Споделено от Дарина Шентова: Душата ми изпитва срам...

Submitted by admin 2 on Пет., 29/07/2022 - 07:10
Цвете

СРАМ

От какво ли само не може да изпитва душата срам! От какво ли не!

Да речем: от себе си. Възможно е. От себе си. По два начина: изобщо – като душа човешка, родово; и конкретно – като твоята, индивидуална душа, видово. От какво още? Защо не от самия факт на срамуването.

ДУШАТА МИ ИЗПИТВА СРАМ

от близостта...

или от липсата на близост.

 

Нима разцъфването на цвета

и после неговата смърт

създават и най-малък

намек за агония?

Цари тук просто

закономерността!

 

Все пак за нас каква ще бъде

закономерността,

когато търсим близостта,

разставени сред хората?

Шахматната дъска?

О не. О не!

Единствено изискване:

да бъде плодна мисълта!

 

Душата ми тогава –

без да е безсрамна –

не ще изпитва срам...

да бъде плодна!...

30 юли,1999 год.

 

 

Цвете

 

ПРОСТОДУШИЕ

или

БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Блазе им на простодушните. Семплите. От Бог са докоснати те. По рождение. Има ли такива днес? Едва ли - в настоящия, вече напреднал стадий от господството Ариманово, Князът на този свят...Ако има, едва ли са разпознати. Тоталното картотекиране на човеците за попечителство по специални потребности тепърва започва! Не са ли простодушните първи в списъка?

Крайно време е да поправим хилядолетната грешка да мислим, че за всичко е виновна змията Луцифер с нейните изявени рожби ехиднини.

Както знаем, в основа на всичко е метаморфозата. Змията Луцифер от Грехопадението е вече изкупена. Изкупена, но не и безвредна. Змията днес е многоглава ламя, а огнените езици обхващат обърканата душа от всички страни, ако само центърът не е достатъчно силен...

Простодушието. Длъжни сме да го превъзмогнем. Простодушието днес не е простодушието със вяра. Днес то, както и опозицията му - самодоволното самомнение – и двете! – са опорочени от зейнала паст. Пастта на страха. Срамът от Луната с антидот съвестта. И страхът от Юпитер с антидот благоговението и почитта...

Лесно му е на средновековния Парсифал. Храбростта тогава е все още на почит, а за избраните добродетел висша и свята, неоспорима. Сега за добродетел се смята интелигентността. И тя ли трябва да се превъзмогва? Да, и тя. Студената, бездуховна и надменна интелигентност,  обещаваща неминуемо малоумие през следващия живот...

РАЗПРАШАВАНЕ НА ХРИЗОПРАЗА

Варна, брегът на Черно море, лето 2000

В знак на сърдечност и като стъпка към опознаване, русокосата и синеока, около петдесетгодишна Фрида, вади от непретенциозна чантичка  чернобяла снимчица на млад човек с думите: синът ми – той е тъй чист - добро момче!...

Лила е впечатлена от прозвучалата наивност – да се каже за някого, че е чист, пред вид душевно чист!... А по какви критерии?... Ала тук услужливо се намесва водачът Маркус. Без натъртване, с усмивка на разбиране, той контрира недоумението Лилино, неутрално произнасяйки: е-е, за някои, със и след Грехопадението, човек изначално е загубил своята чистота...

По този начин, с горното, Лила научава нещо важно лично за себе си.

Тя, Лила, била от някои! От кои? От тези, за чието разбиране да се мисли, че човек може да е душевно чист, е погрешно, предвзето, неистина и самозаблуждение... Какво точно предполагаше това?... Дали не и ново, безценно знание, съкровище с неизчерпаема дълбочина...

................................................

ДУШАТА МИ ИЗПИТВА СРАМ от близостта... или от липсата на близост. Писано през юли 1999, когато антропософията е осияла една душа, търсеща родство с други души, последвали Христовия импулс...

Нима разцъфването на цвета и после неговата смърт създават и най-малък намек за агония? Цари тук просто закономерността! Появил се е образът на растението в развитие – прекрасен цвят, в който е заложена смърт, както в семето пък е заложен живот. Не е ли тъй крехка, ранима, ала и обещаваща също близостта между хората?

 

Близост

 

Все пак за нас каква ще бъде закономерността, когато търсим близостта, разставени сред хората? Шахматната дъска? О не. О не!

Преминавайки през образа на цвета, малко по-късно ще срещнем и образа на плода – апогеят на най-чисто природно развитие.

Но преди него имаме предложение – вариант на едно доста добре обезпечено взаимоотношение – това на фигурите на шахматната дъска. Една може би малко механизирана, не тъй природна, но предвидима версия на близостта. Но не! О не. О не! Отхвърля се вариантът на шахматната дъска – подредбата на фигури със заложен диапазон от действия, задвижвани и управлявани от  висшата логика на мисълта, дори може би с обещание за безсмъртие! за разлика от цвета.

Явява се друга идея за същността на мисълта: Единствено изискване: да бъде плодна мисълта! Доколко мисълта може да бъде плодна? Без да отрича и съдържайки логичността?... Душата ми тогава – без да е безсрамна – не ще изпитва срам... да бъде плодна!...

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поговорихме за срам. От близостта или от липсата на близост. Между хората или между душите... Семплите, интелигентните, интелигентно-семплите... Усетено, оповестено – преди години и сега,  обхождайки и вертикалата, и хоризонталата, както и диагоналите на съществуване в пространството, в жегата на юли... Въпросът, преди столетия зададен всеотдайно, с болка и загриженост, от един монах: Поради що се срамиш... Неудобно!... Както неудобна е и съвестта...

..................................................

Макар и в залез, човешкият живот може да е осенен от още и от още отговори - извори на щастие, от още и от още духовно съпричастие, тъкано в нишките на времето... Както през Светите нощи внезапно откриваш духовна близост с метода и преживяването отпреди век на Андрей Белий, така и неочаквано явени те нахранват плодовете на мисълта от средата на миналия век в медитацията на   Валентин Томберг: „Антропософски наблюдения върху Новия завет“... за да не изпитваш срамежливост от срама, с достойния настойник съвестта... Бъдете благословени!

Дарина Шентова

            19 юли, 2022 год.