ЖЕЛЕЗНИЯТ ЖЕЗЪЛ НА МАРС
„Марс е богът, който кара желязото да расте.”
Стара поговорка
Отминал е бляскавият златен век, отминали са дните на среброто и медта, управлявани от нежната муза на поезията и изкуството. Сега живеем в епохата на желязото, а владетелят тук е Марс, огненият бог на войната и похотливият любовник на Венера.
От най-ранните груби, захранвани с дървесина ковачници на чугун до огромните стоманодобивни предприятия в Южно Чикаго, индустриализирахме планетата, създавайки технологичен лабиринт от желязо и стомана. Без желязо нямаше да има фабрики (нито пластмаса, нито компютри), никакъв транспорт, никакви комуникации, война или индустрия такива, каквито ги познаваме. Без желязо нашата цивилизация би се разпаднала напълно, толкова зависими сме станали от този скромен метал.
Несъмнено, това е донесло огромни технологични ползи на човешката раса, но цената, която плащаме за употребата на желязо и злоупотребата с него, веднага бие на очи; от желязото човек е създал оръжия за унищожението не само на цели раси хора и животни, но и на природата, нашата обща майка. Енергиите на Марс са поели пълно надмощие над нашето общество и ежедневието ни.
Откакто хората за пръв път са се научили да коват желязо, то е било предназначено за война. Ранната египетска митология описва как бог Хор е покорил враговете на Ра с копия и вериги от желязо, а в по-късните римски времена копията на Марс са се съхранявали в къщата на краля и се е считало, че самият бог присъства в тях и е бил призоваван при битки. Вече в Средновековието, мечовете на Дамаск и Толедо са били прочути, но всъщност изобретяването на огнестрелните оръжия и други по-смъртоносни оръжия е това, което завинаги променя характера на войната.
Макар и да е скромен метал, желязото притежава неподозирана сила, която човекът се опитва да впрегне и вместо това сам бива поробен от нея. Макар и да не може лесно да се избяга от тези железни окови, от които сме заградени, можем поне да се научим да разбираме по-дълбоката същност на този метал.
ТОЗИ ПОВСЕМЕСТЕН МЕТАЛ
„Желязото заема центъра на сцената.
Не може да бъде пренебрегвано, нито подценявано.”
Вилхелм Пеликан
Желязото е навред, навсякъде около нас и вътре в телата ни, в земята, в атмосферата - като метеоритен прах, а тъй като е до голяма степен разтворимо в солите си, то се разтваря в извори и потоци, които го носят чак до океана. От всички метали желязото е най-изобилно - със своите оксиди и много други разнообразни руди, то представлява до 5% от състава на земната кора, но рядко срещаме желязото в чист вид. Вместо това то се комбинира с други елементи и образува руди като магнетит, хематит, халцибит и сидерит, които съдържат над 50% желязо, като най-големите находища образуват железен „пояс”, обхващащ умерената северна половина на северното полукълбо. Така е в Северна Америка, Англия, Франция, Германия и Северен Китай, където се добива най-много желязна руда, като най-големите мини се намират в СССР (бившия СССР, бел.ред.). Известно количество желязо се добива и в южните ширини, като северната част на Нова Зеландия, където японските миньори изсмукват тонове черен железен пясък от западните плажове, парещи краката като калаен покрив през лятото.
Други комбинации на желязото включват сярата, под формата на пирит, открит на голяма дълбочина в най-древните скали на планетата, което свидетелства за присъствието на желязото в изключително древни земни процеси. А с кислорода желязото образува рудата магнетит, който, както подсказва името му, е магнетичен и формира цели планини в далечния север, в Норвегия, Швеция и Урал. Този афинитет към кислорода е жизненоважен елемент в природата и за ролята на желязото в нея, тъй като желязото свободно поема кислород в себе си и също тъй свободно го връща обратно навън. Под формата на ферожелезен оксид желязото е тривалентно и богато на кислород; а като железен оксид то е двувалентно и с ниско съдържание на кислород и образува характерната червена ръжда.
Тази червена ръжда ни напомня за Червената планета Марс, древната планета, която по особен начин е била свързвана с нашата, и където се казва, че цивилизации, по-древни, отколкото можем да си представим, някога са процъфтявали, а сега е останал само червен прах от тях; където има „...наличие на огромни количества железен оксид, хематит на повърхността на Марс, придавайки му червения му цвят. Железен оксид, а не черно желязо, намираме само там, където има големи количества свободен кислород... или ги е имало по-рано.”1
Желязото също притежава много тесни връзки с въглерода, като лесно се комбинира с него и променя това „земно вещество“, образувайки един по-твърд и по-здрав метал. Любопитно е, че железният пояс, или „нагръдник“, в северните континенти е обграден от пояс въглищни находища - въглеродът, тъй необходим на човека за коването на желязо. Докато чистото желязо е още меко и ковко, то жадно поглъща въглерода и образува твърдия, но чуплив чугун, както това са открили най-първите ковачи с глинените си пещи, в които хвърляли рудата и парчета въглища. В Англия към 15-ти век този метод е подобрен чрез значително увеличаване на подаването на въздух, и това води до изграждането на мощни доменни пещи, бълващи към небето първия индустриален дим в Европа. През 1856 год. един англичанин открил как с точната пропорция въглерод да се добива стомана – междинният стадий между мекото, ковко желязо и чупливия чугун.
„БРАТЯТА НА ЖЕЛЯЗОТО“
Други метали със специален афинитет към желязото, и които Рудолф Хаушка определя като „братя на желязото“, са кобалтът, никелът, хромът, манганът, волфрамът, ванадият и платината. Всичките им находища са с желязна руда, всичките образуват карбиди и имат практически еднаква плътност и блясък, като същевременно показват сходни ниски нива на проводимост на топлина и електричество. И въпреки това всеки притежава някои свои уникални качества и различни видове елементарна енергия, изобразявани във фолклора като природни духове.
Например, името кобалт произлиза от „коболдите“ или гномите, които работят дълбоко долу в металните земни вени, като тормозят миньорите или им помагат според прищявките си. Въпреки че реагира на магнетизма също като желязото и образува карбиди като желязото, кобалтът е описан като „по-земна форма на желязо от самото желязо”, а неговите соли и руди като „с тъмен и меланхоличен синьо-виолетов нюанс”. Никелът е „воднистият брат” на желязото, името му произлиза от „никсите“ – ундините, или водните духове, - и този метал действително лъщи с воднист блясък, по-близко до медта и солите й, с тяхния тъмен морско-зелен оттенък. Обаче неговите карбиди са здрави и издържливи и се използват, например, в производството на пистолети. Казват, че манганът притежава огненото качество на желязото с оцветените си в червено до огнено- виолетово соли. Той прави стоманата много твърда, а волфрамът и ванадият, в сплав с желязото, създават стомана с твърдост почти като на диамант и е основен компонент при стоманообработващите инструменти.
Хромът е добре познат като защитно покритие за други метали, също така се използва в дъбенето на кожи и е ценен като фиксатор при боядисването на вълна и коприна. Платината, подобно на никела, не е корозивна и е описана от Хаушка като „най-мъртъв“ от металите, свързани с желязото. Освен използването му в скъпи бижута, където се нарича „бяло злато“, той е ценен като важен катализатор в промишлеността. Бидейки самият той „мъртъв“, остава непроменен, а същевременно предизвиква или ускорява химическите реакции.
ЖЕЛЕЗНАТА МЕТЕОРИТНА СПИРАЛА
Както вече споменах, съществува голямо разнообразие от железни руди и всички те показват голямо разнообразие в кристалните си структури, но две от тях се открояват над останалите; лъчистата тенденция, наблюдавана при марказита, и сферичната подредба, наблюдавана например в хематитната руда. Когато тези две динамики, лъчиста и сферична, се съчетаят, се наблюдава появата на очевидно спираловидна конструкция, която виждаме в сидеритната руда.
„Спираловидната тенденция винаги възниква, когато времето навлиза в пространството и се развива в посока към центъра...“, пише Хаушка в своята пояснителна книга „Природата на веществата“. „Фактът, че тази динамика се проявява толкова ясно в железните руди, ни показва каква е основната роля на железните процеси, тъй като желязото преобразува несвързаните със земните закони сферични сили в лъчисти, насочени към центъра. Може да се каже, че функцията на желязото е да помага на космически, безтегловни елементи, да проникнат в полето на гравитацията.”2
Тези космически елементи включват огромни количества чист метеоритен железен прах, който непрекъснато се изсипва върху земята в огромни количества – изчислени на няколко милиона тона годишно. Част от това невидимо желязо пада по естествен начин, със снега, което води до поговорката, че „снегът е торът на бедния човек.” Тези метеоритни валежи са най-чести през есента и казват, че се излъчват от съзвездието Скорпион, астрологичният знак, който между другото, се управлява от Марс.
Хаушка продължава: „Желязото е единственото вещество, което прави видима в архетипен вид, инкарниращата сила по време на спиралния й път надолу, защото пътят, следван от метеорите, наистина е спирала - резултат от взаимодействието на лъчисти и сферични сили.“
Джордж Вашингтон (не президентът) в „Зодиака и солите на спасението“ също се позовава на този процес, когато описва „воднистия етер отгоре“, изпълнен с най-дребни частици желязо, без които „не би било възможно етерът да проникне в човешкото тяло, нито в тялото на земята.”3
„МЕТАЛЪТ НА ДИШАНЕТО”
Откриваме, че в микрокосмоса на човешкото тяло - една миниатюрна реплика на земята и Космоса отгоре, - желязото играе основна роля, прониквайки в кръвообращението и насищащо кръвта с кислород. Ритмично, с всеки дъх, поемаме кислород от въздуха в белите си дробове, където той химически се свързва с желязото, или Ferrum Phos. (железен фосфат), за да ни даде червената ни кръв. От белите дробове през сърцето, където цялата кръв в тялото преминава всеки три минути приблизително, кислородът се разнася из цялата система. „Количеството кислород, което сме способни да абсорбираме в телата си от въздуха, който дишаме, зависи изцяло от количеството желязо в кръвта, което се комбинира с него и го пренася до всички краища на тялото.“4
При дишането, наличието на желязо води до изпълването на нашата система с енергията и ритъма на Марс, като ни дава живот и отразява по-широката, премерена орбита на тази планета, която се люлее със собствен ексцентричен ритъм - първо близо, а после на широко разстояние от Земята.
Точно както ковачът работи външно при коването на желязо, така вътрешно телата ни са като пещ с дробовете ни като духало, а желязото - разпалващо огъня на химическата реакция с кислорода, обновявайки клетките и давайки енергия за живот. Но и растенията също са зависими от желязото, където то действа като катализатор за образуването на хлорофил. Желязото директно навлиза в хемоглобина в кръвта, но то не прониква в хлорофила, а по-скоро манганът (един от братята на желязото), е този, който навлиза в хлорофила. Пеликан отбелязва, че „хлорофилът и хемоглобинът са в такава хармония един с друг, че поддържат идеално равновесие между кислород и въглероден двуокис във въздуха (колкото растението взима от въздуха, толкова е върнато обратно от животното и обратното), също така двете дихателни вещества са изградени по сходен начин. “5
Докато водните същества, които дишат чрез медта, клонят към почти аморфни форми, червенокръвните, дишащи желязо същества, притежават много по-определена форма, както и воля за индивидуализирани действия.
ЖЕЛЯЗОТО КАТО ЛЕКАРСТВО
Когато имаме недостиг на желязо, кръвта става анемична и бледа, отсъства волята и енергията на Марс и имаме общото усещане, че сме незаземени и не можем да действаме решително. Когато в кръвта няма достатъчно желязо, кръвообръщението се засилва, за да се разнесе достатъчно кислород до всички части на тялото, а това засилено движение причинява триене, което от своя страна води до топлина. В тялото това се проявява като температура или възпаление.
Затова хомеопатичното Ferrum Phosphoricum се предписва при такива симптоми на загряване, при кръвоизливи и наранявания, запушване на носа, депресия, проблеми с белите дробове - всъщност всички болести се нуждаят от повече кислород (и следователно желязо) за детоксифиция на системата. Открих, че е много ефективен, приет в първите стадии на настинки и фебрилни заболявания.
Когато чугунените тигани са били използвани за готвене, дефицитът на желязо е бил сравнително по-рядък, отколкото днес при стоманените и алуминиевите съдове за готвене. Но нивото на желязо в организма може да бъде повишено и със зелени листни зеленчуци и билки - върбинка и особено с коприва, която има забележително високо съдържание на желязо. Някога тя е била широко употребявана като пролетен тоник, като се вари, за да се неутрализира отровата в младите зелени листа. Природоизследователката Лили Колиско споделяйки ентусиазма на Рудолф Щайнер за това растение в селското стопанство, пише: „Парливата коприва регулира желязното семейство в природата.“, когато в почвата има прекалено много желязо, се сади коприва, за да привлече излишното желязо далеч от другите растения. Колиско открива също, че копривата помага да се регулира количеството азот в купите тор, когато се добавя в хомеопатични дози.6
Като цяло, желязото е чудесно за подмладяване, то разнася жизнени сили из целия етерен и физически организъм, обаче ако силите на желязото станат прекалени, се наблюдава тенденция към ригидност и, обратното, те се превръщат в анатема за самия живот. Един прекрасен пример за тези две форми на проява на характера на Марс - желязото е дъбът, дърво, почитано от древните келтски друиди и много други народи, като символ на сила и съзидателна енергия; но дъбът се отглежда и за кората му, която от стари времена се използва в дъбенето на кожи, един вид процес на мумификация.
Хаушка пише: „Марсовите импулси в желязото са носителите на силите на въплъщение,” но „тези сили водят до мумифициране, ако станат прекалено активни и претоварят организма.”
Ако направим още една крачка в тази посока ще видим как прекомерното присъствие на желязо (особено под формата на твърда стомана) в нашия машинен век доведе до един рационалистичен, механичен начин на възприемане на света, предизвиквайки един вид психическа ригидност, при която творческите мисловни процеси действително са мумифицирани; където добродетелите на индустриализацията се възхваляват за сметка на Природата. Един от примерите за това е самата дъбилна (кожна) индустрия, която доведе до обелването на корите на цели дъбови гори в северозападна Калифорния, поставящо начало на бавно настъпваща суша в региона и постепенна промяна на условията до близки до пустинните. Тук може да се дивим на мъдростта на друидите, които, предвиждайки подобни последствия, забранявали употребата на желязо.
Тези две качества на желязото – на въплъщение и „на фиксация“ - намираме в египетското божество Птах, който, макар и един от най-важните богове-създатели и главен покровител на всички работници с метал и камък, е изобразен по любопитен начин, обвързан като мумия и само ръцете му са свободни за работа върху творенията му. Мумифициран, той изобрзява окования в материя жизнен огън на духа; той „овеществява метафизичните принципи“ на творението и го откриваме „Във всеки удар на сърцето и във всеки звук.“ Като леяр, калъпчия и скулптор, Птах е създател на голямата правоъгълна желязна плоча, която образува пода на небето, крепяща се на четири стълба, които бележат четирите направления (точки на компаса) и четирите посоки в пространството. Те образуват кръста на четирите елемента в древния знак за Марс, издигащи се над кръга на Слънцето – като един огледален образ на знака за Венера. Но докато Венера се издига от морето, в алхимията Марс-желязо олицетворява, подобно на Птах, духът, спускащ се в телесното, или Слънцето, потъващо под кръста, за да се скрие в тъмнината на земята.
Това слизане надолу на силите на Марс се проявява дори в експериментите на Лили Колиско, където тя описва характерните картини, образувани от Железния сулфат, докато кристализира върху филтърна хартия. В „Духът в материята” („Spirit In Matter”) тя пише: „Те приличат на пръсти, сочещи надолу, понякога като затворен юмрук, с един сочещ пръст. Странно, но често забелязвано явление, е отлагането на мъничко желязна сол в края на формата, наподобяваща пръст, което създава допълнително впечатление за пръст с нокът.”7
Докато Птах въплъщава свещения огън на живота, богът Сет, който управлява металното желязо, фиксира този жив огън в плътта, свързвайки душата с тялото чрез тежките сили на земята. В древността Сет, като син на първоначалната богиня, се е считал за приятел на мъртвите, помагайки им да се изкачат по стълбата, стигаща до железния под на небето. Но в по-късни времена той е бил охулен и отлъчен да управлява безплодните горещи пустини, които напомнят на планетата на желязото Марс; осъден на вечна борба срещу своя брат близнак – бога-слънце Хор. Тук виждаме ритмичните процеси на желязото, отразени в тази война между Сет и неговия противник, в колебанието между живота и смъртта, светлината и тъмнината, освободител и поробител на душата.
Ричард Хогланд, който написа забележителната книга1 за загадъчното Лице и пирамидалния град на Марс, заснети от НАСА по време на експедицията Вайкинг, разглежда вероятността за съществуването на културно наследство, което сме получили преди хиляди години от жителите на Червената планета, което да е било закодирано чрез изграждането на египетските пирамиди. Въпреки че „нормалните“ науки веднага отрекоха съществуването на очевидно човешкото Лице, Марсианските мистерии продължават. Съобщават как съветската сонда за Марс, Phobos 2, е предала снимки на огромна структура наподобяваща град. Д-р Джон Беклик от Лондонския научен музей коментира:
„Моделът, наподобяващ град е особено завладяващ. Широк е 60 км и лесно може да бъде сбъркан с въздушна снимка на Лос Анджелис. Зигзаговидните линии на снимката са широки около 4 км. Те се виждат и с инфрачервена светлина, което означава, че отделят топлина. Това наистина е много озадачаващо, като се има предвид, че Марс има изключително студена атмосфера от въглероден двуокис.“8
Споменатото по-рано наблюдение на Хогланд за червения железен оксид на Марс, „откриван само там, където има големи количества свободен кислород ... или е имало“, със сигурност сочи към възможността някога да е имало живот на Марс. Може би не толкова отдавна, както пише Том Браун в разследването си публикувано в списанието Journal of Borderland Research 9, където показва, наред с други доказателства, снимки, публикувани в броя на National Geographic от септември 1955 г., които ясно показват зелени площи на червената планета. В статията се посочва, че: „ До 1954 г. новата зелена площ обхваща около 200 000 квадратни мили.” Какво се е случило със зелените площи? Както пита Том: „Планетата ли се е променила или се е променил методът на оведомяване на обществеността?“ Или и двете?
Хаушка търси връзката ни с Марс още по-назад във времето, когато пише: „Научихме се да съзираме в процесите на Марс силата, която прави възможно въплъщението. Следователно сигурно винаги е съществувала по-силна от обикновена връзка между Земята и Марс, дори преди земята да стане твърдо тяло.”
ОКУЛТНОТО ЖЕЛЯЗО И ТАЙНИТЕ НА КРЪВТА
В астрологията планетата Марс и енергията на желязото управляват двата зодиакални знака Овен и Скорпион, притежаващи свойствата на динамичната енергия, смелостта и сексуалния нагон. Страстната натура е подсилена, ако Марс изгрява или е в силно аспектирана в хороскопа. В най-нисшата си форма се проявява като манталитета „синдромът на Рамбо”: „кльопачка, секс и бой“, който е тъй разпространен в днешната телевизия, където мощната сексуална енергия на Марс е покварена от фаличните символи на все по-големи и смъртоносни оръжия, гърмящи по екраните, а след тях дири от кланета. Вярно е, че Марс се чувства най-добре насред предизвикателството и силата, но най-голямото предизвикателство е да упражниш сила и дисциплина върху себе си, а най-висшата изява на Марс е в мощното безкомпромисно творчество. Тогава Марс, подобно на Птах, „символизира появата на нови форми на самоизразяване посредством взаимодействието на Дух и материя.” Символът на Овена със своите спираловидни рога, оприличавани също на фонтан, е подходящо описание на „огромното изригване на жизнена сила, присъщо на първия знак ” - символ, който е също един чудесен образ на спираловидния валеж от метеоритно желязо, което струи върху земята, и ни донася от Космоса силите на живота.
Съответно, Марс управлява червените кръвни телца, мъжките полови органи (както Венера управлява женските), мускулите на носа и отделителния тракт. Енергията му ще срещнем в професии, занимаващи се с остри инструменти и оръжия, войници, хирургия, месарство, някои видове изследователска работа и всяка дейност, при която са нужни безстрашие и желязна дисциплина.
В еврейската система от знания, известна като Кабала, областта на Марс върху Дървото на живота също е представена чрез образи на войната; могъщ войн в колесницата си; символи на меч, копие, бич и верига (и колкото и да е странно – и розата с пет венчелистчета, символ на женското начало). Тази пета област се нарича Гебура, което означава Сила или Строгост. Именно тук е насочена силно динамичната и огнена Марсово-желязна сила - в създаването на добродетели като енергия и смелост или на пороци като жестокост и унищожение. В Гебура намираме жреца на жертвоприношенията, секачът, силата на разпада, която разгражда старите форми и ги унищожава, за да освободи енергията им.
Същото разпознаваме и в египетския секхем, „безмилостната сила, която повелява унищожаването на една форма, за да бъде зачената друга“, олицетворена от червената богиня с лъвска глава, Секмет, съпругата на железния Птах и силата стояща зад неговите творения. Нейното име е коренът на индуистката шакти, женската съзидателна енергия, представена от богинята майка Кали. Тя е почитана с червено вино, кръв и ритуален секс – кръвта е носител на енергията на Марс-желязо енергията, както в биологичен, така и в магически смисъл.
Кръвта дава сила на свещените копия на Марс и Хор; желязото се управлява от африканското божество Огун и се използва в неговите кръвни обреди. Сега, в нашите „цивилизовани” времена, има повече войни, повече пролята кръв на земята отвсякога преди, тъй като Марс изисква своята жертва като разплата за използването на свещеното желязо от човека. Унищожаването на Природата, замърсяването на нашия свят, всичко това има връзка със злоупотребата на човека с този скромен метал, който вземаме за даденост вече твърде дълго.
По-дълбоката природа на желязото е забравена, скрита е като алхимичното слънце в тъмната утроба на земята, но все още се съдържа в името на желязото..., което означава „да създавам, да образувам, да раждам плодове...”
Вече сме забравили, че Марс първоначално е бил свързан със земеделието, а не с войната. Той е бил „обитател на гората“, пазител на посевите и стадата от крадци и диви животни. А още по-рано кръвните обреди, свързани с Марс, се отнасяли не за кръвта на войната, а за женската кръв на сексуалността. Вторник, или денят на Марс (Mars day), е свещен за Кали, богинята на Времето и Кръвта; във вторник според еврейската традиция Eва започва да менструира. Както обяснява окултистът Кенет Грант, женската кръв е била „най-ранният образ на Марс като мистичната енергия на богинята*“, преди женските мистерии на кръвта да бъдат заменени от слънчево-мъжките култове.10 Това е била първата кръвна жертва, първото тайнство на живота. Яростната горещина и енергия на Марс „са израз на женската сила в разгара й“, олицетворена така ярко от буйната лъвица Секмет, чиято жажда се утолява с кръвта на нечестивите, или от окървавената Кали, танцуваща върху трупове в мястото за кремации.
Нейната природа е двулика, като желязото. Тя е едновременно създателка на живота, а при друго свое проявление е наричана „Нощ на разрушението“, която настъпва при края на света, което е необходимо условие за появата на нов свят. Тя е експлозивната, непредсказуема сила на Природата. Тя е и пречистващата сила на желязото и казват, че се въплъщавала, за да води борба с демоните на породените от желязото човешка алчност и материализъм.
Тази пречистваща и лечебна сила се наблюдава в знака Скорпион, а също така в природата, в тясната връзка между желязото и арсена, когато при свързването си с това силно отровно вещество, го превръща в неразтворим и безобиден минерал. Този процес непрекъснато се провежда и в нашите собствени тела, където желязото в кръвта действа за неутрализирането на цианидоподобните отрови, произведени в храносмилателния процес.
„Благодарение на съдържанието си на желязо, кръвта създава оздравителни процеси, в противовес на онези патологични състояния, съпътстващи разгръщането на съзнанието.“5
Дори морето се пречиства с желязо, когато то се утаява заедно с отровните тежки метали и пада на океанското дъно под формата на кал. С енергиите на желязото, със стоманената воля и „обредната“ дейност на Кали, можем да намерим начин за детоксифициране на околната среда и себе си, и да създадем нов свят.
Тези времена, в които живеем, биха могли да се нарекат върха на Желязната епоха, фазата, описана от алхимиците като „активно спускане на Духа до най-ниските нива в човешкото съзнание... така че на този етап на делото си Духът изглежда потопен в тялото и сякаш угаснал в него. Това е „най-външната“ коагулация и прагът пред окончателния завършек - трансформацията на тялото в Дух-станал-форма.“11
ЖЕЛЯЗО - БИБЛИОГРАФИЯ
- The Monuments of Mars — A City on the Edge of Forever, Richard C. Hoagland, North Atlantic Books, CA, 1987
- The Nature of Substance, Rudolf Hauschka, Rudolf Steiner Press, London
- The Zodiac and the Salts of Salvation, George Washington
- Astrology & Biochemistry, Vanda Sawtell
- The Secrets of Metals, Wilhelm Pelikan, Anthroposophic Press, NY, 1973
- Agriculture of Tomorrow, E. and L. Kolisko, Kolisko Archive Publications, Bournemouth, England. 1978
- Spirit in Matter, L. Kolisko, Kolisko Archive, Rudge Cottage, Edge, Stroud, England 1948
- NEXUS Issue no. 9, 1989-90, PO Box 51, Bowraville, 2449, NSW Australia
- The Journal of Borderland Research, Vol. XLII, No. 1, Jan-Feb 1986, BSRF, Garberville, CA
10. Outside the Circles of Time, Kennetji Grant, Frederick Muller Ltd., London, 1980
- Alchemy, Titus Burkhardt, Element Books, Ltd., Dorset, Great Britain, 1986
Превод: Ати Петрова