Верена Щаел фон Холщайн: ПРИРОДНИ ДУХОВЕ. КАКВО КАЗВАТ ТЕ? ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ХОРАТА И ПРИРОДНИТЕ ДУХОВЕ (18)

Submitted by admin 2 on Вт., 19/07/2022 - 10:05
Германия

16. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ХОРАТА И ПРИРОДНИТЕ ДУХОВЕ

Волфганг Вайраух: Милер, как може човек да помага на природните духове?

Милер: Като ги харесва. Също така може да им помага като им върши услуги и като се опита да ги усети. Но най-важното за нас са положителните чувства на хората, това за нас е като храна.

ВВ: Рудолф Щайнер разказва как елементарните същества се вмъкват в човека само докато гледа някое дърво, и как живеят в него до смъртта му, а след смъртта му не биват изкупени, а са омагьосани или прокудени обратно във физическия свят. А когато, напротив, човекът наблюдава дървото с цялата му красота, елементарните същества пак така се вмъкват в него, но биват изкупени от материалния свят след смъртта му. Вярно ли е това?

Милер:  Да. Това е един от основните закони в природата и духовния свят. Ако искаш можеш да изкупиш цялата Земя като я наблюдаваш съзнателно и с обич. Ако всички хора се заемат интензивно с този процес в продължение на дълъг период от време, един ден цялата материя ще изчезне.

ВВ: Ако всички хора го сторят, Земята по-бързо ли ще се одухотвори?

Милер:  Много по-бързо. Макар че пак ще отнеме доста време.

ВВ: Да предположим, че за известно време човек наблюдава с обич дърво, в този момент колко елементарни същества се вмъкнат в него?

Милер: Зависи от дървото и от човека. Много е трудно да се изрази в числа. Но могат да бъдат и хиляди.

ВВ: Значи, вероятно маса подобни същества постоянно струят към хората?

Милер: Да, маси. Това са доста дребни същества.

ВВ: Така че всеки ден, при провеждането на всеки ежедневен процес, хиляди от тези малки същества се вмъкват в хората?

Милер: Да.

ВВ: Следователно, човек е пълен с тях.

Милер: Да и не.

ВВ: Защо не?

Милер: Защото той не си дава сметка, че е пълен с такива същества. В края на краищата, те не са във физическото му тяло, а в етерното му тяло. И са свързани с него чрез нещо подобно на връв.

ВВ: Можеш ли да опишеш радостта, която изпитва елементарното същество, когато човек гледа с обич един камък, цвете, езеро, дърво или нещо друго в природата?

Милер: Радостта е универсална. Те се радват също както и ти се радваш, и стават вътрешно по-топли и сияйни.

ВВ: Ако човек иска да помага на елементарните същества, правилен метод ли е да избере един предмет в природата, да го гледа съзнателно и с обич, и същевременно да мисли и за радостта на елементарните същества?

Милер: Да. Така се гради едно приятелство. Това става най-лесно с дърветата. Всеки човек, където и да се намира, си има свое дърво. Дори и през целия си живот да не открие кое е то – независимо от това, той си го има. Когато човек избере дърво – и не е нужно то да е неговото дърво – тогава може да възникне истинска дружба между човека и дървесното същество. Тогава и двамата ще могат наистина да общуват един с друг. Децата могат да го правят спонтанно. Децата често до такава степен са наясно какво чувства дървото, че наистина водят разговор с него. Дървесните същества са относително близки с хората. Най-лесният начин да направиш връзка с природните същества е чрез тях. Дърветата са много отворени към хората, но първо трябва да се изгради приятелство, също както между хората и мен. Това, разбира се, отнема време.

 

елементи

 

ВВ: Кои хора кои дървета могат да имат?

Милер: Няма такова нещо като разделяне на различни групи. Това е нещо напълно индивидуално.

ВВ: Как може човек да открие кое е неговото дърво?

Милер: По усет.

ВВ: Ти знаеш ли кое е моето дърво?

Милер: Да. Но то не е тук. То е черешово дърво. Расте на една поляна, близо до поток. Пролетно време наблизо има много полета с цъфнали рапици.

ВВ: Има ли и други неща, които хората могат да правят за елементарните и природните същества?

Милер: Да. Едно време имаше красив обичай да се дава по малко от това, което пиеш на природните същества, като им се предлагат различни напитки. Това може да се практикува навън сред природата, като даваш капка от това, което пиеш – независимо какво е то – на природата. Достатъчно е просто да излееш тази капка на земята. У дома можеш просто да я излееш в мивката. Макар че е по-добре да я оставиш някъде в къщата.

Важен е жестът на пожертвованието. Смисълът е в това да се откажеш от нещо, което харесваш като човек. Не бива да седиш и да си блъскаш главата какво, например, духът на къщата харесва най-много. Дай му нещо, което най-много ти обичаш, и го остави някъде, докато мухляса. Някое по-голямо ястие може да се оставя в определени дни или в жест на благодарност, когато нещо се е получило много добре. Добро решение е да се постави подобно дарение от храна горе на шкафа. Там тя може да остане необезпокоявана.

ВВ: Има ли и други неща, които можем да правим?

Милер: Да обичаме природните духове, да пускаме музика у дома. Харесва ни, когато хората пускат музика. Можете също така да ни изпеете някоя песен. Не е задължително да бъде сложна ария като "Царицата на нощта", стига ни обикновена детска песничка. Важно е също така да подредите наоколо артистични предмети, да създадете красив дом. Пространствата в природата също трябва да бъдат оформени красиво. Ние се храним с вашите симпатии и чрез любовта ставаме закръглени и щастливи.

ВВ: Какво правите с храната, която е оставена за вас? Изсмуквате ли я етерно докато изсъхне?

Милер: Да. Извличаме жизнените сили на храната и по правило след това тя сравнително бързо мухлясва. Тази плесен не е знак за отхвърлено жертвоприношение. Но, моля ви да не издигате никакви олтари за нас. Този подход не е правилен. Олтарите са за богове, а не за природни същества.

ВВ: Какви точно въпроси имат природните същества към хората?

Милер: Що е любов? Що е свобода? Защо не ни виждате? Защо не поемате отговорностите си? Защо създавате грозни неща? Защо изхабявате земята чрез производство на пластмаса? Имаме още много други въпроси, но това ще ни отведе извън обхвата ни. Освен това, ние, домашните духове, особено се интересуваме защо вие, хората, строите грозни къщи и защо опаковате храните си в пластмасови съдове. Животинските същества се интересуват защо си лягате в леглото заедно. Огнените същества се интересуват от различните отоплителни системи и защо замърсявате светлината и огъня. Има и други въпроси в зависимост за кое елементарно или природно същество става дума.

ВВ: Значи природните същества не познават любовта?

Милер: Не както вие. Знаем за любовта, но не знаем какво е тя. Любовта е същността на човека. Ангелите донесоха нещо друго, а архангелите нещо още по-различно. И затова всички се интересуваме - дори йерархиите - какво е любов.

ВВ: Могат ли елементарните същества и природните същества сами да развиват себе си?

Милер: Разбира се. Ние напредваме, когато се залавяме за нови неща. За нас, съществата в тази къща, бе огромна стъпка да влезем в разговор с хората. Трябваше много да научим, за да можем да започнем да водим диалог. Ние, природните същества, трябваше също така да научим още много, за да можем да водим диалог един с друг.

ВВ: Благодаря на всички за разговора. Как бе за вас това интервю?

Хор от духовни същества: Добре си дошъл тук. Ще се радваме отново да разговаряме с теб. Искаме и ние също да зададем въпроси на хората. Хайде да работим заедно, бихме искали да ти помогнем!

[Край на първото ни гостуване]

Превод: Дорина Василева