемте състояния на съзнание, представлявани от Слънцето, Луната и петте планети, видими с невъоръжено око. Всяка от тези космични сили съответства на определен метал, и в нашите проучвания ние откриваме, че свойставата на тези метали са интимно свързани с нашата собствена природа.
Алхимично, Слънцето и Луната (злато и сребро) изразяват дуалността на действащата и приемащата страна на битието. В останалите пет планети и техните съответстващи метали, доминират или повече слънчевите или повече лунните качества, но без да достигат своя пълен израз.
Това е демонстрирано в планетарните символи, които са формирани от трите основни фигури кръг (слънце), полукръг (луна) и кръста на четирите елемента: огън, вода, въздух и земя: четирите посоки на пространството.
В символа на Венера (и медта), Слънцето – кръг изгрява над кръста, показвайки вливане на слънчевата сила, която в алхимичните преобразувания съответства на вътрешното слънце, което изгрява, но все още не е усъвършенствано. Във Венера духът вдъхновява материята за по-съвършени форми на израз; по-високите стремежи имат тенденцията да доминират над материалните желания на Земята.
Най-ранната форма на Венера е Египетският анкх, символ на универсалния живот; яйцевидната утроба на богинята, мястото където се генерира живота, преодолявайки кръста на елементите. Тази утроба, от която се появява слънцето, е представена от медния котел в алхимията. Интересно е да се отбележи, че Християнската религия е премахнала тази яйцевидна форма от древния символ на живота, за да бъде оставен само небалансирания кръст на материята.
Планета на красотата и любовта
При Венера има желание, необходимост от красота и хармонична връзка. Там, където тя управлява, има красота, песен и танц. Инструментите и звънчетата са направени от месинг с резонанс на медта. Египетските дами използвали медната руда малахит, за да разкрасяват очите си. Влиянието на Венера доминира в хороскопите на художници, музиканти, създателите на красиви дрехи и бижута. Медта е широко употрябвана от художниците за офорт и печат, а също и в пигментите за цветни бои. Има няколко субстанции на земята, които притежават красотата на този душевен метал, многообразието от богати червени нюанси, вариращи от розово до почти златно. В алхимичната операция се появяват „цветовете на пауновата опашка“, птица много скъпа на Венера (както и на африканската богиня на любовта Ошун), която дъллжи своята красива синьо-зелена перушина на наличието на медта. До 6% мед е била измерена в пигментацията на крилете на определени видове птици.
Кристализациите на Лили Колиско/4/ на базата на златен хлорид и меден сулфат се характеризират с деликатно оцветяване, почти винаги създаващо ивица от бледо зелено на върха на медните „картини“.
Тази брилянтност на цвета също може да бъде видяна и в разнообразните медни руди като малахит, азурит, диоптаз, халкопирит и борнит, вариращи цветово от зелено и синьо до пурпурно и червено. Ако някога наблюдавате как гори медта, бихте забелязали характерните синьо-зелени пламъци с моментни червени проблясъци. Алхимиците са описали Венера като носеща синя пелерина върху червен дух, тези цветове са отразени дори и в картината на Ботичели.
Синьо-зелените вълни, от които Венера се издига, илюстрират афинитета на медта към водата – дори цветът на разтопената до течно състояние мед е морско зелено. Повечето медни руди съдържат вода и техните разтворими медни соли като меден сулфат и меден хлорид, с красивите си зелени и сини кристали се състоят от вода до 35%. В огъня медта загубва цвета си и става черна, а когато е изложена на атмосферното влияние приема зеленото или синкаво отлагане на медния карбонат, познат като зелен меден окис. Докато медният сулфат (син камък) изсъхва в бяла пудра при контакт с въздуха, той бързо абсобира вода, за да си възвърне кристалното състояние.
Както пише Рудолф Хаушка „...медта абсорбира вода и я променя във форма и цвят. Тази способност за организиране на течности е характерен атрибут на медта. Растенията показват тази функция в органичната природа... Медта, която има същата склонност в мъртвия минерален свят, е тясно свързана с всички вегетативни процеси.“/5/
Връзката на медта с флуидните функции е също демонстрирана при студенокръвните животни като охлювите, мидите, стридите, раците и морските калмари, които дишат с помощта на кръвен пигмент, богат на мед, познат като хемоцианин. (Раковината, на която е седнала Афродита е вид мида.) Мели Юлдерт отбелязва: „Тези меки, влажни животни принадлежат на сетивния елемент вода, който е свързан с емоционалния живот на човека. Добре известно е, че стридите имат ефект на афродизиак.”/6/
Астрологично, Венера (или медта) управлява двата знака – Везни и Телец. Където Везни представлява хармоничния баланс на Везните, а в знака на Телеца - бика, Венера показва себе си като патрон на опитното земеделие, тясно свързано с растенията и заниманията, отнасящи се до природа. Интересно е, че медта и някои нейни руди имитират растителни форми, жилкте на листата и миниатюрни дървета. Хатор, египетски образ на богинята, показва връзката й с размножителните сили на земята, чрез нейния облик на крава (нейните рога, които все още се използват в биодинамичните препарати). Тя е „съюз в красота“ и нейното име Хет-Херт означава „къщата на Херу“, Слънцето.
Ядливите растения, богати на мед, включват червена детелина, маруля, чесън, морков, зеле, звездица, слънчогледово семе и лешници и други.
Медта участва в циркулацията на течностите и това става явно също и при живите организми, при венозната кръв, която носи токсичните субстанции към отделителните органи. Медта изобилства в женските полови органи, управлявани от Венера, разбира се! И според Юлдерт, медта в тялото се оползотворява при сексуална активнот. Тя казва,че това е причина хората, които нямат отдушник на тези енергии, често да страдат от жлъчни камъни, които съдържат мед. Точно както медта имитира растителни форми и форми на дървета в своето естествено състояние, в човешките женски репродуктивни органи вътрешният канал на маточната шийка изглежда като клони, излизащи от ствола на дърво, и е получил името arbor vitce (от лат. Дървото на живота).
В древните храмове на богинята, нейните космични енергии били пренасяни от свещени проститутки, които провеждали ревитализиращата и лекуваща любов на Венера, медната енергия, максимализирайки „необузданата потентност“ (изпозлва се терминът на д-р Райх) на поклонниците. В името на нашето добро здраве, нека да върнем тези храмове!
Медицинска мед
Черният дроб също е богат на мед и чернодробни екстракти се използват за третиране на меден дефицит. Тези дефицити могат да причинят смущения във функцията на щитовидната жлеза, нездравословна циркулация (в частност в краката), спастични крампи, епилепсия, някои ментални заболявания, множествена склероза (страдащите, от която често са лишени от любов и привързаност, според Юлберт) и слабо развити сексуални функции.
Често съм употребявала хомеопатична мед за детските крампи по краката – болки на растежа – а също така се използва и при конвулсии, бъбречна недостатъчност, диабет и др.
Една от най-популярните употреби на медта в продължение на много векове е била форма на меден витриол, достъпна в аптеките под името „прах на съчувствието“. Силата на тази забележителна пудра да заздравява рани е възхвалявана в „Беседа, засягаща лека за рани от пудра на съчувстоето”, написана от английски благородник в двора на Чарлс I през 1658г. Вместо пудрата да се приложи директно върху самата рана, превръзка с кръв от раната се е поставяла в купа с вода, съдържаща шепа ратворен меден витриол. Неговият охлаждащ ефект се пренасял етерно на раната (отбележете високото ниво на проводимост на медта), очевидно отразяващо се в бързото оздравяване.
Друго приложение на медта като лекарство било да се натърка засегнатото място с парче от този метал определен брой пъти на ден, в зависимост от това колко е засегнато. При грип ни е казано да натъркваме челото с мед два пъти на ден.
Употребата на мед в огърлици, за облекчаване на ревматизъм и артрит, е добре известно; също и нейните дезинфекциращи качества – убива водорасли, гъбички и микроби. Поставете медна монета в аквариума или във вазата с цветя, за да запазите набраните цветя за по-дълго време. Използвайте месингови дръжки за врати, за да избавите ръцете на посетителите си от нежелани микроби. Има много приложения на този прекрасен метал!
Силата на проводимост на медта
След среброто, медта е металът с най-висока проводимост на електричество и топлина. Медните гърнета дълго време са били предпочитани в кухнята, поради тази причина – също „...средновековният холандец сварява своето лекарство от детелина в меден тиган, а китайците своя маков сок, за да бъде енергията на Венера предадена на всичко, което се готви.”/6/
Повечето от медта, която се произвежда днес, включва употребата на този метал като проводник в тежката промишленост и производството на много чувствителни електронни инструменти, в галванопластиката, изграждането на двигатели, както и в затоплящи и охлаждащи технологии.
Хаушка прави интересна съпоставка между тази сила на проводимостта и ъгловата скорост на планетите. Накратко, средната ъглова скорост е изразена в градусите на движение на палнетите, пресметната през тридесет дневни периоди. Хаушка пише: „Фигурите, които се получават като резултат ,изненадващо се съотнасят към онези, които се намират в учебниците по физика по отношение проводимостта на металите... Устремът на планетите се появява по метаморфозирал начин като проводимост.“/5/
Графика от Хаушка описваща отношенито между проводимостта (conductivity) на металите и ъгловата скорост (angular velocity) на планетите, която им съответсва. Показанията в скоби са за проводимостта на втвърдения живак.
Джордж Лаховски, с неговите медни намотки, също е бил заинтересован от провеждането и трансформирането на космични енергии./7/ Неговата най-проста намотка се е състояла от медна жица или тръба, оформена като кръг с краища, които се застъпват, но не се докосват. Поставена около растение или дърво подобрявала растежа, както забелязахме в нашата собствена градина, и дори премахва зарази. Доколото мога да кажа, Лаховски никога не споменава защо изпозлва мед, но ние вече намерихме основателна причина в нашето проучване на медта. Л.Е.Еман също е предпочитал да използва мед като проводник за баланс на естествената енергия на тялото в своите „релаксиращи вериги“./8/
В областта на земеделието, съвсем подходящо, Виктор Шаубергер/9/ също се е фокусирал върху метала на Венера. След като забелязал вредния ефект на железните плугове върху почвата - желязото изсушавало земята, смущавайки земното магнитно поле – той започнал да използва мед вместо това и резултатът бил драстично увеличение на плодородието. Медта помага да се запази водата в почвата. Той също така използвал фини медни стърготини, за да му помогнат да „зареди“ своите напоителни и компостни смеси, и двете произведени в яйцевидно оформени контейнери или купчини.
В разтвора меден хлорид - заедно с други метали - е използван в практиката на хроматографията, разработена от Еренфрид Пфайфер/10/. Като изучава цветовете и формите, кристализирани върху филтърна хартия, той може да определи космическите енергии, действащи в различни екстракти, смесени с разтвора, напр. за тестване на качеството на компостните купища.
Кръвни екстракти могат да бъдат използвани по същия начин в разтвор на меден хлорид, за да се открият в кръвта заболявания, които още не са показали никакви симптоми. „По същото време определени лечебни билки показват същите форми като кръвта, която се изследва. Това показва съществена кореспонденция между тях и болния, което само по себе си показва, че са подходящи като лекарство за съответния случай.“/6/
Друго качество на медта отразява Венерината динамична сила на привличане; тя лесно се съчетава с други елементи, за да образува сплави и лесно трансформира други субстанции в сложни соли. Поради тази гъвкавост при трансформиране и свързване„ , Вилхелм Пеликан ни казва „алхимиците наричали медта meretrix metallorum, блудницата на металите.“
Наистина, всичко, което Венера докосне, е прелъстено от красотата й.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. The Secrets of Metals, Wilhelm Pelikan, Anthroposophic Press, N.Y., 1973
- Native American Myths and Mysteries, Vincent Gaddis, Borderland Sciences, Garberville, CA., 1991
- Alchemy, Titus Burkhardt, Element Books, Ltd., Dorset, Great Britain, 1986
- Gold and the Sun, L. Kolisko, Kolisko Archive, Stroud, Great Britain, 1947
- The Nature of Substance, Rudolf Hauschka, Rudolf Steiner Press, London, 1983
- Metal Magic, Mellie Uyldert, Tur nstone Press Ltd., Northamptonshire, Great Britain, 1980
- The Lakhovsky Multiple Wave Oscillator Handbook, Tom Brown, (BSRF), Garberville, CA, 1989
- BioCircuits, Leslie and Terry Patten, H.J. Kramer Inc., Tiburon, CA., 1989
- Living Water, Olof Alexandersson, Turnstone Press Ltd., Great Britain
- Chromatography, Ehrenfried E. Pfeiffer, Bio-Dynamic Literature, Wyoming, Rhode Island
Le Mystere Des Cathedrales, Fulcanelli, Brotherhood of Life, Albuquerque, New Mexico
Превод: Стела Василева