Съдържание
Предговор на издателя
Предговор
Предговор към английското издание
Въведение
1. Пътят на саможертвата на Каспар Хаузер
Детето на Европа – биография и история на Каспар Хаузер
Престъпление срещу човешката душа, извършено от окултни подбуди (според Фойербах)
„В смъртта той ще бъде толкова могъщ, колкото беше безсилен в живота“ (Якоб Васерман)
2. Кармичната среда на Каспар Хаузер
Фигури около Каспар Хаузер
За името „Каспар Хаузер”
Каспар Хаузер и германският народен дух
Каспар Хаузер – една „Парсифалова” личност на деветнадесети век
Фауст и Каспар Хаузер
3. Каспар Хаузер в кармичните събития на XIX и XX век
33-годишният ритъм на историята
Поредицата от раждания – 1845 г.
1878/1879
1911/1912
1944/ 1945
1977/1978
Серията смъртни случаи от 1833 г.
1866
1899
1932/1933
1965/1966
1998 – края на века
Сорат – Слънчевият демон и числото 666
Преглед и обобщение
Закон за отражението
4. Каспар Хаузер и Рудолф Щайнер
Законът за отражението в живота на Рудолф Щайнер
1859-1879-1899
Смъртта на Рудолф Щайнер
Моделът на сградата в Малш
Първият Гьотеанум в Дорнах
Решаващата 1917 година – импулсът за Троичното общество – 1841-1879-1917
Повратната точка през 1918 г.
Троичното общество, 1919 г.
Опожаряването на Гьотеанума
Коледното събрание 1923 г.
Жертвите на Рудолф Щайнер и Каспар Хаузер
5. Характерът на Каспар Хаузер
Заключителни думи
Приложение I
Обобщение на препратките на Рудолф Щайнер, отнасящи се до Каспар Хаузер
Приложение II
Отворени въпроси от разследването относно Каспар Хаузер
Бележки (номерирани)
Бележки (вижте номерата на страниците)
Избрана библиография
* * *
Предговор на издателя
Въпреки че личността Каспар Хаузер е добре позната в немскоговорящите страни, в останалата част на света, с изключение на някои забележителни изключения – по-специално движението, което се е развило около творчеството на Рудолф Щайнер – той като цяло не е известен. Поради това преводът и публикуването на тази книга на английски език изисква няколко встъпителни бележки.
Каспар Хаузер е намерен през 1828 г. на улиците на Нюрнберг, Германия. Въпреки че е на 15 години, той може да изговаря само няколко думи и едвам ходи. От неговите собствени разкази и от всички налични доказателства става ясно, че от ранно детство бил затворен в тъмно помещение, в което не можел да застане прав, нито да ходи. През тези години той нямал никакъв човешки контакт.
Въпреки тези големи препятствия, Каспар Хаузер успява – с приятелската и любезна помощ на няколко души – да започне нормално човешко развитие и наистина започва да проявява някои изключителни качества. Но не му позволяват да се развие. Той е убит през 1833 г., след един по-ранен опит за убийство.
В това издание са разглеждат многото загадки около живота и смъртта на Каспар Хаузер. При все това, основната цел на Петер Традовски е да навлезе в окултните аспекти на историята на Каспар Хаузер. За целта той се опира предимно на работата на педагога, посветения и философа Рудолф Щайнер (1861-1925г.). Предвид това, книгата предполага известна осведоменост за духовния мироглед на Рудолф Щайнер (който той нарича „антропософия“).
Въпреки че е публикувана за пръв път на немски език през 1980 г., тази книга и досега е съкровище за всеки, който се интересува от мистерията около Каспар Хаузер. Тя се публикува в отговор на сериозния недостиг на съществени произведения по тази тема на английски език.
Макар това да не беше планирано, издаването на тази книга съвпадна с някои неотдавнашни нападки съответно от „екзотеричен” и „езотеричен” характер – срещу личността на Каспар Хаузер. Първата атака беше предприета от германския вестник Der Spiegel, който на 25 ноември 1996 г. публикува статия, в която се твърдеше, че генетичният анализ на петната от кръв по дрехите на Каспар Хаузер доказвал, че той не бил син на Стефани дьо Боарне и следователно не бил от кралски произход. Атаката от по-езотеричен характер идва отвътре, от антропософското движение, от статии, публикувани в Das Goetheanum (например „Das Rätsel der Geburt—Mysterium und Mystifikation um Kaspar Hauser” [Загадката на раждането – мистерия и мистификация около Каспар Хаузер] от Михаел Клусман, 22 декември 1996 г.), които подкрепят мнението на германския писател Кристоф Линденберг, че машинописният запис на бележките от ключов разговор между граф Полцер-Ходиц и Рудолф Щайнер (използван широко в тази книга) е фалшификат. Въпреки че Традовски се позовава на тях в предговора към английското издание, той отговаря на атаката на Der Spiegel много по-подробно в статията си в Das Goetheanum от 15 декември 1996 г. Автентичността на бележките на Полцер-Ходиц е потвърдена в редица статии (виж например статията на Томас Майер в Der Europäer, февруари 1997 г.).
Накрая, издателите биха искали да благодарят на многобройните центрове на движението „Кемпхил”, чиито дарения помогнаха за издаването на тази книга, както и на
преводача Джон Ууд за неговата всеотдайна работа.
С.Г., август 1997 г., Лондон
Предисловие
През последните години изнасях лекции за Каспар Хаузер в различни градове в Германия. Първата се проведе в Антропософското общество в Берлин през септември 1970 г. под заглавието: „Каспар Хаузер и митът за бъдещето”. Това беше определящо за посоката на работата ми оттогава досега. Стремлението ми беше Каспар Хаузер да бъде възприет не само като историческа фигура, а преди всичко като духовно вдъхновена личност, свързана с великите бъдещи задачи на човечеството.
Постоянните молби на много хора към мен да запиша съдържанието на различните лекции най-накрая доведе до написването на тази книга. Освен това, все по-силно се усещах задължен към Каспар Хаузер да направя осъзнатите от мен факти известни на по-широк кръг хора. Тази книга съдържа, в повече или по-малко ясна форма, следите от своя замисъл. Важните въпроси постепенно бяха разгледани от най-различни страни, за да бъде схваната тяхната сложност. Това е причината за повтарящото се разглеждане на някои от централните проблеми в различни контексти и от различни гледни точки.
Малко или повече изчерпателното изложение на всички предишни открития за първи път ни дава възможност да сравним всички факти и да ги осветлим, като ги сравним един с друг. Така например, да се хвърли светлина върху всички предишни глави чрез това, което току-що казахме, може би ще е от значение. Да, може да се каже, че някои от твърденията, направени в други части на книгата, ще могат да бъдат разбрани по-добре само когато ги отнесем към последната глава. По този начин едно нещо определя и подкрепя друго.
Първа глава е един по-подробен преглед на общоприетите свидетелства за първата поява на Каспар Хаузер в Нюрнберг. Разказът за това събитие през многостранния поглед на различни наблюдатели създава една по-ярка представа. Тези незаменими източници на информация за Каспар Хаузер са включени тук, защото, за съжаление, те все още не са особено известни. Всяко биографично и историческо описание трябва да започва с тях, ако иска да бъде на по-солидна основа.
Тази книга е предназначена конкретно за приятелите на Каспар Хаузер. Тя е замислена да бъде като учебник, от който да можем да се учим. На много места са поставени въпроси, които имат за цел да ни подканят по-нататък – като едно предизвикателство да се търси по-надълбоко решението на загадката.
Аз избягвам да се конфронтирам с опоненти по две причини, върху които тази експозиция хвърля известна светлина. На първо място, нека си припомним думите на Гьоте: „Грешното учение не може да бъде опровергано, тъй като се базира на предположението, че грешното е правилно. Но обратното може и трябва да бъде повтаряно отново и отново.“ На второ място, би било проява на неуважение към делото на Херман Пиес, ако започнем още от самото начало да опровергаваме твърденията и методите на онези, които са писали за Каспар Хаузер – особено през миналия век – по личен или дори враждебен начин. Пиес често разобличаваше подобни враждебни методи. Дължим му благодарност за това, че е обработил и направил достъпни действителните и оригинални доклади и наблюдения. По-късните открития са описани в Приложение II, където има и статия относно нерешените въпроси в изследването за Каспар Хаузер.
Предполага се, че читателите на този разказ притежават известна степен на познание и разбиране за антропософията на Рудолф Щайнер. Без антропософията би било невъзможно да се стигне до реални заключения относно многото въпроси, свързани с Каспар Хаузер. Това се дължи на факта, че Каспар Хаузер е духовно явление от специален вид и че антропософията, като наука за духа, е в състояние да обясни научно едно такова явление. Има и още един момент, а именно, че между Рудолф Щайнер и Каспар Хаузер съществуват кармични връзки. Самият Каспар Хаузер живее в духовния поток на розенкройцерството, който води до антропософията.
Онези приятели на Каспар Хаузер, които все още не са срещали антропософията, могат да се почувстват длъжни да поемат по този път в стремежа си да намерят отговори на загадките. По този начин те ще научат за антропософията, защото пътят към антропософията може да бъде намерен и чрез Каспар Хаузер.
Всяка книга, свързана с Каспар Хаузер, получава нови цели и импулси от това, което ни казва Рудолф Щайнер. По тази причина всички известни и някои неизвестни досега негови изказвания са записани в Приложение I, доколкото бе възможно в хронологичен ред.
Работата по ръкописа, която ми отне около три години, беше възможна само благодарение на интензивната помощ, оказана ми от Сигрид Грефе. Тя също така внимателно прочете ръкописа. Искрено съм й благодарен за постоянната й подкрепа и многото полезни и разяснителни разговори.
Предвид дадените обстоятелства, бих искал да кажа в заключение, че авторът поема пълна отговорност за съдържанието на тази книга.
Петер Традовски
Берлин, Великден 1981 г.
* * *
Предговор към второто издание
Скоро след публикуването на първото издание по време на Адвента през 1980 г. се наложи да пубикуваме второ издание. Човек остава с впечатлението, че призивът за включване в борбата за повече знания за съдбата и характера на Каспар Хаузер, е бил чут и разбран. Сред читателите бе изразено мнението, че появата на тази книга е била усетена и преживяна като духовна необходимост точно в този момент.
Предвид потискащата съдба на Централна Европа и на цялото човечество, често се повдига въпросът какво може да се направи, за да се помогне. Чрез разбирането и преживяването на страданията на личността Каспар Хаузер, както и на съдбата на Централна Европа и духовната връзка между земята и космоса, както се опитахме да направим тук, душата се активира, а това вече е първата стъпка към трансформирането на тези обстоятелства. Във Великденското събитие това земно-космическо състояние е създадено за всички бъдещи времена. В този смисъл търсим един участващ читател.
Петер Традовски
Берлин, Великден 1981 г.
* * *
Предговор към третото издание
Третото издание на тази книга е посветено на 150-годишнината от смъртта на Каспар Хаузер (17 декември 1833 г.). Във връзка с тази годишнина Каспар Хаузер отново е център на вниманието, благодарение на редица публикации в различни медии. От това си проличава голямата неяснотата, която съществува по отношение на цялото събитие около появата му, както и почти необяснимото невежество по този въпрос след десетилетия на научни изследвания. Дълбоко проникващ симптом е това, че фактът за произхода на Каспар Хаузер от династията Баден продължава да се поставя под съмнение, въпреки че всички специалисти-изследователи са съгласни с Херман Пиес, който пише в увода към документацията си за Каспар Хаузер през 1966 г.: „Убеден съм, че получих толкова неопровержими косвени доказателства за княжеския произход на Каспар Хаузер от династия Баден, че едва ли може да има нещо по-убедително що се отнася до успешни династични престъпления”. Човек остава с впечатлението, че борбата да се разбере Каспар Хаузер е също толкова трудна и важна за ХХ век, колкото е била и за XIX век. Да го почитаме, признаваме и разбираме е духовна задача, за която и сега, както и преди, мненията са разделени.
За да се направи всичко възможно, за да се изтъкне фигурата на Каспар Хаузер в истинската й светлина, аз реших, заедно с Йоханес Майер, който се зае с илюстрациите, да представя живота на Каспар Хаузер с думи и картини под заглавието: Каспар Хаузер, детето на Европа (Щутгарт 1983). Това ново произведение и настоящият том се допълват и подкрепят взаимно.
След отпечатването на второто издание бе забелязано, че портретът на Каспар Хаузер е детайл от известната картина на Кройл, която благодарение на неадекватната си репродукция, е придобила особен чар. Този път пастелната рисунка на Кройл е възпроизведена в цвят. Тази картина от Вюрцбург е принадлежала на Даумер. Има и втора картина на Кройл, много подобна на тази, която е принадлежала на Фойербах и сега е частна собственост. Можем да считаме за късмет появата на един по-цветен и по-жив портрет на Каспар Хаузер.
Петър Традовски
Берлин, Петдесетница 1983
* * *
Предговор към английското издание
Представената тук книга бе публикувана преди 17 години в Германия. Очевидно е, че след толкова дълго време би било за предпочитане цялото произведение да бъде преработено, но при сегашното положение с работата ми това не може да стане. Вярно е наистина, че основните теми биха могли да бъдат разгледани по-задълбочено и да бъдат разширени, но независимо от това те могат да останат и в сегашния си вид. С други думи, промените биха били добре дошли, но не са от съществено значение.
Два аспекта, които не засягат пряко основната тема обаче трябва да бъдат споменати. На първо място, идентичността на Каспар Хаузер като наследник на трона на Баден е поставена под въпрос. На второ място, изразени са съмнения относно автентичността на изявленията на Рудолф Щайнер, които излизат за първи път в настоящата книга.
Der Spiegel (№ 48, 25 ноември 1996 г.) предизвика световна сензация с водещата си статия: „Каспар Хаузер, разочарованият принц. Генетичните учени разгадават вековна загадка”, в която се съобщава, че английски и немски институт за генетични изследвания независимо един от друг са установили, че кръвта от бельото, което Каспар Хаузер е носил, когато е убит, не е на син на Стефани дьо Боарне. С това резултатите от сериозните изследвания на Каспар Хаузер през XIX и XX век биват опровергани. Изследванията, провеждани в продължение на 40 години от най-значимия изследовател Херман Пиес, са обобщени от него през 1966 г. по следния начин: „Сега съм уверен, че съм получил толкова неопровержими косвени доказателства за княжеското потекло на Каспар Хаузер от династията Баден, че едва ли може да има нещо по-убедително що се отнася до успешни династични престъпления“ (Херман Пиес, Kaspar Hauser Dokumentation, Ансбах 1966 г.). Затова трябва да имаме предвид, че фактите, открити от поредица изследователи, не могат да бъдат отменени чрез генетичен анализ, както и описанието на характера на Каспар, представено в тази книга, не зависи от неговия произход. Затварянето на Каспар Хаузер, неговите дела и страдания не се променят чрез някаква промяна в неговия произход. Авторите на Der Spiegel обаче биха искали да създадат неоснователното и невярно впечатление, че с разрешаването на въпроса за самоличността му целият проблем с Каспар Хаузер би бил решен в най-истинския смисъл на думата. За тях той в крайна сметка е само „полуидиотско копеле”. Това издава цялото основно намерение – да бъде унищожен духовният образ на „Детето на Европа”. Това обаче прави още по-очевидна необходимостта и важността да се разбере духовно характера на Каспар Хаузер, както се опитахме да направим в тази книга.
Въпреки всичко това, трябва да подходим сериозно към новата линия на изследване и да се опитаме да открием кое в нея е ценно. Първоначално можем да изразим известно съмнение дали кръвта наистина е на Каспар Хаузер. Освен това трябва да се уверим, че в методите на изследване няма източници на грешки и провали. Самите учени признават, че се занимават с неща, които са „на ръба на доказателството“. Фактът, че е трудно да се приеме някаква друга идентичност за Каспар Хаузер, не се дължи на отхвърлянето на съвременните изследвания, нито на придържането към остарели мнения, а на признаването на факт, който Der Spiegel просто не отбелязва, а именно, че мистерията по никакъв начин не е решена, а сега става много по-сложна. Мнението, че Каспар Хаузер е наследник на трона на Баден, се подкрепя от факти, събрани от много изследователи, не на последно място от които е фактът, че поведението и действията на държавната тайна полиция и двора на Баден дават много ясни индикации за всеки интелигентен и отворен човек. Техните действия са били определени от предпоставката, че Каспар Хаузер е наследник на трона на Баден. Ако тази предпоставка се окаже погрешна, ключовият въпрос за бъдещите изследвания на Каспар Хаузер би бил: Как е могла да бъде допусната такава колосална грешка? Защо не е била забелязана? Защо е било невъзможно да се представи истината по убедителен начин? Ако можеше да се докаже, че Каспар Хаузер не е наследник на трона, човек би могъл да си спести неприятностите от едно много рисковано държавно участие. Освен този ключов въпрос възникват и други, като например: Как е възможно Стефани дьо Боарне да разпознае сина си по приликата му с баща му, когато го вижда в дворцовите градини в Ансбах, ако това не е било така? И ако това не е вярно, как е възможно многото съвременници, познати на семейството, да приемат Каспар Хаузер за син на великия херцог на Баден – процес, който и днес може да се повтори на базата на някои снимки, които приличат удивително много на него? И накрая, ако Каспар Хаузер не е бил наследник на трона, тогава кои са били родителите му? Как и защо е попаднал в ръцете на онези, които са го затворили?
Що се отнася до автентичността на бележките на граф Лудвиг Полцер-Ходиц, предоставени от Паул Михаелис, наследник на неговото имущество, и публикувани за пръв път в тази книга, нека тук накратко да отбележим, че бяха изразени основателни съмнения относно отговорното предаване на тези текстове. Така например, не е имало среща между Рудолф Щайнер и граф Полцер-Ходиц през ноември 1916 г. От такива и други наблюдения е направено заключението, че тези бележки са фалшификати на Паул Михаелис. Не мога да се съглася с подобно решение, защото няма нищо, което да показва, че бележките не биха могли да се основават на разговори между граф Полцер-Ходиц и Рудолф Щайнер. Предвид факта, че оригиналните ръчно написани бележки са изгубени, не може да се направи никакво заключение. Също така, разбира се, не може да се каже, че при настоящите условия на неяснота е възможно да се твърди, че бележките, предоставени ни по този начин, са безспорен израз на изявленията на Рудолф Щайнер. Трябваше да се намери начин да се разграничат фалшификатите от автентичните документи, като се проучи тяхното съдържание. Така стигнах до убеждението, че публикуваните тук бележки принадлежат на Рудолф Щайнер по простата причина, че не мога да открия никой друг, който би могъл да изкаже подобни мисли. Но дори и това да не е така, изказванията все пак биха имали валидност. В крайна сметка всеки читател трябва сам да прецени дали намира тези изказвания за полезни и разумни, или не. Всяко изявление трябва да се оценява според собствената му стойност; това е по-важно, отколкото да се разчита на някоя друга авторитетна фигура. Бих искал да спомена, че бележките на граф Полцер-Ходиц ми бяха предоставени във връзка с лекциите, които изнесох за Каспар Хаузер. Те не бяха източникът на моите лекции, но се вписваха безпроблемно в тяхната рамка.
След обединението на Германия през 1990 г. разделението на страната, описано в глава 3 „1944/45”, може да се разгледа в друга светлина. Това обединение, свързано с мирния импулс за освобождаване на източноевропейците, освободи Източна Германия, но едновременно с това очевидният триумф на капитализма доведе до непредвидими разрушителни последствия за тази страна, както и за цяла Европа. Изразил съм мнението си по тези въпроси в книгите си: Ere the Century Closes [Така приключва векът], Camphill Books, 1995, и Christ аnd Antichist, Дорнах, 1996 г. В първата от тези книги по-задълбочени изявления за Каспар Хаузер могат да бъдат намерени в главата: „Каспар Хаузер, детето на Европа, образ на Христовата съдба”.
Петер Традовски
Берлин, Великден 1997 г.
* * *
Въведение
В тази книга е представена една картина на историята на XIX и XX век, която в много от своите детайли, а и като цяло, се различава значително от общоприетата представа за този исторически период. Първата разлика е възприетата и утвърдена тук теза, че в историята на XIX и XX век Каспар Хаузер представлява кръстопът, в който се събират всички важни нишки, но който, за съжаление, досега е бил изключен от историческите разсъждения. Тази ситуация е пряко следствие от предотвратяването на историческата мисия на Каспар Хаузер. Намерението на тази книга е да намали ефектите от това събитие. Конкретно в този случай знанието придобива едновременно и силата на действие.
Второто нещо, което коренно променя, но и изяснява картината на XIX и XX век, е опитът да тя да бъде обяснена, като се приложи историческият ритъм от 33 години, открит от Рудолф Щайнер чрез неговите духовни изследвания. Досега тази мощна сила, която действа в пост-християнската еволюция, не е получила особено внимание, нито е намирала широко практическо приложение. Но занапред ще става все по-ясно, че едно истинско разбиране на историята ще се окаже невъзможно без това прозрение. Дълбоко вкоренено в историческото съзнание – доколкото то все още съществува – е мисленето, което следва линейно-причинно-следствената последователност. Ако тези навици на мислене не бъдат преодолени, тогава връзката между зародиша и плода – духовното дихание на историята, простиращо се през поколенията – няма да може да бъде предадена на човечеството. Трябва да преодолеем голямата илюзия, че историята може да бъде разбрана от човека, без да се вземе предвид духа. Да представяме историята като чисто земна поредица от събития, е нереалистично, доколкото не се взема предвид духовната основа на живота, в която – отвъд човешките капризи и извън обичайното съзнание – се осъществява развитието на човека във връзка със свръхсетивните светове. Разбирането на тези реални и ефективни връзки е истинската задача, чрез изпълнението на която духът се разкрива и става ефективен. Вследствие на това човек ще бъде в състояние да разбере и да се отнесе към историята по подходящ начин. Докато не разберем духа, който всаъщност действа в историята – както е илюстрирано от 33-годишния ритъм, - той ще бъде нищо повече от демон, който ще поеме контрол и ще прикрива истинския проблем.
Да завладееш или да загубиш духа – това е истинският исторически въпрос на XIX и XX век. В борбата за духа истинският въпрос пред едно съществуване, достойно за човечеството, е „да бъдеш или да не бъдеш“.
Моята книга има духовни предшественици, без които би била немислима. Георг Фридрих Даумер, Анселм Риттер фон Фойербах и Хайнрих Фурман2 през XIX век и Якоб Васерман, Херман Пиес и Карл Хейер3 през XX век. Заглавието на тази книга е съзнателно вдъхновено от подзаглавието на романа на Васерман: „Каспар Хаузер или леността на сърцето”, защото към аспекта на сърцето трябва да се добави и другият аспект на знанието, който поставя Каспар Хаузер в центъра на борбата за реализиране на духа.
Искам да спомена тук стогодишнината от смъртта на Даумер през 1875 г., чието възпоменание може да се разглежда като духовно задължение (роден на 5 март 1800 г. в Нюрнберг, починал на 13 декември 1875 г. във Вюрцбург). Всеки, който търси достъп до личността и историята на Каспар Хаузер, винаги ще бъде насочен към Георг Фридрих Даумер. Това ще бъде особено валидно, когато човек се опита да се идентифицира с живата енергия, която излъчва Каспар Хаузер, и когато се обединява с усилията и борбите на онези, които вече са се трудили да разяснят съдбата на Каспар Хаузер чрез своите познания.
Даумер е важен не само защото е учител и приятел на Каспар Хаузер. Той е преди всичко безпристрастен наблюдател-феноменолог в смисъла на Гьоте, който събира кураж и сила да остави външните проявления да говорят, или поне ги оставя такива, каквито са, и ги записва вярно. Още по-важен е фактът, че през целия си живот той е бил смел и непоколебим защитник на Каспар Хаузер в неговата историческа уникалност. Характерно за него е, че последната му и обобщаваща работа: Каспар Хаузер,2 чиято стойност е трудно да се надцени и която е библиофилска рядкост, е написана, за да защити и предпази личността (на Каспар Хаузер), която е била преследвана и клеветена в книгата на Юлиус Майер Authentische Mitteilungen u'ber Kaspar Hauser4 [Автентични записки за Каспар Хаузер]. Чувството за отговорност, което Даумер изпитва към Каспар Хаузер, и убеждението му, че действа под влиянието на висши сили, са ясно изразени в тези думи от предговора:
„Публикувам този разказ като епилог на тази тема. С него смятам, че съм направил всичко възможно, за да изпълня задълженията си в тази насока; аз съм стар човек и изглежда, че бързо наближавам края си; предвид физическото ми състояние е чудно, че все още съм жив. В същото време вярвам, че все още притежавам достатъчно духовна сила, за
да изпълня тази задача, и че съм готов за конфликта, който ме очаква; един стар воин като мен все още е способен от време на време да вземе меча си и да изпита силата на ръката си, въпреки че вече се е оттеглил; по-висша помощ със сигурност няма да липсва на този, който е посветен и отдаден на борбата. Твърдя най-тържествено, че както в миналото, така и сега истината е свещена за мен и че никога не съм правил умишлено или съзнателно неверни твърдения в моите писания.“ 5
В известен смисъл трябва да сме благодарни на Юлиус Майер, синът на прословутия учител на Каспар Хаузер от времето на Ансбах, който наложи написването на книгата на Даумер. Даумер, между другото, беше убеден, че Майер е публикувал книгата си, по погрешка, смятайки, че той, Даумер, вече е мъртъв. Починалият бил братът на Даумер. 6
Даумер е човек, който през последната третина на XIX век е живял с надеждата да доживее края на ерата на материализма, очаквайки и усещайки настъпването на нова ера на духа. Той ясно виждаше, че човешката еволюция в тогавашната си форма е на път към катастрофа, ако продължи в своя материалистичен мироглед. С ентусиазъм, който едва ли
има равен сред неговите съвременници, Даумер копнее за началото на ново „духовно откровение”, което се появява няколко години по-късно, въведено от младия Рудолф Щайнер в началото на ерата на Михаил. Може да се каже само че душа като тази на Даумер би се радвала изключително много, ако можеше да изпита познанието за духовния свят и неговите обитатели, както Рудолф Щайнер го даде на човечеството в началото на века и в началото на Новата ера на Светлината. Един пасаж, който ще цитирам по този повод, звучи направо пророчески. В него надеждата за така необходимата промяна в душевното отношение на човека е ясно изразена – надежда, която не може да се реализира толкова бързо в бъдещето, а ще се изпълни едва след дълга духовна борба:
„Не мога да разглеждам по-подробно тази тема тук. Но въпреки това може да се види, че се случва духовно вълнение, чийто изход е несигурен, но което изглежда предвещава промяна, която изобщо не е благоприятна за материализма. Различните видове спиритизъм на нашето време, чиято цел и предназначение като цяло е да постави духа и духовните дела пред суровата материя с нейните външни ангажименти и необходимости, е това, което винаги съм желал. Той оспорва духовната и морална световна хегемония на материализма по такъв начин, че последният вече не може да претендира, че единствен е владетел и господар на всички неща и че ще има много по-лоши неща, от които да се страхуваме в една бъдеща епоха, към която настоящата изглежда изгражда мост. Световната история е вечно въртящо се колело; троновете се рушат както в политическата сфера, така и в областта на вярата, мисълта и науката; и много неща се хвалят и се изтъкват, сякаш са надарени с безсмъртно съществуване, а краката на онези, които ще ги изместят, вече са на прага.“7
Във връзка с това настроение на очакване на идващата духовност е изказването на Рудолф Щайнер, в което той описва Даумер като „последният от розенкройцерите”. В самата работа на Даумер тази гледна точка не е пряко очевидна. Но впечатлява фактът, че това, което Даумер е направил за Каспар Хаузер, е било извършено в служба на по-висша сила. В посветеното си стихотворение Даумер позволява на мъртвия Каспар Хаузер да му говори по много трогателен начин. Това е разговор между мъртва и жива душа, който ясно показва, че Даумер не се позовава на собствената си личност, а на импулс, който стига до него чрез безтелесна душа от духовния свят.
За тези, които могат да приемат това за истина и да го вземат насериозно, работата на Даумер е в съвсем различна категория от много други публикации на тази тема. Посветеното стихотворение, което предава настроението, с което се опитваме да изразим всичко за Каспар Хаузер, гласи следното:
Пътят ни на поклонение през живота е към своя край,
чувствам как силите ми бързо се изчерпват;
отново виждам, бедно мое дете,
окървавената ти сянка да се надига.
Духовните ти устни тихо шепнат:
„О, ти, приятелю мой, вечно верен,
рицар мой и, да - мой закрилник,
въпреки всички трудности на борбата!
Аз – ти добре знаеш – никога не бях склонен
към жестокост;
Един ме удари в гърдите,
Другите ме засипаха със срам.
Ти се бореше тук, бореше се там,
и, триумфът на невинността осигурен,
в моето безрадостно убежище
заспах отново в най-дълбок покой.
Но адовите подлости, почивка те не знаят,
гневът на ада изсипва се върху земята;
След кратък отдих отново се намирам
оскърбяван и потъпкван.
О, нека твоята любов и смелост
Поставя под изпитание и в тази битка;
Вземи ме под твоята закрила!
Силите от свише не ще изневерят.
Ти говориш и аз съм тук, на разположение;
аз и меча ми ти служим както и преди,
свещена е вярната ни връзка,
дълга си ще изпълним ний сега.
Задачата на известния криминолог Фойербах не е била духовна задача що се отнася до Каспар Хаузер. През целия си живот Фойербах е търсил истинския мотив за престъплението, извършено срещу Каспар Хаузер. Въпреки дълбокото си разбиране за момчето, той никога не стига до разкриване на престъплението, защото не е могъл да разбере мотива за него. Това със сигурност е било нещо много важно – на него това му е било по-ясно от всеки друг. Ако това е било династично престъпление, защо Каспар Хаузер не е бил убит веднага? Това е въпросът, на който Фойербах в крайна сметка не може да отговори, защото причините за това се крият в духовната сфера. Може да се каже, че ако Фойербах беше запознат с антропософското виждане за човека и с ученията за прераждането, човек от неговия калибър веднага щеше да разпознае мотива за окултното престъпление.
Кратките есета на пастор Фурман са, за съжаление и съвсем незаслужено, много малко известни. Неговите печатни беседи са истински бисери на християнската мисъл.
Дори и днес романът на Васерман продължава да е най-лесният начин за разбиране на Каспар Хаузер. Трябва само да се има предвид, че този роман е, в най-добрия смисъл на думата, едновременно фикция и истина, и датира от епохата на Просвещението в началото на настоящия (ХХ) век. Романът на Васерман в крайна сметка се основава на „видение“, както сам той казва*, тоест на свръхсетивен импулс, подобен на този, който и Даумер е преживял. Благодарение на това романът му има дълъг живот и съдържа редица интуитивни прозрения (например връзката на лорд Стенхоп с ужаса, дебнещ на заден план), които значително задълбочават разбирането на събитията.
Чрез романа на Васерман Херман Пиес също е насочен към задачата на живота си. След като прочита този роман, той чувства за свой дълг да открие историческата истина. Херман Пиес събира и записва различните факти в една възхитителна и трудоемка работа, която е била крайният резултат от цял живот проучвания. В продължение на почти 60 години разследвания той проучва и публикува всички значими документи. Последните изпълват шест тома. В заключителен и обобщаващ седми том, който излезе през 1966 г. под заглавието „Каспар Хаузер – Eine Dokumentation”, той събра резултатите от всичките си исторически разследвания. Тази работа представлява незаменима предпоставка за всякаква работа, свързана с Каспар Хаузер.8
Потресаващо и унизително е, когато благодарение на работата на Херман Пиес става ясно, че винаги има хора, неуморно заявяващи своята ангажираност към истината и науката, които очевидно са фалшифицирали и лъгали. Това явление, което още Даумер отбелязва, а именно че що се отнася до Каспар Хаузер дори най-простите научни изисквания са били безсрамно пренебрегвани, също принадлежи към факторите, които трябва да се отбележат във връзка с Каспар Хаузер. Това, което враговете на Каспар Хаузер успяват да постигнат по този начин, може да се приеме единствено като научен позор. Херман Пиес успя да докаже, например, че „Автентичните записи” на Юлиус Майер, на които той толкова много набляга като историческа и юридически удостоверена истина, съдържат изобилие от изкривяващи смисъла промени, пропуски и дори фалшификации.
Ние, които сме родени по-късно, сме задължени на Карл Хейер за книгата му „Каспар Хаузер и съдбата на Централна Европа през XIX век”, в която той е записал и проверил за достоверност изявленията на Рудолф Щайнер, които не фигурират в лекциите му. Няколко от най-важните изявления за Каспар Хаузер, които са неразделна част от настоящата работа, са дадени от Рудолф Щайнер в разговор с членове на Антропософското общество. Освен това Хейер е включил Каспар Хаузер в разглеждането на съвременната история – факт, който е неизбежен; той е първият, който разглежда Каспар Хаузер от гледна точка на антропософията в широк контекст в рамките на своята Beitrâ'ge zur Geschichte des Abendlandes [„Принос към изучаването на западната история”].
Превод: Ати Петрова