
Нови форми за съвместна работа
Периодът от време от Коледната конференция до 28-ми септември – денят, в който болестта на Рудолф Щайнер прави невъзможна по-нататъшната му обществена дейност, - се състои от четиридесет седмици – един период изпълнен с по-усилена дейност от който и да е друг период от живота му. Целият обхват от изисквания към Рудолф Щайнер може да бъде намерен в книгата на КРИСТОФ ЛИНДЕНБЕРГ "Рудолф Щайнер. Eine Chronik” {Рудолф Щайнер. Хроника}. (Щутгарт, 1987 г.). Животът на Вегман през тези месеци също така би могъл да се представи обстойно само в подобна хроника; тази и следващата глава могат да ни дадат представа за събитията и дейността ѝ през 1924 г. само в най-общи щрихи.
Щайнер очаква от петимата членове на Изпълнителния съвет да го придружават по време на пътуванията му и да присъстват на всички негови лекции; те трябвало да бъдат лесно разпознаваеми за публиката, като седят на първия ред. Целият Форщанд е трябвало да присъства. За Мари Щайнер това не е било нищо ново; тя го е придружавала по време на пътуванията му в продължение на двадесет и една години, като през това време е чула повечето от лекциите му. Младият Гюнтер Вахсмут също е присъствал на пътуванията в продължение на няколко години; затова неговата обширна биография "Животът и делото на Рудолф Щайнер" (Ню Йорк, 1955 г.) е особено ценна за 1924 г. Тихата Елизабет Врееде също вече дълго време го придружава по време на пътуванията му. Алберт Щефен живее в Дорнах едва от 1921 г. и, като редактор на седмичника Das Goetheanum, е принуден да се откаже от повечето по-дълги пътувания през първите години. Присъствието на Ита Вегман по време на пътуванията и лекциите става възможно благодарение на лекарите ординатори Валтер и Бокхолт. Практиката ѝ в Базел е поддържана от колежката ѝ Клара Видмер.
Така Ита Вегман присъства на почти всички лекции през 1924 г. Тя придружава Щайнер по време на пътуванията му до Париж (май), Арнхем (юли), Торки и Лондон (август). По време на пътуванията му до Прага (март/април) и Бреслау/Кьобервиц/Йена (юни) тя остава в Арлесхайм. Придружава го няколко пъти до Щутгарт. Присъства на курсовете по медицина (януари и април), лечебна педагогика (юли) и пасторска медицина (септември). Винаги, когато Рудолф Щайнер е в Дорнах, работата по медицинската книга продължава почти ежедневно в ателието му до дърводелницата на Гьотеанума. Освен това Щайнер посещава около шестдесет пъти клиниката в Арлесхайм, както и многобройни консултации и срещи на Форщанда.
Здравето на Рудолф Щайнер е нарушено от 1923 нататък. На 1 януари 1924г. той претърпява тежко стомашно натравяне и оттогава му става почти невъзможно да понася вече каквато и да било храна – нормалните функции на храносмилателната му система отказват. От началото на лятото на 1924г., Рудолф Щайнер е един сериозно болен човек. През тези месеци Ита Вегман се опитва да предотврати разпадането на жизнените му сили чрез специални диети. В диетичната кухня на Арлесхайм се полагат усилия да се приготвят и съставят храни, с които той би могъл да се справи. Няколко писма показват как е планирала надзора над храненето му по време на пътуванията му до Берн (април), Париж, Арнхем и Англия:
Скъпа госпожо Хиртер [в Берн],
8 април, 1924г.
Д-р Щайнер ме помоли да ви изпратя рецептите, които наскоро изготвихме за Д-р Щайнер в Клиниката. Те са много концентрирани, хранителни, и все пак лесно смилаеми супи, които, след доста експерименти, се оказаха подходящи за д-р Щайнер. Най-добре е той да поема такива супи два пъти на ден с още нещичко допълнително като, например, две меко сварени яйца, пюре от картофи с компот от боровинки, или кисело мляко, или някакъв крем. Освен това, той яде лек хляб без мая, който се налага да му изпращаме директно от Франция, и който или ще ви изпратим, или ще носим със себе си. Той намазва хляба или с масло или с меко сирене крема с ким, което е разбъркано с допълнителен, ситно смлян ким. Използвахме тази диета и в Прага и за мое най-голямо щастие нещата се развиха много добре там и д-р Щайнер се завърна в доста добро състояние, въпреки огромното претоварване. И вярвам, че ако спазваме стриктно тази диета за известно време, стомахът и червата на д-р Щайнер скоро отново ще оздравеят.
През първия ден на лекциите д-р Щайнер ще пътува с кола до Берн, с д-р Вахсмут и с мен. Според д-р Щайнер, г-жа Щайнер този път няма да го придружава. И днес д-р Щайнер ме попита дали вече съм осигурила стая в Берн и ме информира, че вие, мила г-жо Хиртер, вече сте писали до г-ца Лехман, че с удоволствие ще ни предложите една допълнителна стая. Д-р Щайнер се интересува дали бих се свързала с вас и да видя дали ще мога да ползвам тази стая. Това, разбира се, би било много удобно понеже, в края на краищата, винаги има много за обсъждане и понякога се налага да се допитаме до д-р Щайнер за съвет, а бихме спестили много време, ако можем лесно да се намираме един друг.
Бихте ли били така любезна да ми кажете дали можете да ме приемете, за да ми остане време да потърся стая другаде ако това се наложи. Надявам се да сте добре.
С топъл поздрав,
Ваша, Ита Вегман
Преди пътуването до Англия, тя пише:
Скъпа г-жо Мерри,
2 август, 1924г.
Малко преди пристигането ни искам да ви съобщя за няколко неща, така че да ви остане време да ги уредите. Става дума за диетата на д-р Щайнер, за която ви споменах само накратко веднъж по-рано, в Париж. Състоянието на д-р Щайнер сега е такова, че той стриктно трябва да поема най-стриктна диета, за да продължи да работи. По време на пътуване това представлява, разбира се, огромен проблем и ми струваше много тревоги и усилия да уредя всичко необходимо за храненето на д-р Щайнер по време на пребиваването ни в Холандия, откъдето се завърнахме преди няколко дни. В холандската кухня ми бе почти невъзможно да се снабдя с това, от което наистина се нуждаех. А сега съм наистина разтревожена как така да организирам всичко това за трите седмици в Англия, че д-р Щайнер да разполага с всичко, от което се нуждае. Така че съм замислила да направя следното: ще доведа с нас в Торки сестрата, която отговаря за храната на д-р Щайнер тук в Клиниката, и която се грижи всичко да става в нужния ред и комбинации, и ще донеса всичките продукти, които сме използвали досега. Сега, това, което искам да ви помоля е да уредите нещата така, че сестрата да има къде да готви. Дали не е възможно да се уреди нещо с котлон или в банята или дори в хотелската кухня, където да се приготвят нещата. Според мен, това е единственият начин да предложим на д-р Щайнер това, с което е свикнал досега. Всяка промяна в храната му веднага го разболява, а това ще бъде неблагоприятно за престоя му в Торки, така че сигурно разбирате, мила г-жо Мерри, как искаме да направим всичко възможно да поддържаме здравето на д-р Щайнер, тъй като понастоящем той има толкова много да даде и да постигне. Наистина вярвам, че всичко ще може да се планира много добре, ако успеете да постигнете някакво предварително споразумение с хотела. Така аз ще имам грижата всичко да протече гладко що се отнася до готвенето и храната.
Ще се радвам скоро да се видим и да сте в добро здраве, Ваша, с топли пожелания,
Ита Вегман
В хотела в Арнхем тя напразно се опитва да осъществи приготовленията си. Урежда изпращането на специален вид сирене с въздушна поща от Арлесхайм.
От лекарска гледна точка, Рудолф Щайнер е бил „труден пациент“. Той е живеел толкова интензивно в духовната си работа, че сякаш било невъзможно да се обръщат към него с въпроси относно здравето му. Когато Дънлоп все пак с трепет му споменава лошото му здраве, Рудолф Щайнер го отвежда настрани “твърдо, но с безгранично съчувствие и отбеляза, че обичайните схващания за здравето и болестите не бива да се прилагат в неговия случай.” (ТОМАС МАЙЕР, Д. Н. Дънлоп, Дорнах, 1987г., стр.459.) По-късно казва на Ита Вегман, че неговата болест е с „периферна природа“. Други подозират, че огромният брой посетители и молители са го лишили от последните му сили. По-късно Вегман пише, че една от причините за физическото му влошаване се корени в начина, по който импулсите по отношение на Коледната конференция не са били поети както трябва.
Известно време след Коледната конференция, някъде през пролетта на 1924г., тя го пита какво би се случило ако неговите „Михаелически импулси“, които „са се проявили тъй мощно след Коледната конференция“, не бъдат поети от членовете на Антропософското общество. Неговият отговор: “Тогава ще влезе в сила кармата”. Това, което е искал да каже е, че ако неговото изложение за съдбата на човечеството, и особено за кармичните връзки, съществуващи вътре в самото Антропософско общество след 1924г., не бъдат приети от членовете, тогава ще има лични кармични последствия за него, неговата жизнена съдба ще бъде засегната. До Коледа на 1923г. той е бил ефективен в рамките на Антропософското общество като свободен учител. Откакто поема председателството на Обществото, с други думи от Коледа 1923г., поведението на членовете в това Общество оказва влияние върху личната му съдба – например, върху здравето му. Той е трябвало да поеме върху себе си липсата на разбиране и слабостите на членовете – техните тревоги и проблеми стават негови тревоги и проблеми. Така е при всяка човешка общност: водачите на един социален организъм поемат и тегобите на общността, а не само радостите. Който и да ръководи една общност, подобно на Щайнер с Антропософското общество след Коледа 1923г., той е свързан – за добро или за зло – с тази общност. (Описанията на Вегман на неговия отговор “Тогава ще влезе в сила кармата” са документирани по-подробно в приложението.)
Книгата по медицина е била все още в началния си стадий, когато Йо ван Леер от Виена, който е бил участник в Коледната конференция, заминал, през януари, 1924г., за Съединените Щати, където е искал да организира център за разпространението на новата Веледа. Преди заминаването си, той моли Рудолф Щайнер да състави кратък текст, който да представи целите на медицинския “Вамедекум”, както и основните идеи, на които се основава антропософската медицина. Щайнер написва кратко въведение, за което ван Леер изразява признанието си на 16 януари, 1924г.:
Скъпа д-р Вегман,
Ротердам, 16 януари, 1924г.
Хубавото ви писмо от 12 декември пристигна вчера, преди заминаването ми от Ротердам и, преди да тръгнем за Болоня, бих искал сърдечно да ви благодаря за всичките ви любезни усилия да ми изпратите всичко, от което ще се нуждая по време на пътуването. Със сигурност не е нужно да ви казвам какво означава за мен това, че д-р Щайнер ми даде ръкописната си работа – аз ще нося тези страници с мен като талисман и амулет за моята работа. Всеки ден щом видя тези страници, те ще ми дават куража и силата да изпълня всичко, което съм поел, и да го изпълня успешно – под ръководството на добрите духове.
От това, което писахте, разбирам, че д-р Щайнер отново е здрав. Мога да си представя колко със сигурност сте се тревожили.
Ще разуча написаното от д-р Щайнер внимателно по време на пътуването, за да мога още преди пристигането си да съм наясно с естеството на новата терапия. Смятам това вътрешно осъзнаване като първата предпоставка за успешна работа […].
С топли поздрави и най-добри пожелания, също и на вашите колеги,
Ваш, Йо ван Леер
Въпреки това е необходимо да се изчака до септември 1925 г., за да се появи медицинската книга.
Назначаването на Ита Вегман за ръководител на Медицинската секция е било изненада за много антропософи. Намеренията за тази длъжност са очевидни от описанието на устройството на "Школата" с нейните секции. Рудолф Щайнер говори за това на 8 декември 1923 г:
[,...]В тази връзка ще има една секция, за която ще трябва да се полагат най-специални грижи, защото винаги, когато е имало стремеж към духовно познание, нейната област е била, не бих казал глава от духовната наука, но тя е била съвсем органично свързана с духовната наука. Наистина, не може да мислите, че онова, което в древни времена е било внесено сред човечеството като духовно виждане, като духовно познание, е могло да бъде отделено от медицината. И именно работата, която д-р Вегман сега върши заедно с мен и която скоро ще бъде публикувана, ще покаже как, по съвсем естествен начин, този не просто синтез, а органично развитие, отново се появява, за да допринесе за едно наистина антропософско тълкуване на света. Следователно, съвсем естествено е, всъщност, посоката на развитие на медицинския отдел, на Медицинската секция, да бъде определяна от мен, с помощта на нейния ръководител, д-р Вегман. (Рудолф Щайнер; Коледната конференция..., Anthroposophic Press, Hudson, N.Y., 1990, GA 260, стр. 144.)
На 6 януари 1924 г. той казва на младите лекари:
[...] Към поставените условия принадлежи и това, че аз ще се грижа за всички онези неща, които се отнасят до областта на медицината, заедно с д-р Вегман, която се е подготвяла за медицината в хода на цялото антропософско движение и която сега така е застанала в рамките на този медицински поток, че да ръководи този медицински поток заедно с мен. Така че ще можете да се ориентирате от Дорнах само ако се присъедините с пълно доверие към д-р Вегман. Следователно, в близко бъдеще ще трябва да се вземат мерки, така че тези, които желаят да бъдат в непрекъсната връзка със секцията за обновяване на медицината, в близкото бъдеще да се обръщат – под форма, за която засега нищо не може съвсем да каже - към д-р Вегман с абсолютно, пълно доверие. Периодично, приблизително веднъж месечно, ще отговаряме чрез бюлетин на актуални въпроси, задавани от тези, които в края на този курс ще са станали, така да се каже, ученици на Гьотеанума в Дорнах. Така ще бъде в тази, а също така и в други секции. Тези бюлетини ще отговарят на въпроси, зададени от отделни хора, и всички, които участват в съответната секция, ще получават отговорите. Но това няма да се получи без наличието на вътрешно доверие. Това ще създаде едни истински взаимоотношения и всички ваши човешки, медицински нужди ще бъдат задоволени и в непосредственото бъдеще. Така ще се справяме с нещата, докато не успеем да създадем по-нататък нови условия, за да могат по този начин да се създадат някакви връзки.
Голямата грешка, която бе допусната в досегашния езотеричен живот, бе, че в крайната си липса на скромност хората си мислеха, че трябва да получават езотеричните си упражнения от мен. Всеки иска да работи с мен, а не с някой друг. Това е причината за провала на езотериката досега. Поради вътрешни окултни причини, има само един начин това, което живее в извора на езотеричния живот, да бъде проведено, и това става единствено чрез подходящи личности. Подобно ръководство чрез личности, които са определени от съдбата да го дават, също принадлежи към езотериката. Това бе отхвърлено, защото хората бяха нескромни. Ако всичко това не се случи, няма да постигнем никакъв напредък и с нашето новоосновано Антропософско общество. Това трябва да се случи. (GA 260a, стр. 168.)
Всеки, който прочете тези твърдения днес, би могъл прибързано да стигне до заключението, че те се отнасят за миналото, а днес вече не се отнасят за нас. Тъй като колегиалната работа на Ита Вегман с Рудолф Щайнер е продължила само няколко години, никога досега не е била изследвана точно и задълбочено, а след смъртта на Щайнер е била заровена от толкова голям поток от документи, свързани с объркването в Обществото след смъртта на Щайнер, че подобни заключения са разбираеми. Те обаче са неточни. Много е трудно да се намери "истинският език за това, което наистина е било". От една страна, самата Вегман не е проявявала особена склонност да представя историческите събития нито в устна, нито в писмена форма. Пълнотата на душевната ѝ сила е това, което я активира, и което мотивира Щайнер да я постави, заедно с още няколко души, в центъра на своето движение. Ако към многобройните му изказвания за Ита Вегман проявим същото доверие, както към останалите му слова, тогава човек си дава сметка, че това, което е било активно в нея, е сила, която в процеса на осъществяването на антропософията винаги бива застрашена до краен предел и лесно бива пренебрегната: интелигентността на сърцето. Под това се разбира рядката, много висша, индивидуална, човешка сила, която, идвайки от светия дух, може да повлияе на социалния и духовния живот и да сътвори бъдещето. Този душевно-духовен елемент е предпоставка за всяка езотерика. Щайнер иска да засили този елемент в антропософското движение и затова дава на Ита Вегман важна позиция до себе си. Това е било изпитание за многото хора, които не са разбирали това - включително и за самата нея. Той я поканва да сътрудничи при съставянето на медицинската книга; тя е била част от Форщанда, трябвало е да бъде негов секретар; трябвало да ръководи Медицинската секция; трябвало редом с него да управлява "Първия клас" на Школата за духовни науки. Той довежда Мари Щайнер и Ита Вегман на едно заседание и казва: Мари Щайнер присъстваше на всичко, което се случваше в Антропософското общество; д-р Вегман присъстваше тъй като имаше и други кръгове, в които хората се събираха за усъвършенстването на вътрешния живот. Сега те ще трябва да се включват все повече и повече в общия езотеричен живот [на Антропософското общество]; разбира се, ще трябва да се спазват строги езотерични правила. Следователно ще трябва да има личности, които да обединяват всички тези аспекти. "Ето защо д-р Вегман е тук." (30 декември 1923 г., непубликувано.) Който вземе предвид тези факти при изследването на живота на Ита Вегман, може би ще разбере по-добре, отколкото иначе би било възможно, следващите описания, повечето от които са цитирани от лекциите на Щайнер. Наистина, човек мисли [и чете!] с главата, но сърцето усеща светлината или тъмнината на мисленето."*1
На 9 януари Рудолф Щайнер казва следното пред студентите по медицина:
[...] И така, вие наистина трябва да станете лекари по начина, по който светът го изисква от вас, и да проникнете в обучението си по медицина с това, което ще можете да придобиете тук. Затова бих искал отново да кажа: Вие, скъпи мои приятели, със сигурност ще имате възможност да се включите тук по правилния начин, да се присъедините по начина, по който ви описах. Трябва да имате пълно доверие в начина, по който аз, заедно с д-р Вегман, ще управляваме Медицинската секция в Гьотеанума. Именно медицината, така както е възможно тя да бъде изучавана тук, може да ви покаже как може да бъде - простете за парадокса - реално изпитана в човешкия живот. Вие ще можете да получите това. Ето защо, когато се върнете отново навън сред света, когато забележите едно или друго нещо, ще й [на Вегман] пишете за вашите желания, за нуждите на вашите сърца. И каквото и да напише някой от вас, след това ще получи отговор и той ще бъде изпратен до всички в месечния бюлетин. Засега, по този начин ще можем да пренесем в редовната, външна страна на медицинските изследвания това, което може да се даде в момента.
Защото, видите ли, всъщност наистина са твърде малко хората – това наистина могат да бъдат само младите хора – те са все още само няколко души, които могат да изградят мост между това, което целим духовно в Дорнах, и това, което е в сила в материалистичния свят. Понастоящем е възможно да има само няколко такива хора, и всъщност, само онези, които все още се занимават с обучението си. [...] Младият човек [...] все още не притежава особено дълго минало. Така че той наистина може да се заеме с тези неща в името на изцелението на човечеството. И щом това се случи, скъпи мои приятели, тогава ще се случи така, че малко по малко - може би по-скоро, отколкото си мислим - духовността, практикувана в Гьотеанума, ще проникне в медицината.
Но засега нещата трябва да бъдат такива, че напълно сериозно да намерят своето продължение по начина - както каза д-р Вегман, - по който дойдохте при нея с пълно доверие, за да установите връзка с това, което всъщност трябва да бъдат медицинските науки, после да се влее в общата, съвременна материалистична медицина. С тази цел можете да направите много за себе си, но също така и за света, и за болното човечество, ако приемете това, което сега чухте, не като нещо мимолетно, а като отправна точка за това, което сте започнали така изключително добре. (GA 316,2 Domach 1980, стр. 135 и сл.)

За някои от по-старите антропософски лекари тези думи, разбира се, са били отблъскващи. Въпреки това Щайнер е изисквал и те да участват пълноценно в реда, който е създал. В едно писмо на Ото Палмър е записан разговор по този въпрос:
Най-уважаема за д-р Вегман!
Щутгарт, 22 януари 1924 г.
За съжаление не успях да се видя с Вас след разговора с д-р Щайнер, тъй като трябваше да замина за Щутгарт същия следобед. В този разговор помолих д-р Щайнер да разреши Клинично-терапевтичният институт в Щутгарт да стане част от Училището "Гьотеанум". Д-р Щайнер изтъкна две опасения, които засега биха възпрепятствали подобно участие, защото:
1.) Не бих могъл да бъда сигурен как Der Kommende Tag ще реагира на подобно членство и
2.) Не бих могъл да бъда сигурен дали групата лекари, работещи в Института, ще признае Вашето лидерство.
Що се отнася до точка № 1, чувствах се свободен да кажа на д-р Щайнер, че няма да има никакви затруднения, тъй като става въпрос просто за регулирането на професионални процедури. Д-р Щайнер обаче смяташе: Не, не става дума само за това, а за това, "der Kommende Tag" да гарантира и духовната страна на производството на нашите лекарства. Отговорих, че сме на път да изключим напълно д-р К. [бившия ръководител на фармацевтичната фабрика в Швабиш Гмюнд] от производството на нашите лекарства и че веднага щом успеем да го направим, възнамеряваме да произвеждаме лекарствата в собствената си лаборатория. По този повод д-р Щайнер подчерта, че при всички положения трябва да внимаваме д-р К. да не се превръща в активен враг.
[...] По отношение на точка № 2, още от самото начало обясних, че в случай на присъединяване към "Дорнах", ще ми бъде възможно да се съобразявам с д-р Вегман, тъй като в нейно лице виждам представител на д-р Щайнер, чрез когото ще ни бъдат предавани насоки за работата ни с д-р Щайнер. Не смятах, че мога да говоря от името на моите колеги, докато не го изложа лично пред тях. Това вече направих, що се отнася до д-р Пейпърс и д-р Хуземан, и двамата ме увериха, че и те ще бъдат готови да работят и да се съобразяват със ситуацията, която съм обсъдил с д-р Щайнер.
Писах на д-р Нол, който отсъстваше от Щутгарт, но все още не съм получил отговор. Не искам обаче да забавям допълнително този първи доклад, докато чакам отговора му. [...]
С най-сърдечни поздрави, също и на колегите, и особено на д-р Фройнд, когото също не можах да посетя повече,
Ваш, д-р Палмър
Клиниката в Щутгарт обаче не може да бъде включена в Медицинската секция, тъй като през лятото на 1924 г. се налага целият "Der Kommende Tag, Inc." да бъде ликвидиран. Д-р Палмър продължава да оперира с Клиниката като частна; Фридрих Хуземан основава психиатрична клиника в Гинтерстал; Пейпърс се премества в Тенерифе по здравословни причини; Лудвиг Нол продължава практиката си в Касел, а Зигфрид Кнауер открива частна практика в Берлин.
Днес лекциите на Щайнер по медицина, лечебна евритмия, лечебна педагогика и пасторална медицина са публично достояние. Те са издадени в събраните съчинения от GA 312 (1920г.) до GA 319 (1924г.). По негово време той не е позволявал записките от тези лекции да се разпространяват извън кръга от участници в курсовете и през 1924г. на Ита Вегман е възложена задачата да надзирава тяхното разпределение. Особено курсовете за млади лекари (януари и април 1924 г.), курсът по лечебна педагогика и курсът за пасторална медицина остават скрити в продължение на десетилетия. Понякога транскрибирането на стенографските записи и частното им размножаване представлявали проблем и създавали известно забавяне. Разходите трябвало да се поемат от абонатите; плащанията им трябвало да се регистрират и т.н., така че накрая административната работа е трябвало да се поеме от един от лекарите в клиниката в Арлесхайм, от името на Медицинската секция*2.
Писмата на Хелене фон Грунелиус показват, че Щайнер е имал готовност да проведе специален курс за студенти по медицина през януари 1924 г. През април следва допълнителен курс за същата група. С малки изключения, практикуващите лекари не са били канени на нито един от тези лекционни цикли. И двата цикъла днес са достъпни в събраните съчинения под заглавието "Лекции за млади лекари" (GA 316). За човек неспециалист изразите, които Щайнер използва относно работата си с Ита Вегман, бият на очи - както по отношение на ръководството на Медицинската секция, така и във връзка с нейното съавторство в планираната книга: Той "планира книгата с помощта на д-р Вегман"; книгата "ще бъде публикувана от д-р Вегман"; книгата "написана и публикувана от д-р Вегман заедно с мен" или просто "книгата на д-р Вегман и мен". Той дава на приблизително тридесет до тридесет и петте студенти и млади лекари недвусмислени указания за позицията на Ита Вегман в това "Движение на младите лекари". В началото на януари тя се среща и разговаря с всеки един от тях (Използвайте Кнауер до И. Вегман, писмо от 3 април 1924 г.). От списъка на участниците става ясно, че почти всеки в тази група по-късно се занимава интензивно с антропософска медицина - те са получили специална медитативна помощ за своята професия от Рудолф Щайнер.
През 1924 г. е основано антропософското обучение за деца, нуждаещи се от специални грижи. Няколко деца със специални нужди вече са били лекувани в клиниката в Арлесхайм, но движението не се заражда чрез Ита Вегман. Отговорни за това са трима млади хора: Албрехт Щрохщайн (1899-1962), Зигфрид Пикерт (1898-?) и Франц Лофтиер (1895-1956). През 1956 г. Щрохщайн написва подробно описание на произхода на движението за сборника Wir erlebten Rudolf Steiner. Erinnerungen seiner Schuler {Нашите преживявания с Рудолф Щайнер – спомени на негови студенти) (изд. M. J. KRUCK VON POTURZYN,7 Щутгарт, 1988г.) Това описание е едно от най-завладяващите и красиви, които някога са писани за раждането на едно терапевтично движение. Рудолф Щайнер специално кани тримата млади мъже да участват в януарския курс за студенти по медицина. На 18 юни той посещава новооснования им институт "Лауенщайн" край Йена. От 25 юни до 7 юли той им провежда курс по лечебна педагогика в Дорнах (GA 317). Противно на някои очаквания, антропософската лечебна педагогика не става част от Педагогическата секция на Училището за духовни науки, която съдържа движението на Валдорфските училища. Вместо това, то става част от Медицинската секция. В резултат на това, в годините преди Втората световна война Ита Вегман може да се грижи за това бързо разпространяващо се движение и да го подкрепя. По време на многобройните си пътувания тя често посещава различните институти; и до днес я смятат за "ангел-хранител" на някои лечебни институти. Когато предстоели важни решения, тя често търсела съвета на Карл Шуберт (1889-1949). През 1920 г. той поема "специалния клас" във Валдорфското училище в Щутгарт и затова е считан за първият лечебен педагог. Приятелите му описват как в по-късни години той "се скитал като менестрел" от един институт в друг. Всеотдайната му сила продължава да действа и днес.
На 3 януари, 1924г., четвъртък, Рудолф Щайнер се събира за трети път в дома си с малкия кръг, с който се е събирал по-рано (17 май и 23 октомври, 1923г.), за да получат от него езотерични съвети за това как да развият сили за защита на антропософското общество. Следните забележителни думи могат да се намерят сред редките бележки на Мариа Рошл: По отношение на новото общество; че основаването [на новото общество] бе резултат от това, без да се дава езотерично обяснение. (Той по-рано бе казал, че основаването има езотеричен произход.) Езотеризмът не толерира несериозното отношение – досега всичко се [възприемаше] някак аматьорски. Сега езотеризмът трябва открито и сериозно да бъде вкаран в живота и Дорнах да бъде негов център. Вече не бива да си играем на езотериката. С тази цел най-съществена е скромността - личната ни скромност.
Така че, пробудете се! Дайте си сметка, че сме заспали! Всеки път щом се пробудим навлизаме в една нова световна сфера, защото живеем изцяло насред световни сфери, но спим и нищо не знаем за тях. Досега всичко се е случвало докато хората сънуваха. (GA 265, дорнах, 1987г., стр.462 фф.)
Скоро след това, в петък, 15 февруари, Щайнер открива, с по-рано оповестения „Първи Клас“, курса по езотерично обучение в Школата за духовна наука. В течение на годината той изнася тридесет и осем такива лекции – двадесет и шест в Дорнах и дванадесет на други места (Прага, Берн, Париж, Бреслау, Арнхем, Торки и Лондон). С изключение на Прага и Бреслау, Ита Вегман, както и останалите членове на Форщанда, присъстват на всички тези курсове. Във втория брой на новооснования Бюлетин на новото Общество – Was in der Anthroposophischen Gesellschaft worgeht, Nachrichten für deren Mitglieder {Какво се случва в Антропософското общество – новини за членовете}, Рудолф Щайнер е започнал да издава есета, предназначени само за членовете, относно значението на тази езотерична институция, така че всеки, който поиска да участва в тези курсове, да бъде информиран какво се очаква от подобно участие. Чрез своите есета – За членовете!, публикувани по същото време в същите броеве, читателите лесно са можели да направят разлика между наблюденията му относно значението на задачите на Антропософското общество, от една страна, и заявленията му относно Школата по духовна наука, от друга. На 13 април (в 14 бр.) той докладва за преживяното от него по време на един урок в Прага:
Вътрешната връзка с антропософското жизнено съдържание беше видима в очите на мнозина. Осъзнах колко много са възприемчивите сърца. Те са от съществено значение за развиването на езотеричния живот. Защото там интелектът е безсилен, ако към него не струят силите на разбиращи сърца. Подобно разбиране със сърцето в действителност е не по-малко "логично" от това на главата. Единствената причина, това да не се отчита в обикновения живот, е, че в живота не ни се налага да развиваме вътрешната сила на свръхсетивната "логика". Точно там интелектуалното разбиране замества логиката, а сърцето може да върви в своята си посока, недокоснато от логиката, защото може да бъде коригирано от интелекта. Страхът от безсърдечност [би трябвало да се чете: сърдечна логика], който често възниква, има своя произход в убеждението, че появата му ще накара сърцето да загуби топлината, която иначе съдържа. Този страх, обаче, трае само докато човек не усети топлината, която душата изпитва, когато среща идеите на духовния свят с разбиране. Който не може да долови тази топлина, той не живее в идеите на духа; той просто мисли идеите, които първо са били умъртвени в душата му, които той чува с думите, в които този, който е прогледнал в духовния свят, е влял своите духовно верни преживявания. (Nachrichtenblatt, том 1, № 14, 13 април 1924 г., стр. 54.)
На следващия ден след началото на езотеричните уроци – събота, 16 февруари, - Щайнер поставя началото на големия си цикъл от лекции за кармата, със следното изречение: „Сега бих искал да започна да ви говоря за условията и законите на човешката съдба…” По-късно става ясно, че той е чакал двадесет и една години с това намерение, докато събере пред себе си публика, за която може да се надява, че думите му ще бъдат плодотворно приети. Той продължава с обсъжданията си на кармата до последния ден от лекторската си дейност. По-късно те се появяват в шест тома от пълното издание „Кармични връзки“, том 1-6 (GA 235-240).*3
Обяснението му за предисторията на човешката съдба силно впечатлява някои от слушателите му. Някои от тях имали чувството, че описва собствените им по-ранни инкарнации докато проследява кармичните връзки в рамките на Антропософското общество (т.3, GA 236). В неделя вечер, на 4 май, непосредствено след смъртта на Едит Марион и няколко седмици преди пътуването си до Париж, той дава пред публиката си в Дорнах подробно описание на това как посветеният изследва предишните инкарнации на един човек. Описанието е изненадващо не само защото се различава от по-ранни описания (сравни GA 135, 1912г.), но и защото човек остава с впечатлението, че сред публиката трябва да е имало хора, които вече са били способни да поемат по подобен път. Въпреки че три месеца по-късно, на 5 и 7 септември (GA 238), той ясно заявява, че такива изследвания могат да се правят само от онези, които са постигнали напреднало ниво на посвещение, тук той дава точно описание на т.нар. „тридневно упражнение“ за съвременното изследване на кармата.
Само веднъж казва какъв е бил резултатът от описанията му върху отделни членове от публиката и какво би означавало това за самия него. На 23 май в Париж, той казва:
[…]В крайна сметка, новото в Антропософското общество е това, че сега се наложи аз да поема председателството, докато досега това бе отговорност на други хора, а аз считах себе си просто за учител. Е, скъпи приятели, решението, което тогава трябваше да взема бе от голямо значение, тъй като беше рисковано. Бе рисковано, защото поемането ми на външното водачество направо можеше да означава, че откровенията от духовните същества, от които изцяло зависи разпространението на Антропософията, можеха да намалеят в резултат от това, че се занимавам с външното управление на Обществото. Днес вече съзирам изключително удивителния факт, че това не е така, а напротив – духовният импулс, който трябва да слезе от духовния свят, за да може Антропософското общество да получи своето правомерно развитие, всъщност нарасна от Коледната конференция насам, така че оттогава стана възможно Антропософското общество да става все по-езотерично, а това ще продължи и нататък. Това е свързано - имам предвид от духовната страна – с особено мощните противостоящи сили, демонични сили, които нападат Антропософското общество. Но храним пълната надежда за това силите на съюза, който ни бе позволено да създадем с добрите духовни сили чрез Коледната конференция, в бъдеще да бъдат в състояние да победят всички онези опозиционни духовни сили, които използват хората на Земята за своите цели. (GA260а, 2. Дорнах, 1987г. стро.235 и сл.)
Той вече на няколко пъти е обсъждал тези демонични нападения с Ита Вегман, с която по това време работят всеки ден заедно. В надгробното си слово за Едит Марион на 3 май, той описва още една страна на подобни нападения:
[…]Това, което исках да кажа днес, със сигурност би трябвало да завърши с описание на това как един тих, саможертвен живот в рамките на Антропософията, който е незаменим, е бил ефективен тук - а съм сигурен, че тези, които разбират какво всъщност означава да ръководиш ефективно, както аз трябва да го правя в рамките на антропософското движение, ще приемат казаното с разбиране. Не е лесно да бъдеш ефективно отговорен в рамките на антропософското движение.
Скъпи мои приятели, считайте това, което свързвам със смъртта на госпожа Марион, за нещо, което същевременно бих искал да кажа на всички вас като цяло. Какво изисква едно такова лидерство? Това ръководство изисква следното и аз, особено след Коледната конференция, често трябваше да се позовавам на конкретните изисквания за ръководене на антропософското движение: Изисква се това, че когато стане нещо и то е свързано със самия мен, да бъда способен аз сам да го пренеса горе в духовния свят, така че аз изпълнявам не само задълженията си към едно или друго нещо тук, във физически план, но и задължение, което изцяло се издига горе в духовния свят. Видите ли, ако искате да сътрудничите по правилния начин, да сътрудничите с това, в което се превърна антропософското движение след Коледната конференция, ще трябва наистина да си проправите път към тази мисъл - за това какво означава да си отговорен за Антропософското общество по отношение на духовния свят.
Бих могъл много да говоря на тази тема, но тя е само едно от многото неща, които искам да спомена по този повод. Разбира се, сред хората в антропософското движение се проявяват най-различни лични неща. Това, което на земята се приема за лично, именно то е елементът, за който не можем да поемаме отговорност пред духовния свят, ако той си остане личен и се примеси с онова, което трябва да се случва в името на Антропософията. А какви само трудности ще възникнат за човека, който трябва отговорно да представя нещата пред духовния свят, ако, понякога, му се налага заедно с това, за което отговаря, да пренася и разните лични стремежи на участващите хора. Наистина, би трябвало поне донякъде да ви е ясно какъв е ефектът от това. Ще предизвикаме една крайно ужасна реакция от страна на духовния свят, ако се наложи да срещнем духовния свят по следния начин:
Някой си човек работи в антропософското движение. Работи си, но в работата си вплита лични амбиции, лични намерения, лични качества. Е, човекът си притежава такива лични амбиции, такива лични склонности. Повечето хора не знаят, че те са лични, повечето хора смятат, че това, което правят, е безлично, защото се заблуждават за това кое е лично и кое е безлично. И така, налага се да го носи със себе си. И това наистина предизвиква най-страшни реакции от страна на духовния свят против всеки, комуто се налага да пренесе в духовния свят подобни, извиращи от личностното, неща.
Такива са вътрешните трудности, скъпи мои приятели, които възникват тъй като именно движение като Антропософията е в рамките на Антропософското общество. Наистина е необходимо да се обърне внимание на това. Разбира се, ужасно е, че имаме такива ужасни врагове и ние трябва да намерим подходящ начин да се справяме с тези врагове. Но, що се отнася до вътрешния живот - а това е начинът, по който трябва да бъде представена Антропософията,- тогава е много по-ужасно да ни се налага да пренасяме в духовния свят онова, над което се работи в рамките на антропософското движение, когато то е обременено с един или друг вид лични интереси. И наистина, за този факт се мисли твърде малко. (GA 261, Дорнах, 1961 г., стр. 305 и сл.)
След смъртта на Рудолф Щайнер, Ита Вегман на няколко пъти споменава демоничните нападения, на които и той е бил подложен по време на боледуването си. Четейки днес тези думи, човек се пита дали подобни влияния, произтичащи и от слушателите му, евентуално не са направили работата му невъзможна. Колко ли от по-близките му колеги са притежавали “пречистено астрално тяло”? Колко от тях действително са били овладели “шестте основни упражнения в Антропософията”?*4 Когато Ита Вегман го пита как може човек да води битка с демоните, той отговаря: “Не можеш да се бориш с демоните, можеш само да ги умориш от глад” Това е силно изказване – със сигурност това значи, че единствено можем да се противопоставим на тези същества от астралния свят, които се опитват да повлияят на душевното тяло на човека, като ги лишим от храна, т.е. като пречистим и подсилим собствените си душевни сили.
Според Щайнер, демони могат да се породят в душата на човека, чрез, например, “вътрешна опозиция”. Той често описва ефекта от подобни същества от астралния свят. *5 Това че Щайнер често е бил изправен пред подобни същества, е разбираемо – понякога намеренията му са пораждали “вътрешна опозиция” дори сред най-близките му колеги. Арогантност, амбиция, суета, завист и лъжите също могат да създадат подобен ефект в човешкото астрално тяло. Ясно е, че можем да им се противопоставим единствено чрез по-нататъшно само-познание. Именно това прави съжителството с хората толкова трудно… но и толкова необходимо. (Човек трябва да се справя с другите, но също така и със себе си. Ето защо хуморът е единствената ни надежда, що се отнася до социалния живот. Демоните не понасят хумора, нито могат да упражняват самопознание.) Думите на Щайнер “трябва да се отървем от всичко лично” е от значение в това отношение – също и във връзката му с Ита Вегман. При разглеждането на развитието на собствения му характер не бива да се пренебрегва изображението в лекцията му от 29 декември 1910 г. (Окултна история, GA 126): "В такива мистерии [в древен Ефес] импулсите и възприятията, които били възбуждани в душата, били точно тези, които били подходящи за изкореняването най-вече на всякакъв вид егоизъм от душата. Дори в последното му обръщение към антропософите в Дорнах на 28 септември 1924 г., той посочва, че аудиторията му е запозната с демоничното:
Само тогава, когато голямото усилие, великото проникване на Михаиловата сила – Михаиловата воля, - която не е нищо друго освен онова, което предшества Христовата воля – Христовата сила, - за да внедри правилно Христовата сила в земния живот - само тогава, когато тази Михаилова сила успее действително да покори онова, което е демонично и драконо-подобно, и с което сте добре запознати, и когато поемете и запазите тази Михаилова мисъл с верни сърца и вътрешна любов, когато се опитате да възприемете Михаиловото тържествено настроение на настоящата година като източник на това, което може не само да разкрие Михаиловата мисъл в душите ви в цялата й мощ, в цялата й сила, но и да я оживи във всичките ви дела - само тогава ще бъдете истински служители на тази Михаилова мисъл; тогава ще можете да станете благородни сътрудници на онова, в което Антропософията трябва да се превърне, в Михаилов смисъл, в хода на земното развитие. (РУДОЛФ ЩАЙНЕР, Кармични връзки, том 4, GA 238, Лондон, 1983 г., стр. 172 и сл.)
Не е възможно да се представи накратко всичко онова, което Рудолф Щайнер постига през онези четиридесет седмици, преди да бъде прикован на легло – много хора ще трябва дълго да работят през живота си, за да реализират културния и човешки напредък, който той е стимулирал. Приятелството й с Рудолф Щайнер се превръща в най-значимото събитие в живота на Ита Вегман. Сега тя трябва да се научи да „разчита“ и да разпознава това приятелство. На шестдесет и третия си рожден ден той й подарява следната поема:
[Ил.21 – Клинично-терапевтичният институт в Арлесхайм, 1921г.]
[Илюстрация 22 – Ита Вегман и Алис Сауераейн през 1924г.]
Сърцата ще схванат кармата
Когато сърцата се научат
Да четат словото,
Което оформя
Човешкия живот,
Когато сърцата се научат
Да изговарят словото,
Което оформя
Човешкото същество
Това се случва на 27 февруари 1924 г. Тя трябвало да се научи да "чете" съдбата (кармата), което означавало, че трябва да практикува нещо, което би могло да има ефект на прецедент за другите. Разглеждайки биографията на Ита Вегман, човек може да си помисли, че покрай свързаната с нея съдба на Рудолф Щайнер, и други хора би трябвало да са се пробудили за значението като цяло на „кармичните връзки“. На Коледната конференция той започва да описва тази съдба и съответно с това подчертава нейната позиция и ѝ отрежда видно място. По-рано, след пожара в Гьотеанума, тя вече е доловила, че той е зависим от другите и в нея се заражда състраданието. Може да се предположи, че това е източникът, за това тя да започне да преодолява егоистичните си импулси, да се постави безкористно на негово разположение и да му помага в работата. Върху това, вече, той може да гради – съответно, обичта му е неговата благодарност за нейното признание. За другите той до последно си остава посветеният, от когото се очаква само да дава – силите им за работа са свързани също така и с неконтролирани, самообслужващи импулси. По-късно Ита Вегман сигурно многократно се е питала: дали не дойдох твърде късно?
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева