ВЪВЕДЕНИЕ
Когато през декември 1923 г. Рудолф Щайнер започва да пише своята Автобиография, той се обръща към събития и спомени, които са определили или белязали неговия път на развитие. Т.е. това, което представя, се ограничава главно до описанието на въпросите, които са го вълнували вътрешно, мислите, които е формирал, и тези, които са го вдъхновили. При все това, той не се фокусира върху външните препятствия и трудности, които съпровождат вътрешното му развитие. Също така не се оплаква от липсата на поощрение към духовното от страна на родителите си. Едва споменава за беднотията, в която протича цялото му детство до 45-годишнината му възраст. Щайнер просто пропуска да спомене за мизерните хонорари за писателската си работа и изобщо не пише за финансовите затруднения при издаването на Литературно списание. Читателите на неговата Автобиография няма да намерят никакви описания на външните конфликти, горчивините и разбитите надежди, с които Щайнер е трябвало да се пребори. Той съвсем лесно е можел да превърне биографията си в разказ за това как е преминал през бедност към липса на признание и после до успех, но тя не е нищо подобно.
Нито пък Рудолф Щайнер е възнамерявал да опише в автобиографията си своето време – Виена през 1880-те, живота във Ваймарския двор или театралния живот в Берлин в края на века. Лесно можеше да вплете остроумни анекдоти или малко повече колорит, свързан с културната история. Той много лесно е можел да напише хумористична глава за Теософското общество. Много от коментарите му по време на лекции подсказват, че е имало доста материал за разказване за Теософското общество, а Щайнер умее да разказва истории. Всички тези неща са споменавани дотолкова, доколкото са играли някаква роля в пътя на развитие на Щайнер или когато характеризират средата, в която е живял.
В своята Автобиография Щайнер казва: Не желая да разказвам за лични работи в този разказ за живота ми, освен ако не са свързани по някакъв начин с духовното ми развитие. (GA 28) Неговите отношения с майка му, брат му и сестра му очевидно спадат към сферата на личния живот – що се отнася до тях, той запазва пълно мълчание. Независимо от това, отношенията им са били изключително хармонични. Веднага щом става възможно, Рудолф Щайнер започва да издържа и майка си, и брат си, и сестра си, и дори през последните дни от живота си е бил загрижен за проблемите им. И въпреки това, в автобиографията не се говори нищо за тях. Щайнер по също така премълчава за много други факти и обстоятелства или пък ги споменава само мимоходом. Той също така пише съвсем накратко за брака си с Ана Юнике и е напълно безмълвен за тяхната раздяла.
Читателят на Автобиография на Щайнер трябва да гадае какви са били проблемите в сътрудничеството му с Ото Ерих Хартлебен при издаването на Литературно списание. Цяла година страдание от педантичната натура на началника му, Бернхард Зуфан, в Архивите на Гьоте бива кондензирана в това изречение: Не мога да отрека, че често се дразнех от това, което Зуфан правеше – от начина му на управляване на архивите, и от начина, по който ръководеше редактирането на Гьотевите творби – нещо, което никога не съм скривал. (GA 28). Също тъй накратко споменава за интригантството на Елизабет Фьорстер-Ницше, чиято жертва става. На края той казва, че е благодарен на г-жа Фьорстер-Ницше, че го е поканила в болничната стая на Ницше – едно незабравимо за Щайнер преживяване. В този смисъл той винаги насочва спомените си за всичко, което е срещал, към това, което го е тласкало напред, дори когато обстоятелствата са го изправяли пред препятствия или трудни положения. Следователно много от това, с което са пълни други автобиографии, липсва в автобиографията на Щайнер.
Също така в Автобиография няма особено много за вътрешните борби и преживявания на Щайнер. Това е свързано с факта, че първоначално Щайнер е издавал автобиографията си на части в седмичника Das Goetheanum. Тези части е трябвало да представляват откъси от бъдеща книга. В една своя лекция Рудолф Щайнер казва: В Das Goetheanum можех да разкажа само външната страна на тези работи, а статиите ще бъдат издадени като книга с анотации, в които ще бъде взета под внимание и вътрешната страна. (GA 238) Как Рудолф Щайнер би описал тези вътрешни аспекти на своето развитие, най-добре може да се разбере от указанията, дадени в главите, които той пише през 1924/25 г., от тишината на болничното си легло. Като цяло обаче често липсват елементи, които пълно да разкрият вътрешните борби и проблеми. Автобиографията на Щайнер проследява живота му до 1907 г. Липсват два елемента: първо, планираното продължение след 1907 г., и второ - описанието на конкретни вътрешни аспекти от историята на живота му.
Въпреки че автобиографията на Щайнер е непълна и много от планираните допълнителни подробности липсват, трябва да се признае, че Автобиография е основният източник за всяка биография на Щайнер. Всеки, който иска сериозно да проучи живота на Щайнер, трябва да прочете неговата Автобиография. Освен това, би било безсмислено за съдържанието на тази книга просто да парафразирам това, което вече е дадено там – за читателя ще е по-полезен оригиналът. Автобиографията покрива най-вече развитието на Щайнер през детството и юношеските години, за което знаем до голяма степен единствено от неговите описания. По тази причина настоящата биография само ще обобщи детството и младостта на Щайнер и ще я допълни само донякъде с информация от други, предимно неизвестни източници.
Биографите, които искат да опишат живота на Щайнер, са изправени пред няколко задачи и затруднения. Те няма нужда да се въздържат, както е правил Щайнер, по отношение на неговите борби, страдания и лишения. Те имат всички основания да представят живота на своя герой – доколкото позволяват свидетелствата – такъв, какъвто най-вероятно е бил живян, от гледна точка на опита от онези времена. Писмата на Щайнер от 1881 г. до 1925 г. ни дават известна представа, която да ни позволи да дадем сравнително достоверно описание на личните му преживявания. Биографът може също да се опита да намери следи от скритата биография на Щайнер из неговите лекции и малкото съществуващи документи, но тук трябва много да внимава и въз основа на голяма част от тях ще може само да формулира въпроси. При сегашния воайоризъм на нашите времена, когато хората ще проявят голям интерес към личните връзки на Рудолф Щайнер, важно е да се казва само това, което може да се счита за добре обосновано, в противен случай хората биха се осъмнили, че крием нещо. Но не бива да се надценява значението на личния живот на Рудолф Щайнер, който сам по себе си не е особено информативен.
Същественото в тази биография откриваме в неговото развитие и работа. Съществува изобилие от доказателства, които всеки може да види, а те трябва просто да бъдат видени. Задачата на тази биография ще бъде до голяма степен да направи пътя на Рудолф Щайнер видим, базирайки се на това, което казват неговите съвременници. Изявленията на неговите съвременници са взети от писма и ранни есета, от първите издания на много от неговите произведения, както и от по-нататъшни лекции и документи. В много отношения те са доста информативни, защото допълват по-късната интерпретация на самия Щайнер. Например, чрез разказите на очевидци, внезапната промяна в Щайнер, когато е бил на трийсет и шест години – той само споменава за това в своята Автобиография – доста се изяснява. Това ми се струва легитимно, защото кратката интерпретация, която Рудолф Щайнер дава за своето развитие, бива обяснено от очевидци така, че то става много по-ясно за читателя. В тази биография съзнателно избягвам да правя езотерични спекулации и стоя настрана от подобни спекулации на други автори. Правя го не защото нямаше да е интересно, а защото уважението към Рудолф Щайнер от една страна, и към читателя, от друга, изисква да оставим това на усилията на читателя. Веднага щом езотеричните прозрения бъдат преведени в популярни концепции и идеи и след това фиксирани в писмена форма, те отварят вратата за безброй недоразумения, защото другите прекалено лесно ги тълкуват по свой собствен начин и ги свързват с идеи, които не са точни.
И най-вече, езотеричните връзки са толкова живи и гъвкави, че не е добре да се изразяват категорично веднъж завинаги и да се формулират по такъв начин, че просто да се приемат. По тази причина аз се придържам към Гьоте, който в своите максими и размисли коментира: Езотеричното причинява вреда само когато се опитва да стане екзотерично. Рудолф Щайнер прави много полезен коментар по отношение на тази максима. Той каза: Една концепция е езотерична, когато се разглежда във връзка с проявленията, от които е била получена. Тя е екзотерична, когато е отделена като абстракция и се разглежда сама по себе си. (GA 1e). В този смисъл идеите и концепциите трябва да останат езотерични - те не са формулирани абстрактно сами по себе си. Намерението ми с тази биография е да оставя духовните, душевните и външните факти да говорят сами за себе си, като оставя интерпретацията на тези факти на читателя.
И накрая трябва да посоча две особености от Автобиография на Рудолф Щайнер. Той не винаги представя събитията в правилен хронологичен ред. Представил е първия том на Природонаучните съчинения на Гьоте (първоначално те излизат в пет тома) преди да работи като частен учител в дома на Ладислау Шпехт. В Автобиография обаче описанието на работата му върху Гьоте се появява след разказа за постъпването в дома Шпехт. На други места, а именно в лекции, Щайнер е имал склонността да дава дати, които са били твърде ранни за събитията, дори дати, които е било възможно да се установят точно. [Щайнер два пъти споменава деня на основаването на Австрийската демократична партия, което се състои близо до Нойдорфл през 1874 г. (GA 330 & 354). Втория път, когато споменава това, той казва: По онова време бях на осем, десет или единадесет години. Но е бил вече на тринадесет години. Относно времето, когато за пръв път чете Кант, той казва в автобиографичната си лекция от 4 февруари, 1913г., че тогава е бил между четиринадесет- и петнадесетгодишен. Изданието на Представяне на Критика на чистия разум на Кант, което Щайнер често казва, че е ползвал, е издадено през пролетта на 1877 г. Щайнер го е получил най-рано през май 1877 г. Т.е. той е бил на шестнадесет години. Освен това, Щайнер споменава, че първото му посещение при Ницше в Наумберг е било най-късно на 26 май, 1894г. Обаче има една записка с почерка на Рудолф Щайнер, която показва, че първото му посещение е било на 22 януари, 1896г.] В това издание датите са посочени без допълнителен коментар.
На второ място, читателят трябва да има предвид, че от 1916 г. нататък Рудолф Щайнер е бил жестоко нападан. Наред с други неща, някои хора намериха ранните му писания и есета, сравниха първото издание на Интуитивно мислене (Философия на свободата) с второто издание и решиха, че Щайнер напълно е променил виждането си. В Автобиография, както и във връзка с други въпроси, Щайнер подчертава вътрешната последователност на духовното си развитие. Той го прави – все пак промяната и трансформацията не са нещо срамно – защото според неговото схващане последователността е много по-важна от промяната. Следователно на много места в автобиографията намираме защита срещу някои от тълкованията на неговото развитие. Ако не се бяха случили всичките тези нападки, в които е обвиняван, че е скъсал с по-ранните си творби или си е променил вижданията, Щайнер щеше по-свободно да представи в Автобиография етапите на своето развитие, промените и изпитанията.
Последната глава в Автобиография на Рудолф Щайнер започва така:
Ще бъде трудно това, което следва като разказ за живота ми, да бъде разграничено от историята на антропософското движение. Независимо от това, не желая да внасям в това описание повече, отколкото е необходимо от историята на обществото.
Рудолф Щайнер не е успял да напише последната част от автобиографията си. Въпреки това съществуват достатъчно негови лични документи, за се напише нещо повече от просто едно външно описание на по-нататъшния му път. Разбира се, биографът има трудната задача на първо място да не пише за историята на Антропософското общество или за работата на Щайнер в рамките на антропософското движение, а преди всичко да опише живота и опита на Щайнер, и доколкото е възможно и по-нататъшното му развитие. По тази причина читателят няма да намери подробно описание на финансовите инициативи Настъпващият ден (Der Kommende Tag) или Футурум ООД, или историята на построяването на първия Гьотеанум. Ще откриете само това, което Щайнер е правел или преживял във връзка с тях, доколкото източниците ни дават такава информация. Човек може да се усъмни дали това въобще е възможно, но трябва да се опитаме. Можем да се надяваме в бъдеще да се появят и други автори, които да добавят по-изчерпателни и неочаквани гледни точки към подобни представяния. Но трябва да се постави начало. Това е целта на тази книга.
Нямам намерение, разбира се, да повтарям тук многото подробности и дати от вече издадената ми книга Рудолф Щайнер: Хроника. Когато хрониката се преиздаде, тя ще бъде сериозно разширена, за да бъде включена новата информация, която излезе след първото издание от 1988г.
Превод: Ати Петрова