Земна зодиакална триада - Телец, Дева и Козирог/последна част/

Submitted by admin 2 on Пон., 04/09/2017 - 06:48
Древен Зодиак

Триадатa, която последно ще разгледаме, е свързана с елемента земя. Тук се намират трите зодиакални области, които са най-силни във физическото си проявление и адаптация. Земният елемент в еволюцията се появява най-късно. В еволюционното си развитие човекът достига до твърдост във физическото тяло, пълно втвърдяване на костната система, изправен гръбначен стълб и стоеж. Той получава възможността да се движи изправен, твърдо стъпващ върху земята, приемайки в себе си земните сили и подчинявайки се на гравитацията.

Зодиакалната област на Телеца има много важни задачи, свързани с бъдещата еволюция на човешкото същество, тъй като във физическото тяло на човека е свързана с ларинкса, който ще придобие огромно значение. Говорихме подробно за това в лекцията през април. Всяка зодиакална област по същността си – на душевно и физическо ниво, има своите задачи във връзка с еволюционното развитие. Телецът се представя пред нас като процес на храносмилане. Говорейки за него Щайнер казва, че ако този процес бъде разгледан астрално, то той разкрива цялата Вселена и носи печата на най-висока духовност. Не случайно у древните народи в Индия, Египет, Вавилон и др. е имало култ към бика. По своя характер бикът в тези древни вярвания се явява земно изображение на Принципа на Духа, който знаем от Духовната наука, че действа чрез Лунната сфера. В митологията и изображенията на древен Египет виждаме богинята Изис, която е свързана с лунната сфера, и заедно с Озирис /събирателни образи на висши духовни същества/ въздействат върху образуванато на нервно-сетивната система на човека, като с това предопределят и цялостното ни еволюционно развитие по-нататък. Можем да видим Изис изобразена с бикови рога на главата като полумесец, тъй като в разбиранията на древните египтяни тя е свързана с Луната, а оттам с Принципа на Духа и макрокосмоса като цяло. По-късно се появява слънчевият диск, изобразен между рогата й, който подчертава нейната връзка със слънчевия бог Озирис. С Лунната сфера е свързан и космическият поток на зодиакалната област Дева – тогава Изис е изобразявана повече като проява на космическата душа, и като отношение към сина й Хорус. Тази свещена тройка в древната египетска митология – бог Озирис, Изис и синът им Хорус, са пророческо виждане за онова, което ще се появи като космическо и еволюционно бъдеще чрез духовни същности от най-висок ранг. Могат да бъдат проследени още такива паралели.

Душата-Телец носи в себе си енергиите на земята. Те правят душата бавна, търпелива и спокойна. В полето на живота, в своите мисли, чувства и действия, тази душа е нужно дълго да „храносмила” нещата – нуждае се от време и спокойствие. Както метаболизмът е основен жизнен процес на ниво физическо тяло, така за тази душа е нужно много време, за да могат мислите и чувствата да възприемат и обработят информацията на малки хапки. Душата-Телец стъпва здраво на земната твърд, преценявайки света от чисто практична гледна точка. Вътрешният импулс на по-неразвитата душа-Телец е да преобразува стъпка по стъпка материята наоколо, да я овладее, за да я притежава. Чувството за притежание се разстила на всички нива – физическото тяло да трупа, а душата да владее. И когато душата се почувства силна и владееща материята, се отдава на инертност и мързел.

Но когато душата-Телец тръгне по пътя на духовното израстване, продължава по друг начин своя земен живот. Тогава осъзнава, че зад физическата материя стои Духът, а самата физическа материя може да се превърне в импулс за развитие на душата. Тази душа носи в себе си фокусирана духовна енергия, която при неразвитите души се превръща в сексуални страсти. Концентрирана по този начин енергията може да се насочи и използва за упорита и целенасочена духовна работа. Казват, че душата Телец може да носи целия свят на раменете си, независимо от тежестта. В този образ е скрита истинската земна сила на знака, която ако бъде насочена в правилната посока, прави душата изключително мощна. В знака Телец е тайната на звука и говора, на пеенето и словото. Гласът изразява душата. Душата-Телец съхранява в себе си придобитото чрез твърдост, упоритост, търпение, и й трябва време и смислена цел, за да се прояви в пълната си сила. Струпаната енергия е нужно да бъде пречистена, преди да се насочи навън, към света. Онова, което стои като задача пред душата-Телец е да се научи да вижда цялото, а не само детайлите, тогава ще може да осъзнае мястото на физическото в битието на Духа. Волята за действие трябва да бъде събудена, но за действие, което ще даде плодове, а не само ще взема и трупа за себе си. Душата-Телец е нужно да се научи да дава, да дава от сърце, да дарява безусловно. Експлозията от струпаната енергия може да бъде много мощна, защото търпението е основна черта на тази душа. Но събуди ли се за духовното развитие, душата-Телец сее светлина по пътя си – бавно, упорито и неизменно. Интересен факт е, че сред хората, които се занимават с Духовната наука в България, има четирима човека, които са родени на една и съща дата – със Слънце в Телец, и неотклонно години наред, развиват антропософските идеи и дела.

Джон Джоселин описва много точно душата-Телец, като казва: „Телецът е самата почва на душата.” И още: „...в областта на Овена душите създават абстрактната идея, която те провеждат като пионери с идеализъм и вдъхновение, то Телците превръщат идеята в действителност, като й дават материална форма... Овенът идеализира, докато Телецът осъществява. Овенът е архитект, а Телецът – строител.”

 

РАВНОВЕСИЕТО да се превърне в НАПРЕДВАНЕ

Пробудената душа-Телец е нужно да открие в света на материята истинската й същност, истинската действителност, която стои зад нея и я поражда. Тогава тази душа няма да потъва само и единствено в нея чрез своите възприятия и притежания. Когато започне да открива в най-долбоката материя светлината на Духа, ще постигне не само своето вътрешно, породено от истината равновесие, но и баланса, който ще й помогне да възприема душите в света като общност. Благодарение на постигнатото осъзнаване душата-Телец ще опознае и самата себе си като духовна същност, ще отвори сетивата си за Духа.

 

Телец, Рудолф Щайнер

 

Блестяща същност засияй,

и творческата сила усети,

Преплитай нешката житейска

на същността на битието,

на сетивата с откровението

в лъчисто възприемане на битието.

О същност бляскака, ти появи се!

Картината по идея на Р.Щайнер и посветена на зодиакалната област на Телеца представя завихрената и концентрирана духовна енергия. Тази енергия подхранва силата, и в същия момент дава възможност на самото същество да я прояви в земен план.

 

* * *

 

Предстои ни да се разгледаме особеностите на душата-Дева.

 

 

Девата - Рудолф Щайнер

 

 

„Областта на Девата е свързана с йерархията Кириотетес, или Духовете на Мъдростта. По-подробно указание за действието на силите от областта на Девата чрез йерархията Кириотетес в течение на развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, ни дава имагинацията на жената-дева, облечена в Слънце от 12-та глава на Апокалипсиса. Дванадесетте звезди около главата й в тази имагинация говорят за дейността на Духовете на Мъдростта през времето на Сатурновото развитие, когато те са уреждали всичко така, ...че е имало съгласуваност между възникващото отделно мирово тяло на Сатурн и цялата Вселена". По-нататък образът на Слънцето, в което е облечена Девата (Рудолф Щайнер говори също за Девата, раждаща Слънцето) сочи към дейността на Духовете на Мъдростта през време на второто въплъщение на Земята, когато те са дарили на човечеството етерното тяло от космическите слънчеви лъчи, отреждайки по този начин на човека принципа на живота, и накрая, Девата, стъпила върху Луната, ни показва дейността на Духовете на Мъдростта по време на древнолунното развитие, следствие от което е било възникването на среброто в Земята - металът, свидетелстващ за преодоляването на низшите лунни сили от висшите слънчеви...

...Свързаните с областта на Девата Духове на Мъдростта се явяват регенти на Старото Слънце. Това обаче, което те в духовен смисъл са извършили тогава, намира своя външен израз само на Луната, която под влиянието на Духовете на Движението става планета на Мъдростта (за разлика от Земята, на която трябва да се роди Любовта). Затова техният символ се оказва по преимущество Лунен: Девата, която носи Слънчеви сили, в своето вътрешно същество, само че по един съкровен начин." /С.Прокофиев/

Божията майка е земното въплъщение на девствена чистота и мъдрост от най-високо духовно естество.

Лично аз изпитвам затруднение да говоря за висшата октава на тази душа, защото сякаш колкото повече думи се изричат, толкова повече те ни отдалечават от истинската, неизречената, недокоснатата божествена чистота и девственост. Чувствам, че сякаш тази област е нужно да остане в покой, във вътрешна тишина, защото в противен случай ще бъде опетнена.

Знаем от Духовната наука, че в определен период от еволюцията в човешкото астрално тяло навлизат луциферически същества, които мотивират душата към егоизъм, користолюбие и горделивост... Но друга част от астралното тяло остава да сияе лъчисто, в очакване на онзи момент, в който висшето духовно същество Луцифер ще намери чрез душата ни пътя към Христовата светлина, и ще засияе в цялото си величие, заемайки истинското място, което му се полага. Знаем, че Луцифер, заедно с още небесни ангели напускат лоното Божие, искайки от Бог да даде свобода на човешките същества. Това е правомерно духовно събитие, благодарение на което човешката душа получава свободата си и извоюва правото си на свободен избор по отношение на божествената воля. С това поема и огромна отговорност! Отправяйки се към Земята Луцифер загубва един рубин от короната си. Истинската роля и място на Луцифер в еволюционните процеси ще бъдат видни тогава, когато човечеството в своите действия, мисли и дела, чрез поетата отговорност, ще намери и постави изчистения рубин на мястото му в короната на Луцифер. Тогава тя ще засияе в цялото си величие и с истинска духовна светлина.

Като образ пред душата ни застава картина, която е нужно да бъде преживяна – пълното пречистване на душата, издигането й да небесната чистота, в най-святото й откровение. Ще настъпи онзи миг, в който човешката душа ще стане израз на най-чистото божествено Слово. Божествената майка, Девата, заченала по непорочен път, можем да видим в безброй изображения от Ренесанса, най-често със символа на девствената чистота – цветето лилиум, а по-късно – розата. Изобразявана е и като Дева, която държи житни класове - хлябът е тялото Исусово, тялото на истинския живот в Духа, храната за всяка потърсила пътя на духовно развитие човешка душа. Нужен е пълен катарзис, осъзнат път на целомъдрие, раждане на божественото дете вътре в човешката душа, в човешкото сърце. Думите на Христос носят именно това послание към човешката душа: „…оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие, казва Христос и продължава, истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него“ (Лука 18:16-17).

Душата-Дева обаче е инкарнирана, тя населява определено човешко тяло. То е част от сетивния и физически свят. Това прави тази душа концентрирана в земен план върху определени негови аспекти – най-често здравословни. Тя упорито ги изучава - детайл по детайл. Съществата, които са свързани с Меркурий се явават в особена връзка с тази зодиакалната област, както при зодиакалната област Близнаци. Тук душата-Дева навлиза в конкретното около центъра, който я интересува, чрез многото подробности, докато при душата-Близнаци интересът отскача в различни посоки по периферията. Душата-Дева раздробява цялото на части и го анализира, докато душата-Близнаци вижда подробностите като цялост и ги синтезира - две необходимости за човешкото мислене, за да намери човекът равновесието в себе си. Ако душата-Дева потъне в детайлите, в света на материята, по критичен и придричив начин, тя може да загуби от погледа си цялото. Както ако душата-Близнаци се загуби в цялото, без да може да види детайлите, които го градят. И в двата случая сърцевината на изследваното няма да бъде правилно разбрана и почувствана.

В това е силата на душата-Дева – да се научи да различава, да отсява. Когато напредне в развитието си и започне да вижда същността отвъд материята, не само разбира, но и предусеща истината и неистината в нещата, в света, в отношенията, схваща духовно им ядро. Нужно е да се научи, че осъждането изкривява истината, че би трябвало да дойде не от човешката душа, ако тя е достатъчно израснала, и не от самия човек. Тази душа е нужно да гради и съгражда, а не да разрушава. Така именно ще се научи да служи, като различава истината от неистината, пречиствайки и собствената си душа от същата неистина. Физическата и душевната чистота се издигат в култ. Важно е да достигне до разбиране за различността на другите и смисъла на техния собствен път. Тогава душата-Дева не стига до крайности в своето критикуване и оценки. Когато се развият по-фините нива, човекът става много усетлив за ставащото в чуждите души, което означава, че е нужно да се пази от душевни наранявания. Съвършенството се превръща във висш идеал.

 

УЧТИВОСТТА да се превърне в СЪРДЕЧНА ТАКТИЧНОСТ.

Душата-Дева, когато е развита в по-високите октави на своята същност, с деликатната си и изтънчена природа, може да прояви истинска учтивост от душа към душа, като различава истината от неистината от една страна, а от друга – не съди, а търси висшата същност у другия. Когато двете висши същности се срещнат в земен план, душата-Дева получава своята истинска свобода, както и се научава да дава свободата на другите. Престава да критикува, а започва да гради по нов начин, като води своето творение до съвършенството на идеала. Но преди това е нужно да достигне най-висшата чистота на душата си. Тогава деликатната и фина искрена учтивост може да премине в сърдечна тактичност.

 

 

Дева - Рудолф Щайнер

 

 

Ти светове съзри, душа!

Душата да обхване светове,

духът да схване същността

чрез жизнените сили да работи,

във волевото изживяване да зида,

в световния разцвет доверие да има.

О, съществата разпознай, душа!

 

* * *

 

Последната зодиакална област от земната триада, и последната от 12-те зодиакални области е зодиакалната област на Козирога.

Областта на Козирога е свързана с йерархията на Архангелите. В природния кръговрат на влиянията на това съзвездие съответства най-тъмното време на годината, но именно в тъмнината на зимната нощ става раждането на новото духовно Слънце и към това раждане особено отношение имат Архангелите. За да разберем тяхното участие в това събитие, е необходимо да си спомним за ролята, която Архангелите са изпълнявали още на Старото Слънце. Още тогава те са стояли толкова високо, че са могли нещо да дарят на цялото Мирово пространство. И това, което са му дали тогава - било светлината, субстанцията на светлината... Оттогава обаче цялото развитие се е придвижило напред така, че в епохата на Земята, Архангелите се явяват не само като творци на външната светлина, но преди всичко като творци на духовна светлина. Затова именно от силите на Архангелите произтича възкресяването на духовното Слънце в тъмата на Рождественската нощ.” /С.Прокофиев/

Езотериката говори за 12-ет архангели, които се явяват по време на Рождественското време на годината, когато става ежегодното раждане на духовното-слънце Христос: „В нашата епоха тези дванадесет Архангели са своего рода носители на дванадесетте аспекта на Христовия Импулс, възникващи в нашата Вселена като резултат от неговото преминаване през кръга на Зодиака.Те се явяват също небесни пазители и инспиратори на Дванадесетте Свети Нощи, които се падат точно през годишния период, намиращ се под въздействието на силите от областта на Козирога... Защото всеки път през това най-тъмно и студено време на годината, Ариман отново пак се надява да не допусне засияването на духовното Слънце в земната сфера. И всеки път, година след година, той е побеждаван от Архангел Михаил, за да може под знака на Козирога безпрепятствено да изгрее за Земята Слънцето на Христос... И още една връзка на областта на Козирога с бъдещата Йерархия на Архангелите трябва да бъде спомената тук. Както е известно, в човешкия организъм с областта на Козирога е свързана колянната става, която отпред се затваря от така наречената колянна капачка. Според съобщенията на Духовната Наука, от тази капачка, след като тя премине през съответните метаморфози на Юпитер, през периода на Венера, ще възникне външната форма на човешката глава. А от нея след това ще излязат сили, формиращи целия външен облик на човека на Венера, който в своето развитие тогава ще достигне степента на Архангелското Същество."/С.Прокофиев/

Зодиакалната област на Козирога има няколко символа: коза, която се катери до най-високите планински върхове; Еднорогът; крокодил и риба-коза, чиято предна част е оформена като коза, а задната част – като риба. Последните два образа се чувстват добре и във водата, и на земята. Това кореспондира с дуалистичната природа на душата-Козирог. Изображението, направено по идея на Р.Щайнер ни насочва към образа на риба-коза.

Всяка година, след като Слънцето влезе в Козирога, човешките сърца се стоплят от предстоящото раждане на Младенеца, и раждането на вътрешното духовно Слънце. Коледата е времето на духовно раждане. През Тринадесетте Свети Нощи, от 24 декември до 6 януари, вратата от Земята към Духовния свят е широко отворена. Образът, в който се вижда част от рибешко тяло, отново ни насочва към дълбокия езотеричен смисъл на рибата като символ, свързан с ранното християнство. Тук се явява и образът /другата половина/ на Бащата, в най-дълбокия смисъл – на Отца. Друга гл.т. към този двулик образ е моментът от космическата еволюция на човешкото същество, когато физическото тяло се е оформяло отдолу и отгоре, към средната ритмическа част, и по своята същност е имало периоди, в които е извървяло пътя от животинското тяло към човешкото тяло.

Джон Джоселин казва: „Ракът представлява врата към физическото раждане; Козирогът - врата към духовното раждане, към посвещение. Ракът и Луната са Майчинските сили; Козирогът с неговия управител Сатурн са Бащините сили.”

В душата-Козирог бащините сили могат да се проявяват по различен начин. Те могат да я насочват към авторитетни прояви, желание за налагане и власт, постигане само и единствено на материални цели, заемане на важни обществени позиции. Това са властващите сили на егоизма. Истинските и стойностни неща губят своя смисъл, защото душата остава сляпа за тях, като вижда само начин да реализира своите стремежи към авторитарност и налагане. Подхранването на егото с примамващите идеи за величие, за достигане на най-високия „връх”, заедно с материализма и интелектуализма на времената, в които живеем, дават богата възможност за изява на ниската октава в душата-Козирог. Изкачването към „върха” на материалния и интелектуалния свят не означава изкачване към върха на Духовния свят. Там, където се достигне „върха” на материалния свят, където човек има всичко мечтано в живота и амбициите за власт са достигнати, тази душа среща истинския образ на своя вътрешен Сатурн – но вече като страдание, болка, пропадане обратно по наклонената плоскост... В такава ситуация се дава нов шанс на душата-Козирог - да надмогне егоизма си и да осъзнае истинските ценности в човешкия живот, в човешките отношения, да започне ново изкачване, но този път към Духа. В обятията на Бащата се ражда и Сина. В космическите обятия на Бог-Отец се ражда Сина му Христос! Сатурн и съществата, които го обитават, са пазители на космическата памет. Те знаят и пазят цялата история на Космоса, на Сътворението, на Миналото. Душата-Козирог носи товара на миналото и традициите.

В човешката конституция Етерното тяло носи спомените. Затова тези души е важно да умеят да разхлабват по здравословен начин етерните си тела от тежестта, която носят. Когато телата биват затлачени с впечатани в тях мъртви мисловни форми, неоживотворени от живото сърдечно мислене, и енергията в тях не може да циркулира свободно, тогава се явяват предпоставки за проблеми в човешката физическа организация на здравословно ниво.

Дълг, отговорност, съчетани с мъдрост и човечност, ни представят другата страна на душата-Козирог. В живота си познавам Козирог, мой личен и семеен приятел от 12 години. Бизнесмен, който стигна до върха в своя бизнес, след като извървя пътя от най-ниската длъжност в малък самостоятелен бизнес, докато днес управлява човешките и материални ресурси на огромно предприятие. В годините той остана човечен, какъвто беше в самото начало. Приятелството с такъв човек дава огромна сигурност на човешката душа. Ти знаеш, че този човек е монолитен с присъствието си в живота ти, макар и на километри. Знаеш, че в моменти, когато е нужен съвет и го потърсиш от него, ще ти даде най-точната представа от всички гледни точки за ситуацията, в която си, и в същия момент няма да ти отнеме свободата да постъпиш както решиш. За мен това е приятелство с огромна стойност. Знаеш – този човек е там, като стълб, на който можеш да разчиташ.

Важно е душата-Козирог да овладее егоизма си и тази част от Аза да бъде просветлена от моралните ценности. Тогава тази душа се изпълва с истинска мъдрост, търпение, човеколюбие, и става опора в света. Да напътства, да формира, да структурира – това е силата й. Ако успее да го направи по деликатен и мъдър начин, без да отвзема от свободата на другия човек, и успее да осъзнае, че зад материята, зад формата и структурата, стои Духът, тогава душата-Козирог започва да се изкачва към духовния „връх” на своя житейски път. Както тази душа е постоянна в изкачването към материалните си стремления, така тя е постоянна и целенасочена, когато тръгне по духовния път на самоосъзнаване.

 

СМЕЛОСТТА да се превърне в СПАСИТЕЛНА СИЛА

Най-лошият, най-подмолният съветник на душата-Козирог са страхът и неверието в собствените сили, съмненията... Тя трябва да стъпи на здравата основа в себе си, на миналото, да осъзнае смисъла му в настоящия момент и да разбере, че миналото дава ключ към бъдещето. Трите времеви опитности на душата са в основата на нейния път. Настоящият момент е средищната точка не само на осъзнаване, но и на импулс за действие, на смелост. Смелостта не е самоцелна, а стъпва на преосмисленото минало. Заедно с това душата се изпълва с доверие към предстоящото, каквото и да й се разкрие. Доверието изпълва човешката душа със светлина и я пробужда. Душата-Козирог може да превърне смелостта в сила, която да я води в собствената съдба по осъзнат начин. Това е вътрешен път, който е нужно да се извърви, за да стане душевната същност подвижна и отворена за истината отвъд материята и формата, да разтвори воала на Духа пред човешката душа и я оплоди.

 

 

Козирог, Рудолф Щайнер

 

 

На миналото се опира бъдното.

Отминалото чувства бъдното

в устойчивото настояще.

Във вътрешна житейска съпротива

укрепва будността на мировата същност,

разцъфва на живота творческата мощ.

Отминалото нека носи бъдното!

 

* * *

В заключение на представянето на четирите зодиакални триади, можем да добавим следното: разгледани по този дълбоко космичен начин, те оживяват пред нас с цялото си богатство. Издигнати до съзнанието ни те го надхвърлят и заживяват своя космичен живот, от който е част човешкото тяло, Душа и Дух. И това остава и продължава да пулсира в нас като знание, неразделно свързващо ни като с нишка с космичността.

Ние не сме само прaшинка в Космоса - ние самите сме Космос!

Нека бъдем докоснати от истинската медитативна сила на казаното от Р.Щайнер в Сс 233а: „...ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действа върху мен. И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди - всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание... Но този космически почерк може да се чете само от човек, който изживява звездите не като механичен феномен, а като съставни букви на вечната космическа азбука...”

Из "Човешката душа като рожба на Космоса"

Автор: Дорина Василева

Първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/113

Втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/123

Трета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/134

Четвърта част: http://med.anthrobg.net/bg/node/154