Разпрашаването на халкидона стана в 2001 год. по Петдесятница, на Северния полярен кръг. Словесната реминисценция в пет части се изля в Коледна рапсодия същата година тук, на брега на Черно море. Това не бе първото потенциране на минерал за Лила. Първото бе разпрашаване на хрисопраза във Варна предната година. След извършване на процеса имаше голяма купа фин бял лечебен прах, който поднесоха на морските вълни, а всеки участник си отиде с по едно шишенце в чантата за спомен... В Лапландия Лила бе отнесла и пръснала в една не дълбока, приятно-полегата клисура праха от своето шишенце с мисълта за осъществяване на природно-духовни мостове над Европа, в името на благотворното развитие... Така направи и на връщане с праха на халкидона. Изсипа го с благопожелание, разнесен от вятъра над Варненския залив.
ДЕЦАТА НА ЛУЦИФЕР
И БРАТЯТА ХРИСТОВИ
ПОД ПОЛЯРНАТА ЗВЕЗДА
Не няма да си сам, Луцифер!
Имаш своите деца, понесени от синьото
към по-синьото - индигово - до тъмнината,
където ги потапяш в блясъка...
Студът блещука (като в коледните картички,
които правят ежедневието празнично), разбивайки
светлото и тъмното в сиянието Северно;
в „бялото“ на нощите...
Където неочаквано – като насън –
червеното стопли душите ни отвън, отвътре
и в топящите се снегове, поглъщайки – за да даде
Христовата любов...
Как ни понасяше
шепотът на разговорката в съгласие
и ни превръщаше в братя и сестри -
защото не залязваха Христовите лъчи!
Така че подранили нямаше,
нямаше и закъсняващи,
а само мека, приглушена, сияйна светлина
преди – след – и в Среднощието...
11 декември, 2001
Както знаем, Луцифер - главата, мозъкът - предлага звездното небе.
На Старото Слънце, в процеса „даване и вземане“ възниква пространството – вътре и вън. Давайки, Архангелите са създали светлината, а живеейки в светлината, ние възприемаме цвета. (1)
Как Лила само отразяваше блясъка на снеговете в цветните кристалчета!
Цветовете на дъгата – от седем до дванадесет! Божествено се потопяваш, можеш да се потопиш във всеки цвят! „Където са синьото и виолетовото, имаме работа с излизане извън себе си“(СС-283).
Една утрин, преди да се отправят в ежедневения си преход, застанала съсредоточено и вгледана в потока, струящ пред хижата, където бяха пренощували, Лила наблюдава...
Слънцето напичаше. Какво ли наблюдава Лила с удивление? Едновременното водно състояние: твърдо и течно. Как ледът се е превърнал във вода, след като през есента обратно, водата се е превръщала в лед, преминавала от течност в твърд - вживяваше се Лила, погълната от чудо-едновременност на две състояния...
Кристално чисто, поточето струеше весело игриво като в описание на партитура и с прикрит звънтеж лъкатушеше изцяло пълноправно покрай, изпод, обливайки прозрачни/млечнобели ледени игли и късове... Пред очите ти, в отблясъци искрящо цветни, битуваше магията на ставането: ледът – тук объл, там ръбат - бе просто твърд. Твърдта – смъртта – на иначе безформена, подвижна течност върху планетата Земя. Землиста твърд, чието съдържание всъщност е живот!...
Силата да видиш нещо за пръв път, като за първи път! Да видиш – да провидиш! На Петдесятница ледът в общото съжителство ставаше вода, а по Коледа, по Рождество обратното – течното ставаше твърд, както на Богоявление през януари Словото бе станало плът. Само да видиш, да се видеше! Как в четвъртия елемент се появява единственото истинно нещо на земята, а именно – смъртта! В живота.
„Защото, ако разглеждаме потока в окултен смисъл, само неговата течаща водна маса е „вода", а ледът всъщност „земя". В основата си това, което наричаме смърт, е нещо, което е изгубило първоначалната си връзка със своята цел, а елементът, в който протичат и завършват процесите на смъртта, е елементът на Земята“. (2)
Земята - погледната отвън, откъм Всемира - е жив организъм, докато тук я усещаме прашна и нежива. За самите нас, преминали в отвъдното, пораснали духовно, станали безкрайни, Земята става организъм, цвете и животно - всичко онова, което по същността си представлява и сам венецът на разнообразните ѝ обитатели – човекът!
Как ни понасяше
шепотът на разговорката в съгласие
и ни превръщаше в братя и сестри,
защото не залязваха Христовите лъчи...
„Когато за него настъпил великият момент, наричащ се нощта на посвещение, тогава е можел да вижда през твърдта на Земята; той можел да вижда слънцето в полунощ; духовното слънце се вижда в „полунощ“.(3)
Така че подранили нямаше,
нямаше и закъсняващи,
а само мека, приглушена, сияйна светлина
преди – след – и в Среднощието...
Времето – сегашно, минало и бъдеще; по-късно, по-рано; преди, след – преминало в редуване и ритъм вън от хаоса. Среднощието – средищната точка, обратът на копнежа, определящ посоката в духовното пътуване - копнежът да се разшириш, да се превърнеш в свят или обратно - да се сгъстиш като се въплътиш.
„Минавайки през смъртта, ние хората пренасяме чрез мислите си копнежа да се развием, да се превърнем в свят. Волята обаче, която сме развили в земния живот, тя пренася копнежа да се превърнем в човек... Това, което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощният час на битието“. (4)
ДЕЦАТА НА ЛУЦИФЕР
И БРАТЯТА ХРИСТОВИ
ПОД ПОЛЯРНАТА ЗВЕЗДА
Не няма да си сам, Луцифер!
Имаш своите деца, понесени от синьото
към по-синьото - индигово - до тъмнината,
където ги потапяш в блясъка...
Студът блещука (като в коледните картички,
които правят ежедневието празнично), разбивайки
светлото и тъмното в сиянието Северно;
в „бялото“ на нощите...
Където неочаквано – като насън –
червеното стопли душите ни отвън, отвътре
и в топящите се снегове, поглъщайки – за да даде
Христовата любов...
Как ни понасяше
шепотът на разговорката в съгласие
и ни превръщаше в братя и сестри -
защото не залязваха Христовите лъчи!
Така че подранили нямаше,
нямаше и закъсняващи,
а само мека, приглушена, сияйна светлина
преди – след – и в Среднощието...
Уви, като деца на Луцифер, не падаме по-долу от него в своята гордост. Да вникнем по-дълбоко в подсъзнанието си ще ни помогне. Нека помним идеала да бъдем Братята Христови - смели и благословени! Амин!
_______________________________________________________________________
СС-113, Децата на Луцифер и братята Христови - Мюнхен, 1909.
(1) „Учение за цветовете“ – Гьоте
(2) СС-132, лек.5; Берлин, 5 дек.1911
(3) СС-102, лек.7
(4) СС-207, лек.4 от 1 окт.1921
Бележка към читателя: Текстовете, които предлагам на Вашето внимание имат медитативен характер. Това обяснява и нуждата от известно повторение като стилистичен похват. В настоящия писмен вариант реших освен в началото, да приложа стихотворението-център на медитацията и в края. Така постъпвахме, четейки, в групата медитативен час и с добър ефект, така че печатна грешка няма. Тези текстове не са подходящи за диагонално четене с цел информация. Бъдете благословени!
Дарина Шентова
8 юли, 2023 год.
следва
Художник на картината: Iris Sullivan