КАЛАЯТ – Мълнията на Юпитер
В древността, когато боговете не само са били почитани, но са взимали активно участие в делата на човека, се натъкваме на много препратки към благородните метали, ценени заради техните магически свойства, както и по-практическото им приложение. Свещените предмети и талисманите, изработени от метал и пропити с божествена сила, често били давани като подаръци на онези, които са били специално облагодетелствани от боговете.
Например, в Илиада на поета Омир четем:
„Каза той и хвърли копието си с тежката си ръка; и не напразно, защото го удари под коляното в костта на пищяла, така че калаеното покритие на новата, здрава пластина, изкънтя от страхотния удар; но медното оръжие отскочи назад и не прониза защитата, която бе дар от боговете.“
Сред металите, свещен за Юпитер, винаги е бил калаят - както за планетата, така и за великото божество, защитник на римляните. Великолепният храм в Рим, построен от етруски архитекти в чест на Юпитер, Юнона и Минерва, е бил център на религиозния живот на държавата. Юпитер Оптимус Максимус е бил великият бог на Капитолия, който управлявал благосклонно над всички държавни и правни дела, клетви и договори, поразявайки враговете с мълниите си и „управлявйки за доброто на управляваните”, едно необичайно понятие в днешния свят.
Гръцката проява на Юпитер е бил Зевс, повелител на богове и смъртни. Една статуя на това божество, от около V в. пр.н.е. е била висока над 40 фута (ок.12 метра, бел.пр.), богато украсена и известна като едно от Седемте чудеса на древния свят. Както планетата Юпитер е гигант в Слънчевата система (самата тя е почти едно малко слънце), така и Юпитер-Зевс е сияел като слънце в пантеона на боговете.
Калаят, металът на Юпитер, се споменава на още едно място, в Одисеята на Омир, където героят Одисей е описан като плаващ към вълшебните брегове на Корнуол, прочут с едни от най-ранните известни калаени мини от Бронзовата епоха. В древния келтски свят калаят и бронзът са били високо ценени, а калаят от Британските острови е пътувал по древни морски пътища до Средиземноморието и чак до Ориента.
В „Metal Magic“ (Магията на металите) Мели Уилдерт разказва за безстрашните тартесийски и финикийски мореплаватели, които, в търсенето си на калай, използвали островите Скили (Isles of Scilly), „този древен запустял архипелаг“, като основен търговски пост, обменяйки мед, грънци и сол за калай, пренесен и съхраняван там от жителите на острова. По-късно римляните нарекли тези острови Cassiterideslnsulce, от което произлиза нашата дума за калаената руда каситерит, също и гръцката дума за калай каситерос и санскритската кастира. Римляните наричали калая „бяло олово” или плумбум албум.
Процесът на неговото добиване е записан от римлянина Диодор (8 г. пр. н. е.), който описва как този метал е бил изсичан от скалистата земя, извличан от скалата чрез топене, пречистване и изливане във форми”1 - същият метод, използван хиляди години след това.
С постепенното настъпване на Желязната епоха много от древните калаени мини били изоставени, останали безмълвни в сянката на Средновековието. Именно на Парацелс, Бирингучио, Леонардо да Винчи и Агрикола (неговата Re Metallica от 1556 г.) дължим възобновяването на старите методи за добив и металургия като калаените мини се завръщат към шумния си живот. В по-късното Средновековие калаят отново е навлязъл в обща употреба. В съчетание с олово образува пютър, използван за изработване на домакински прибори, както и всички обрядни предмети на средновековната църква. Растението хвощ, с високото си съдържание на силиций (минерал, тясно свързан с калая), е било използвано за търкане и лъскане на тази популярна сплав.
Докато богатите са притежавали своите торби със злато и сребро, през 1558г. били изсечени малки калаени монети за „дребните търговци и ханджии.“ Докато богатите се раждали с пословичната сребърна лъжичка в устата, бедните са имали лъжици от калай (впрочем, и двата метала са били известни с това, че подобряват качеството на храната, която се сервирала в тях.)
В цяла Европа, казва ни Уилдърт, обработващите метали, „всички, които работят с чука“, са имали свои гилдии, и до настъпването на индустриалната революция циганите калайджии все още са били обичайна гледка в квартала, ремонтиращи стари чайници и рециклирайки всякакви счупени и захабени съдове, които лесно могат да се претопят и преработят.
Благородството на калая устоява на времето, както свидетелстват пютърните кани, намерени на борда на потънал шведски кораб, все още в добро състояние след повече от 300 години в морето; а калаените предмети, открити след като са лежали 1800 години под Лондон, „лъснаха като нови“.
СПЕЦИАЛНИТЕ СВОЙСТВА НА КАЛАЯ
„...В калая здравината на формата и пластичността на материята са идеално съчетани.“2
Калаят лъщи със сребрист блясък, той е стабилен метал и не се окислява. Има любопитно контрастиращи свойства: макар мек и гъвкав (мекотата му е между тази на олово и злато), той притежава кристална структура с голяма вътрешна сила. Освен това е крехък; при огъване издава пукащ звук, описан като „викът на калая“, породен от търкането на вътрешните кристали един в друг.
Изследователят Вилхелм Пеликан отбелязва необичайната тетрагонална кристална структура на калая в сравнение с останалите шест традиционни планетарни метала, които обикновено кристализират под формата на малки октаедри.
За разлика от живака, калаят има най-голям диапазон между точката на топене (2320 °F) и точката на кипене (20680 °F). Той се стреми да поддържа баланс между тези две крайности. При нагряване губи мекотата си и става твърд и чуплив, и после се разпада на прах. При ниски температури, вместо да замръзва до по-твърда форма, той пак се разпада в аморфно прахообразно вещество.
Този прах има любопитното свойство да инфектира други калаени повърхности, с които влиза в контакт като отначало образува мехури, които в последствие се разпространяват, докато целият метал „заболее“ и се разпадне. Наричали са тази болест „калаена чума“, бич за калаените покриви през крайно студените зими.
Калаят, подобно на металите на другите планети, намиращи се „над слънцето“, е лош проводник на топлина и електричество, но, както споменава Пеликан, при изключително ниската температура на течен хелий той изведнъж става „свръхпроводим“.
Калаят обикновено се намира в гранитни скали под формата на калаен камък - рудата каситерит. Смятан за камъка с най-древния произход, който е откриван на планетата, гранитът обикновено се образува от кварц, фелдшпат и слюда, но когато вена от калай проникне в скалата, тя унищожава фелдшпата, който е заместен от калаен камък; продружаващите го флуорни минерали променят повърхността на скалата наоколо с украса от топаз.
Според Уилдърт 1, калаят в земната кора се среща главно в един пръстен около земята, който съвпада с еклиптиката, под ъгъл 23 54 градуса спрямо екватора, в Боливия, Нигерия, Индонезия, Бирма и Китай. Голяма част от калая ни идва от Малайските острови (един от най-високите производители), а също се добива в Испания, Португалия, Япония и Тасмания, като всички тези области излъчват, посредством калая, силите на планетата Юпитер. Тези сили образуват любопитни зигзагообразни калаени вени в скалите, като разклонения на светкавици - знакът на мълнията на Юпитер.
Лили Колиско описва прихласването на Гьоте по гранита, който е считал, заедно с гнайсa, за архетипни скали, от които са се развили много други скали и минерали. Той казва, че „от метала калай произтича забележително въздействие; той оказва разграничително влияние и отваря врата за формирането на различни метали от първичните скали.”4
ПРИЛОЖЕНИЯ НА КАЛАЯ
Чистият калай е доста скъп, представлява по-малко от 2% от рудите в света, така че калаят предимно се използва под формата на сплави или като тънко покритие за защита и плакиране на други метали. На всички ни е позната скромната калаена консервна кутия, при която желязото се покрива с тънък слой против ръжда, както и за съхраняване на храната чрез запазващите качества на Юпитер. Цветята издържат по-дълго в калаена ваза, а казват, че бирата, (управлявана от веселия Юпитер), е по-вкусна, когато се пие в калаена халба.
Калаят лесно се комбинира с други метали като мед, цинк и никел, които се възползват от меката му и гъвкава природа, а също и от вътрешната му сила. Казват, че големите тежки бронзови църковни камбани, през средновековието са отливани от четири части мед и една част калай. Други музикални инструменти като органни тръби, флейти, кимвали и гонгове са изработени от калаени сплави, които да призовават привърженика на удоволствията Юпитер, властващ благосклонно над музиката и музикантите.
Калаят е бил рядък и ценен метал за вавилонците и египтяните, а калаени бижута са открити в стари персийски гробници. Древните египтяни са използвали калаени соли като фиксатор в боядисването, а и днес има същото приложение в индустрията. Въпреки че самият той е безцветен, калаят има качеството да спомага за изпъкването на цветовете, скрити в другите вещества.
Калаените сплави, включително тази с олово, се използват широко и като спойка. Той свързва метал с метала, точно както в организма Юпитеровата калаена сила свързва кост със кост чрез хрущяла или мисъл с мисъл в сферата на интелекта.
Този метал се среща често и във вид на станиол, някога произвеждан и от римляните, които са го използвали за огледала. Днес калаят се използва в производството на стъкло, в търговията с коприна, в оръжията, в технологията и в производството на стомана и като бронз в тежката промишленост. Най-чистият калай, пише Уилдерт, „се използва в ядрените реактори и в електрониката, както и в космическите полети: в 99,99995%. чист вид.“
КАЛАЯТ В ОРГАНИЗМА
„С хода на времето планетата Юпитер плете невидима мрежа чрез движението си в свота орбита. Тази мрежа обхваща Юпитеровата област. Влиянието на тази област прониква навсякъде в земята и във всичко вътре и около нея…” Л. Колиско.
В организма влиянието на Юпитеровите калаени сили се проявяват в формообразуващите и моделиращи процеси, извайването на форми от безформената ембрионална субстанция. Лили Колиско описва този процес с думите: „Това, което прави Природата, е сходно на работата на Художика в моделирането на пластични материали като например глина, и им придава конкретна форма.”4
Действието на тази моделираща сила виждаме най-вече в мускулната система, където тя моделира външната форма на тялото и на меките органи, и им придава кокнкретна форма. По-нататък, от чисто физическите процеси, калаените сили разширяват своята област на влияние, за да работят върху развитието на мисловните процеси: „тази духовна дейност, чрез която Човек формира мислите си, е свързана не само със силите, които дават форма на мозъка му, но и с формообразуващата дейност, присъстваща навсякъде в телесния организъм на човешкото същество.”4
За древните гърци Зевс е създател на силата на мислене и най-висшият господар, чрез космическата мощ на мислите си. Тази огромна творческа мощ е онагледена в древния мит за Атина Палада, дъщеря му, която се била родила в пълно бойно снаряжение, изскачайки от челото му, като въплъщението на Мъдростта.
Силите на калая моделират тялото и ни дават способността за мислене а едновременно с това, действат в най-голямия орган в тялото – черния дроб. В Тимей на Платон четем:
„Зевс е създал всичко. Той е дал форма на съзнателната душа на Човека и горната част на човешкото същество – главата. Но в душата на Човека имало една част, която желаела не само мисли, но и храна. Боговете поставили тази част в областта на диафрагмата... Въпреки, че в черния дроб работи нисшия елемент, този орган също така може да се свързва с истината. Ето защо черният дроб е седалището на пророчеството, а гръцките гадатели са считали черния дроб за подобен на оракул. Черният дроб е долната област в царството на Зевс. Неговата задача е да създава ред и да направи така, че един по-нисш тип съзнание да преобладава в долната част на човека.”
Този орган, или жлеза, е област на флуиден порядък и равновесие, една комплексна химическа лаборатория, където веществата се разграждат и преобразяват според нуждите, като сред много други дейности, доставя захарта в кръвообръщението, нужна за движението на мускулите.
Черният дроб притежава по-високо съдържание на калай от всеки друг орган, обаче най-голямото количество калай намираме в лигавиците и езика, един друг орган на
Юпитер, чрез който формираме мислите си в думи или песни.
В устата нишестето се разтваря и се превръща в захар, а в черния дроб виждаме обратния процес. В устата намираме същата връзка на калая с флуора, силициевия двуокис и калция, каквато съществува в древните гранитни скали, там където езикът и лигавиците са заедно със зъбите, с високо съдържание на флуор и в комбинация с тези други минерали.
ЮПИТЕР - ВЕЛИКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ
„Калаят може да бъде описан най-общо като лекарство, което регулира противоположни силови полета. От една страна, тези, които се проявяват като изграждане, разстеж и раздуване, а от друга – силите на втвърдяване и изсушаване.” /Вилхелм Пеликан/
С мощните си благотворни лъчи Юпитер винаги е бил считан за големия лечител в традиционната астрология, управляващ черния дроб, тазобедренните стави и хипофизата. Гьоте, който е бил така очарован от калая, често отсядал в района, където се добивал калай и казвал, че там винаги се е чувствал добре и щастлив.
Докато калаят като отрова се отлага в по-меките части на тялото като черния дроб, мускулите и мозъчната тъкан, така и тези части са най-податливи на лечебните сили на калая, когато са приготвени по специален начин.
Хомеопатичният калай носи латинското име Stannum, което заедно с думата tin (на английски, бел.пр.) и немската zinn, произлизат от келтскитя ystaen или sten. Това лекарство укрепва и регенерира. „Движението му между течност и форма позволява на калая да се намесва между етерните и физическите процеси.”2
Stannum може да бъде изключително полезен при нарушения в черния дроб, при задръстване /натрупване/, втвърдяване и цироза и при заболявания, при които е нарушен балансът на течностната системата, например в мозъка при хидроцефалия, при менингит, при туберкулоза и бронхит. Той е също и лекарство за ставите, за хрущялите и съединителните връзки на костите при дегеративните заболявания като, например, артрита.
ЮПИТЕР, КАЛАЙ И СЛЪНЧОГЛЕДИ – експериментите на Колиско
За да върнем връзката между калая и планетата Юпитер обратно, в по-строгата дисциплина на науката, можем да се обърнем към работата на Лили Колиско, която е провела много експерименти с калаени соли и е публикувала резултатите още през 1932г. Те ясно демонстрират промените, настъпващи при кристализацията на сребърен нитрат и калаен хлорид, или на златен хлорид и калаен хлорид, по време на съпвад между Юпитер и Марс, Юпитер и Сатурн и т.н. Тези изследвания също показват, че формообразуващите сили на калая са най-силни през юни, юли и август, когато в атмосферата има най-много светлина.
За да проучи влиянието на Юпитер не само в областта на металите, но и в света на растенията, Лили се обръща към старите билкарски книги като добре известната енциклопедия на Culpeper (Кулпепер). В старите билкарски традиции се е считало, че всяко растение се управлява от определена планета – че то е въплъщение на специфичн планетарни сили на земята. За да проучи истината в подобни окултни съответствия, Лили избира слънчогледа за предмет на своите експерименти – едно растение, за което се твърди, че е управлявано не от слънцето, както подсказва името му, а от планетата Юпитер. Щайнер беше споменал, че въздействието на планетарните сили може да се наблюдава в цветовете на цветята, например силите на Марс могат да се видят в червената роза, на Сатурн в сините цветя, а на Юпитер в белите и жълтите цветя.
След като открива, че разтворите на калай се влияят и отразяват силите на Юпитер, Лили провежда експерименти с калай и слънчогледи. Тя направила чинии от различни метали, напълнила ги с дъждовна вода и поставила във всяка семена от един и същ слънчоглед. Открила, че семената в калаения съд първи покълнали - само след 24 часа, два пъти по-бързо от живака и над три пъти по-бързо от оловото.
В друга поредица от експерименти Лили полива слънчогледовите семена със потенциран разтвор от седемте различни метални соли, от 1-ва до 60-та потенция - над 2000 растения само в един експеримент. Отново семената, поляти с калай, били по-високи, по-силни и по-здрави от останалите и всъщност слънчогледите, обработени със злато, металът на Слънцето, растяли доста слабо.
За да пристъпи към следващото ниво в изследванията си, Лили посяла семена по време на противопоставянето на Юпитер с Луната и по време на съвпада на тези две планети. Използвайки калаен хлорид, тя открила, че слънчогледите са станали много по-високи и по-хубави по време на съвпада на Юпитер и Луната, отколкото по време на противопоставянето им. Дори контролните растения, посяти в дъждовна вода, пораснали по-добре по време на съвпада.
Съвсем същите експерименти били проведени и с други юпитерови растения, включително невенчета, със златисто-жълтите цветове на Юпитер, както и разсад от кленови дървета, за които Калпепер каза, че се управляват от Юпитер. Отново най-добрите резултати се получили с калаен хлорид, по време на съвпада на Юпитер и Луната.
ЮПИТЕР – „Носителят на светлината”
Едно от най-интересните неща за калая и нещо, което хвърля известна светлина върху по-дълбоката природа на метала на Юпитер, е афинитетът му към силициев двуокис - първо като кварц в гранита, където се намират калаените вени, а също така и в организма, където формообразуващите процеси на калая и силициевата киселина са взаимосвързани „за да създават и поддържат границата между вътрешния и външния свят.“ Високи концентрации на калай и силициев двуокис намираме в кожата, нашата собствена индивидуална физическа граница със света. Силициев двуокис също присъства в очите, което позволява на външната светлина да прониква вътре, а вътрешната светлина да опипва навън.
Това, че силицият има връзка със светлината, е очевидно, както може да се убеди всеки, който е съзерцавал прозрачните дълбини на чист скален кристал, който „подобно на сетивен орган, е напълно отворен към космическите сили, към светлината, към топлината и тяхното проникване в него“.2 Даже намираме спътника на силиция - калаената руда - в кристална, а не метална форма, понякога прозрачна, но обикновено потъмняла в тъмнокафяво или черно.
В човешкия организъм намираме силиция в мозъка и нервната система, и той е биохимичната клетъчна сол, приписана на знака Стрелец, управляван от планетата Юпитер. Силицият е вещество, което позволява на светлинните сили на Космоса да проникнат в тялото и земята, както е доказано от по-нататъшни експерименти на двамата Колиско, и ни напомня за едно от най-древните имена на Юпитер – Луцеций, носителят на светлина. В Италия той е бил почитан по върховете на високи хълмове, най-близките до небето и светлината.
В символа за Юпитер лунният полумесец се издига над кръста на четирите елемента, което в алхимията символизира душата, освобождаваща се от земните сили и отваряша се за светлината на духа.
Това е отразено в кабалистичната традиция, в която Юпитер управлява областта, наречена „Рецептивна интелигентност“, четвъртата зона на космическа сила на Дървото на живота. С образа на могъщ цар - законодателя - тя се описва като сферата, в която се формира архетипната идея, даваща ни умението да формираме абстрактни понятия, които след това се свалят и „заземяват“ в света чрез действия или, на окултен език, „тук адептът получава вдъхновенията, върху които работи на нивото на формата.“5
Вдъхновението или светлината на Юпитер се предава чрез неговия гръмотевичен удар, чрез електрическия заряд на мълниите, които хвърля към земята, като например, в тибетската система чрез церемониалния и радионeн инструмент наречен дорж, което означава „гръм“. В индуската традиция той се явява като Индра, господарят на огъня и мълнията, или скандинавския Тор с мълния в ръка, даващ сила на виденията на пророци, философи, велики учители и художници.
В астрологията Юпитер въплъщава принципа на експанзия, а хората под силно влияние на тази планета в своите хороскопи, са експанзивни, интуитивни, весели, често открити и нетърпеливи да изследват света независимо дали интелектуално, емоционално или чрез сетивата. Стрелецът - полу-животното, полу-човек кентавър - перфектно символизира двойствената природа на Юпитер. От една страна Юпитер, учителят или инициаторът, разширява и развива висшите умствени и творчески сили, засявайки съзнанието на ученика със светлината на по-висшите знания и универсалните закони. От друга страна, отрицателното влияние на Юпитер замества истината и справедливостта с лицемерието и тиранията, а удоволствието на сетивата с алчността, която вкарва нашето потребителско общество все по-дълбоко в потресаващ дълг.
Не е изненадващо, че Юпитер, обичащ удоволствието, властва над лозята и е бил много известен бог на виното - но всеизвестно е, че твърде много вино вреди на собствения орган на Юпитер, на черния дроб.
Амон е бил египетският Юпитер, известен под своята изява като Амсу, като фаличен и жизнен, също като Юпитер, който е бил прословут със съблазняването и оплодяването на много, много богини в римския пантеон – така, като и калаят лесно се свързва в сплави с други метали, особено когато придава силата и твърдостта си на медта - мекият метал на Венера. (Любопитното е, че снимките на гигантското червено петно на повърхността на планетата Юпитер приличат забележително на женски полов орган - в космически мащаб!) Казва се, че творческата енергия на Юпитер одухотворява плътта като й предава свещения огън (или гръмотевичен удар) на живота и енергията, необходими за продължаване и развитие на човешката раса.
Това напомня за наблюдението на Гьоте относно металът калай, чието влияние „отваря врата“ и осигурява път за еволюирането и метаморфозата на първичната скала в други метали.
Без светлината на Юпитер душата щеше да остане окована в тъмнината на земята.
- Metal Magic, Mellie Uyldert, Turnstone Press Ltd., England 1980
- The Secrets of Metals, Wilhelm Pelikan, Anthroposophic Press, N.Y., 1973
- The Nature of Substance, Rudolf Hauschka, Rudolf Steiner Press, London, 1983
- Tin and the Human Organism, E. and L. Kolisko, Kolisko Archive Publications, Bournemouth, England 1981
- The Mystical Qabalah, Dion Fortune, Samuel Weiser, Inc., New York 1984
- Agriculture of Tomorrow, E. and L. Kolisko, Kolisko Archive Publications, Bournemouth, England, 1978
- Alchemy by Titus Burkhardt, Element Books, Ltd., Dorset, Great Britain, 1986
Превод: Ати Петрова