Тайла Гейбриъл: Етеризирането на кръвта (или какви физиологични процеси настъпват, когато човек реално навлезе в духовния път) - втора част

Submitted by admin 2 on Пон., 19/11/2018 - 22:28
Северно сияние

Светият Граал в нас

Западната окултна традиция и авторът Менли П. Хол твърдят, че епифизната жлеза и Свещеният Граал са едно също нещо и че всъщност мозъчната корпора квадригемина, намираща се точно под епифизната жлеза, е де факто замъкът на Граала.

Оформена като тетраедър, епифизната жлеза прилича на шишарка или на тристенна пирамида. Корпора квадригемина, която седи под епифизата, е с формата на куб, разделен на осем по-малки куба. Много неврони преминават през и около този куб и го зареждат директно със "светлина" и "топлина" от нервната система.

Зарядът, който минава през куба чрез прилива на тази светлина и топлина от нервната система, се прехвърля по-нататък към самата епифизна жлеза. Тази енергия информира епифизната жлеза за нервните процеси и състояния в самото човешко тяло. От местоположението си, епифизната жлеза, в ролята си на "Свещения Граал" може да "храни" частите на организма, които подават информация до нея че имат нужда от храна, точно както и Свещения Граал на Ирландската традиция върши същото за гладните, които се хранят чрез неговите блага.

Епифизната жлеза е главната жлеза, която контролира стареенето, растежа, пола, началото на пубертета, калцификацията на организма, интелигентността и способността за насочване на космическия хранителен поток към чакрите и ендокринната система. В миналото, този орган е контролирал възприятието за топлина и е бил "третото око" на човека. С течение на времето обаче, площта и функцията за възприемането на топлината са се свили в мозъчната четвърта камера, където сега се намира епифизната жлеза.

Етеризацията на кръвта е процесът водещ до придобиването на Свещения Граал, защото етеризацията на кръвта е източникът на храна и просветление за епифизата. Пътят за продобиването на Граала е стръмен и нелесен. Това изисква едно морално и умствено развитие, което да е достойно за благодатта и милосърдието на Граала.

 

Светият Граал

 

Има и по-сложни мистерии, изобразяващи този процес според християнската езотерична традиция. – Според една от тях, централният камък от короната на Луцифер става Светият Граал, защото когато архангел Михаил изхвърля Луцифер от небето, той удря камъка с меча си и камъкът пада на Земята. Тази аналогия е точно описание на земния хранителен поток. Земният поток е можело да започне да се издига нагоре едва след като мечът на Михаил удря "блестящия камък" в короната на Луцифер - епифизната жлеза. После, светещата падаща светлина на “камъка” се вижда на Земята, което пък символизира пропадането на тази енергия през всички чакри до първата чакра в основата на гръбнака.

От това можем да направим някои заключения. Едно от тях например е, че Луцифер е “Носителят на Светлината”, точно както и чакрите са носители на светлината в човешкото тяло.

Нашата задача е да върнем Светлината обратно в небето, като издигнем моралната си светлина от сърцето до това тя да засвети в епифизната жлеза.

Луцифер често е изобразяван в Райската градина, бидейки увит около Дървото за познание на доброто и злото по същия начин, по който “змийската сила” на Кундалини се увива около човешкия гръбначен стълб и глава.

Луцифер носи "познанието на боговете", точно така както епифизните отлагания от мозъчен пясък носят повече интелигентност и светлина на човека.

Епифизата представлява "короната" на ендокринната система и е единствената единична жлеза с вътрешна секреция сред всички останали жлези с вътрешна секреция, които са сдвоени (бел. прев. – преводачът не разбира какво има предвид тук автора, защото епифизата не е единствената единична жлеза с вътрешна секреция).

Луцифер е често изобразяван с крила, точно както Кадуцея, който също има крила и златна топка на върха си, която символизира епифизната жлеза (бел прев. – аналогия на златната топка от Кадуцея с блестящия камък в короната на Луцифер).

Някои християнски традиции твърдят, че когато Луцифер бъде изкупен и спасен, той ще бъде част от Светия Дух и ще помага на хората да влизат във връзка с духовния свят.

Луцифер е Носителя на Светлината, точно както Прометей е бил Носител на Огъня за гърците. Прометей, подобно на Луцифер, е свързан със Земята, докато не дойде великият човешки герой, който да може да разруши веригите на боговете, които го приковават към Земята. Никое острие или инструмент не може да среже тези вериги, точно както никой не може напълно да освободи Луцифер, докато той не спре да бъде полезен на човечеството.

Луцифер

 

Човешкият герой Херакъл счупи веригите на Прометей, благодарение на “тоягата” си (бел. прев. – под тояга се има предвид Кадуцея като символ на достигналия просветление човек). Всеки от нас е този герой, който носи светлината от Небесата (бел. прев. – имат се предвид 9-те ангелски йерархии) тук долу на Земята.

Луцифер, както Прометей, Локи и другите митични "носители на светлината" - всички те символизират човешкия стремеж за развиване на мисленето като инструмент на Светлината, който буквално може да ни свърже със Светлината на боговете (бел. прев. – има се предвид да ни свърже с Божията Мъдрост).

Духовни качества

Когато етеризираните елементи се издигат и обхващат епифизната жлеза, те създават специфични цветове, които са показателни за конкретните душевни качества на човека.

Ако си спомняте, трите сили на душата в лицето на мисленето, чувстването и волята възникват съответно в главата, сърцето и ръцете като едно просто троично приложение на самата троична природа на човешкото съзнание.

Ние сме будни в нашето мислене, сънуваме в нашите чувства и сме заспали във волята си. Когато изпълваме с Дух тези три наши душевни качества, ние активираме конкретни елементи, които навлизат в земния хранителен поток и биват етеризирани. По същество, елементите се етеризират чрез плазмата или биоелектричеството в потока, който се издига от сърцето до епифизата.
 

Одухотвореното мислене етеризира кислорода в бели и синкави цветове.
Одухотвореното чувстване етеризира водорода в розово и червено.
Одухотворената волеизява етеризира азота в зелен и виолетов цвят.

 

От друга страна, хората със слабо развит морал излъчват кафеникава светлина, която едва-едва достига до епифизната жлеза.

В допълнение, процесът на етеризиране на кръвта отнема елементи от кръвта с помощта на “одухотвореното дишане” и ги йонизира, така че да се разреди калцият в тялото. След това тези етеризирани елементи издигат йонизирания и разреден калций в етеризирания хранителен поток, докато той достигне до епифизата.

Какво представлява калцият? - Стареене. Когато количеството на калция нараства, ние остаряваме.

Обаче този нов вид калций, който е вече одухотворен благодарение на процеса на етеризация, сега може да кристализира в калциев карбонат (калцит). Като пиезоелектричен кристал, калцитът има възможност да комуникира по електромагнитен начин с другите чакри и жлези в тялото.

Установено е, че количеството на калцит в епифизната жлеза е пряко пропорционално на интелигентността на човека, и това е факт, който е известен на съвременната наука. Не е общоизвестен обаче фактът, че хората имат възможност да складират нови, допълнителни калциеви кристали чрез едно духовно морално-умствено обучение, като по този начин те биха могли да увеличат нивото на своята интелигентност.

Розовата капка в сърцето на всеки човек

Чрез моралното развитие етеризираните материали се издигат в епифизната жлеза, преминават надолу през хипофизната жлеза и се отлагат в сърцето. Древните са смятали, че тези розови капки не се изгубват след края на земния ни път, а се натрупват от едно прераждане в друго. Следователно всеки, който е вървял в пътя на моралното и духовно обучение в миналото, има тези розови капки в сърцето си и мозъчния пясък в епифизната си жлеза, като тези два елемента свидетелстват за неговите проявени морално-волеви усилия в духовен аспект. Това е един от начините, по които един високо развит духовен посветен може да разпознае един напреднал учител дори, когато този учител е все още дете. Розовите капки в сърцето блещукат за погледа на ясновидеца и така посочват напредналата душа и разкриват нейното развитие в изминалите въплъщения на Земята.

Рудолф Щайнер посочва, че след като Христос умря и възкръсна, всички човешки същества получиха в сърцата си по една капка от Неговата етеризирана кръв като едно средство за духовно развитие – като един своебразен подарък на благодат и милосърдие. Тази розова капка гарантира, че сега на всички хора е предоставен равен старт за тяхното духовно развитие. Всеки човек може да развие одухотворено мислене, чувстване и волеизява. Човек може да използва тази етеризирана Христова капка кръв, за да създаде втори енергиен поток от етеризиран материал вътре в самия себе си и този поток да е пряко свързан с Христос, за да съдейства за обновяването на етерното тяло на Земята и на човечеството.

Христовото дело извоюва възможна свобода за всички хора, развиващи своята духовна природа. Не, обаче, вярата в Христос способства за използвато на Неговите дарове, а познанието за Космическия Христос, което е от съществено значение за личния ни и колективен напредък в духовния свят!

Вторият етерен поток на Христос би могъл да се свърже, а би могъл и да не се свърже с първия земен етерен поток, който описвахме в изложението досега.

Образуването на първия хранителен етерен поток ще е възможно за всеки, който се научи да използва мисълта си с цел контролиране на желанията си, като едновременно с това развива морал в чувствата и във волята си.

Вторият етерен поток ще бъде придобит от тези хора, които разпознават Мъдростта на Космическия Христос и централното значение на Мистерията на Голгота (смъртта и възкресението на Христос). Капката Христова етерна кръв, положена във всяко едно човешко сърце, е катализаторът за развитието на този втори Христов етерен поток вътре в нас.

Чрез първия етерен поток възникват елементи на истинското живо мислене и те биват етеризирани, докато вторият етерен поток помага да се развият одухотвореното чувство и одухотворената воля в човешкото същество.

Тези два етерни потока започват да се увиват един около друг като стволовете на две дървета, растящи в едно. Аналогията с двете дървета в Рая може да ни даде добра представа за начина, по който тези два етерни потока си взаимодействат един с друг.

Дървото за познаване на доброто и злото представлява етернния поток, който се развива чрез одухотвореното мислене, приемащо Мъдростта на боговете.

Дървото на живота представлява етерния поток, подпомаган от Космическия Христос, който се вплита в първия поток и му помага да носи нагоре духовните дарове, които хората предлагат на боговете.

Образът на тези два преплетени етерни потока пресъздава духовната действителност, която се символизира от кадуцея на Меркурий с преплетените около него две змии. Крилата на кадуцея представляват издигащия се нагоре комбиниран етерен поток, който се свърза с духовния свят. Ясновидецът може ясно да види този “духовен кадуцей” в човешката аура, когато наблюдава чакрите и жлезите, които приемат земния етерен поток на хранене, за да го одухотворят и превърнат в нектар и амброзия за боговете.

 

Епифиза, хипофиза

 

Като един своего рода Свещен Граал на духовното хранене, епифизата предлага одухотвореното мислене, чувстване и волеизява като дар за боговете. Те пък от своя страна ни даряват с космическата енергия, която тече в човешкото тяло надолу през хипофизата.

Хипофизната жлеза, обаче, може да се възползва от потока на низходящото космическото хранене, идващо от боговете и възникващо благодарение насетивното ни възприятие за света около нас, единствено и само ако преди това епифизната жлеза е складирала “мозъчен пясък” вътре в себе си. Ако в епифизната жлеза е пълно с етеризиран калций и в сърцето има достатъчно розови капки, свидетелстващи за едно напредващо Христово съзнание, то тогава човек би виждал Божественото в абсолютно всичко вътре и извън себе си.

Силата на Кундалини може да бъде събудена чрез тази тантрическа практика. След това ясновидски може да се наблюдава седемцветната дъга около двулистното венчелистче на третото око при всеки един ученик, който е успял да събуди и успешно да придвижи Кундалини нагоре по гръбначния стълб.

Все пак трябва да запомним, че без подходящо предхождащо духовно обучение, тези древни практики на змийския култ (бел. прев. – има се предвид събуждането и придвижването на етерните потоци) могат да бъдат много опасни!!! Ако Кундалини бъде събудена преждевременно, тя може да причини големи психологически поражения.

В съвременнита епоха е целесъобразно специалните дихателни практики да не се използват, а вместо това да се следва естествения ход на дишане, защото в наши дни Христос е пътят, истината и животът, както е обяснено по-долу:

    • Пътят представлява моралното развитие, което води до етеризирането на човешката кръв.
    • Истината е медитативното вътрешно размишление и опитност върху естеството на Космическия Христос и Неговото микрокосмическо проявление във всеки един човек.
    • Животът представлява процесът на реципрочно етерно хранене между боговете и хората чрез земния и космическияхранителен поток.

Личният ангел-хранител ни помага, за да облекчи процеса, а съществото на Премъдростта Божия (бел. прев. – има се предвид съществото София́, за което се говори обширно в антропософията) е активна при процеса на превръщането на човека в творчески център на духовна дейност, така както на времето Слънцето, например, е било проводник на Христовото влияние. Старият култ към змията, водещ до издигането на Кундалини, е претърпял промени от древността до наши дни, точно както човешкото тяло, душата и духът също са претърпели промени. Дори новата тибетската интерпретация на тантрическите практики от Индия преминава през голяма трансформация и осъвременяване, защото според нея четирите чакри до нивото на сърцето вече се комбинират в една единствена чакра с 64 венчелистчета! Според новите тибетски откровения, стимулацията на Ида и Пингала вече започва в сърцето, а не както преди долу в основата на гръбнака.

 

Сърдечна чакра

 

Този, който събуди Кундалини, след като преди това вече е бил правилно подготвен, се превръща във "войн на дъгата", защото истинският ясновидец може да види седемцветната дъга, която се излъчва от епифизата на един такъв човек. Епифизата излъчва от върха на един тетраедър, който се намира в края на двата комбинирани преплитащи се енергийни канали. С други думи, трите канала Ида, Пингала и Сушумна започват от човешкото сърце и завършват в епифизната жлеза под формата на тетраедър със светеща дъга. Тази тибетска ясновидска гледна точка съответства на описанията, направени от д-р Рудолф Щайнер по отношение на същия този процес.

Тази физиологическа етеризация в човешкия организъм се случва по същия начин и с планетата Земя. Да използваме аналогията с Аурора бореалис (бел. прев. – Северното сияние) – тук цветните и осветени йонизирани частици от кислород, водород и азот се издигат близо до магнитния северен полюс. Ето това земно природно явление е подобно на светлината от светещата дъга в епифизата.

Тези йонизирани частици на северното сияние светват веднага щом влязат в контакт със слънчевия вятър. Слънчевият вятър обозначава магнитните лъчения, идващи от Слънцето към Земята. Светещата овална светлина на Аурора Бореалис се върти около полюса като една своеобразна корона. Когато се появят силни слънчеви ветрове, те се сблъскват с йонизираните частици и мостът на цветната дъгата от норвежките митове с името Бифрост бива съграден, за да могат боговете да го прекосят и да дойдат на Земята, за да комуникират с хората под световното дърво Игдрасил. Тази легенда внася голяма светлина по въпроса за етеризирането на кръвта и си струва да бъде проучена подробно.

В много традиции Северната територия се нарича Земя на хиперборейците, Хълма Меру, Градината на Хесперидите, Едем, Неподвижният север, Световното дърво и много други имена. Когато спят, всички хора преминават през този "портал"/"праг", за да могат да навлязат в духовните сфери.

Ето как това реално се случва. Всяка нощ когато човек заспи, в леглото му остават само неговото физическо и жизнено (етерно) тяло. Астралното му тяло (тяло на чувствата, инстинктите и желанията) и неговият Аз (его, индивидуалност, умствено тяло) излизат през портала в Северната полярна територия, за да навлязат в сферите на планетарните същества. Тези същества приемат от човешкото астрално тяло и негов Аз даровете на одухотвореното мислене, чувстване и воля, които представляват храна за боговете, а боговете се отплащат на човека по същия начин, като вливат в него храна от духовния свят.

Цветните сияния на Аурора Бореалис над магнитния северен полюс е външната планетарна проява и отражение на вътрешния духовен процес при хората, който демонстрира, че ние можем да йонизираме материалните частици в собствена "човешка светлина", която се издига чак до епифизата, преди да достигне до магнитния север, където от време на време взаимодейства със слънчевия вятър и създава фантастични цветни изображения. Следователно, човешкият духовен стремеж буквално превръща нашата планета в една блестяща звезда.

Може да се каже, че Аурора Бореалис е един от начините за изобразяване на моралното развитие на човечеството, защото Аурора Бореалис е сбор от светлината на човешките чакри, които предлагат на Вселената колективен дар на една по-висша моралност.

Подобно на епифизната жлеза, Северният полюс управлява развитието и храненето на планетарните чакри. С неподвижните звезди над него, той изглежда като Световното дърво от норвежката митология, където всички измерения се срещат в едно, а звездите са надвиснали като негови плодове. Северният полюс също така се разглежда и като храм, чиито стълбове са светлинните завеси на Аурора Бореалис, която защитава свещеното царство от недуховните очи. Куполът на храма е звездното небе. Вътрешността на храма е изпълнена със спящи и сънуващи човешки души, които са дошли да учат и да общуват с духовните същества.

Друга аналогия, която е много полезна в случая, е изображението на епифизната жлеза като библейския нов Йерусалим под формата на “четвъртит град” (куб) с дванайсетте порти (Зодиака или дванайсет черепни нерви) и Дървото за познание на доброто и злото, и Дървото на живота в средата му със своите течащи реки.

Там, в Новия Йерусалим, е Божият Агнец (нашият висш Аз), очаквайки своята булка (пречистената човешка душа) за духовната им алхимическа сватба - сватбата на нашата душа с нашия дух.

Този нов Йерусалим е възкръсналата Едемска градина, която бива изкупена от усилията на хората, които в миналото са били прогонени от рая. Ангел с огнен меч не позволявана хората да се завърнат в Едем. Може би огненият меч на ангела е Аурора Бореалис, а свещената Северна територия е Едем. Предизвикателството в наши дни е да повдигнем съзнанието си към духовния свят (Северната територия), да се срещнем с този ангел, и да получим разрешение за повторно влизане в Едем (духовния свят). Можем да обозначим този процес и с Новият Йерусалим, където Висшият ни Аз ще заживее в душата ни.

Рудолф Щайнер говори за свръхетерното царство, заобикалящо Земята, като за съкровищницата на съвършени човешки форми, които великите учители на човечеството са оставили зад себе си. Той нарича това място Шамбала, Новият Йерусалим, сферата на духовната икономика, както и с други имена.

Следователно, етерното тяло на човека и на Земята са огледала на духовния свят и на цялото Творение.

Порталът в Северната територия е директна точка за достъп до тези етерни сфери.

Всеки път, когато духовният ученик премине през този “праг” по време на сън, физическа смърт или медитация, той преодолява вратите на този храм на Мъдростта. Тук той може да влезе в контакт с по-висши сили, които да бъдат употребени за индивидуалното му развитие.

Всяка нощ по време на сън, хората значително стимулират етерния енергиен поток на чакрите си. В този случай по отношение на окултната физиология на човешкото същество, ние виждаме как силите на Земята се отразяват микрокосмически в човека. Цветния поток, издигащ се от човешкото сърце до епифизната жлеза, е много подобен на йонизираните частици, издигащи се от ядрото на Земята до Северния полюс. Сякаш човекът и Земята са израз на едно и също нещо – външния свят на Земята е огледало на вътрешния свят на човека и обратното.

И двата етерни потока съществуваха преди въплъщението на Христос, но те значително се усилиха, когато Христовата етерна кръв беше дарена на хората. Христовите дарове оживиха както човешкия земен етерен поток, така и космическия етерен поток чрез привнасянето на друг трети етерен поток, породен от саможертвата му с космическо значение.

Чрез делото на Христос на хълма Голгота, Земята започна да се превръща от обикновена планета в нова зараждаща се звезда. Ние намираме потвърждение на това в Аурора Бореалис.

От нашата човешка страна на “прага” към духовния свят, ние можем да видим огнения меч на Архангел Михаил в цветовете на Аурора Бореалис. От другата страна, на прага ние намираме школата на духовния свят. – Това е храмът на Мъдростта, който е отражение на Космическия Христос и на София́, съществото на Божествената Мъдрост, които работят заедно, за да създадат едно бъдеще за човечество, което ще пребъдва отново в духа.

Това е библейският “четвърти град”, към който всички се издигаме, за да заживеем в него в резултат от духовното си развитие. Чрез Христовото дело по одухотворяването на нашето мислене, чувстване и воля чрез новите и конкретно описани от антропософията имагинации, инспирациии интуиции, които са лишени от всякаква външна сетивност, ние предлагаме на боговете нашите дарове от нектар и амброзия. Чрез разбирането на Космическата мъдрост на Христос и на съществото София́, ние се отваряме към боговете, за да получим космическата храната, от която нашият дух има нужда за може да се развива.

Независимо от конкретната религия, която използвате, за да възприемете етеризирането на кръвта, вие трябва да знаете, че това е един от най-възвишените процеси, изживявани някога от човечеството. Това е начинът за реципрочна обмяна на земното и космическото хранене с духовните същества от висшите сфери. В резултат на дълбокото вътрешно физиологично и духовно общение с огромните външни сили, етеризацията на кръвта води до създаването на най-ценния ресурс за всеки човек –розовите цветни капки в сърцето ни, които засвидетелстват нашата духовна стойност както на всички, които могат да я наблюдават ясновидски, така и най-вече на самите нас.

 

Превод: Търсач Скитник

ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ИЗБОРА И ПРЕВОДА НА ТОВА НЕВЕРОЯТНО ИЗСЛЕДВАНЕ!

 

Линк към Първа част

Източник