Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Ерна фон Девентер (21)

Submitted by admin 2 on Вт., 14/06/2022 - 10:29
Рудолф Щайнер

Ерна фон Девентер

Целебният лек за земята, която ни поддържа, но която сега боледува, и семената, от които ще се родят живите мисли, които да намерят практически средства за осъществяването на това лечение, ни бяха дадени в Кобервиц, в Силезия, в Курса по земеделие. Името Кобервиц поражда в нас мисли, свързани със земята, с нещо уютно: нареден с обич дом, със своята градинка, парк и полета; домакинът и домакинята – граф и графиня Кобервиц; и Рудолф Щайнер! Сякаш свише бяхме огрени с благоволение.

Отидох там в качеството си на евритмист, а за обработването на земята знаех само онова, което Рудолф Щайнер ни бе казал в Дорнах - по време на лекции, съвети и медитации, - за природата на растенията и за задачите, които стояха пред медицината.

Ще трябва да разкажа малко за себе си, за да опиша колко дълбоко бях впечатлена от мъдростта на Рудолф Щайнер.

Той до такава степен знаеше какво ги очаква в бъдеще младите хора, които го обкръжаваха, че ни постави - на бъдещия ми съпруг, млад антропософ, на когото му предстояха изпити по медицина, и на мен, евритмиста, - прости задачи, които определиха бъдещата посоката на живота ни.

Поради факта, че в детството ми моята съдба ме бе срещнала с Рудолф Щайнер, и че именно той ме призова към евритмията и ми даде възможност още в ранна възраст да изпитам какво означава изцеление, бях доведена до H.A.R. van Deventer, моя партньор в живота.

Можех да разговарям с него за неща, които иначе биха останали затворени в мен. Още от детството си гледах на дърветата, тревите, гъбите и всички растения като на огледални отражения на нещо вътре в човека. Ето защо за нас бе от голямо значение да можем да задаваме въпроси на Рудолф Щайнер, по времето когато първите биодинамични експерименти се провеждаха в Дорнах, много преди изнасянето на курса. И имахме прекрасното изживяване да го слушаме как дава отговори, които далеч надминаваха очакванията ни - дори на ориентировъчни въпроси като например, дали може да се разработи лечебна евритмия на базата на артистичната евритмия – лечебна евритмия! Споменавам това, за да покажа колко сериозно се отнасяше Рудолф Щайнер към хората от нашето младо, неопитно поколение.

По желание на Рудолф Щайнер, съпругът ми, който бе присъствал на Курса за млади лекари през 1924г., получи позволение да сподели с мен всичко, което бяха обсъждали там, включително медитациите, макар самата аз да не бях лекар. Всички бяхме пленени от израза „волята да бъдеш лечител“. Това ни даде смелост да запитаме Рудолф Щайнер как бихме могли да си проправим път към лечебните духове, които работят във и  около растенията.

След това Рудолф Щайнер насрочи разговор с нас и ни попита как си представяме този лечебен процес. Но и ние самите не знаехме – бяхме се обърнали към него, за да разберем! Тогава той се усмихна и помълча малко, а ние помислихме, че ще ни отпрати като деца, които задават глупави въпроси. Но се оказа друго: той ни попита кое ни е довело до идеята за лечителство, а ние му казахме, че трудната ни съдба ни е довеждала до моменти на тежка самота и тогава имахме невидим помощник, когото бяхме нарекли “Верният Екхарт”. Рудолф Щайнер не ни се присмя, а каза: “Този Верен Екхарт е стимул за съвместната ви работа” (на доктор и евритмист). Той обясни, че ударите на съдбата, като този, който сме изпитали, карат хората да открият неща, за които иначе нямаше да знаят. Каза ни да проверим съветите на нашия Верен Екхарт като ги сравним с това, което чуваме по време на лекциите. Моята склонност да усещам хората като растения, а растенията като отражения на различни човешки душевни качества, бе добра подготовка за „лечителство“.

След коледното основополагащо събрание заминахме за Холандия и Рудолф Щайнер ни постави следната задача, която да ни помогне в търсенето на природата на духовете лечители: “Всяка сутрин двамата ще ходите по едно и също време на едно и също място, където има поляни, дървета и вода. Наблюдавайте определено място – винаги едно и също – при всички метеорологически условия. Най-много мястото може да се смени по времето между лято и зима. Изучавайте дърветата там и храстите, и тревите, формата на облаците, как падат сенките и слънчевите лъчи върху листата - всяка сутрин. След наблюдението, проведете медитацията за „духовете лечители“. И това, което трябва да се опитате да направите, е да наблюдавате растенията, не изучавайки ги абстрактно, а чрез живо наблюдение. Формите на корените, стеблата и листата трябва да ви говорят – растението трябва да ви разкрие вътрешната си природа! Включете в това и движенията на листата, на стеблата и дори на корените. Направете връзка с движенията в евритмията – те са същите като движенията и жестовете на растенията. Например елата (TANNE”): какво ви говори жестът й? Тя всъщност прави закрилящ жест около човека, който стои под нея: едно Т, едно А, едно Н, когато я люлее вятърът. Това, че на други езици се използват други букви, ни показва единствено, че, например, французинът, който я нарича Sapin, вижда в нея друго нейно свойство.

 

Кобервиц

 

Или напръстникът – какво прави той? Тънките му рехави корени могат да проникват дълбоко в земята, когато вали. После развива много високо стебло, което се издига доста над земното притегляне. И най-сетне камбановидните цветя, които отново се навеждат към земята: може ли човек да види с въображението си, че напръстникът изразява едно състояние на равновесие – първо, в корените си се обединява с гравитационните сили, после се стреми нагоре като права свещ и, въпреки тежестта на цветовете си, се протяга нагоре към светлината; а после отново се връща, с цветовете си, към земята. Не е ли ясно като го гледаш, че вероятно ще има хармонизиращ ефект върху сърцето, като редува връзката си с гравитацията, а после със слънцето, поддържайки хармоничен баланс в себе си? Така медитацията трябва да се  превърне в действителност! Сярата и солта, и живакът помежду им, действат и се превръщат в реалност. По този начин човек се свързва с главните елементи в живота на растението!”

Заминахме за Холандия с тези инструкции и през март 1924г. започнахме да изучаваме растенията. Всяка сутрин в 7ч. отивахме на колело през поляните до Рейн – в 8ч. съпругът ми трябваше да бъде в клиниката.

Може би днешните млади хора по-добре ще оценят колко бе полезно това изучаване. Това бе драматичен начин на обучение – всяка сутрин времето бе различно: буря, сняг или пролетно слънце. Таман схванем какви промени причинява дъждът върху растенията и на другия ден всичко бе покрито от гъста мъгла. Трябваше да правим връзка между тези промени и настроението в седмичните стихове от Календара на душата: “когато от широки мирови-пространства”; “Когато от вътрешни душевни дълбини” – да, по този начин мисленето ни стана картинно. И когато правех евритмия под звуците на “мирови ширини” (Weltenweiten) и “душевни дълбини” (Seelentiefen), тези думи се превръщаха в действие, във видими жестове на боговете на земята! Те се превръщаха в ключ за разбирането на формите и движенията на минералните, растителните и животинските светове. “По този начин ще можете да установите кое е полезно и кое е вредно за човека.”

В тази връзка се сещам за лекциите от 1914г. във Виена: Окултно четене и окултно чуване. Кой от нас е бил достатъчно напреднал, че да разпознае в евритмията видимата космическата реч в природните царства и да намери нейното истинско отражение в човешкия говор? От време на време започвахме да осъзнаваме, че Евангелието на Йоан е СЛОВОТО, от което всичко е сътворено! И когато правим думи с култово значение в евритмията, когато ни се каже, че думата ЕВОЕ все още е означавала за гърците: “Ние се търсим един друг и се намерихме един друг”; и когато ни се казва как точно да изпълним това възклицание, това ни показва кой е пътят към освещаването на речта. (А пътят към лекуване чрез говор – лечебната евритмия – за пръв път бе споменат през 1921г.) Не е ли прав геният на словото да свързва думата “свят” с “цяр”? (на английски: “holy” and “healing” – бел. пр.)

Нека се върнем към задачите, които Рудолф Щайнер ни даде в Дорнах през август 1922г., когато се провеждаха първите опити с говежди рогове. Подготвените фермери, разбира се, схващаха обясненията на Рудолф Щайнер за тези експерименти по-добре от нас – аз и още няколко евритмисти. Обаче, да бъркаш кофа с вода с пръчка, докато ти омалеят ръцете, това беше работа за нас! Биологичният аспект не ни беше ясен, но динамичната страна – да, понеже едно от значенията на думата евритмия е “добър ритъм”. Евритмичните движения представляват подчиняването на собствената ни воля на друга, космическа воля, която е в състояние да се обедини с нас за наше добро– също както ритмичното бъркане на препаратите служи за съживяването на земята, на която човек поверява семената.

Може би човек трябва да се занимава с евритмия, за да може да усети изцяло фините ефекти от подобни движения на ръката и да свърже това с материята. Който е участвал – например, през 1913г. в Мюнхен – в движението на силфите в сцената в Девакан от Мистерийните пиеси – и е вдигал и свалял ръце с воали в продължение на 7 минути, потапяйки ги надолу в гравитацията и вдигайки ги отново нагоре, високо над гравитацията, той би се чувствал съвсем удобно да прави въртящото движение при бъркането на препарата.

А по време на вечерното задаване на въпроси, в канцеларията на Първия Гьотеанум, когато стана дума за лемнискатовото движение в астрономията, фрау Бауман Долфут и аз получихме проблясък на вдъхновение. Именно това движение стана повод да попитаме Рудолф Щайнер за лечебната евритмия: как могат макрокосмичните закони да бъдат използвани в лечението на човешки същества?

Не се ли разбира от всичко това, че съществуват два възможни подхода към разбирането: интелектуален и динамичен – научен път и пътят на евритмията? И колко полезно се оказа познанието ни за материята откакто започнахме да прилагаме вторият подход. Многократно сме потвърждавали лечебния ефект от идеите, развити по този начин, особено при образованието и лекуването. Придобихме нов опит, следвайки съветите на Рудолф Щайнер – не просто да изучаваме растенията ботанически, (което се разбира от само себе си), но да ги изучаваме чрез вътрешно усещане: да ги разберем като ги изживеем! “Не забравяйте, че всяко растение има предна и задна част, горна и долна! Пълзящите растения се стремят към небесата, кочанът царевица се навежда надолу към земята! Нарисувайте го. Направете с евритмия движението на набъбване и на изсъхване! Това са полезни упражнения, понеже звукът е това, с което са облечени думите, т.е. Hinauf (нагоре), Hinunter (надолу), Leuchtkraft (сияеща лекота), Schweremacht (тежест) оставете думите да ваят картини вътре във вас!”. Това ни каза Рудолф Щайнер.

В заключение, ето един малък пример за това как Рудолф Щайнер ни учеше да схващаме възможностите за лекуване посредством опита на духовете лечители: да наблюдаваме конския кестен, с богата му зеленина и цветове, в които почти можем да съзрем етерните сили. Опитахме се да обрисуваме листата чрез евритмия. За целта, човек трябва да е запознат с целия богат запас от движения в евритмията и не бива да се ограничава до фиксираните схеми. Навсякъде където има пресечна точка, имаме едно Е. Колко прекрасно звучи Е-то при пресичането на издишвания въздух и леко разтворените устни! Благодарение на подобни фини понятия ни хрумна, че конският кестен сигурно е добро лекарство против премаляване, пренапрегнати нерви и всякакъв род крампи. Съобщихме за това на Рудолф Щайнер и фрау д-р Вегман – а днес това лечение стана вече толкова универсално!

Колко бяхме благодарни на съдбата си, която ни донесе подобни задачи – колко благодарни бяхме на нашия “Верен Екхарт” и най-вече – на Рудолф Щайнер, който ни беше взел насериозно и беше нашият учител. И всички ние, които бяхме поели по този път, изживяхме особено интензивно Кобервиц, където ни бе връчена огнената факла, която сега ние трябва да предадем на по-младото поколение.

Ето защо е написан този материал.

Докато пишеше това, авторката държеше до себе си изтъркан стар тефтер, в който Д-р фон Девентер е записвал всичките си разговори с Рудолф Щайнер.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева