КРИСТОФ ЛИНДЕНБЕРГ
РУДОЛФ ЩАЙНЕР. БИОГРАФИЯ
СЪДЪРЖАНИЕ
Предисловие
Въведение
1. Чужденецът
2. Учене
3. Студент във Виена
4. Странстващият самотник
5. Гьоте: извор на надежда
6. Нужда от специални грижи
7. Теория на познанието
8. Обществен живот във Виена
9. Редакторът: пътуване в политиката
10. Естетика
11. Първи пътешествия
12. Фридрих Екщайн, теософия и Роза Майредер
13. Дух и природа: основи на духовната философия
14. Ваймар: в архива на Гьоте и Шилер
15. Самотен в компанията на много приятели
Илюстрации, Част I
16. Философия на свободата
17. За и против Ницше
19. Разкрива се нов свят
20. Време на изпитания
21. Три опита в началото на века
22. Пътят към Теософското общество
23. Теософското общество
24. Учредяване на Германската секция на Теософското общество
25. Опити за усъвършенстване на изкуството да живееш
26. Трите пътя
27. Мюнхенският конгрес: конференция в един Розенкройцерски храм
28. Широта и дълбочина
29. Осветяване на християнските мистерии
30. Мистерийните драми
31. Отделяне от Теософското общество
32. В обкръжението на творци: 1907-1918 г.
33. Изграждане
Илюстрации, Част II
34. Дорнах по време на войната
35. Съдбата на Централна Европа
36. Идеята за троичния организъм
37. Движението за Троично устройство на обществото по време на войната
38. Подготовка за следвоенния период
39. Борба за троичното устройство на обществото
40. Независимото Валдорфско училище
41. Финансови начинания.
42. Необходимостта да бъдат обявени импулси за културно обновление.
43. Едно по-широко разбиране на лечението
44. Установяване на Християнската общност
45. Възможности – действителност
46. Опожаряването на Гьотеанума
47. Щутгарт 1923 г.
48. Пролет 1923 г.: Борбата за ново изграждане
49. Лято 1923 г.: Англия
Илюстрации, Част III
50. Есен 1923 г.: пътят към взимане на решение
51. Коледната конференция 1923 г.
52. Основи
53. Пролет 1924 г.
54. Последен активен период: лято 1924 г.
55. Болнично легло и смърт
Епилог
Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (GA)
Библиография
* * *
ПРЕДИСЛОВИЕ
Не искам да бъда почитан!
Искам да бъда разбран.
Рудолф Щайнер, 1915 г.
Настоящата биография би трябвало да допринесе за съвременното разбиране на Рудолф Щайнер. Всеки, който проследи живота на Рудолф Щайнер, ще остане с впечатлението, че от един момент нататък той непрестанно се опитва да пробуди, използвайки различни методи, едно активно, практическо разбиране на Антропософията. Щайнер използва все по-нови и разнообразни форми на творческо въображение в подхода си към конкретни теми и задачи. Ако разгледаме различните варианти на представяне на тези теми, ще открием в тях водещите намерения в неговия живот. Една биография, която показва намеренията и усилията на Щайнер в контекста на неговото време и жизнените условия, не само ще разкаже какво се е случило, но и защо, и така ще доведе до разбиране.
Следователно не става просто дума да разказваме за фактите в хода на живота му, но също така, което е особено важно, да разберем делото на Щайнер в контекста на неговия живот. Неговото дело няма да изчезне – както се случва с много от модерните биографии – зад разказа за живота му. Значението и развитието на различни житейски теми ще бъде показано в рамките на работата му. В същото време обаче се въздържах от високопарно езотерично тълкуване, което за мен би се превърнало в необосновани твърдения, както беше обичайно в теософските кръгове в началото на ХХ век. Всъщност исках да опиша това, което можем да наблюдаваме в нашето мислене, когато премисляме твърденията на Щайнер.
Разбира се, един биограф трябва да подбира от изобилието от материали, показвайки това, което е характерно и симптоматично. Човек трябва да представи симптомите, даващи представа за същественото, което не може да бъде произволно. Точно в случая с Рудолф Щайнер биографите лесно забелязват това, което им се струва важно. За Щайнер въпросът никога не бил да се предлагат изолирани предложения (например в медицината, социалния живот или педагогиката). По-скоро винаги е ставало въпрос за възприемане на основополагащ подход, за прилагане на практика, изхождайки от едно цялостно и задълбочено познание. От тази гледна точка можем да разглеждаме работата на Щайнер като съвкупност от метаморфозите на намерението, изразени в неговата книга Интуитивното мислене като духовен път: философия на свободата: да разбираме и да действаме на основата на знанието.
Изглежда, че в нашето объркващо време, когато всяко мнение претендира за еднаква валидност, е необходимо преди всичко да следваме основополагащите теми така, както те са се променяли, и да представим тези теми много ясно, независимо от това колко сложни могат да бъдат. При това обаче една такава биография може да следва само определени линии или нишки. Аз трябва открито да призная, че не ми беше възможно да взема под внимание по един и същ начин целия достъпен материал – почти 400-те тома, (което включва и документите Рисунки на черната дъска, художествените творби и т.н.) – от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер, както и приложените към тях документи и многото мемоари. За мен бе особено болезнено, че едно подробно описание на усилията на Рудолф Щайнер в областта на поезията, живописта и архитектурата бяха извън обхвата на тази биография. Имам усещането, че само отделни монографии, посветени на показването на всяко изкуство на практика, ще отдадат дължимото на тези теми.
От подобни съображения не успях да включа целия комплекс от лекции пред работниците, космологията, научните курсове за светлината и топлината и много други. И все пак смятам, че тази биография, в която читателите могат да вмъкнат на подходящите места своите собствени конкретни изследвания и прозрения, ще задоволи в известна степен нуждата от преглед на живота и дейността на Рудолф Щайнер.
Тази биография е резултат от четиридесет години, прекарани в събиране на това, което е било предадено и разпръснато на много места, като в същото време се задълбочавах все повече в областта на теорията на познанието, философията, познанието за човека, христологията, възгледа за историята, социалното мислене на Щайнер и много други въпроси. Всеки път, когато това беше възможно, давах предимство на автентичния източник, т.е. на писмените трудове на Рудолф Щайнер.
Книгата ми Хроника (хроника на значителните събития в живота на Рудолф Щайнер) беше публикувана през 1988 г. и наред с други публикувани и непубликувани изследвания тя беше резултат от подготвителната работа за тази биография. С Хроника се опитах да представя фактите в живота на Рудолф Щайнер и да ги оставя сами да говорят на читателя. Намерението зад останалите ми работи и най-вече тази биография е да направя видима духовната действителност. Начинът ми на работа (с малки изключения) беше да преглеждам съвсем малко от другите биографични съчинения за живота на Рудолф Щайнер. Но все пак дължа благодарност на основополагащите проучвания на Емил Бок. Книгата на Гюнтер Вахсмут „Рудолф Щайнер – живот и труд“, в която са събрани значително количество материали, за мен беше по-скоро извор, отколкото биография. Като цяло моето изложение изхожда почти изцяло от творчеството на Рудолф Щайнер, както и от съществуващите документи. Тази книга не е написана въз основа нито на разглеждането на други биографии на Щайнер, нито на тълкувания на Щайнер.
Стремил съм се да не накланям въпросите, които естествено възникват от живота на Щайнер, към едната или другата страна, а да направя мислите, процесите и начина на поведение на Щайнер разбираеми. Разбира се, изложих всички критични моменти от живота на Щайнер, които ми бяха известни. Любовта към истината изисква това. Но с тези критични моменти се опитах да разбера и мисленето, и поведението на Щайнер. Въздържах се от обширни психологически тълкувания, но се опитах да покажа как тези критични точки могат да бъдат разбрани чрез целия живот на Щайнер, неговата личност или характер. За мен задачата на биографа и на писателя на история е не да съди, а да разбира и описва духовно. Това не означава, че писателят се въздържа от всякаква преценка; но когато се изказва преценка, читателят трябва да може да разбере, че това е мнението на писателя, и да не го бърка с фактите.
Когато представям тази биография на читателя, не го правя с лека ръка. Не претендирам за авторитет поради факта, че съм се занимавал с живота на Щайнер в продължение на четиридесет години, защото човек наистина може да прекара четиридесет години в пристрастия и недоразумения. Смелостта да публикувам този труд черпя не от проучванията си на интелектуалната и историческата среда, в която е протекъл животът на Щайнер, а просто от факта, че Рудолф Щайнер винаги се е изразявал ясно и разбираемо във всички съществени моменти. Следователно е необходимо само да се прочете точно и да се пресъздаде вътрешно това, за което се говори, за да си създадем съответната представа за Щайнер. Вярвам, че е крайно несправедливо да се държим сякаш Щайнер в последна сметка не може да бъде разбран и да вярваме, че трябва да се ограничаваме до представи и вярвания.
Искам да се извиня пред читателя, който ще се отчае от размера на книгата. Направих я възможно най-кратка и отстраних много от предварителните си чернови. Като изключим това, главите са подредени възможно най-ясно. Например, главата за „Философия на свободата“ на Щайнер представя развитието на идеята за свободата (или духовната дейност) от 1882 г. нататък. Главата за троичната природа на човешките същества е опит да се опише историята на проучването на тази идея от самото начало нататък. В това отношение, много от главите са организирани тематично. Главите са подредени хронологично само след началото на събитията през 1922 г.
Опитах се да не повтарям предишните си изложения. Пълната биография се подчинява на различни правила от специализираното проучване. Следователно по някои конкретни въпроси си позволявам да правя отпратки към предишните ми работи.
Накрая, имам приятната задача да благодаря на всички, които ми помогнаха в тази работа. Първо, тези, които вече съм споменал в Хроника, и чиито трудове послужиха за основа на тази биография, както и тези, които ми позволиха да прегледам някои документи. Отправям също благодарност и към всички хора, които отделиха време и усилия да прочетат текста и да направят предложения, които ми помогнаха по най-различни начини. Не бива да забравям и всички онези, с които можах да проведа разговор и така да си изясня много въпроси. Най-вече обаче искам да благодаря на моя приятел Гьоц Фридман, който постоянно ме насърчаваше и подкрепяше моята работа.
Кристоф Линденберг
Зартен, февруари 1997 г.
Превод: Ати Петрова