Глава 4
ИТА ВЕГМАН И ЛЕЧЕБНАТА ПЕДАГОГИКА
Публикуваните досега текстове 30 не описват пълната картина на връзката на Ита Вегман с антропософската лечебна педагогика, която към 1924 г. се е превърнала в движение и се прилагала в около двадесет дома и института до избухването на Втората световна война.
През детството и младостта си Ита Вегман е израснала покрай дете със специални нужди - брат й Манта, който е бил три години и половина по-малък от нея. През тези около шестнадесет години тя се е грижела много за него. По-късно за Манта се грижат в заведение в Ротердам, където той умира през 1927 г. Следователно, Ита Вегман се е грижила за такова дете от ранна възраст, подобно на Рудолф Щайнер, който също е имал брат с увреждания, пет години и половина по-малък от него.
Практикуването на антропософската лечебна педагогика тръгва от Валдорфското училище в Щутгарт, където е създаден лечебен клас за деца с увреждания и деца с трудности в обучението през 1920 г. под ръководството на Карл Шуберт и под медицинския надзор на училищния лекар Ойген Колиско. В класа на Карл Шуберт имало и посетители, които се занимавали с практическо обучение в областта на лечебната педагогика. Самият той често докладва за своята дейност. 31 След като Валдорфското училище бива забранено през 1938 г., Шуберт все пак успява да продължи да води лечебния клас.
През есента на 1923 г. Ита Вегман за пръв път приема в клиниката и терапевтичния институт дете със специални нужди; скоро след това го последват и други. От 1924 г. нататък за тези деца се полагат грижи в къщата "Холе", близо до хижата в Арлесхайм, където дотогава са живели няколко възрастни антропософи. През май 1924 г. Рудолф Щайнер дава на тези деца урок по рисуване в Сурихоф (по-късно наречен Зоненхоф, вж. том първи, стр. 333). Също през 1924 г. Щайнер кани лекарката Юлия Борт да се премести от Щутгарт в Арлесхайм, за да може да изучава евритмична терапия за деца със специални нужди. За тази група деца през тези години се грижи Маргарете Бокхолт, която работи в клиниката в Арлесхайм, и която също е била обучена в областта на евритмията.
През април 1925 г. първите деца са настанени в Зоненхоф. Промените в сградата са завършени в началото на 1926 г. и тогава тя може вече да се използва като дом за деца със специални нужди, както и за и болни деца и младежи с физически увреждания.
Като отделение на клиниката в Арлесхайм и по този начин част от медицинската секция, Зоненхоф от самото начало е център за обучение по лечебна педагогика, както за начални и по-нататъшни стажанти, така и за лекари, и студенти по медицина. Няколко пъти годишно тук се провеждат курсове и семинари под ръководството на лекари от клиниката и преподаватели от други институти. Учителите за деца със специални нужди, които по-късно работят в други домове, често са идвали за по-дълго в Зонненхоф, за да се възстановят или да получат допълнително обучение, или също така като инструктори. Под ръководството на Ита Вегман този институт се превръща в семето за едно глобално разширяващо се движение за лечебна педагогика.32
Институтът "Лауенщайн" в Лихтенхайн край Йена (Тюрингия) е основан през пролетта на 1924 г. от Франц Льофлер, Зигфрид Пикерт и Алберт Щрохщайн (вж. том първи, стр. 169). Този институт за деца със специални нужди има интересна и богата на събития история.33 До май 1945 г. децата са под надзора на очния лекар Илзе Науер, което позволява на дома да получи официално разрешително от здравните власти. Скоро там идва да работи и младият лекар Хаймих Хардт. Домът, разположен в планината Лауенщайн, с парк, градина и дърводелска работилница, след посещението на Рудолф Щайнер там на 18 юни 1924 г. се счита за първия напълно функциониращ институт за деца със специални нужди. В постоянен диалог с Ита Вегман, пламенните и идеалистични основатели на този дом го превръщат в малък културен център, който допълнително бива подкрепян от антропософската работа в Йена (Пикерт е ръководител на антропософска група там). Твърди се, че Гьоте е намерил вдъхновение за своята приказка "Зелената змия и красивата лилия" през 1794 г. в района на Лауенщайн, на брега на река Заал.
През юни 1926 г. институтът успява да открие втори дом, Haus Bernhard, в другия край на Йена, в село Цватцен. Големият брой деца, нуждаещи се от места (осемдесет към март 1929 г.), и разстоянието между двата дома налагат разделянето на децата на две групи: тези в училищна възраст в Цватцен, а по-малките - в Лихтенхайн.
Албрехт Щрохщайн е първият, който тръгва оттам, за да открие нов лечебен дом. По предложение на Ита Вегман през есента на 1928 г., тридесет и две годишен, той заминава за Таненберг, близо до Вайгелсдорф (в планината Евленберг в Силезия), и заживява в детския дом Валдхаус. През лятото на 1929 г. успява да се премести в имението Pilgramshain край Щригау (на един час път с влак от Бреслау). Старото имение, наречено "замъкът Пилграмсхайн", е разположено насред голям парк и разполага със стопанство, градини и работилници.34 Наред с други, там работят Карл Кьониг и съпругата му (до 1936 г.), както и лечебният педагог и художник Херман Кирхнер; а фрау Щрохшайн ръководи детската градина. Освен децата със специални нужди, за които се грижели тук, имало и осемдесет деца, за които се плащало от берлинския фонд за социално подпомагане. През този период опитният лекар Йоханес Крокер също се премества в Пилграмсхайн. През 1941 г. се налага помещенията да бъдат освободени. След края на Втората световна война Щрохшайн и Х. Кирхнер основават лечебен институт в Хепсисау.
Малко след като Щрохщайн се премества, Франц Льофлер също напуска Лауенщайн. През пролетта на 1929 г. той взема известен брой деца да живеят в Герсвалде. в района на Темплин северно от Берлин, където е закупен замъкът Герсвалде. През септември 1930 г. там живеят осемдесет деца. Скоро този лечебен дом се превръща и в своеобразен културен център. В него работят холандският художник Франс Копийн и лекарят Едмунд Дребер, както и Ото Франке, и Ингеборг Гойерт. Замъкът Герсвалде продължава да функционира в продължение на двадесет и една години, по време на нацисткия режим и руската окупация, до 1950 г. По време на войната лекарката Фридел Шмидт от базата си в Берлин успява да направи много за подпомагането на дома.
В края на 1931 г. третият основател, Зигфрид Пикерт, се премества от Лауенщайн в Хамбом. През септември същата година е закупено имението и замъкът Хамбом, южно от Падербом, и тук, благодарение на големите усилия на много хора, възниква лечебен и образователен институт, какъвто досега не е съществувал. Освен дом за деца, нуждаещи се от специални грижи (Пикерт е довел няколко от тях със себе си от Цватцен), имало градини, ферма и горско стопанство. Имотът се е състоял от триста хектара земя - така е и днес. Тук е създаден постоянен трудов лагер ("Конвой") за безработни младежи, понякога до двадесет и пет души наведнъж; през годините те ремонтират сградите и се грижат за земята. Пристигали са гости за почивка и са били организирани детски лагери (през лятната ваканция на 1933 г. петдесет деца са участвали в лагер, ръководен от Георг Щарке). Нацистите затварят Хамбом през юни 1941 г. и всички е трябвало да напуснат. След края на войната той започва да функционира отново, но без лечебница: има валдорфско училище с пансион, санаториум и старчески дом.
През пролетта на 1932 г. Хайнрих Хардт напуска Лауенщайн и двете къщи - Лихтенхайн и Цватцен - са освободени. Учителят В. Л. Бек заминава за Пилграмсхайн с деветнадесет от децата, а Хардт намира празен конезавод в Алтефелд близо до Херлесхаузен ан дер Верра (южно от Айзенах). Там той взема със себе си някои от другите деца от Haus Bernhard. До зимата на 1940-41 г. Хардт успява да остане в Алтефелд, а след това трябва да освободи фермата заради армията и заминава с учениците си за Зеевалде. Така, към 1932 г. от първооснованият Лауенщайн тръгват четири нови лечебни учебни заведения: Пилграмсхайн, Герсвалде, Хамбом и Алте фелд.
По същото време в Щутгарт започва да функционира малък лечебен дом. Под ръководството на Франц Гератс и лекарката Роза Ерлахер в края на 1927 г. близо до Щутгарт започва да функционира институтът Hohe Eiche ("Високият дъб"). Сградата обаче се оказва прекалено голяма и непрактична. През есента на 1929 г. обитателите и сътрудниците се преместват в замъка Милхаузен на река Некар. До юни 1934 г. в този дом живеят тридесет и пет деца. Гератс и Ерлахер са вдъхновени в начинанието си от своя учител Карл Шуберт, и тук особено се развиват артистичните аспекти на образователната практика за деца със специални нужди. Наред с други неща там е имало работилница за подвързване на книги, а също така градинарство и земеделие. Децата без увреждания също можели да пребивават там, за да се възстановят или да се лекуват. По време на нацисткия режим се налага къщата да бъде изоставена и тогава Гератс, на тридесет и седемгодишна възраст през 1937 г., основава дом в Еквалден. Този институт успява да преживее военните години. През 1950 г. Гератс основава там първия семинар по лечебна педагогика в Германия.
Междувременно в Англия също са започнали да се създават лечебни домове: близо до Лондон, в Кент, г-жа Сарджънт поставя началото на малкия дом "Holmsdale" (през лятото на 1929 г.), както и на детския дом "Сънфийлд" в Selly Oak, близо до Бирмингам. Фрид Гейтър заедно с Майкъл Уилсън преместват "Сънфийлд" в Клент близо до Стърбридж.
В началото на тридесетте години Лена Струик ръководи малък дом в Bosch en Duin, близо до Утрехт в Холандия, където работи антропософският лекар Бернард Ливехуд. През ноември 1932 г. последният основава лечебния институт Zonnehuis Veldheim в Зейст, също близо до Утрехт. Няколко години след смъртта на първата си съпруга той се жени за лекарката Нел Шатбом, през април 1932 г. Велдхайм привлича много антропософи в Зейст, което води до оживена антропософска дейност там. Когато нацистите правят невъзможно свободното практикуване на антропософия, няколко германски антропософи като Херберт Хан, Сигизмунд фон Глейх и Валтер Ерлангер се преместват в Цайст.
За кратко време в Берлин, като част от Берлинското училище "Рудолф Щайнер", съществува клас за деца със специални нужди, който д-р Бьорнике води в продължение на година и половина в терапевтичната си практика на Шилерщрасе, докато през 1933 г. тя не бива закрита.
В Париж през 1936 г. сестра Вала Вахадес, по-късно мадам Беренс, която преди това е била в Арлесхайм, открива Център за лечебна педагогика, също действащ като частна детска градина (на адрес 52, rue de l'Assomption, Paris 16-е ). Г-жа Шлумбергер е медицинският директор на този дом. През пролетта на 1938 г. сестра Вала заминава оттук, за да основе лечебния институт Chateau Courcelles във Vallee de Chevreuse (близо до Версай), който се налага да бъде изоставен, когато германската армия нахлува през 1940 г.
През 1930 г. във Финландия и Исландия също започват да функционират лечебни домове: във Финландия е създаден Gerknäse (Густапберг) благодарение на усилията на двете дами Pethman и Molander; в Исландия Solheimar е основан от Sesselja H. Sigmundsdottir-Svensson. Г-жа Свенсон получава обучението си по лечебна педагогика при Карл Шуберт в Щутгарт.
В Швеция Густав Ритер и госпожа Крагелох основават малкия дом Solberga (по-късно наречен Mikaelgarden) в Ярна, близо до Стокхолм.
През 1936 г. Ита Вегман купува "фермата" La Motta в Брисаго близо до Аскона. Това красиво място на езерото Маджоре преди това е било детски дом. През лятото на 1937 г. тя отваря вратите му за шест седмици за градските деца от детската градина в Париж. През есента на същата година в Ла Мота се премества първата група деца от Зоненхоф в Арлесхайм, а година по-късно това е последвано от по-голяма група. През май 1940 г. целият Зоненхоф трябва да бъде евакуиран: част от децата са настанени в Брисаго, а друга група се премества с Вернер Паче в Швенди в Бернския край.
Указанията на Рудолф Щайнер областта на лечебната педагогика да бъде под ръководството на медицинската секция на Школата за духовни науки, а не на Валдорфското училище в Щутгарт, карат хората, които от 1924 г. нататък желаят да управляват антропософски лечебен дом, да обсъждат нещата с Ита Вегман. Заедно с лекарите си тя организира обучение и повишаване на квалификацията в тази област и поема отговорността за медицинския надзор на тези институти. По този начин в рамките на няколко години възниква мрежа за лечебна педагогика, свързана с практическите аспекти, както и с изследвания и теоретични принципи; също така мрежа за медицински надзор, персонал (помощници, лечебни педагози, евритмични терапевти, медицински сестри, физиотерапевти, готвачи и т.н.) и консултации във финансовата и икономическата сфера.
В икономическо отношение институтите е трябвало да се издържат сами. В няколко случая Вегман получава финансова подкрепа (Герсвалде, Хамборн, Париж) или изпраща Ерих Кирхнер, управител на клиниката в Арлесхайм, да помага - например при откриването на домовете в Хамборн и Берлин. На няколко пъти тя също така блокира създаването на някои домове. Тя съпровожда институтите през различните им организационни, икономически и социални трудности и ги посещава колкото може по-често. До 1939 г. това е било възможно, защото ръководителите на домовете, администраторите и някои сътрудници са поддържали активна връзка с нея и редовно се срещат с нея в Арлесхайм. Следователно през тези петнадесет години Ита Вегман винаги е била напълно информирана за настоящото състояние на всеки дом. Тя се грижи всеки институт да изпраща един или повече свои сътрудници на събранията в Арлесхайм по време на фестивалите. Също така, тя е била много добре информирана за физическото и психическото състояние на сътрудниците: ако възникнели трудности или те се разболеят, тя обикновено ги канела в Арлесхайм, където да се възстановят или да наберат вътрешни сили.
С течение на годините се развива интензивен, взаимен обмен между сътрудниците в различните домове. Понякога "Арлесхайм" можел да помогне в извънредни ситуации, като изпрати лекар, медицинска сестра, учител по лечебна педагогика или финансов администратор; а затрудненията по време на ваканциите често се решавали, като "Арлесхайм" предоставял временен персонал. Работниците на "Вегман" обикновено били гъвкави хора, свикнали да се включват навсякъде, където е било необходимо. Хората се познавали помежду си и били наясно със силните и слабите страни на колегите си. Често пъти им е било интересно да видят как са организирани нещата в другите домове. Добри заплати не са били възможни в нито един от институтите: медицинската секция покривала пътните разходи, когато домът където си отивал не е разполагал със средства (което се случвало твърде често). Често се разчитало на щедростта на колеги, разполагащи с частни средства, за получаването на заем - за финансиране на преустройство на сграда, изплащане на ипотека или закупуване на друг дом за деца.
Усилията, които Вегман полага в полза на движението за лечебна педагогика, обаче, не се ограничават само до медицинските аспекти - т.е. медицинските грижи за деца със специални нужди и развитието на този нов клон на антропософската медицина. Тя лично и обстойно насърчава младите, често неопитни учители по лечебна педагогика, когато се е случвало да не знаят какво да правят, като ги съветва не само по отношение на професионалния, но и в личния им живот. За повечето от тези хора с вътрешни проблеми и съмнения, тя е била нещо като "отец изповедник" и съветник. Те обсъждали с нея емоционалните си проблеми, а също и житейски въпроси - като например за планирания брак. Младите учители по лечебна педагогика са й имали безгранично доверие, което несъмнено е било подсилено от уважението на Рудолф Щайнер към нея, което те може би са забелязали през 1924 г. Начинът, по който тя се интересува от живота и работата на всеки един от тях, ѝ предоставя неоспорима власт и авторитет, които тя само много рядко е изразявала по авторитарен начин.35 Тъй като Вегман винаги е била запозната с положението в институтите и техните сътрудници, съветите и решенията, които е взимала, винаги са били "съобразени с цялостната картина" - не само по отношение на лечебната педагогика, но и на цялото антропософско движение. Тя размишлява и действа с оглед на цялата ситуация, както се потвърждава от разказите на няколко лечебни педагози като Льофлер и Пикерт. Стилът на нейната работа в полза на лечебната педагогика носи отпечатъка на една цялостна, възвишена, вътрешно интензивна стратегия, която довежда до това, че антропософското лечебно движение не само покълва, но и първите му цветове разцъфват по времето на Втората световна война.
Човек може да се запита как е било възможно в рамките на тези четиринадесет или петнадесет години един разрастващ се кръг от хора да създаде движение за лечебна педагогика сякаш от нищото и при толкова трудни обстоятелства? Това е въпрос, на който не е лесно да се отговори. Едно от най-изявените достойнства на тези пионери на лечебната педагогика несъмнено е била впечатляващата им способност за саможертва: повечето от тях вероятно са имали малко време за лични удоволствия; те са се идентифицирали с работата си, убедени в мисията си и във нуждите на света по това време. Работата в тези домове е била не само изпълнена със себеотрицание, но и интересна, многостранна, духовно оживяваща и нова, а душите на хората, участващи в нея, са били изпълнени със силното усещане за нова перспектива за живота, основана на грижата за другите. Ита Вегман бе носител на тази нова нагласа: тя се е излъчвала от нея и е въздействала на другите. Нейните изобретателски дарби, интересът ѝ към хората, човечността и хуморът ѝ били заразителни и оказвали траен ефект. Тъй като е знаела много за живота и човешката душа и имала тънък усет за съдбовните ситуации, тя е успявала да намери подходящи задачи за всеки от колегите си. Без съмнение задачите, които поставяла, винаги били трудни и водели хората до предела на възможностите им. Ако нещата се объркали, тя поемала своята част от отговорността. Работниците ѝ се убеждавали, че тя никога не се отказва от хората, дори и самите те да се откажат. Те също така възприемали цялостния ѝ поглед върху нещата и стратегията, за която споменахме по-горе. Тя държи колегите си сплотени и ги подкрепя.
Очертаната дотук картина е валидна за институтите в Йена, Герсвалде, Пилграмщайн, Хамборн, Алтефелд, Берлин, Клент, Цайст, Париж и Брисаго. Изглежда, че връзките с Мийхаузен не са били толкова тесни; Карл Шуберт, Ойген Колиско и персоналът на клиниката на Палмър са имали по-тесни връзки с тях. Вегман очевидно е имала малко контакти с домовете край Лондон и във Финландия. През годините от 1934 до 1938 г. тя води оживена кореспонденция с домовете в Швеция и Исландия и ги посещава през 1936 г.
Фразата на Ита Вегман за изкуството на лечението, което "може да се развива само по скрити и неявни начини", е особено вярна за антропософската лечебна педагогика. Всеки, който проучи историята на Антропософското общество от самото му начало, може да види, че от 1904 г. до 1924 г. в него не е имало съзнание за лечебна педагогика. Едва в самия край, когато Щайнер сякаш принуждава антропософите си да се запознаят с идеите му за прераждането и кармата, се появяват хора - Льофлер, Пикерт и Щрохщайн - които активно възприемат тези идеи и установяват конкретни връзки с умствено увредените си събратя. Ако нещата се бяха развили според замисъла на Щайнер, още от октомври 1902 г. антропософите щяха да основат лечебни домове по целия свят. Има ли друг клон на духовната наука, в който антропософията може да се реализира по толкова конкретен, активен и творчески начин, както в лечебна педагогика - толкова мощно ефективно, толкова изпълнено с последствия за бъдещето на човешката душа, толкова далеч от очите на обществото? Това ни позволява да разберем и защо Ита Вегман е отделяла толкова малко време за Антропософското общество до 1923 г., въпреки че е била свързана с него от октомври 1902 г. От 1924г. нататък тя влага още повече сили за установяването на антропософската лечебна педагогика. Опозицията е била огромна – вътре в антропософското движение след смъртта на Щайнер и извън него, при възхода на нацизма в Германия. Без финансови средства, с твърде малко хора, без каквато и да е подкрепа от страна на ръководството на Обществото, тя подхранва, поддържа и защитава лечителското движение, необезпокоявана от най-уродлив вид клевети и нападки. Много забележително е да се види колко материални рискове е поемала лично в негова полза. Вътрешната увереност, с която е провеждала този балансиращ акт, е сред най-забележителните прояви на нейната индивидуалност.
Една значима фигура като Карл Кьониг, който днес е толкова известен като основател на международното движение за лечебна педагогика "Кемпхил", се присъединява към Вегман в мига, в който осъзнава значението на антропософската медицина. Книгата на Ханс Мюлер-Видеман "Карл Кьониг. Биография на един централно-европеец през ХХ век" (Щутгарт, 1992 г.) показва колко важна е била за този млад доктор срещата му с Ита Вегман. При първата им среща във Виена (ноември 1927 г.) тя моли двадесет и петгодишния младеж да поеме управлението на планираната "балнеолечебница Гнаденвалдер". Когато той отказва, тя го кани в Арлесхайм. Той не откликва и на предложението на Фридрих Хуземан за сътрудничество в санаториума във Визнек. През Адвента на 1927 г. той пристига в Арлесхайм и осъзнава, че лечебната педагогика е жизненото му призвание. Насърчен от Ита Вегман, година по-късно той се свързва с новия лечебен дом в Пилграмсхайн, който се превръща за него в база за интензивна лечебна дейност, която развива в медицинската, социалната и научната сфера до 1936г. Вегман постоянно го кани на лекции в Гьотеанума, предлага му да сътрудничи на обществени конференции и публикува изследванията му в списание Natura. През 1936 г. преследването на евреите го принуждава да напусне Германия. През лятото на 1938 г. по същата причина му се налага да напусне и Австрия. Благодарение на намесата на Ита Вегман му е предоставено празно викарийско имение, принадлежащо на семейство Хоутън, в Уилямстаун в Шотландия (северно от Абърдийн) и там Кьониг и първите му сътрудници полагат семената на движението за лечебна педагогика Кемпхил.36
От 1927 г. нататък първите антропософски заведения за лечебна педагогика привличат вниманието на здравните служби и службите за социални помощи в Йена и Хамбург към стойността на тези методи на обучение. За по-малко от пет години, до 1933 г., се развива основата на едно сътрудничество, което след това тутакси е забранено от новия режим. Сред градските служби за социални помощи, които са били претоварени от големия обем задачи, бързо се разчува, че антропософите имат какво да предложат. Когато Ита Вегман научава за това, тя незабавно организира създаването на благотворителни сдружения за "социално подпомагане" и препоръчва провеждането на местни начални курсове за социални работници, които от 1930 г. се провеждат и в Арлесхайм. Тя подкрепя всички възможни инициативи в тази област, които водят до следното съобщение през лятото на 1928 г: 37
Социални помощи за деца, нуждаещи се от специални грижи
„Под това заглавие, със съгласието на медицинската секция, се създава сдружение, чиято задача е да даде възможност на колкото се може повече деца с проблеми в психическото и емоционалното развитие да получат достъп до антропософско лечебно лечение. Основаването на антропософската лечебна педагогика стана възможно през последната година от работата на Рудолф Щайнер на този свят: събрират се редица лекари и педагози, обединени от волята си да помогнат на децата, чиято съдба им пречи да проявят свободно и безпрепятствено своята духовно-душевна същност, и които поради това са смятани от света за патологични и ненормални. Рудолф Щайнер казва, че тези деца се нуждаят от грижа за душата, и с това определение посочва пътя, по който чрез истинско разбиране може да се предложи реална помощ на тези хора. През лятото на 1924 г. Рудолф Щайнер дава методологическата основа за тази работа и посочва възможностите да се помогне на такива деца да придобият полагащата им се човешка същност.
В резултат на това са създадени лечебни и образователни домове и институти, свързани с медицинската секция. Тези институти продължават да се развиват след скромното си начало и днес имаме около сто и шестдесет деца в пет различни дома (в Арлесхайм, Йена, Щутгарт и Таненберг), в които децата живеят постоянно и получават медицинско лечение и грижи, образование, трудово обучение и т.н. През четирите години на практическа работа, които вече са зад гърба ни, все повече се убеждаваме колко много прекрасни възможности има да спасяваме децата от една безнадеждна съдба и постепенно да разкрием истинската им същност, забулена от измамното зло на обезобразяващата болест. При нас бяха доведени "безнадеждни случаи", на които успяхме наистина да помогнем и да възпитаме чрез нашите методи. Успехите ни в тази област събуждат интерес сред все по-големи кръгове. При нас идват деца от далечни страни, предимно доведени от не-антропософи, които имат най-голямо доверие в нашия подход.
Напоследък, за наше огромно удовлетворение, нещата стигнаха дотам, че здравните служби и организациите за социални грижи се възползват от нашата помощ за многото деца от работническата класа, чието умствено/емоционално развитие е нарушено или които се нуждаят от специално лечение и грижи в резултат на социално неравностойното им положение. Непрекъснато възникват нови задачи, които ние признаваме в най-дълбокия смисъл на думата като истински задачи, поставени от съдбата, и с които искаме да се справим с всички сили. Рудолф Щайнер ни е дал възможност да предложим лечебна помощ на безбройните души, които без нашата работа биха атрофирали и потънали в още по-голям упадък в ужасните условия на вътрешните квартали на градовете. Въпреки големите трудности, които трябва да преодолеем по този път, ние искаме да продължим това социално дело с твърдото съзнание, че Рудолф Щайнер ни е поставил тази задача, родена от духа на антропософията, когато е основал лечебна педагогика. Стана ясно, че нашата работа в областта на лечебната педагогика събужда сърдечен интерес и разбиране дори у хора, които иначе нямат връзка с нашето антропософско движение. Асоциацията, която възнамеряваме да създадем, е предназначена за тази хора извън нашето Общество, тъй като не желаем отново да натоварваме самото Общество с тази задача. То се обръща към хора, чието морално отношение към живота им дава разбиране за нашите цели и сърдечно желание да ни подкрепят в постигането им, към хора, които са готови да направят жертви, които да позволят осъществяването на помощните дела, от които нашето време толкова много се нуждае.
Ние сме убедени, че нашето движение може едновременно да получи обществено признание и уважение, ако успеем да намерим широка основа и обхват за нашата лечебна дейност, които неотложните човешки нужди изискват от нас. Цялото човечество има кармичен дълг и задължение към душите, които в условията на упадък на нашата цивилизация изпитват все по-големи трудности да се инкарнират правилно. Следователно, ако се стремим да изкупим този дълг, светът ще изпита чрез нашата работа лечебните сили, които Рудолф Щайнер му е дал в лицето на антропософията.“
Д-р Й. Борт (арлесхайм), Д-р Хайнрих (Йена), Франц Льофлер (Йена), Вернер Паше (Арлесхайм), Зигфрид Палмер (Хамбург), Зигфрид Пикерт (Йена), Д-р Карл Шуберт (Щутгарт), Албрехт Щрохшайн (Таненбург.Шлезайн)
От този призив може да се види как, чрез дейностите на първите лечебни образователи и антропософкси доктори, областта на лечебната педагогика започва да се разширява през 1928г. в областта на социалните грижи за младите хора, чието развитие е накърнено следствие от обкръжаващата ги среда.
През същото време службите за социални помощи се обръщат за помощ и съдействие и към пасторите от Християнската общност. В следствие от това, под ръководството на Емил Бок и Карл Кьониг, в Хамбург и Берлин се сформират първите работни групи от пастори, лекари и социални работници.
По-долу е представено писмо, което Емил Бок пише до Ита Вегман:
Скъпа Г-жа д-р Вегман Щутгарт, 12 май 1929 г.
За съжаление, по време на конференцията нямаше възможност да говоря лично с Вас, затова сега Ви пиша накратко, за да Ви разкажа за едно събитие, което аз и д-р Кьониг ще проведем през юни в Берлин. Няколко отдела за социални помощи се обърнаха към нас, за да ни попитат дали членове на нашата енория биха искали да поемат ролята на наставници и т.н. Беше ясно, че хората ни търсят, за да видят какво могат да предложат антропософията и Християнската общност в сферата на проблемите на социалното подпомагане. Редица наши членове, включително, предполагам, някои млади антропософи, заявиха, че са готови да го направят. Започнахме да планираме няколко дискусионни дни за тях, които в същото време да дадат възможност на хората от отдела за социални грижи да видят какво правим. За улеснение прилагам копие от проекта за програма, която ще бъде изпратена, и като покана до заинтересованите хора. Вярвам, че това ще ни даде възможност да развием ползотворно сътрудничество с много важни групи и лица. Понеже всичко това е тясно свързано с областите на медицината и пасторската медицина - макар че се ограничавам изцяло до пасторските грижи - исках да ви информирам за това планираното събитие.
Бих искал да добавя една молба към горната информация. За да подготвя това събитие и подобни бъдещи мероприятия, бих желал да прочета стенограмите от курса по лечебна педагогика. Участвах в този курс, когато беше проведен, като делегат от страна на пасторите, и бих искал да уточня спомена си за него, като прочета стенограмите. Затова ще Ви бъда много благодарен, ако ми изпратите копие от стенограмата на адрес: Берлин N. W. 6, Albrechtstrasse 20 b./Schumacher. Ако е възможно аз, като участник в оригиналния курс, да запазя собствено копие, това би било чудесно. Ако желаете да изпратя копието обратно, разбира се, с удоволствие ще го сторя.
С много топли и предани поздрави Емил Бок
Дискусионен курс
По проблемите на социалното благосъстояние
През юни тази година в Берлин се проведе тридневен дискусионен курс по проблемите на социалното благосъстояние, в който се опитахме да представим какво антропософската медицина и пасторските грижи на Християнската общност могат да допринесат за решаването на проблемите на социалното благосъстояние. Курсът беше организиран за тези, които се интересуват да работят в тази област, след като получихме молба от частната служба за социално подпомагане в Берлин за поемане на ролята на наставници и др.
Сега към нас се обърнаха и социалните служители от Хамбург, подкрепени от сдружението "Социална помощ за деца със специални нужди", с молба да организираме подобно мероприятие и в Хамбург. Затова от 8 до 10 ноември [1929 г.] ще се проведе дискусионен курс, на който са поканени всички социално активни хора, които се интересуват от възможния принос на пасторската медицина към трудните въпроси на съдбата и към душевните състояния, изразяващи се в болести и престъпления.
Дискусиите ще се проведат:
Петък и събота, 8 и 9 ноември, от 17.30 до 19.00 ч. и от 20.00 до 22.00 ч. в залите Detaillisten, Neue Rabenstrasse 27, горна зала; и в неделя, 10 ноември, от 15.00 до 16.30 ч. и от 17.30 до 18.30 ч. в къщата на куриозите, в Консерваторията Vogt.
Тези дискусии, които по възможност ще бъдат пряко свързани с актуални и конкретни случаи, ще бъдат открити с два доклада, единият от медицинска, а другият от социална и пасторска гледна точка.
Петък: Възгледи по общите проблеми на "социалната диагноза" и "социалната терапия", както и обсъждания на работата в областта на здравното осигуряване (аборти, стерилизация, хомосексуалисти).
Събота: Дискусии за работата в областта на грижите за хора в рискови ситуации (бягство, лъжа, сексуални трудности, нещастни от работата си).
Неделя: Дискусии върху съвременните емоционално-психически и икономически проблеми (нещастие в брака, безработица, самоубийства, проституция).
Курсът ще започне в петък, 8 ноември, в 17.30 ч.
За да покрием разходите, молим за вноска от 4 марки за всички събития. Ще бъдат издадени ограничен брой билети на намалени цени. Билетите могат да бъдат закупени на входа. Допълнителна информация можете да получите от д-р Албрехт Вайман, Хамбург, Tesdorpstr. 3, тел: Алстер 2146
Д-р Карл Кьониг
Медицински директор на лечебния дом Pilgramshain
Емил Бок, доктор по теология
Свещеник в Християнската общност
Едно от следствията от подобни учебни групи през последвалите години е, че лечебните домове в Пилграмсхайм, Ферсвалде, Алтефелде и Намборн приемат деца, изпратени там от отделите за младежта и социалните услуги. Когато нацистите започват първите си кампании за евтаназия, лекарите и лечебните педагози търсят начини да укрият своите деца със специални нужди или да ги преместят на друго място. Много от тях е трябвало, също така, да бъдат изпратени обратно при родителите им.38 Счита се че от 1934г. нататък в Германия са били убити общо седемдесет хиляди деца и младежи със специални нужди.
Ако с помощта на биографията на Ита Вегман и на богатите документални доказателства на наше разположение, погледнем по-отблизо връзката й с лечебната педагогика, ще видим че между 1930-33г. движението за лечебна педагогика е било в един вид новородено състояние. След подготвителен период от седем-осем години същината или съществото на това движение се опитва да се прояви външно и общественото пространство го забелязва. Можем да видим ролята на Ита Вегман в този процес като тази на акушерка. Но ако искаме да разберем пълния смисъл на случващото се, не бива да се ограничаваме до самата Вегман или до многото налични документи, а трябва да погледнем към съществото, което се опитва да се инкарнира в Централна Европа. Благодарение на усилията на група лечебни педагози, лекари и терапевти се е формирало тяло, в което това същество е можело да влезе. Тази група хора е била съвсем близо до създаването на свързана общност под закрилата на Ита Вегман, подготвяйки физическите, душевните и духовните обвивки за въплъщението на това същество и очаквайки неговото предстоящо раждане. Можем да разберем това по-добре, ако си спомним изявлението на Вегман, че Рудолф Щайнер е основал секциите на Школата за духовна наука като "езотерични общности". Такава езотерична общност е станала реалност в рамките на лечебната педагогика между 1930 и 1933 г. В домовете и институтите се появява поддържащ физически съд за това "същество на лечебната педагогика" чрез празнуване на сезонни празници, нови образователни методи, изцяло нова култура на музиката и разказването на приказки, чрез игри и рисуване, неделна служба за деца, терапевтични процедури и четене на уроци за възрастни сътрудници. За да разберем какво се случва тук, трябва да се опитаме да разберем вътрешните причини за създаването на тази общност за лечебна педагогика и да се научим да виждаме, че стойността на външните документи трябва да се оценява в светлината на тези вътрешни причини, а не да се съди за вътрешното по външното. 39
Превод: Ати Петрова