От антропософска гледна точка в основата на автоимунните заболявания лежи една преобладаваща дейност на нервно-сетивната система. Това трябва да се лекува, като се стимулира дейността на противоположната система, а имено двигателно-вещество-обменната. Това е възможно чрез инжектирането на по-високо потенцирана субстанция от бял имел или също чрез инжектирането на високо потенцирана мравчена киселина и други средства, който могат да се допълват според индивидуалността на пациента. Изкуството тук е в намирането на правилната доза и има много-обещаващи успехи при псориазис, ювенилен артрит и много други хронично-възпалителни автоимунни заболявания.
В следващия списък ще видите списък с автоимунни заболявания, които са лечими с антропософски методи:
Алопециа ареата
Амиотрофична латерална склероза
Улцерозен колит
Дерматомиозит
Диабет Тип 1
Булозна Епидермолиза (Пеперудена болест)
Тироид на Хашимото
Ювенилен Идоапатичен Артрит
Колагенози
Базедова болест
Болест на Бехтерев
Болест на Крон
Болест на Рейнал
Болест на Зудек
Болест на Вегенер
Множествена склероза
Нодозен полиартерит
Пемфигус вулгарис
Полимиозит
Псориазис
Пурпура на Шонлайн Хенох
Синдром на Рейно
Ревматоиден артрит
Склеродерма
Системен лупус еритематозус
Грануломатоза на Вегенер
„Автоимунните“ заболявания се наричат така, защото тялото „напада само себе си“. Това понятие от антропософска гледна точка е „безмислица“. С това не искаме да кажем, че е „грешно“, но е проста „безмислица“, защото не придава „смисъл“. С други думи: то не дава основата за някакво конкретно лечение, а само констатира, че нещо не е наред, защото имунната система е хиперактивна и полага основата, че тя трябва да бъде потисната.
Какво би било в този случай „смисленото“ лечение на т.нар. автоимунни заболявания?
От антропософска гледна при т.нар. автоимунни заболявания са отслабени тези сили на организма, които взимат физическата същност на веществата (субстанциите) и ги внасят във формообразуването на организма, т.нар. сили на веществообмена. Тъй като във веществообмяната субстанциите, които приемаме с храната, се асимилират в най-крайния и вътрешен формообразуващ процес на формиране на вътрешната среда на клетките. В детайли това означава: веществата първо се разтварят, т.е. техните първоначални и чужди на организма свойства се премахват. Едва тогава те могат да участват в изграждането на вътрешната веществена организация. Но ако веществообмена е отслабен, то и вътрешната веществена организация е отслабена. В този случай физическите субстанции, които приемаме с храната, запазват тенденцията да разгърнат собствения си живот в организма или понякога да го получат напълно обратно, след като вече се вградени на много важни места в него. Това се проявява като кристализация на захари, гниене на белтък или гранясване на мазнина. Такива кристализационни, гнилостни или гранясващи процеси могат да се превърнат в антигени, т.е. в субстанции, срещу които имунната система така се отнася, сякаш са чужди за организма.
Най-честите причини за отслабване на веществообмена са тъга и грижи, тъй като тези емоции засилват дейността на нервната система, най-големият противник на веществообмена. И тъй като в нашата настояща цивилизация нервната система е особено натоварена, то и автоимунните заболявания са толкова разпространени и се увеличават.
Имайки предвид същината на проблема, то даването на кортизон и други имуннопотискащи препарати е една повърхностна козметика, но не дълготрайна терапия, тъй като силите на организма, от които субстанциите се превръщат и внасят във вътрешната организация на живия организъм, не се подсилват. Вместо това се потискат реакциите, чрез които организма се защитава срещу „отчуждаването“ на субстанциите, постъпили с храната и които не са могли да бъдат напълно и цялостно интегрирани.
Собствените лечебни сили на организма могат да бъдат успешно и дълготрайно засилени, например, с една много прецизна и внимателна терапия с бял имел, тъй като белият имел събужда силите на вещество-обмена, които се противопоставят на силите на нервно-сетивната система. Тази терапия работи само чрез инжектиране. Изкуството на лечение се състои в това да се намери правилната доза.
Други допълнителни възможности в правилната насока биха били прилагането на сяра, фосфор, мравчена киселина и определени метали, особено цинк.
Д-р Бретшнайдер
„http://www.mutzurheilung.de/krankhe…/auto-immun-krankheiten/“
Превод: Теодоси Калудов