Гудрун Буркхард: Зодиакалните сили. Влиянието им върху човешката душа. Зодиакът и различните културни епохи (3).

3. Зодиакът и различните културни епохи

Ако искаме да научим какво е влиянието на зодиака върху човека, първо трябва да разберем връзката между Земята  и Слънцето.

Според съвременната астрономия, Земята извършва различни движения спрямо Космоса.

Оказва се, че най-очевидното движение е земната ротация, която определя ритъма ден-нощ или този на будното и спящо ни състояние. Земята се върти около оста си от изток на запад по такъв начин, че от наша гледна точка, небесният свод се движи всеки ден в обратна посока. Следователно всеки двадесет и четири часа Слънцето минава през всичките зодиакални знаци, като прекарва по два часа във всеки от тях.

Движението на Земята около Слънцето не е толкова лесно доловимо, защото е по-трудно да го свържем с резултата от това движение: смяната на сезоните. Движението на Земята определя дванадесетте месеца в годината, като по същия начин, както ротацията й, то предизвиква периоди на сън и будност: през зимата сме душевно-духовно по-будни, а през лятото душевно-духовно по-сънливи (това е обратно на физическото ни състояние, бел.ред.).

В течение на годината Слънцето преминава през целия зодиак. Пътят, който Слънцето изминава по небесния свод, прилича на голям кръг с наблюдателя в центъра. Този кръг се нарича еклиптика (виж фигурите в следващата глава) и е образуван от пояс от няколко съзвездия, които от древни времена се наричат: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.  Всяко от тези съзвездия заема на небето лента с по-голям или по-малък размер. Така например съзвездието Везни заема около 18°, а съзвездието Дева – 45°. Знаците са дванадесет пространства от по 30° (360° разделено на 12) и те съответстват приблизително на тези зодиакални съзвездия, като носят същите имена като тях. Така че има разминаване между съзвездията и знаците. Съвременната астрономия е запазила същите имена, както и разделението на дванадесет.

Според древното светоусещане, дванадесет същества крепят пътя на Слънцето и заедно съставят зодиака.  Например, в художественото изображение на тази идея  в древен Египет (както виждаме на тавана на Хатор, Диндера, съхраняван в Египетския музей в Париж, фиг. 2), небесният свод се крепи от четири женски фигури, всяка от които има по две мъжки фигури с птичи глави от двете си страни; следователно четири пъти по три сили поддържат небесния свод. Във вътрешността на изображението се появяват дванадесетте фигури на зодиака, както са изобразени и до днес. Вавилонците и гърците имат същите изображения. Едва по-късно съзвездията започват да се възприемат като светли точки на небето.

 

 

Ако продължим с интерпретацията на изображението в храма на Хатор, в периферията ще намерим тридесет и шест точки: звезди, групирани според законите като картинки и под формата на числа. Всяка зодиакална сила е могла да се прояви по три начина, създавайки тридесет и шестте възможности (виж периферията на кръга) – и всяка тройка, намираща се в съседство със зодиакални сили, може да се групира в една по-голяма единица, което води до четири сили (в изображението – едно женско и две мъжки божества). Също така всеки три сили са могли да се свържат и да образуват т.нар. тригон (виж по-нататък тригоните, които отговарят на четирите елемента).

Както може да се види, във фигура 3 имаме четири тригона, съответстващи на четирите сили. От тук се появяват египетските пирамиди с квадратните им основи. Силите на четирите зодиакални елемента: огън, земя, въздух и вода, са били изобразявани от египтяните чрез техните пирамиди. Страните им са обърнати в четирите посоки на пространството, така че египетските пирамиди са свързани с четирите посоки в небесното пространство от една страна, и земното - от друга.

Друг важен астрономичен ефект, произлизащ от движението на Земята е, че два пъти в годината, веднъж напролет и веднъж през есента, денят и нощта са еднакво дълги. В тези моменти Слънцето се намира на точката по еклиптиката, при която ъгълът с небесния екватор е 23.5° (виж фиг.4). Двете равнини се пресичат в една точка, поставяйки началото на явленията, наричани есенно равноденствие (0° Везни) и пролетно равноденствие (0° Овен).

 

 

Слънцето пресича равнината на земния екватор два пъти в годината. Тези две точки се движат много бавно по еклиптиката. Това движение се нарича „процесия на равноденствията“. На тази точка са й нужни 25,920 години, за да завърши една пълна обиколка около зодиака (360°) – това е една Платонова година. Затова движение са знаели още от най-древни времена, но не е било възможно да се изчисли точно броят на годините. И така, ако разделим това число на дванадесет, получаваме 30° за всеки зодиакален знак или: 2,160 години, през които тази точка се намира в един и същ знак. На всеки седемдесет и две години тази точка се премества с един градус.*

 

 

Интересно е да се отбележи, че 72 години е средната продължителност на живота на човека, а 72 пъти по 360 е равно на 25,920 дни. Дишаме осемнадесет пъти в минута, или 1080 пъти в час или, удивително, 25,920 пъти на ден. От друга страна, сърдечната ни честота е четири пъти по-бърза от дишането - приблизително 72 удара в минута. Това е една от темите, които ни показват дълбоката връзка на човека с Космоса. Съвременната астрономия приписва процесията на равноденствията на колебанието на Земята около оста й. Сякаш Земята се накланя или „поздравява“ различните зодиакални съзвездия, като всеки път получава по-голямо влияние от съответното съзвездие. Това движение се извършва в посока, обратна на движението на Слънцето по зодиака през дванадесетте месеца на годината.

Всеки период от 2,160 години може да се сравни с часовник, чийто фон са дванадесетте зодиакални съзвездия, минутната стрелка съответства на дванадесетте месеца в годината, а часовата стрелка – на Платоновата година. Рудолф Щайнер нарича тези периоди „културни епохи“. [Виж „Окултната наука“ на Р. Щайнер.]

 

 

През всяка епоха нов цивилизационен импулс достига до човечеството – един нов начин на мислене е предоставен на света от едно ново човешко общество. Древните народи са знаели, че тези импулси се направляват от определена област на небето, и религиозните им ритуали били насочени към тези изворни сили. И така, атлантската катастрофа, характеризираща се с наводненията в края на епохата, дава началото на нов цикъл от културни периоди: следатлантската епоха.

Според проучванията на Рудолф Щайнер, първата от тези културни епохи е настъпила в областта, която днес ни е позната като Индия, когато пролетното равноденствие е било в знака на Рак. От тази култура са ни останали само спомени, които едва много по-късно са били записани под формата на Ведически песнопения, които пеели за копнежа по духовния свят. Духът, затворен в тялото, искал да се върне в духовното, искал да се върне в момента преди разделението, да създаде единство с духовното, като монотеизма. Образът на инициацията разкрива пред нас много за това желание на духа да се върне там, откъдето произхожда. Инициатът седи под дървото Бодхи, смокиновото дърво, и медитира, обръщайки се към душата си, откривайки за първи път вътрешната духовност, микрокосмоса, и оттам своята връзка с макрокосмоса. Светът на сетивата все още е бил Мая (илюзия). Смокинята като плод е символ на тези сили: цветовете и семената й са обърнати навътре.

С преминаването на точката на пролетното равноденствие в съзвездието Близнаци – вторият космически месец – друг народ се появява на историческата сцена: персийският. От тази епоха също нямаме исторически следи, отново имаме само спомени, запечатани в песните от Авеста. През тази епоха човекът осъзнава двойствеността на светлината и сенките. Духовното същество Ормузд трябва да се изправи срещу своето противоположно начало: Ариман. Конфликтът олицетворява двойствеността на духовния и земния свят. Земята се оре, за да приеме светлината в себе си, и се почита великият слънчев бог Ахура Мазда.

През третата културна епоха Слънцето напредва с пролетното слънцестоене към съзвездие Телец – третият космически месец – и вавилонската и египетската култури влизат в контакт с новите небесни сили. От тази епоха вече имаме някои исторически документи. Задълбочава се връзката със Земята, със сетивния свят и смъртта. Египетската митология ни разказва за миналото чрез легендата за Изида и Озирис. Изида е лунната богиня, а Озирис отначало е лунен бог, а после се превръща в слънчево божество. Те били брат и сестра, но също така и съпрузи. Те управлявали царството и заедно (Вселената все още била едно цяло) успели да го доведат до златен век. Тогава една демонична сила, Сет (Тифон на гръцки), убива Озирис и разчленява трупа му. Озирис загубва властта над страната, стига до подземния свят и става владетел на душите на мъртвите. Изида остава вдовица (египтяните наричали себе си „синове на вдовицата“) и рожда Хор, който трябва да отмъсти за смъртта на баща си и да създаде по-благоденствено бъдеще за Египет. Този мит символизира разделението между земния и духовния свят. За да изпълни мисията си, Хор се обръща към новите сили на Телец, чийто египетски символ е слънце между два рога и се нарича „Домът на Хор“, Хат Хор (богинята-крава Хат Хор е била важна богиня, а числото три се символизира с чифт рога със слънцето в средата). Хор се превръща във владетел на тази нова култура. Става дума за нов живот, който се ражда при изгрев слънце, към бъдещето, и преодолява дуализма на миналата култура; соколът се появява като негов символ. Така имаме преход от единството (числото 1 – Индия) към дуализма (числото 2 – Персия) и накрая към триединството (числото 3 – Египет).

По време на египетската епоха есенното равноденствие е в Скорпион (противоположен на Телец), засягайки северния край на земната ос в Лъв и южния във Водолей (виж фиг. 6). Тук имаме елементите на сфинкса (виж Глава 6: Мислене, чувства и воля като израз на силите на Орел, Лъв и Телец). Също така повърхността на всеки триъгълник на пирамидата съвпада с тези четири посоки на пространството. Има много изображения на Телеца, носещ Слънцето между рогата си, което е символ на Египет.

 

 

През следващата цивилизация – четвъртият космически месец - „небесната стрелка“ се намира в Овен, откъдето се заражда изцяло нов импулс за Земята и човечеството, които без тази нова сила щяха да изпаднат в застой и стагнация. Както гръцката, така и еврейската цивилизация са култури на овена (Овен). Гръцките герои, като Язон, търсят Златното руно, алегория на чистите сили на Слънцето, които сега са в Овен. Христос е златният овен (агнец), Агнус-Деи или Добрият пастир, изобразен на мозайката в Равена (фиг. 7) или както се вижда в римската статуя (фиг. 8), давайки начало на обновлението и създаването на сили за следващата култура, тази на Рибите.

Гърците встъпват в света на материята, инкарнирайки духа си дълбоко в своето тяло, което им позволява да създават прекрасни скулптури. За тях числото 4 в математиката играе важна роля. Те се концентрират върху съществуващия материален свят и за тях символът на Земята е квадратът.

Израилтяните също се развиват в съответствие със силите на Овен. Еврейските царе: Авраам, Яков и Мойсей, са били „царе-пастири“, които водят своя народ, както пастири овцете си. Родството играе важна роля; в началото божествената вдъхновяваща сила действа върху цялото племе, но това постепенно започва да изчезва, докато, с идването на Христос, тази сила започва да действа на индивидуално ниво, поставяйки началото на процеса на „индивидуализация“, както казва К.Г.Юнг. Това е епохата, когато кръвните жертвоприношения, като това на овцата по време на Пасха сред евреите, загубва своето значение. Христос символизира едновременно агнеца и добрия пастир, като на мястото на жертвата установява тайнството на причастието, в което хлябът и виното (или по-скоро сокът от лозата) представляват саможертвата на Христос. В образа на Добрия пастир Христос е изобразен млад, с вид на Аполон, без брада. В гроба този Овен носи знамето на възкресението и гледа назад, или навътре в себе си, както при самото изображение на знака (вж. фиг. 10).

Можем да видим как от индийското единство се преминава към персийската двойственост (Ормузд и Ариман), след това към египетската троица (Изида, Озирис, Хор) и стигаме до квадрата - четвъртия космически месец.

Ако вземем предвид друг планетен аспект, описан в „Окултната наука“ на Р. Щайнер, където Земята преминава през седем стадия, наречени Стар Сатурн, Старо Слънце, Стара Луна, Земя (с едната половина Марс, а другата Меркурий), Юпитер, Венера и Вулкан, ние в момента се намираме в средата на еволюцията, във фазата, наречена „Земя“. На всеки от тези планетарни стадии съответства по една епоха: полярната съответства на Стария Сатурн; хиперборейската – на Старото Слънце; лемурийската – на Старата Луна, а атлантската дава начало на самата Земна еволюция. В следатлантските епохи ние възприемаме отраженията на тези епохи: индийската съответства на полярната епоха; персийската – на хиперборейската; египетската – на лемурийската, а гръко-римската дава начало на нов импулс на Земята. Тази четвърта епоха, средната, е връзката между трите предходни и трите следващи епохи. Получаваме, следователно, образа на свещник със седем разклонения (виж фиг. 9), по този начин нашата съвременна епоха отразява по някакъв начин египетската епоха. [Р. Щайнер: „Духовното ръководство на човека и човечеството“]

 

 

 

 

 

 

Сега се намираме в епохата на Риби. В епохата на Христос има предчувствие за новата сила за човечеството: в катакомбите едно от изображенията на Христос е като риба (фиг.11), където слънчевата светлина е понесена от две риби (противоположният полюс на Риби е Дева, която също е представена в християнството).

Нашата епоха започва с великите мореплавания, с великите открития, при които всички народи общуват помежду си чрез търговията и размяната на стоки. Проявяват се и отрицателните страни на Риби: тази, свързана с големите експлозии, връзката с небето става абстрактна и материалистична, вече не се говори за същества и сили, а за светещи точки на небето, намиращи се на еди-колко си светлинни години.

Рисунките в катакомбите, в този наш пети месец от годината, изглеждат мистериозно свързани с Риби. Риби имат връзка с краката в човешкото тяло: 5, докато  овенът е на 4, което съответства на главата. Човешкото тяло е образ на небесното тяло. С краката си човекът тръгва да посрещне съдбата си - да срещне доброто и злото. За египтяните Риби представлявали ерата на демоничното божество Сет, тъй като рибите в онази цивилизация се считали за отхвърлено животно и дори било забранено да се ядат. В Египет думата пет „дуа“, била изобразена като звезда с пет лъча и означавала бездна. Петата ера е навлизането в петте знаци, определени като тъмни: Риби, Водолей, Козирог, Стрелец и Скорпион, които също така са свързани с долната част на човешкото тяло: от таза надолу. Там, в бездната, в долния свят, Озирис властва над смъртта с помощта на съдиите, като претегля моралните и неморалните действия. В миналото хората избягвали петицата.

Рудолф Щайнер го обяснява по следния начин: петицата е числото на злото. Чрез своето еволюционно развитие човек постига четиричленната си организация като същество на Сътворението. Тогава на Земята пристига петият съществен член, „духовното същество“ или „манас“ [Р. Щайнер: Окултната наука]. Ако човек остане четиричленно същество, той би бил по природа склонен към доброто, но никога не би станал независим; благодарение на зародиша на петия член той придобива възможността да върши зло. Човекът е петоъгълник, петолъчка, където главата е един ъгъл, а ръцете и краката са останалите ъгли (фиг. 12).

Сцената на умножаването на хляба е поучителна. В Матей 14, 14-21 четем пасажа за умножаването на хлябовете, епизод, който се случва след смъртта на Йоан Кръстител. При първото умножение имаме две риби и пет хляба за пет хиляди души, а остатъците се събират в дванадесет кошници. При второто умножение, споменато в Матей 15, 32, имаме седем хляба и няколко риби за четири хиляди души, а остатъците пълнят седем коша (фиг. 13).

Рудолф Щайнер дава обяснение за тази сцена в „Евангелието според Матея“, в десета лекция. Четирите хиляди и петте хиляди души се отнасят до четвъртото и петото хилядолетие (с други думи, четвъртата и петата следатлантска епоха, съответно гръко-римската и нашата). Дванадесетте зодиакални съзвездия са разделени на седем дневни и пет нощни. От седемте дневни съзвездия получаваме слънчевите сили, дневната храна. От петте нощни съзвездия, от нощното Слънце, идва небесната храна за душата, за бъдещето. През деня на учениците им се дава това, което е било подходящо в този момент (четвърти период); в друго състояние на съзнанието, нощното, се изпращат силите за следващия период. Преходът от нощта към деня е в съзвездие Риби, или по-скоро „в двете риби“. При двете останките се събират в дванадесет кошници, колкото са зодиакалните съзвездия.

 

 

 

 

 

 

Петата следатлантска епоха, съвременната, е епохата, наричана от Рудолф Щайнер епоха на „съзнателната душа“, наричана също така германо-англосаксонска, по време на която, въпреки физическото отслабване на човечеството, нови духовни сили ще трябва да се развиват и човешкото същество ще може да се свързва все-повече с етерния Христос, който ще се явява пред все по-голям брой хора в края на ХХ век и началото на ХХI в., също както се е явил пред Павел при събитието в Дамаск.

В следващата епоха ще живеем във Водолей - епоха, в която  човекът ще развие нов свръхсетивен член,  „Дух-Живот“ или Будхи; в Козирог ще се появи духовното тяло или Атма; Христос ще продължи да бъде движещата сила на еволюцията, тъй като ще бъде с нас до края на  времената.

Във всяка епоха качеството на слънчевото движение е различно.  Във всеки един момент има преходи, промени, един постоянен противовес на Космоса, метаморфоза, която може да се използва като образ на която и да е земна общност.

Разликата между различните съществуващи тълкувания на културните епохи е резултат от различието между симетричното изчисление, което разделя цялото на дванадесет равни сектора (знаците), всеки от които е тридесет градуса, и асиметричното, което взема предвид зодиакалните съзвездия, където често една област обхваща по-голямо пространство от друга (Везни обхваща едва 18º, а Дева, най-голямата, 45º).

Друг важен фактор, който трябва да се има предвид, е че съвременната астрономия, с нейните прецизни методи на наблюдение, съществува едва от 150 г.н.е., от Хипарх Никейски, който изчислил, че ротационното движение на земната ос е 36,000 години. Коперник изчислил, че за един градус са необходими 85,2 години, докато накрая се стигне до точната величина от 25,920 години, които, разделени на дванадесет, дават 2,160 години, или седемдесет и две години за един градус.

В долната таблицата изчислението започва много по-рано (през 8000 г. пр. Хр.), като за всеки период се определят 2000 години, а не 2160.

 

 

Разглеждайки горната таблица, забелязваме колко голяма е разликата между началото на различните културни епохи. Всяка епоха съдържа много елементи от следващата и преходите са постепенни. И така, според астрологията, много от елементите на епохата на Водолей вече се появяват и днес -  например атомната бомба. Рудолф Щайнер определя началото на следващата културна епоха в 3,573 г. – „руската епоха“.

Първо се запознаваме с различните епохи, а после ще разгледаме зодиакалните качества, за да можем по-добре да разберем какво притежаваме и какво можем да развиваме вътре в себе си през настоящата епоха.

Превод: Ати Петрова

            Полюсите и небесният екватор: проекцията на земния екватор върху небесната сфера обозначава небесния екватор. Посоката на оста на Земята показва двата полюса на небето: север и юг (деклинация 90º). В северния небесен полюс се намира Полярната звезда.  В южния полюс няма никаква ориентираща звезда (виж фиг. 14 на стр. 40).