Хайнц-Хартмут Фогел: Идеята за тричленността на човека в антропософски ориентираната медицина (2)

Submitted by admin 2 on Съб., 19/01/2019 - 11:32
Троичност

ИДЕЯТА ЗА ТРИЧЛЕННОСТТА НА ЧОВЕКА

В книгата си „Загадките на душата” Рудолф Щайнер формулира за първи път през 1917 г. идеята за тричленността на човека, в която той представи одушевен целия човек, а не само неговата нервна система. Същността на душата се разделя на такива качества като мислене, чувство и воля, които намират своята телесна основа, съответно, в нервните процеси, в ритмичните процеси и в процесите на обмяната на веществата. Поради това е необходимо да се разграничат трите нива на организация на човешкото тяло:

1. Нервно-сетивната система обхваща следните органи на ектодермалния ембрионален зародишен лист: нервната система, кожата и сетивните органи. Нервно-сетивната система се намира предимно в главата, но тя прониква, например под формата на периферни и вегетативни нерви, цялото човешко тяло. Тук обаче разделението се разглежда не топографски, а повече функционално. В „горния човек” преобладава принципът на клетъчната диференциация при едновременно девитализиране, т.е. при значително отклонение от собствения обмен на веществата на заден план. Външните жизнени проявления на тази система са уплътняващи, диференциращи и индивидуализиращи. В такъв сетивен орган като окото, собствената дейност на органа е толкова отдалечена на заден план в своята работа, че възниква по-високо развит орган с прозрачни, пречупващи светлината приспособления за възприемане на външния свят. На свой ред от органите на нервната система, чийто живот е парализиран до границата на разпада на нервната материя и до загубата на способността за деленето на клетките, се освобождават жизнени сили като основа за мисленето и съзнанието.

2. Полярно противоположната система на крайниците и веществообменът e отдадена на външния свят както в хранителната си функция, така и в движенията си. Връзката с външния свят тук е всмукване в себе си и превръщане във вътрешна същност, в противоположност на душевното дистанциране от обкръжаващия свят в нервната сфера. Самата дейност на органа се разтваря напълно в образуването на субстанции и във веществообмена; клетъчното размножение, растежът и регенерацията са интензивни, способността за възприятие отстъпва на заден план. Външните жизнени прояви тук са общи и не-индивидуални, динамични и разлагащи веществата. Веществообменът в мускулите създава сила за движение на крайниците. В храносмилателните органи става взаимодействие с приетата вътре храна, при което различаваме разделяне на веществата, създадени от чужд за този организъм живот, резорбция, градивна дейност в собствения междинен веществообмен и отделителна функция. Собственият веществообмен се разгръща, следователно, в индивидуално създадена кръв, още преди постъпването на преобразувания хранителен поток. Последният остатък от „чуждия вид“ на възприета субстанция се преодолява в процесите на веществообмена, протичащи „под” кръвта («unterhalb» des Blutes) в течностите на съединителната тъкан – процесите, които са свързани тясно с имунната функция на лимфната система. Способността за създаване на нов живот претърпява по-нататъшно усилване в органите за размножение. Говорим за „долния” човек. Органите на веществообмена в своята дейност, запълваща цялото пространство по образуване на веществата, имат ендодермален произход. Те развиват дейността си под прага на съзнанието. Идеята, която съществува в будното съзнание на „горния” човек, е „скрита” и се проявява отново в порива, във волята на базата на процесите на веществообмена.

 

Троичност

 

3. При по-нататъшното разпространение на принципа на полярността и усилването, даден от Гьоте, върху антропософския образ на човека, възниква разбирането за средната Ритмична система в такъв вид, че тя, извисяваща се над полярните сили на сетивно-нервната област и областта на веществообмена, действа подреждащо-обединяващо и взаимно-превръщащо. И затова от тук произтичат възобновяващото, лечебното и интегриращото действие. От средната, оставаща недиференцирана през целия живот матрична система от мезобласт (мезенхим и мезенхимна основна субстанция) се образува мезенхимната система на зародиша, която свързва всички органи. В нея става полагането на кръвоносната система, която обединява дейността на ритмичните органи – сърцето и белите дробове. Дишането, от спокойния импулс на белите дробове, е ориентирано към „горната” нервно-сетивна област; кръвта, със своя импулс за протичане, е прибавена към „долния” човек, към полюса на субстанциите. Формата, която действа чрез дишането на течащата кръв, се изразява в съотношението на честотата на дишането и пулса, което при здравите хора е 1:4. Центърът на средата се разиграва с пълна сила между събитията от белодробната и сърдечната циркулация. Ритмичните процеси дават телесна основа на духовното качество на усещането, което винаги се колебае между две полярности, като радост – скръб, симпатия – антипатия. Сетивният живот, който в степента на своята осъзнатост е сравним със сънуването, лежи между мислещото, бодърстващо дневно съзнание и импулсите на волята, изплуващи от „спящото” подсъзнание.

Принципът на метаморфозата, в този вид, в който Гьоте го открива при растението, действа също и в човека, тъй като строителните сили, образуващи субстанция от системата на веществообмена, претърпяват трансформация през средната ритмична система, в смисъл на освобождаване на силите на съзнанието в сетивно-нервната област. И обратно, силите, организирани в сетивно-нервната система, също действат чрез средната система, формиращо на организма на веществообмена и крайниците. В областта на веществообмена на човека, при образуването на субстанциите, силите действат свързващо, светлинната и топлинната енергия действат субстанциално; и обратно, в сетивно-нервната област силите, включени в системата на веществообмена се освобождават като основа за съзнанието и възприятието.

От гледна точка на троичността може да се установи основополагащата връзка между човешкия и растителния организми, която има значение при терапевтичния избор на определена част от растението, като листа, цвета и корена. В растението полярните процеси се разгръщат по такъв начин, че веществата се сублимират и изтъняват в посока към полюса на цвета на растението: растителното нишесте се разделя на захари и растителни киселини, цветният прашец се разпръсква, оцветяването се излъчва в околното пространство, отделя се топлина. Цветът на растението, от гледна точка на своята разтваряща, излъчваща тенденция, съответства на системата на веществообмена на човешкия организъм. Обратно, в корена става натрупването на веществата и уплътняването на субстанциите с едновременно отделяне на вещества, въздействащи ензимно върху прилежащата почва в областта на краищата на корена. В корена на растението отново намираме уплътняващата, центрираща, стремяща се към физическото дейност, която съответства на човешката нервно-сетивна система. Средната система на растението е областта на листата, която образува прехода, явява се посредник, и е хармонизираща, и в такъв случай съответства на Ритмичната организация на дишането и кръвообращението. Листът на растението упражнява своя терапевтичен ефект особено върху събитията на дишането и кръвообращението; това по принцип се отнася и към дадените току-що връзки между цвета и системата на веществообмена, и съответно между корена и нервната система.

Превод: Димитър Левашки

Корекции: Дорина Василева, Деян Пенчев

Из Уводна част на " Пътища за търсене на лекарствени средства по примера на композициите", справочник за лекарствените средства на антропософската фирма "WALA"

Първа част "Гьотеанизмът като основен мироглед, залегнал в антропософското познание и медицина"