Й. Е. Зейлманс ван Емиховен: КОЯ БЕ ИТА ВЕГМАН. ТОМ 1 (1876-1925). ДЕТСТВО И МЛАДЕЖКИ ГОДИНИ (3)

Submitted by admin 2 on Пет., 11/11/2022 - 08:54
Индонезия

ДЕТСТВО И МЛАДЕЖКИ ГОДИНИ

            Наследственият поток, в който се ражда Ита Вегман, я дарява с редица предимства: силно и здраво телосложение, здравомислие, общителен, но умерен характер и активна, практична натура. Тези качества тя наследява от баща си. Добър и интелигентен организатор с разностранни социални и икономически дарби, той бил избухлив и авторитарен, с холеричен темперамент. Син на холандски моряк, той е роден в Амстердам през 1845 г. Учи в инженерно училище в Амстердам, а след това, на осемнадесет години, отплава за Холандска Източна Индия на парахода "Електра", чийто капитан е баща му. Там, след дългото морско пътешествие - по онова време маршрутът все още минавал покрай нос Добра надежда в южния край на Африка - той започва кариерата си в една захарна плантация. Става управител на захарна фабрика. Когато е на тридесет години, се жени за холандката Хенриета Мари Оферс.

От майка си Ита Вегман наследява и други родови качества: фино тяло и добра стойка, инстинктивна проницателност в човешките отношения и здрави нерви - за да може да понася скърбите в живота. Два елемента по майчина линия се набиват на очи: първо, сред предците й имало голям брой военни. Те са служили както в Европа, така и в Нидерландска Източна Индия, - сред тях са един бомбардировач от Соло, двама лейтенанти от артилерията, морски офицер от Ротердам и генерал Веттерс, станал известен в историята на колониите. Може би военният талант на предците ѝ бил следствие на борбените им характери. Второ, няколко жени сред предците ѝ, подобно на нея, били родени в Азия, и прекарали ранните си години на азиатска земя. Името Мария било популярно по майчина линия в продължение на пет поколения: Мария дьо Бонел от Париж, Мария Бах от Саксония, Мария дьо Шарле от Цейлон, Мария Веттерс от Батавия и, разбира се, майката на Ита Вегман. Така, тя също получава това име през 1876 г. като първородна в семейството си.

Бащата, Хендрик Вегман, се сдобива чрез брака си с Хенриета Мария Оферс не само с благородна, чувствителна и вярна съпруга (бракът продължава четиридесет и две години, до смъртта му през 1917 г.), но и с важна бизнес връзка: тъстът му е Algemeen Pakhuismeester от Бандунг, т.е. ръководителят на колониалните складове на един от най-големите търговски центрове на о-в Ява.

Семейство Вегман живее във вътрешността на Ява, в окръг Крауанг, в плантация в близост до захарната фабрика. Тук бащата, с помощта на няколко помощници европейци и множество местни работници, отговаря за засаждането, отглеждането, прибирането на реколтата и преработката на захарната тръстика; техническите, земеделските и социалните въпроси на плантацията били изцяло негова отговорност.

През 1877г., година и половина след раждането на първата дъщеря, се ражда и втора дъщеря. Тази сестра, Шарлиен, е спътница на Ита през цялото ѝ детство и младост. Третата дъщеря умира на една годинка, през 1879 г. През същата година се ражда момче с увреждания, Манта. Година и половина по-късно се появява петото и последно дете - Анри, който умира на деветгодишна възраст. Със семейството живеел и полубрат - Виктор, син на бащата от негова предбрачна връзка. Три години по-голям от Ита, той умира през 1900 г. на двадесет и седем годишна възраст. Така Ита израства в семейство, което отрано познава страданието и смъртта. Това може би обяснява близката ѝ връзка с майка ѝ и братята и сестрите ѝ, която продължава през целия й живот. От бабите и дядовците си може би е познавала само родителите на майка си, които са живели в Ява. Холандският морски капитан и съпругата му са починали рано, преди тя да се роди.*1

До четиринадесетата си година Ита Вегман израства в този семеен кръг, под азиатското небе на Ява - един от най-красивите острови на Индонезия, островно кралство, което "се вие около екватора като пояс от изумруди "*2.

Днес Ява е част от Република Индонезия - държава, съставена от множество острови между Тихия и Индийския океан. Сред по-големите острови са Суматра, Борнео и Селебес, през които преминава екваторът. Малко по на юг се намира Ява, най-западният остров в архипелаг от десет хиляди острова и островчета, които се простират като огърлица от изток на запад. Намирането на този остров на картата е лесно: следвайте географската дължина на пустинята Гоби от север на юг до под екватора; географската ширина съвпада с тази на връх Килиманджаро в Африка.

Също както Япония е разположена по ръба на Тихия океан с веригата си от вулкани, така Индонезийският архипелаг - наричан още Малайски архипелаг - се издига на ръба на Индийския океан. От 7000-метровите дълбини на океана могъщите планини на тези острови се издигат на височина над три хиляди метра. Филипините и Нова Гвинея предпазват Островите от източните и западните потоци на Тихия океан. Всъщност, те все още принадлежат към света на Индийския океан и Югоизточна Азия. Така Ява и малките сундски острови на Индонезия, един от които е Бали, са почти в сянката на стария Азиатски континент.

Преди човешки ръце да започнат да обработват почвата, Ява била потънала в тропически гори. Над плодородните равнини на острова се издигат много вулкани, повечето от които сега не са активни. Още през III в. пр.н.е. Ява била известна дори в далечен Китай с богатата си реколта. Славата на острова достига чак до Египет, където гръцкият географ Птолемей Александрийски,  споменава остров "Джабадион" или "Джавадвипа" като "най-плодородният" в Далечния изток. Индийски търговци се завръщали от Ява със зърно, добитък и плодове*3.

Коренните обитатели изглежда са дошли от Камбоджа и Тайланд. Културата им се ръководела от шамани, които получавали указания от боговете по време на  култови танци. Лицата им били скрити зад маски; чрез тях боговете говорели на хората. Във вечерния сумрак те се появявали под открито небе в мистериозните ритуали на Уаджанг. Сред монотонни песни и музиката на гамеланските оркестри, вечният ритъм на боговете ставал видим в играта на сенките, които цветните фигури хвърляли върху големи екрани. Мъжете седяли от страната, от която се виждали цветните фигури; жените седяли от другата страна - от която се виждали фигурите от сенки.

Когато Плеядите се появявали на източния хоризонт, яванците знаели, че нивите трябва да бъдат засаждани, а когато няколко месеца по-късно "плугът" (поясът на Орион) се издигал на нощното небе, тогава всички се хващали на работа,  през следващите четири месеца до жътвата, когато плугът отново изчезвал на запад. Реколтата била богата. Природата ги дарява с щедростта и красотата си под формата на горещи извори, води, богати на риба, диви потоци и могъщи, свещени вулкани.

В началото на нашата ера в областта на Ява пристига вековната мъдрост на индусите. Брамините идват да търгуват. Те внесли своите богове в старите ритуали на Ваджанг, така че богът създател, Брахма, сега се появява сред драконите и демоните на яванските душевни светове; появява се и Вишну, а Шива, разрушителят, го откриваме сред познатите ни фигури от сенки. Индийската култура се пренася в Ява с митовете си за Рамаджана и Махабхарата и така, в рамките на няколкостотин години островът става част от голямата индуистка империя.

Най-ранните исторически сведения произлизат от китайски историци. Яванците винаги са поддържали приятелски отношения с китайския император; в двора на императора редовно са изпращани пратеници с ценни подаръци. Северният бряг на Западна Ява бил особено удобно разположен за морските маршрути на старата китайска морска търговска флотилия. Така че, още от самото начало китайците се били заселили трайно на Ява. Венецианският пътешественик Марко Поло, който прекарва няколко години в китайския двор, споменава Ява в докладите си като важен търговски център. И действително, Китай много добре знаел колко е ценен богатият остров като независима претоварна станция за стоките им. По-късно един от великите махараджи, Ерлангга, който считал себе си за превъплъщение на Вишну, организирал своето яванско царство по китайския модел.

После, през осми век, от съседна Суматра пристига будизмът. Богатите султани построяват безброй храмове и статуи; техните безмълвни останки и днес все още могат да бъдат намерени из тропическата гора. Величественият комплекс Боробудур с неговите петстотин Буди, разположени около свещена ступа, е открит и реставриран неотдавна - през миналия век.

След дълъг период на разцвет през четиринадесети век при крал Хаджам Вурук – златен век на мира, изпълнен с азиатско щастие, приказни фестивали, ценна литература и изкуства – сред прекаленото изобилие започват да се появяват първите представители на Исляма. Новото учение е пренесено на тези земи от ентусиазирани търговци от Индия, Китай, Япония и Персия. Първоначално той се разпространява само сред висшите слоеве на обществото. Посрещнат е с нарастващо одобрение благодарение на мистицизма си и насърчаването към тъй любимите сред азиатците дебати. А в края, древната религия, основана на демони, е изместена. Образованието на принцовете било поверено на персийски учители. Пламенните учения на Мохамед се харесвали на борбените яванци. С тяхна помощ те успели да свалят старата индуска власт. Задачата на ислямските мисионери била лесна. С интелектуалното си майсторство те спечелили на своя страна голяма част от яванските благородници, като се позовавали на започналата "нова ера". Това се случило в края на шестнадесети век едновременно с появата на първите холандци на о-в Ява.

През годините много търговци от Амстердам се чудели откъде португалците получават своите отлични зърна черен пипер и други редки и ароматни билки. Говорело се, че са открили път до Индия, но морските карти се пазели в тайна и нямало достатъчно описания на пътуванията, за да се рискува опасното и страшно пътешествие. Малко след откриването на Америка португалците откриват път през океана до Индонезийския архипелаг. През 1498 г. те за първи път стъпват на яванска земя.

В продължение на почти сто години португалците успяват да запазят в абсолютна тайна географските си познания (разкриването на картите се наказвало със смърт) и да запазят своя монопол върху източните подправки, които били толкова ценени в Европа. През 1592 г. един ловък и учен свещеник, Планций, успява да се сдобие с тайните карти. През същата година амстердамските търговци изпращат шпионин в лисабонския търговски пункт и така най-сетне откриват тайната на индийската търговия. По-късно, когато един често пътуващ холандец се завръща в Холандия след дълго отсъствие и донася богата информация, моментът се счита за назрял: холандците пускат четири малки кораба в океана, заобикалят нос Добра надежда, прекосяват Индийския океан и през 1596 г. акостират на остров Бантам в Ява. Това е началото на една мощна и динамична съдба между Индонезия и Холандия, която продължава три века и половина и периодично превръща Холандия в една от най-богатите колониални сили на земята.

В началото, търговските връзки с безценния архипелаг се развиват от група влиятелни амстердамски търговци, "Седемнадесетте", които се обединяват в "Обединена източноиндийска компания". Те застраховат монопола си чрез концесионни договори с холандските регенти. По времето когато у дома започва златният век на седемнадесетото столетие, те окупират индонезийски области, завземат земи, изпращат войници, търгуват с местните князе, използвайки много умение и много малко съвест, и така, с течение на времето постигат контрол над целия архипелаг.

В края на осемнадесети век "Компанията" вече контролира цялата територия. Работейки съвместно със султаните и махараджите и с помощта на безскрупулна армия, те установяват своето господство. Холандците успяват да запазят своя контрол благодарение на опита и уменията си в работата с чужди народи и раси, на организационните си способности, на природните земни богатства и на способността на многослойното островно население да понася игото на чуждото владичество с хладнокръвие и азиатска търпимост.

След падането на Наполеон през 1815 г. Нидерландия е обединена в кралство, а източноиндийските колонии попадат под пряката власт на холандската администрация. Огромни райони от страната стават частни холандски владения. Приходите от оризовите и захарните плантации, монополът върху добива на чай и кафе, както и каучукът, канелата, индийското орехче, ванилията и многото разновидности на великолепната тропическа дървесина - всичко това носи приказни богатства на много холандски семейства.

 

Ита Вегман

 

Ита Вегман е родена на 22 февруари 1876 г., във вторник. Месторождението й е на шестдесет километра източно от Батавия, която по това време вече е столица, а сега се нарича Джакарта. Тя е родена в резиденцията Крауанг, разположена сред красив крайбрежен пейзаж и плантации за кафе, чай, захар и каучук. На юг оризовите полета, "сава", се изкачват амфитеатрално нагоре към планините, които се издигат на височина две хиляди метра.

Малки и големи реки, топли извори и много димящи вулкани пронизват гъсто залесения пейзаж, където от седемнадесети век насам местните яванци и сунданци строят своите подредени села. По това време, тук, в своите плантации и фабрики, работят и английските, китайските и холандските колонисти.

Приблизително по това време бащата, Хендрик Вегман, става управител на захарната фабрика, известна като "Parakanteroes", което означава "пътят, който върви направо". Човек не бива да си представя къщата на управителя на яванска захарна плантация в твърде скромни мащаби. Домовете на компанията били двуетажни къщи, разположени в големи имения. Те не се отличавали с особен стил, били построени щедро и често имали мраморни подове. Разположението винаги било едно и също: голяма веранда с измазани колони отпред; вътре и в задната част на къщата също имало веранди. Отляво и отдясно се намирали спалните, стаите за гости, гардеробната на господарката на къщата и кабинетът на съпруга. Дървените тавани били високи, стаите големи и хладни. Покривът от дървени покривни плочки приличал на голяма шапка за слънце, прихлупена ниско над челото. Осветлението вътре било приглушено. През деня прозорците били покрити с щори. Всичко това с цел предпазване от бляскавата слънчева светлина. Всяка къща била заобиколена от високи сенчести дървета, в градината имало огромни бели глинени саксии, в които домакинята отглеждала всякакъв вид цветя, рози, вероятно дори лечебни билки.

Европейските семейства живеели в такива къщи, заедно с тълпа от явански прислужници, които отговаряли за грижите за дома: за децата, кухнята, прането, градината и конете. Заедно с роднините си, те ставали част от домакинството на семейството. Понякога това било доста голямо попълнение. Естествено, европейските деца си играели с местните деца. Всяко дете имало своя „Бабу“ - детегледачка, която била неразделно свързана с детето. Домакинята също имала своя лична Бабу, с която можела да обсъжда по-интимните страни от семейния живот. Често тази Бабу представлявала основната връзка с външния явански свят. Езикът, на който говорели с прислугата бил малайският, обичайният разговорен език в Индонезия. Европейците ядели храната си, приготвена по местния индонезийски начин.*5

            Природата в Ява притежава завладяващ обхват и мощ. В онези времена все още било типично селските къщи да се намират насред джунглата, с нейната мрачна дневна тишина и многообразие от птици, маймуни и диви животни през нощта. На обширния „алуналун“ (зелената поляна насред селото) пасели няколко кози. По пладне не се виждал жив човек, а свещеното дърво варингин се извисявало мълчаливо в средата. Вечерно време и през нощта празнували фестивали със свирене на гамелан. Тук селяните се стичали от далечните си колиби и се събирали на срещи.

            Когато Хендрик Вегман пристигнал в Ява като млад мъж, все още властвал федерален колониализъм. Чак след 1870г., когато е приет нов закон за земеделието, станало възможно за частни лица и културни организации да бъдат арендатори и това дава начало на индустриални инициативи „отвъд океана“ от Холандия. В последствие, все повече западни пари се изсипват в колониите, а когато през 1869г. е открит Суецкият канал, в Холандия, сред холандските либерали, се пробужда търговският дух към далечния изток. Две параходни компании биват основани набързо една след друга. Сега колонизаторите имат възможността да отплават от родината си с параход и да пристигнат в Батавия за по-малко от шест седмици, без да трябва да предприемат проблематичното, скъпо и опасно пътешествие около нос Добра надежда. Следователно, в Ява, където по-рано атмосферата се определяла само от колониални служители и военен персонал, броят на сеячите и търговците сериозно се увеличил.

[Снимка 4 – Ита Вегман и сестра й Шарлийн, в градината на Мевроув Внтинг. Март 1893г.]

Ита е описана като много енергично, необичайно самоуверено дете с голям организаторски талант; тя често измисляла идеите за игрите, които да играят братята и сестрите ѝ и другите деца. Когато виждала, че нещата вървят гладко, тя се оттегляла и поемала в своя посока. Самата тя не играла с кукли или други играчки; от най-ранна възраст била необикновено дете. Когато гостувала с родителите си на техни приятели или когато идвали гости у дома, преди да ги поздрави, тя първо ги оглеждала мълчаливо отгоре до долу и това било много смущаващо за родителите ѝ, които искали прекрасната им дъщеря да направи добро впечатление. При все това тя никога, дори и като дете, не се държала като интроверт, както става ясно от вече забележимо силния характер на младото момиче. Въпреки че лесно изпадала в пристъпи на гняв, нейният нрав бил слънчев и щастлив.

Когато Ита била на шест години, през 1882 г., семейството ѝ се премества от Западна Ява на изток в околностите на град Проболинго, на северното крайбрежие на Ява, срещу остров Мадура. Тук баща ѝ става управител на захарната фабрика, известна като "Гандинг".

 

Ита Вегман

 

Природата в този район на Ява е още по-зашеметяваща, отколкото в Крауанг. Приближавайки тази крайбрежна област откъм океана, човек е впечатлен от три големи вулкана, извисяващи се над пейзажа: Тенгер, Джан и Иджен, както и най-високия връх на Ява - планината Семеру (3671 м). Контрастът между чисто синия океан, осеян с малки зелени островчета, дългите бледосиви плажове с рибни езера, и грандиозния планински пейзаж с дълбоките си хиляда и петстотин метра ждрела, в които се спускат дивите планински потоци "Кали", а високо във въздуха на фона на небето се очертават фините сиви контури на планините... този контраст неведнъж е предизвиквал възторг у наблюдателите. Затова не е изненадващо, че фразата на известния холандски писател Мултатули за Индонезия - "острови, които се извиват около екватора като пояс от изумруди" - се е запечатала в дълбините на човешките души.

По-късно през годините, огненото сияние от кратерите на планинската верига Лемонган се виждало чак от Проболинго като някаква своеобразна лятна мълния, очертаваща южния хоризонт. От Проболинго можело да се наблюдава и историческото изригване на вулкана Кракатау в Сунданския океан в ранните сутрешни часове на 27 август 1883 г. В рамките на няколко минути целият остров, включително вулканът, висок две хиляди метра, се взривяват напълно. Предлагаме следното описание като пример за мощните природни сили, действащи в този островен район: "Твърди се, че издигащият се облак дим, смесен с нажежена магма и пепел, се извисил осемдесет километра във въздуха. Силата на експлозията по-късно бе изчислена като двеста хиляди пъти по-мощна от тази на бомбата над Хирошима. Океанската вода се втурва в създадената от експлозията пропаст. Колосални вълни с височина до тридесет и четиридесет метра разрушават градове и села в южната част на Суматра и Западна Ява, а кораби и рибарски лодки са катапултирани далеч навътре в сушата. Загинали са около четиридесет хиляди души. Огромната приливна вълна на няколко пъти кръстосала световните океани. Гърмът от експлозията бил чут на разстояние до три хиляди километра." *6

В контраст с внушителната геология, местните земеделски условия "подобни на огромен, шарен килим", през който криволичели пътеки, били уникални дори за Ява. Навсякъде били разпръснати села, къщите им не били скрити под дърветата, въпреки че много площи и пътеки били опасани от борове - добре познатите казуарини, - които с тъмнозелените си иглолистни листа били в ярък контраст с по-светлите обработени полета. Тук садели лук и зелено зеле, картофи и царевица, и много други сортове зеленчуци, както и праскови и ягоди.

Характерни за този планински пейзаж са планинските езера, които сега изпълват спящите вулканични кратери. Особено в района, където живеело семейство Вегман, имало цяла верига от такива езера, някои с дълбочина до сто метра. Заради дивата си красота те били посещавани от много пътешественици и описани от няколко изследователи, като например известния немски геолог Франц Вилхелм Юнгюн, който живял там.*7

Жителите били предимно мадурани - трудолюбив, интелигентен и пестелив народ, със страстни, войнствени наклонности, който бил постигнал известен просперитет. Висшата прослойка на обществото обаче се състояла от яванци, които със своята много по-стара култура и по-зрял характер заемали позицията на аристократи сред местните жители.

Климатът е много сух, особено от август до октомври, когато не вали. След това през ноември идват първите силни тропически дъждове, които отмиват жълто-белия прах от дърветата и тревите. В този крайбрежен пейзаж почти винаги духа югоизточният пасатен вятър, който е топъл, сух и неприятен.

Това е пейзажът около малкото пристанищно градче Проболинго, където Ита Вегман е учила от 1882 до 1888 г. За разлика от някои други места, Проболинго е описан като красив малък търговски град. По това време населението му е 8000 души, включително 5300 местни жители, 2000 китайци, 500 европейци, 190 араби и 1 бенгалец. Съвременните описания особено възхваляват добре засенчените улици. Пристанището представлява обграден от стени правоъгълник, заобиколен от складове за кафе, захар и тютюн.

Ежедневният път от фабрика “Гендинг” до училището в Проболинго отнемал един час. Два коня се впрягали в карета, след което слуга закарвал децата - Ита, Шарлиен и двама братя - в града. Шарлиен си спомня как сестра ѝ често намирала скоростта за твърде бавна: "Ако кочияшът беше прекалено бавен или другите ни изпреварваха, Ита се качваше на шофьорската седалка, вземаше юздите в ръцете си и поемаше шофирането. Кочияшът трябваше да седи до нея докато конете, вече наясно в чии ръце са юздите, даваха всичко от себе си, и така ние се отправяхме към града и училището в мощен галоп. А после пристигахме славно; удоволствие бе да гледаш Ита; тя потупваше конете по гърба, казваше им по няколко приятелски думи и грейнала се запътваше към училището."**

Ита била добра и амбициозна ученичка; учела всичко точно и задълбочено, и винаги искала да бъде начело на класа. Вкъщи, когато не се занимавала с конете, а това било доста често - в онези времена, преди появата на автомобилите, фабриката разполагала с конюшня от двадесет коня - тя четяла. Намирала сенчесто местенце под някое огромно дърво и там лежала с часове, потънала в книгата си, за предпочитане историческа. Несъмнено се присъединявала и към останалите, когато изследвали джунглата, катерили се по дърветата или се наслаждавали на игрите и спортовете си. Имала мощно телосложение, винаги била готова за приключения, а по-късно завършила обучението си за инструктор по физическо възпитание.

Когато Ита била на осем години, семейството ѝ преживяло първата голяма икономическа криза в захарната индустрия. Сривът на цените в Европа, предизвикан от нововъведеното захарно цвекло, създава сериозни проблеми за банките, които били свикнали да отпускат кредити въз основа на предвидените захарни реколти. Изведнъж цената на захарта спада наполовина. В суматохата и паниката, предизвикани от тази прословута "захарна криза", Хендрик Вегман, казват, се държал изключително почтено. Шарлиен разказва за неговите забележителни социални прозрения, които той и по-късно прилага. Според Ита, неговият пример бил по-значим в сферата на икономиката. По-късно, в началото на 20-те години на този век, когато веднъж я попитали как е придобила вижданията  си по икономическите въпроси, тя отговорила: "От баща ми; в младостта си видях как той го прави "*9.

За да се избегне крахът на индонезийската захарна промишленост, тогавашните банки е трябвало да вложат милиони в помощи от родината, като по този начин се стига до пълно преструктуриране на захарната промишленост. Собствениците на плантации взимат богатствата си, често приказно големи, и се завръщат в Холандия, за да построят там именията си, на които човек може да се възхищава и днес. Междувременно банките поемат управлението на захарната промишленост и търговията, съгласно западните икономически модели. Хендрик Вегман постъпва на работа в една такава банка и с това, по нещичко и от двете страни на характера му придобива значение: на основа на дарбите си в социалната сфера, както и на икономическия си усет, той изгражда кариерата си; по това време той е на тридесет и осем години.

И така, Ита и братята и сестрите й израстват, наслаждавайки се на охолния начин на живот на холандски колонисти. Европейските благородници притежавали собственост и власт. Европейските домове били изпълнени с общо веселие и безграничното, пословично "индонезийско" гостоприемство, белязано с многото си удоволствия и липсата на култура. Около европейците съжителствало местно население, което от незапомнени времена, в съответствие с древните и до голяма степен неосъзнати индуистки традиции, живеело в азиатска пасивност на разположението на който и да е принц. Не било нужно кой знае колко за задоволяването на "местните", а естественото плодородие на земята стигало за всички.

По всяка вероятност Бабу-то на малкото детенце й е разказвала някои от страшните, тайни приказки за зли духове и ужасни демони - как е можело да бъдат омилостивени само чрез тайни обреди и жертвоприношения и за "тихата сила", с която могат да бъдат отблъснати злосторниците. И е много вероятно, привлечено от неповторимите музикални тонове на гамеланския оркестър, детето понякога да е наблюдавало ритуала Уаджанг, докато седяло тихо сред мълчаливите селяни под звездното небе, а на бледата светлина от лампите големите, деликатно изваяни кукли са разигравали древни, свещени, азиатски истории за богове и герои; великите трагедии, битките на богове и чудовища, разказването на Бхагавад Гита.

След завършването на основно образование в Проболинго, няколко години подред Ита и сестра й са обучавани от частен учител у дома. Когато Ита е на четиринадесет години, през юли 1890г., деветгодишният й брат, Хенри-Чарлз, умира. Днес не знаем каква била причината за смъртта му, но по онова време много деца са умирали от холера. Това води до една голяма промяна в живота на двете момичета – те са изпратени да продължат образованието си в Европа.*10

Придружени от майка си, те отплават на презокеанско пътешествие обратно към “родината”, която никога не са виждали. Несъмнено самото пътешествие – пет седмици на параход, достатъчно голям за превозването на стотина пътници – е било загадъчно приключение за двете девойки. Подобни корабни пътешествия са описвани често в холандската литература: за някои пътници това пътешествие представлявало дългоочаквания обратен преход към родината и съвземане след дълга, трудна служба в тропиците; някои се прибирали окончателно.

За някои от пътниците, притеснителните условия на живот на борда на кораба в продължение на седмици, често при все още твърде примитивни условия, били истинско изпитание. Общуването било сред доста тесен кръг - хората се хранели, според йерархичния си ранг, или на масата на капитана, или на първия помощник-капитан, или на администратора или първия механик - а колко важно било това в битката срещу скуката! Едва ли някой успявал да издържи за дълго на тесните легла под тропическото слънце и всички са въздъхвали с облекчение, когато в салона са започвали вечерните веселби. В онези дни само няколко кораба имали електрическо осветление; танците се провеждали на газови лампи, сред модни рокли и игри. Откривал се цял свят от нови запознанства, с клюките му и любовните афери; вечерните разходки по палубата, под широкото звездно небе на Индийския океан, били незабравими. Във всяко пристанище, където корабът хвърлял котва, се разкривали нови светове: Аден, Порт Саид, Неапол, Саутхемптън. Преминаването през Суецкия канал било особено очарователно за мнозина, както и спирането в Порт Саид, където корабът трябвало да бъде натоварен с въглища. На края пътниците най-сетне стъпват на европейска земя, за да открият европейския живот с неговите четири сезона, студени, снежни зими, западна култура: Европа, година 1890.

До осемнайсетгодишната си възраст Ита Вегман живее заедно със сестра си Шарлиен, в Арнхем, където двете посещават middelbare meisjesschool, девическа гимназия. По онова време в Арнхем има няколко училища, които, поради добрата си репутация, биват предпочитани от далечни родители, изпратили децата си в града. Не е известно дали това е причината, поради която Ита е изпратена именно в Арнхем, или причината за това била възможната по-ранна лична връзка с Меврув Вентинг, нейната хазяйка. Най-вероятна била втората причина, тъй като в семейните албуми на Вентинг са открити снимки на двойката Вегман като млади. Каквато и да била причината, Ита имала късмет да прекара юношеските си години при Вентинг.

Меврув Вентинг била на 48 години. Овдовяла шестнадесет години по-рано, от краткия си брак тя имала две деца. По-малката дъщеря, Ниске, наричана Ели, била две години по-голяма от Ита и скоро станала нейна добра приятелка. Семейството, което често приемало ученички на пансион, излъчвало топлота и култура. В този дом царяла силна вътрешна душевност, може би заради ранната смърт на бащата, спомена за когото бил винаги пазен жив от семейството. Аренд Вентинг бил масон; от изказванията му си проличава идеалиста в него. След смъртта му съпругата му трябвало да води трудна борба с тази ранна загуба, както става ясно от различни записки в дневниците ѝ: "О, Христе, ако можеше поне за миг отново да видим тези, които са си отишли преди нас, да чуем от тях какво и къде са сега." Но Меврув Вентинг успява да се примири със съдбата си и по най-образцов начин сиянието от приемането на съдбата огрява всичко около нея, както и дъщерите ѝ.*11

Училището в Арнхем сигурно било крайно удовлетворяващо за едно търсещо знания момиче като Ита. Разписанието от онези дни включва следните предмети: съвременни езици (нидерландски, френски, немски и английски, заедно със съответната литература), история, география, космография, ботаника, биология, физика, математика, химия, конституционно право, икономика, ръкоделие, пеене, рисуване, гимнастика и накрая - хигиена и естетика. Внимателният преглед на снимките на Ита от тези години разкрива вниманието и ентусиазма, които тя със сигурност е влагала в обучението си. През целия си живот тя си запазва способността да се потапя по собствена инициатива в нови области на познание. И въпреки че не е имала особен талант за чужди езици, по-късно, както много холандци, тя говори и пише на три съвременни езика, понякога едновременно. Нейните по-късни писма дават основание да се предполага, че вероятно е страдала от известна дислексия. Несъмнено химията и физиката са я интересували; тя е участвала с ентусиазъм в уроците по биология и анатомия, и сигурно е очаквала с радост всеки час по гимнастика. Дали е ходила на езда в големите гори около Арнхем? Със сигурност е имало много разходки и плуване, много тенис и упражнения по пиано.

Заради прекрасното си географско разположение - на мястото, където Рейн се разклонява в три посоки - Арнхем е бил популярен жилищен район още от времето на римляните. През последните стотина години залесеният, подобен на парк пейзаж на двата бряга на Рейн, привлича много имигранти. Богатите, сред които и много германци, построяват своите вили с големи паркове и градини, като именията Sonsbeek и Zijpendaal, чак до Ooster-beek.

С опознаването на Арнхем Ита се запознава с един типичен европейски провинциален град с уютни стари улички в прекрасен стар център, книжарници, пазар за зърно и меланхоличния камбанен звън от камбанарията. Арнхем е бил просторен град с либерален стил на живот, бил е търговски център за цялата провинция, с изумително богат културен живот.

Точно през тези години културният живот на Арнхем е в своя разцвет. Огромното разнообразие от представления на оперната, театралната и концертната сцена би изглеждало невероятно, ако за това нямаше доказателство в програмите от онова време, които са все още запазени. И тъй като Вентинг не обичала да пропуска нищо, двете момичета Вегман се насладждавали на много хубави представления. Било Ибсен, Молиер, Дюма или Зюдерман, Верди, Гуно, Бизе, Моцарт или "Рейнско злато" на Вагнер - на всичко се наслаждавали пълноценно. Германски и австрийски оперни трупи идвали на турнета; Арнхем имал собствен симфоничен оркестър и там е построена и известната концертна зала "Music Sacrum". "Прекарахме прекрасни години в Арнхем", пише по-късно Шарлиен, "напълно се наслаждавахме на това, което Европа можеше да предложи на човечеството." *12

 

Ита Вегман

 

По време на училищните ваканции им било разрешено да посещават съседни държави. Запознали се с Кьолн, Лондон, Париж, Берлин. Там се наслаждавали на големите музеи и художествени изложби, и се запознали с архитектурата на по-стара Европа. Гладни за култура, те попили по нещо от тази древна култура, а в душата на Ита се прокраднал копнеж по "Средна Европа", който по-късно я привлякъл към Берлин. Като се има предвид и общителността, с която сестрите били свикнали у дома, човек лесно може да си представи многото стари познати, с които се срещали, многото нови приятелства, които създавали, и честите пътувания до Брюксел, където са посещавали една двойка приятели на Вегманови. Когато наближило времето за раздяла и завръщането им в Индонезия, Ита написала следното стихотворение в албум, принадлежащ на Меврув Вентинг:

Възпоменание

Тук, на земята, хората се срещат един с друг;

Те се свързват тясно помежду си,

Живеят, работят и страдат заедно.

 

И тези, които са се обичали най-много,

оставят един-другиго отново на свобода,

А тези, които са били свързани най-силно,

трябва да се разпръснат най-далеч един от друг.

 

Потокът на живота ги тегли неспокойно напред.

Битката, о, толкова трудна за мнозина,

Разделя сърцата, някога толкова близки,

Понякога безкрайно надалеч.

 

И тези, за които раздялата била най-горчива,

Често не се срещат повече:

Единствено в сънищата им образът на безболезненото минало

Все още витае пред душите им.

 

И това е утеха за тях в най-горчивата им скръб,

Лъч светлина в най-тъмната борба

Мисълта за приятелите, за любовта и радостта

от изминалите щастливи времена.  *

"Скъпа моя Меврув” - пише тя отдолу, - „когато четеш това, мисли често за твоята любяща Ита Вегман, която никога не ще те забрави“.

Арнхем, 16 декември 1894 г.

Булевард 11б."

* Бел. на преводача: Английският превод се базира на холандското факсимиле, възпроизведено на стр.356, а не на неговия превод на немски.

Това е малко преди да навърши деветнайсет години. В Арнхем тя бе пораснала. Това нямаше да е последният път, в който да посети Арнхем.

По Коледа на 1894 г. приятели на семейството придружават Ита и Шар- лиен обратно до Ява. Преди да се върнат към стария познат начин на живот, те отпиват последната си дълбока глътка от Европа, с прощални празненства в Париж, и Коледа и Нова година в Ница на Ривиерата, преди да се качат на кораба си в Генуа през първите дни на новата година, с душите им, препълнени с "Европа".

На борда на парахода, по време на обратното плаване до Батавия, Ита се запознава с млад офицер, с който малко след това се сгодява. Той бил на гарнизон в Буйтензорг, петдесет километра южно от столицата Батавия. Междувременно Хендрик Вегман е повишен на поста управител на Колониалната банка в Проболинго и така семейството се премества в този малък пристанищен град.*13

Годежът на Ита не бил дълготраен. Младият мъж се разболява първо от пневмония, а след това и от туберкулоза. Скоро след това той умира. "Тя беше потресена от това” - съобщава Шарлиен, - “и дълго време след това продължи да си  кореспондира със семейството на годеника си". Но връзката била кратка, разстоянието между Проболинго и Буйтензорг било голямо и така Ита скоро пак се съвзема.

Сега тя и сестра ѝ се включват активно в местния обществен живот. Имало постоянно партита, малки празненства, танци и игри на тенис. Ита се чувства задължена да придружава сестра си навсякъде, противно на собствените й предпочитания, понеже намирала този живот на флиртуване и танци за празен. Затова, сигурно е изпитала облекчение, когато през октомври 1896 г. сестра ѝ се омъжва. Сега Ита може да подреди собствения си живот.

През годините, прекарани в Проболинго, тя се запознава с млада холандка - тридесетгодишната съпруга на служител на Колониалната банка. Това е Хени Щайнбух, родена Бастианс. Хени Щайнбух получила музикално образование в Музикалното училище в Амстердам и също като Ита Вегман не се чувствала напълно щастлива в Индонезия. Била омъжена отскоро, с малко дете у дома, и преподавала музика. Ита ходи на уроци по пеене и пиано при нея, и скоро между двете жени разцъфтява топло приятелство.

По това време, както и по-рано в детството й, Ита страдала често от пристъпи на малария. Крайбрежният климат бил мъчителен за нея и, за да възстанови здравето си, често се налагало да се оттегля в планината. Баща ѝ купил къща в планината, където тя често отсядала. Тук тя можела да отглежда всички растения, които й били по сърце; поръчала си семена от Холандия, и засадила розова пътека, "която бе славата на градината". След брака на Шарлиен, Ита се премества в тази къща горе-долу за постоянно, а тъй като баща ѝ често отсъствал докато пътувал, майка ѝ също прекарвала доста време в този планински дом. Друг чест посетител била Хени Щайнбух.

Приятелството с Хени се задълбочава благодарение на споделената им любов: и двете развили страст към теософията. Как са я открили, не е известно. Може би, на девет години по-възрастната Хени по някое време да й е попаднала теософска литература, а може и Ита да е чувала нещо на тази тема още в Арнхем – при всеки случай двете приятелки потъват в теософски писания, които по това време били много популярни в Холандската източна Индия.*14

[Илюстрация 5 – Ита Вегман в Арнхем, 1892г.]

[Илюстрация 6 – Ита Вегман в Берлин, преди края на века]

[Илюстрация 7 – Ита Вегман. Увеличение от Ил.8]

[Илюстрация 8 – Ита Вегман с приятели в Берлин, ок.1899г.]

Точното местонахождение на къщата в планините не е известно. Но няколко години по-късно, пътешественик описва една експедиция от Проболинго до тази планинска област: “С помощта на малки кончета и дървени седла се изкачихме нагоре по Teng ger; пътят е добре поддържан, тъй като се използва за превоз на кафе и зеленчуци. Отначало минахме през царевични ниви, после през кафеени плантации, където стана ужасно тихо и самотно. Въздухът ставаше все по-свеж и по-хладен, а пропастите - все по-дълбоки. След четиричасово пътуване пристигнахме в Нонгкод-джаджар, на 1200 м. височина. Пренощувахме в малък хотел и предприехме единствената възможна разходка тук - по билото на планината, между две пропасти, потънали в мъгла. И тук видяхме първите европейски зеленчуци от Тенгър и изобилие от рози, почти толкова красиви, колкото на Ривиерата! Особено около селската къща на един нотариус от Пекалонган. На следващия ден пристигнахме в Тосари." *15

Смъртта на годеника ѝ е решаващо събитие в живота на Ита. Това не е първата смърт в най-близкото й обкръжение, която тя да преживява: когато е на три години и половина, умира малката ѝ сестричка Хендрика; точно преди да замине за Холандия, през 1890 г., когато е на четиринадесет, преживява смъртта на деветгодишния си брат Анри-Шарл. Във времето, прекарано във Вентинг, тя разбира какво е да живееш в мислите за починалите. Но сега вече е преживяла смъртта на най-любимия си човек, на този, с когото е искала да свърже живота си, на бъдещия си партньор в живота. Дали тази смърт я е накарала да се откаже от брака, семейството и майчинството? Дали чрез смъртта си нейният приятел е отворил за нея вратата към Теософията?

"Мъдрите не скърбят за живите, нито за мъртвите. Никога не съм несъществувала, нито вие, нито владетелите на хората; нито пък някой от нас ще престане да бъде, дори в отвъдното. "*16  Подобни думи от Бхагавад Гита можем да намерим в малката книжка Die Stimme der Stille {Гласът на тишината} на Е. П. Блаватска, където са цитирани заедно с други избрани фрагменти от Книгата на златните правила, включително Die zwei Pfade {Двата пътя} и Die Sieben Pforten {Седемте порти}. Тук Ита Вегман намира обяснението - предисторията на това, което разкриват ритуалите на Уаджан: божественият Кришна в разговор с героя Арджуна. "Ако душата ти се управлява от заблудените сетива, Будхи ще бъде безпомощен - като лодка, която е отнесена от вятъра над водите". Тук е разкрит път, но път "за малцината", към които се обръща Блаватска. Тук се създава взаимната връзка между Битието на Света и индивидуалната душа. "Който иска да чуе гласа на духа извън себе си, трябва първо да разбере Битието на собствения си дух".

Не е известно дали Ита Вегман се присъединява към Теософското общество още докато е на о-в Ява или става негов член по-късно, в Холандия, след началото на века. Ложи на Теософското общество са съществували в цяла Холандска Източна Индия; имало е достатъчно ентусиазиран интерес. Във всеки случай тя и Хени Щайнбух ще да са се потопили в изучаването на "Разбулената Изида" на Блаватска и на прекрасните кратки съчинения на Мейбъл Колинс. Освен това, точно тогава се появяват и първите трудове на Ани Безант, с която по-късно ще се запознае в Холандия. За Ита Вегман, първоначално светлината се появява от Изток - "Ex Orient Lux" - и тук, във великия Ориент, тя за първи път задоволява копнежа си да проникне в тайните на човечеството.

Вероятно във времето около двадесет и първия й рожден ден, Ита за пръв път придобива силен усет за своята същност. Тя променя начина си на живот, става вегетарианка и развива идеала си за независим професионален живот.

В резултат от тези промени отношенията на Ита с баща ѝ донякъде се влошават. Този строг и консервативен човек се смущава от интересите на дъщеря си. Той имал лошо отношение към вегетарианството и просто не можел да го разбере, защото, както често повтарял, месото било особено полезно за човек, страдащ от малария. Сигурно го е притеснявало и оттеглянето на дъщеря му в планината след смъртта на годеника ѝ. Той би предпочел тя да участва в социалния живот, вместо да прекарва времето си в отглеждане на рози и четене на теософски книги с приятелката си. Със сигурност така би било по-лесно да си намери подходящ мъж.

Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху снимките на Ита Вегман от онова време, за да видим, че идеите на баща ѝ не са я отклонили нито за миг от житейския ѝ път. Фотографиите изобразяват непоколебим, почти провокативен, самоуверен, открит поглед; поглед на човек, който е избрал един житейски път, който върви право напред. В същото време снимките изобразяват едно направо красиво момиче с кръгло лице, изпъкнали скули, гъста, разкошна кафява коса, пълна, равномерно оформена уста и фини, много силни ръце. В по-късни години телосложението ѝ и забележителната й еластична походка понякога са създавали погрешното впечатление, че е "азиатка". Това бе млада жена със слънчев, енергичен характер, голяма отвореност към ближните си и с холеричен темперамент, от който гневът изригвал като от вулкан.

Имала страхотно чувство за хумор и можела да се смее много силно, но по-скоро са я гъделичкали забавните ситуации, отколкото остроумните вицове. Хората често оставали изненадани от сърдечността и ентусиазма ѝ. Тя имала добър усет за хората – разбирала ги е. Самата тя бе човек, който живее по-скоро с дела, отколкото с идеи. Това, което казваше, оказваше мигновено въздействие  върху хората, с които говореше, поради силата, с която се изразяваше.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева

Предишни преводи