Смисъл и съдържание на празника Богоявление (Рождество Христово) според антропософската духовната наука

Смисъл и съдържание на празника Богоявление (Рождество Христово) според антропософската духовната наука

 

Уводна част от преводача

Преводът на тази статия бе импулсиран от факта, че много малък брой наши сънародници познават значението на най-големите християнски празници от литургийния календар в истинския им, обективен смисъл, а не като богато отрупани трапези, бъбрене по злободневни теми, фойерверки и телевизионен фон. Факт е, че дори и болшинството християни не разбират, каква е разликата между Източноправославната Коледа и Римокатолическата Коледа, тъй като без сведенията на духовната наука антропософия, те няма как да узнаят, че между човека Исус и Бога Христос няма как да бъде поставен знак за равенство.

Този превод има за цел да представи значението на Рождество Христово (Богоявление, Осеняването на Исус от Христовия Дух при Кръщението в река Йордан), което се олицетворява от Източноправославната януарска Коледа на 7-ми януари и е завършек на поредицата от 13 Свети нощи и 12 Свети дни, стартиращи всяка година по време на декемврийската Римокатолическата Коледа (Рождество Исусово на 25 декември).

Тези 13 Свети нощи и 12 Свети дни представляват символичния път от човека Исус (празникът на Римокатолическата Коледа на 25 декември) към Бога Христос (празникът на Източноправославната Коледа от 7 януари, отбелязващ истинското Рождество Христово чрез Богоявлението в река Йордан, макар и Източноправославната Коледа (Рождество) да се празнува с един ден закъснение след празника на самото Богоявление и де факто Рождество Христово).

 

Рождество Христово (Богоявление, Йордановден) в ракурса на древните мистерийно-исторически традиции и някои народностни обичаи

На шести януари отбелязваме празника Богоявление, чието название на гръцки означава „явление, проявление“ (бел. прев. θεοφάνεια). Този ден също така бива наричан и: Дванадесета нощ, Ден на тримата царе (мъдреци), Празник на Ла Бефана, Празник на разпознаването, Поклонение на маговете, Проявление Господне и Сатурналия.

Богоявление е по-стар празник от Коледа. В известен период от миналото Рождество Исусово (бел. прев. раждането на човека Исус като бъдещ носител на Христос след тридесетата си година) и Рождество Христово (Богоявление – кръщението в река Йордан, когато вторият Логос (бел. прев. Ипостас) Христос навлиза в подготвеното в продължение на 42 поколения тяло на Исус) са били празнувани едновременно и са били наричани първо и второ Рождество, като второто Рождество представлява инкарнирането на Христос във физическия свят благодарение на тялото на Исус и то е обрисувано в библейското събитие от космически ранг на Исусовото кръщение в река Йордан.

Богоявление, Великден и Петдесетница, са святи дни, традиционно определени за ритуални посвещения, подчертаващи мистерийната връзка между елементите на огъня и на водата. Както в източните, така и в западните църкви Богоявление също така отбелязва и сватбата в Кана Галилейска (виж Йоан 2:1-11), по време на която Христос извършва първото си чудо. Сватбата в Кана е алегория за смесването на вода и вино [течен огън], превръщайки водата в огън, което древните са наричали Алхимичната сватба или Великото дело.

 

 

В Източната църква светената вода, която трябва да се използва през цялата нова година, се благославя по време на Богоявление – един ритуал, който в Римокатолическата църква обикновено се провежда през Великата събота (деня преди Великден).

Тримата царе от Изтока - Каспар, Мелхиор и Балтазар - са били мъдреци, посветени от Заратустра в звездните мистерии. Те последваха звездния сценарий, изписан в небесата и предсказан от древните пророци, до Витлеем, където отдадоха почит на младенеца Исус (бел. прев. като на бъдещ носител на Христос) и му подариха злато, тамян и смирна.

Златото символизира Христос в проявлението му като „Слънчев Бог“. Тамянът, който е бил използван при богослужения, медитации и ритуали за свързване с невидимия свят, символизира Христовата Първосвещеническа роля, а смирната, тъй като е била използвана за балсамиране при погребения, свидетелства за предстоящите Разпятие и Възкресение.

Във вечерта преди Празника на тримата царе по традиция са се провеждали молитви, изгаряли са се благословени сушени билки и ароматният им мирис е изпълвал къщите. Вратите са се пръскали със светена вода и стопанката на къщата е пишела с тебешир: К + М + Б плюс цифрите на настоящата годината над вратата на къщата или хамбара и е изричала думите: „Каспар, Мелхиор и Балтазар, защитавайте дома ни и тази година от опасностите на огъня и на водата.” – Самото мое семейство все още извършва този ритуал всяка година.

През Средновековието историята за тримата мъдреци придобива обществена известност и волът бива добавен към сцената с яслите поради два текста, открити в Стария завет. Исая 1:3 гласи „Волът познава стопанина си, а магарето – яслите на господаря си“, а Авакум 3:2 (във версията на Септуагинта) гласи: „Между два звяра биваш разпознат.“ - Така волът и магарето започват да символизират очаквания Месия.

 

Тъй като двете различни истории за Рождество Исусово от евангелията на Лука и Матей бяха включени в литургийния календар, те се превърнаха в една история в съзнанието на повечето християни (бел. прев. относно двете различни деца Исус и различните им родословни дървета от Евангелията на Лука и Матей виж цикъла от лекции на Рудолф Щайнер озаглавен От Исус към Христос, GA 131).

В Европа дванадесетте дни на Коледа завършват с празника Богоявление, който за миряните има своите собствени традиции, ритуали и символи. Коледарите обикалят от къща на къща. В много домове на този ден коледната елха се сваля, а в някои райони се поставя в голяма огнена клада.

За децата в Западна Европа това е особено радостен повод, защото, едновременно със свалянето на дървото, се случва и събирането на лакомствата му – бонбони и шоколадови орнаменти, опаковани във фолио или пък бисквитки, които са заменили захарните сливи, стават награда за малчуганите.

Французите са запазили много от своите исторически обичаи за празника на Богоявление, включително събирането на приятелите и семейството за традиционната вечеря. Тринадесетте десерта на Коледа (плодове, ядки, сладкиши, бисквити, торти и сладкиши) остават на масата за дванадесетте дни на Коледа и са част от ястията. Galette des Rois или Gâteau des Rois (Царската торта, кръстена на тримата царе, пристигнали във Витлеем, за да отдадат почит на Младенеца Исус) е традиционната торта за Богоявление и всички приятели и съседи биват поканени, за да участват в обичая по разрязването на тортата.

По това време на годината витрините на френските сладкарници са препълнени с богати маслени торти, покрити с блестящи златни хартиени корони. Всяка Царска торта (френската дума за торта произлиза от galet – кръгло плоско камъче, което е било образец на първоначалната форма на празничната торта) съдържа в себе си бобче, талисман (fève) или малка фигурка, които символизират младенеца Исус. Който има достатъчно късмет, за да открие този своебразен късмет в своето парче, бива коронясан за крал или кралица и в този ден му е позволено да избере своята половинка, както и да издава заповеди, които следва да бъдат спазвани от всички!

 

В Прованс е обичайно „кралят“ или „кралицата“ да поканят присъстващите да споделят друга, нова торта и през следващата седмица. Всъщност празненствата често продължават през целия месец януари и предоставят прекрасна възможност на приятелите да се съберат за вечеря и раздумка.

Обичаите, свързани с Богоявленската торта, имат езически произход, който може да бъде проследен до римския зимен фестивал Сатурналии, когато господарят на зимните празненства се е избирал чрез бобено зърно, скрито в тортата. Преди обаче да се нареже на парчета, традиционно топлата торта е била наблюдавана и е ставала обект на удивление и възхита. Най-малкото дете се е скривало под масата. При призоваването на „Аполон“ или на титанидата „Фебе“ от възрастните, детето е отговаряло с думата „Домине“ (Господи). Докато е режел всяко тортено парче, “господарят на тортата” е питал: "За кого е това парче?", а детето е назовавало имената на гостите, докато всеки получел своето парче. С голямо вълнение е започвало яденето на парчето торта, за да се разбере кой е придобил бобеното зърно. В далечното минало песни, шествия, раздаване на милостиня и т.н. са съпътствали разрязването на самата торта.

По време на Френската революция са правени опити традиционната торта да бъде заменена с т.нар. Торта на свободата/равенството, но тези опити оказват безуспешни и Богоявленската торта оцелява.

На провансалските деца се е казвало, че ако станат от леглото си малко преди полунощ преди Богоявление, те ще видят как Тримата царе отиват към местната църква. В средновековна Лотарингия първото парче от тортата е било за Бог, а второто за Дева Мария. Тези парчета са били давани на първите бедни хора, които са ги пожелавали.

В по-новите времена талисмани със символично значение също са били скривани в традиционната торта. Нашата днешна коледна торта е пряк наследник на древната торта от празника Богоявление, а Богоявленските тортени късмети, като традиция, са преминали в коледния ни пудинг.

В Италия остава легендата за вещица на име Ла Бефана. Тя се появява на улични шествия като маскирана фигура със съпруга си Бефано, ръководейки банда подобни на шутове последователи, които получават дарения от хората, а Бефана на свой ред отвръща с благословии за просперитет. Музика изпълва улиците и семействата поставят кукли Бефана на прозорците си, приветствайки нейните благословии в домовете си. В края на празненството Бефана-куклите се изгарят като чучела. Това се прави, за да се изгорят лошите неща от старата година и да се пожелаят най-добрите неща през новата.

Тъй като празникът на Богоявление обозначава поклонническото пътешествие на тримата магове до младенеца Исус, има легенда, че Ла Бефана е била поканена от тези трима мъдреци, които всъщност са били астролози от Далечния Изток, за да ги придружи в търсенето им на бебето Исус, чиято изгряваща рождествена звезда осъществява древното пророчество за Месията, но Ла Бефана, която по това време била заета с домакински задачи, им отвърнала, че ще се срещне с тях, когато приключи. Когато приключила, тя изтичала, за да ги настигне и полетяла върху метлата си заедно с чувал, пълен с магически подаръци за бебето Исус. Тя така и не успяла да настигне мъдреците, тъй като те се завърнали по различен път, за да избегнат преследването от Ирод, така че тя, докато пътувала, раздала подаръците си на други деца. Така започва и традицията в Италия, при която децата окачват чорапите си до огнището или пък поставят обувките си до вратата, за да ги напълни Ла Бефана с подаръци, докато профучавала на метлата си.

 

В тази свята нощ се поставя купа с вода за Бефана, чрез която тя може да пророкува в бъдещето. Чрез извънвремевите посещения на Бефана до домашното огнище се разкрива нейната задача да затвърждава отново и отново връзката между семейството и предците му чрез размяна на подаръци и подобно на поуката от Шекспировата 12-та нощ ни напомня, че е нужно винаги да правим най-доброто още сега, защото сега направеното оформя бъдещето...

Лекционен цикъл „Фестивалите и тяхното значение“ - антропософски извадки относно Празника на тримата магове (Богоявление, Рождество Христово), Берлин, 30.12.1904 г.

Сигурно си спомняте, че говорих за значението на Коледния фестивал по отношение връзката му с еволюцията на расите или, по-точно казано - във връзката му с епохите на човешката цивилизация - и наистина значението на фестивала се крие в именно тази връзка както по отношение на миналото, така и по отношение на бъдещето.

Днес бих желал да говоря за един друг празник, на който в днешни времена се отдава по-малко значение, отколкото на самия Коледен фестивал, а именно Фестивала на тримата царе - на влъхвите, дошли от Изтока, за да почетат новородения Исус. Този празник на Богоявление (празнуван на 6 януари) ще придобива все по-голямо значение, когато се разбере неговата символика.

За вас е видно, че във Фестивала на тримата влъхви от Изтока се съдържа изключително дълбока символика. До 15-ти век тази символика е била пазена в дълбока тайна и не е имало ясни указания за нея, но от 15-ти век насам е хвърлена известна светлина върху Фестивала на маговете чрез екзотерични (бел. прев. външни) представления. Един от тримата царе - Каспар - е изобразен като мавър, жител на Африка; един като бял човек, европеец — Мелхиор; и един - Балтазар - като азиатец - цветът на кожата му е на жител на Индия. Те носят смирна, злато и тамян като дарове на детето Исус от Витлеем.

Тези три дара са изпълнени със смисъл и са в съответствие с цялата символика на празника, който се празнува на 6 януари. Екзотерично, самата дата хвърля известно количество светлина, а езотерично (бел. прев. мистерийно) фестивалът на Богоявление е изпълнен с дълбок смисъл.

Шести януари е същата дата като тази, на която в древен Египет се е празнувал Фестивалът на Озирис - Фестивалът на повторното преоткриване на Озирис. Както знаете, Озирис е бил победен от своя враг Тифон, а Изида го търси и в крайна сметка го намира. Това преоткриване на Озирис, Божия син, е представено във фестивала на 6 януари. Празникът на тримата царе е същият фестивал, но в християнската му форма. Този празник се е празнувал и сред асирийците, арменците и финикийците. Навсякъде това е било фестивал, свързан с един вид универсално, всеобщо кръщение - новораждането от водата. Всичко това само по себе си сочи към връзката с преоткриването на Озирис.

 

Какво означаваше изчезването на Озирис? Това означава прехода от епохата преди средата на Лемурийската раса към епохата след средата на тази раса. Преди средата на Лемурийската раса никое човешко същество не е било надарено с Манас. Едва в средата на тази трета коренна раса Манас навлезе като плодородно семе в хората. Манас (Духът-Себе) беше разпространен сред хората и във всеки отделен индивид беше създаден „гроб“ за Манас - за разчленения Озирис. Божественият Манас беше разпространен и след това започна да обитава в хората. В езика на египетските мистерии телата на хората се наричат „гробовете на Озирис“. Манас е окован, докато не бъде освободен от новото откровение на Любовта. [бел. прев. Манас (наречен също и Дух-Себе) в тесен смисъл представлява висшият Аз на човешкото същество, който го вдъхновява за гениалност и е онзи елемент от човешкото същество, който се формира от съзнателната работа на индивидуалния човешки "Аз" върху астралното тяло на човека.]

 

Кое е новото откровение, новото проявление на Любовта? Слизането на Манас някъде около средата на Лемурийската епоха е съпроводено с проникването в човечеството на принципа на желанието, на страстта. Преди този период не е съществувал „принцип на желанието“ в истинския смисъл на думата. - Животните от предходните епохи са били хладнокръвни; дори самият човек по това време не е имал топла кръв. По отношение на периода на Старата Луна, съответно в Третия земен еон, хората могат да бъдат оприличени на риби, в смисъл, че тяхната собствена топлина и топлината на тяхната околна среда са били еднакви по степен. За тази епоха Библията споменава следното: „Духът Божий се носеше над водите.“ Принципът на Любовта не беше вътре в съществата, а отвън, проявявайки се като земна Кама (тоест земна страст или желание). Кама е егоистична любов. Първият носител на Любовта, свободна от всякакъв егоизъм, е Христос, който се яви в тялото на Исус от Назарет.

Кои са влъхвите? Те представляват Посветените на трите предшестващи човешки коренни раси – това са ръководните Посветени на човечеството до идването на Христос, Носителят на свободната от егоизъм Любов - възкресеният Озирис. Посветените – и съответно също и Тримата магове - бяха надарени с Манас. Те принесоха в дар злато, тамян и смирна.

А защо кожата им е с три различни цвята - бяла, жълта и черна? Единият е европеец — кожата му е бяла; единият е индиец - кожата му е жълта; единият е африканец — кожата му е черна. Това показва връзката с така наречените коренни раси. Оцелелите от лемурийската раса са черни; тези от атлантската раса са жълти; а представителите на Петата следатлантска коренна арийска раса са бели.

 

Така Тримата крале или маговете са представители на лемурийците, атлантите и арийците. Те носят трите дара. Европеецът (Мелхиор) носи златото, символът на мъдростта, на интелигентността, която се проявява най-вече по време на Петата коренна раса.

Приносът на Посветения, представляващ Четвъртата коренна раса (Балтазар), е тамян, свързан с това, което е било вътрешно характерно за атлантите - те бяха по-пряко свързани с Троицата в един съюз, който действаше като сугестивно влияние, като един вид универсална хипноза. Това единение с Троицата е символизирано от дара на тамяна. Човешките чувства е трябвало да бъдат пречистени и възвисени, за да може Бог да ги оплоди. Това е изразено символично от тамяна, който е универсалният символ на дара, който има нещо общо с Интуицията (бел. прев. Интуиция е антропософски термин за степен на проникване в духовния свят, намираща се над 1. Имагинация или виждане в картини и 2. Инспирация или ясночуване в духовния свят, но нямаща общо със сегашната, наложила се представа за човешката интуиция като един вид смътно предчувствие).

На езика на езотеризма смирната е символ на умирането, на смъртта. Какво е значението на умирането и на възкресението, както е илюстрирано при възкръсналия Озирис? Тук ви препращам към думите на Гьоте: „Докато не постигнеш това Умри и възкръсни, ти само един мрачен гост си на тъмната Земя!“ Якоб Бьоме изразява същата мисъл с думите: „Този който не  умре, преди да е умрял, погива, щом умре“. Смирната е символ на умирането на низшия живот и възкресението на висшия живот. Предлага се от Посветения, представляващ Третата коренна раса (Лемурийската). В това се крие дълбок смисъл.

Исус от Назарет е много силно развита индивидуалност. В тридесетата година от живота си той се освобождава от собствения си Аз (бел. прев. освобождава се от своя индивидуален човешки дух) в името на слизащия Христос, на слизащия Логос. Всичко това е било предвидено от влъхвите. Великата жертва, направена от Исус от Назарет е, че той се отказа от своя „Аз“, за да проправи пътя за навлизането на Втория Логос Христос в себе си.

Има ясно определена причина за тази жертва. Едва по време на Шестата коренна раса ще стане възможно - и то постепенно - човешкото тяло да започне да приема в себе си Христовия принцип още от детска възраст. Само тогава, по време на Шестата коренна раса, човечеството ще достигне такава зрялост, че тялото няма да се нуждае от години подготовка, а ще може още от раждането си да приема Христовия принцип в себе си. При четвъртата подраса на Петата коренна раса (бел. прев. по време на гръко-римската културна епоха до 1413 година сл. Хр.) беше необходимо тялото да бъде подготвяно в продължение на тридесет години. (В северните европейски региони откриваме нещо подобно, в това, че личността на Зигфрид е била толкова подготвена, че той може да постави тялото си на разположение на по-висше Същество и всъщност го е направил). По време на Шестата коренна раса ще бъде възможно човек да предостави тялото си на висше Същество, както го направи Исус от Назарет. По времето на основаването на християнството все още беше необходимо една напреднала индивидуалност да пожертва собствения си „Аз“ и да го изпрати в астралния свят, за да може Логосът Христос да заживее в човешкото тяло.

Това е акт, върху който се хвърля светлина чрез последните Исусови думи на Кръста. Какво друго значение биха могли да имат тези думи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ - Тези думи дават израз на мистичния факт, който тогава е бил осъществен. В момента на смъртта на Христос, Божественото Същество е напуснало човешкото тяло и тялото на Исус от Назарет е това, което изрича тези думи – едно тяло толкова силно развито, че е можело да изрази реалността. И така, тези думи дават израз на събитие с неописуемо значение.

 

Всичко това е представено от смирната. Смирната е символ на жертвата, на смъртта, жертвата на земното, за да оживее Висшето. В средата на Лемурийската епоха Озирис потъва в „гроба“ си - Манас навлиза в човешките тела и хората са били обучавани под ръководството на Посветените, докато принципът на Любовта (Будхи) не заблестява в Христос Исус. Будхи е небесната Любов. Низшето, полово начало е облагородено чрез Христовата Любов. Кама (бел. прев. водата) се пречиства в огъня на Божествената Любов.

 

Мелхиор е представител на принципа на мъдростта, на интелигентността - задачата на Петата коренна раса. Това е символизирано от неговия дар - златото.

Принципът на светото причастие е представен от тамяна. Този дар символизира принципа, доминиращ в Четвъртата коренна раса, атлантската. Задачата на християнството ще бъде изпълнена в Шестата коренна раса, когато материалното съществуване ще бъде изпълнено със сакраментализъм и сакраментални дела. Тайнствата днес до голяма степен са загубили значението си; усещането за тяхната значимост е изчезнало. Но това чувство ще се разпали отново, когато се роди Висшият човек. Именно това е символизирано от тамяна.

В Лемурийската (бел.прев. трета Коренна) раса Озирис посреща смъртта си, а в Шестата коренна раса Озирис ще бъде възкресен. Така даровете, направени от Тримата царе, показват връзката на Празника Богоявление с Третата, Четвъртата, Петата и Шестата коренни раси.

От какво биват водени Светите трима царе и накъде биват водени? Те са водени от звезда до пещера, до малка пещера във Витлеем. Това е нещо, което може да бъде разбрано само от този, който има познания за така наречените Малки или Астрални мистерии. Да бъдеш воден от звезда не означава нищо друго, освен да видиш самата душа като звезда. Но кога душата се вижда като звезда? - Когато човек може да наблюдава душата като сияйна аура. Но какъв вид аура е толкова сияйна, че да може да бъде ориентир?

Има аура, която блести само със слаба светлина; такава аура не може да води. Има и по-висша аура, тази на интелигентността, която наистина има течаща, издигаща се нагоре светлина, но все още не е в състояние да насочва. Ала ярката аура, грееща с Будхи, всъщност е истинска звезда и сияен водач. В Христос засиява Звездата на Будхи - Звездата, която съпровожда еволюцията на човечеството. Светлината, която свети пред влъхвите, е душата на самия Христос. Самият Втори Логос свети пред влъхвите и над пещерата във Витлеем.

 

Пещерата (гротото) е тялото, в което обитава душата. Ясновиждащият наблюдава тялото отвътре. В астралния свят всичко е наобратно - например 365 вместо 563. Човешкото тяло се възприема като пещера, кухина. В тялото на Исус грее Христовата звезда, душата на Христос. Това трябва да се възприеме като реалност, случваща се в астралния свят. Това е разиграване на Малките мистерии. Там, съвсем реално, Христовата душа блести като аурична звезда и именно чрез тази звезда Посветените на трите коренни раси са отведени при Исус във Витлеем. Фестивалът на тримата царе се празнува всяка година на 6 януари и значението му непрекъснато ще нараства. Хората ще разбират все повече и повече какво представляват маговете и кои са били Великите магове – учители на човечеството. И тогава разбирането на християнството ще доведе и до разбирането на духовната наука антропософия.

 

Източник

Автор: Хейзъл Арчър Гинсбърг

Превод: Павелъ Йордановъ