Как се чувства човек при агорафобия? Тя не е свързана със страх от конкретна ситуация. Налице са множество ситуации, от които човек се страхува, че могат да предизвикат в него паника, напр. ако си качен на лифт, в магазина, в тълпата от хора, в асансьора, в автобуса и т.н. Всички ситуации ги обединява в съзнанието на човека това, което той смята - че няма изход, няма контрол над тях и не може бързо и по своя воля да излезе от ситуацията. Това е именно паническият елемент. Агорафобията се отключва тогава, когато човек, за да избегне попадането в ситуация, която би предизвикала у него паника, започва да избягва максимално тези ситуации, и като крайна проява спира да излиза от дома си. Често следващият момент, който се отключва е депресивният. Става дума за един цялостен комплекс, който се оформя на нервно-вегетативно и психо-емоционално ниво в човека.
От гл.т. на антропософската диагностика тези състояния се свързват с цялостния поглед върху човека – взема се предвид състоянието на базисните телесни четири сетива, които си кореспондират с познавателните „горни” сетива, и начинът по който тези състояния се проявяват през четирите тела на пациента – физическото, етерното, астралното и Азовото тяло.
Важен подход в антропософската терапия е цялостното вживяване /медитиране/ в проблема. Когато разглеждаме едно състояние ние максимално се опитваме да се вживеем в него, да разберем чрез самите себе си какво всъщност се случва с човека в това състояние.
Ние се срещаме, ние преживяваме света посредством система от сетива. Тя формира нашия Космос, самата човешка сетивност е един Космос. КАКВО аз ще преживея като битие и КАК аз ще го преживея зависи от моите сетива. Затова учението за сетивата в антропософията е основополагащо, защото всъщност цялото наше бъдене е въпрос на сетивност. Сетивата, така както биват разглеждани в антропософията, са нещо много различно от представата, която ни дава официалната наука за тях. Последната, поради крайната си материалистичност, драстично ограничава количествено и качествено разбирането ни за сетивата, а по този начин и разбирането за преживяванията ни /Има различни антропософски източници, които ни запознават с дванадесетте сетива, които Щайнер обособява; преведени на български език са книгите „Развитие на сетивата и телесен опит” на Карл Кьониг и книгата „Дванадесетте сетива” на Алберт Сусман/. Например, функцията на сетивото на осезанието /тактилното сетиво/ не се свежда само до това да ни накара да усетим със своето тяло чуждото. Душевните и духовни измерения на това сетиво се простират до това да ни дадат редица психични преживявания и начини, по които усещаме себе си, света и себе си в света. Освен обективното значение, което има – да ни даде информация за нещо, че го има, това сетиво дава и съкровеното субективно преживяване за интимност, което корелира с най-значимите за човешката душа усещания – за сливане, единство, сигурност, оцелостяване, връзка с Бога. Тези много по-широки параметри на значението на сетивото могат да се илюстрират и със станалата широко известна вече връзка, която психологията прави между телесния контакт в ранните детски преживявания и неговото значимо отражение по-нататък върху психичното и телесно здраве. Необходим ни е един широк хоризонт на разбиране на сетивата, за да ни се изяснят такива взаимовръзки. Именно една такава не проста за разбиране взаимовръзка стои между сетивата за осезание, за равновесие и за живот, и едно психично разстройство, като агорафобията. При това разстройство тези базисни сетива страдат по първичен /обуславящ го/ начин. Не е била построена добре границата ни и съответно лошо протича срещата ни със света. Отсъства чувството ни за сигурност и защитеност, което здравото осезателно сетиво дава. Смущенията в жизненото ни сетиво се проявяват в паническия пристъп и съпровождащите го вегетативни реакции. И ние сякаш пропадаме, не можем да останем центрирани, губим центъра в себе си, губим своята екзистенциална основа, тъй като равновесното сетиво е накърнено.
В случая четирите базисни сетива са накърнени – човекът има проблем с границата и със срещата със света /сетиво за осезанието/; има проблем с жизненото сетиво – изпитва силен дискомфорт, до паника, ужас и несигурност; затваря се напълно – физически и психически, към това изобщо да търси контакт, активност и движение в света, от което сетивото за собствено движение също е наранено /това е вторично/; и не на последно място – в такива ситуации човекът губи своя център в света, равновесие, именно поради чувството на страх и паника, в които изпада – така реално се засяга и сетивото за равновесие /това е вторично/.
Вторично започват да страдат всички дванадесет сетива. По този начин цялата комплексна ситуация рефлектира върху състоянието на четирите познавателни или социални сетива – човекът се затваря в себе си, спира да комуникира, да се интересува от социалните контакти, концентрира се единствено върху себе си и собствените си преживявания, стремейки се да не достига до ситуациите, които ги предизвикват /това са сетивото на слуха, сетивото на речта, сетивото на мисленето, сетивото за Аза на другия човек/. Разбира се четирите „средни” душевни сетива също губят своята пълноценна роля, при която човек излиза смело в света и го опознава чрез различни сетивни впечатления, получени благодарение на неговото обянение, зрение, вкус и топлинни взаимодействия. Виждаме един изцяло затворен в себе си човек, който буквално се отдръпва, отрязва от света, като целият този комплекс добре обученият антропософски лекар и терапевт виждат проявени на физическо, жизнено, емоционално и азово ниво в пациента.
Какви са терапевтичните стъпки, които могат да бъдат предприети, след като пациент с агорафобия се довери на антропософски гласов терапевт? Първо е важно във всяка терапия пациентът да осъзнае, че в нея винаги има две страни - пациент и терапевт, че има проблем и от него самия зависи дали съзнателно ще пожелае да потърси здравословен път, за да го преодолее. Второто нещо е, че връзката на доверие, на здравословна емпатия, заедно с обективен поглед от страна на терапевта във всеки един момент на терапевтичните сесии, са базисни условия за успешния и здравословен терапевтичен процес.
Според индивидуалното състояние на пациента могат да се предприемат следните терапевтични стъпки:
- Като начало се правят в седнало положение комплекс от упражнения на г-жа Валборг Вербек за дишането, с цел внасяне на спокойствие и отпускане на пациента.
- Пациентът може стъпка по стъпка да се подпомогне да „напуска” собствения си изкуствено създаден център. Тези упражнения могат да се съобразят с нивата на страхове във всеки индивидуален случай. Препоръчва се използването на упражнения със звуковете „М” и „О”, които се правят след показан образец от страна на терапевта – последователно изпяване на тоновете на интервалите голяма секунда, малка терца, голяма терца, кварта и квинта. Всички интервали до квинта дават усещането на човека, че той все още се намира „у дома”, че той е защитен. Това се упражнява бавно, спокойно, релаксиращо, с вслушване във вътрешното пространство. Звукът „М” е познат със своята лечебна сила, свързана с усещането за нежност, погалване, за майчинско отношение и защитеност. По-нататък отново ще го срещнем в основно упражнение за сетивото на допир. Звукът „О” е също свързан с усещането за обгръщане, закръгленост.
Звуковите упражнения могат да се изпълняват самостоятелно, но могат да се изпълняват и заедно с евритмичния жест на съответния звук.
Изпълнението на звукът „О” в лечебната евритмия като жест, заедно с изговарянето му става като загръглим ръцете пред гърдите си така сякаш нежно прегръщаме света.
Евритмичният жест на звука „М” с лечебна цел също ни дава усещането за мекота и заедно с това, че с едната длан приемаме част от света, а с другата длан отблъскваме част от света навън, в хармонично равновесие.
На по-късен етап можем да изпълняваме интервалите до квинта и със звука „А” – той е вече по-отворен, насочен към света. Евритмичният жест също ни насочва много по-смело навън.
- Като следваща стъпка от работата си с пациент с агорафобия можем да включим упражнение, с което да подкрепим сетивото за допир, което е изключително наранено и реално е най-нужно да се започне работа с него, като постъпателно се работи и премине и през другите базисни сетива. А на по-късен етап, при известно преодоляване на страховете, се работи и с познавателните сетива.
Предлагат се следните две упражнения за това сетиво, като и двете се изпълняват поотделно по три пъти, а след това последователно едно след друго в серия от три пъти. Упражненията могат да се направят, ако пациентът е прав, но може и да е седнал. Зависи от неговата конституция. Ако смятаме, че е по-добре за него да усети тежестта и заземяването, го прави изправен. Ако имаме пациент с по-слаба телесна конституция, го прави седнал:
- ЛЬАЙНГ – РОНГ - ЛЕНГ /интервалите от основния тон са прима-квинта-малка терца/
Започваме в основна изправена позиция, на „РОНГ” отваряме леко ръцете навън, а на „ЛЕМ” ги прибираме към гърдите си.
- ЛЬАЙНГ – РОНГ – ЕМБ /започваме от основен тон прима – секста – кварта/
Секстата тук вече ни извежда навън, в света, ние прекрачваме границата на нашия дом, на нашата сигурност. При това упражнение, когато го правим изправени се ражда естествен импулс да направим крачка напред. При терапията с пеене движенията са по-скоро вътрешни, за разлика от евритмичните жестове. Но тук пациентът може да се остава сам да прецени дали да има това леко пристъпване напред в пространството. Отново имаме звука „М”, но вече съчетан със звука „Б”. Звукът „Б” се произнася подчертано кратко и експлозивно, чрез оттласкване от коремната област /той е свързан със зодиакалната област на Девата, а тя в човешкия организъм е свързана с коремната област/, леко можем да отпуснем коленете и таза, за да подчертаем тежестта и по-голямото навлизане в земното.
Чрез тези упражнения човек се свързва и стига до себе си. „Б” от второто упражнение е нужно да се направи закръглено, с ръцете на слънчевия сплит – това означава „да си дойда у дома”, човек се чувства защитен, запазен. Друг вариант е звукът „Г” – с него показваме отграничаване, отхвърляне, определяме границите си.
Как може да се почувства човек с агорафобия и какви могат да бъдат възприятията му?
При първата част на този комплекс от упражнения човек може да има възприятие, че сякаш взема постранството при себе си, вкарва го в себе си. При малката терца жизненото сетиво също се активизира. Квартата от второто упражнение сякаш ни вкоренява в земята, отново човек се връща към земните си корени и реалността. Особено важно е това слизане надолу с коленете за хора със страхове, защото реално те имат проблем с кореновата чакра, заземяването и адекватното възприемане на реалността. Упражненията отпускат, действат релаксиращо, внасят вътрешно спокойствие, много приятно усещане за собственото пространство – човек се чувства приятно в собствената си кожа, дават вътрешна сигурност, сила, смелост и самочувствие.
- Постепенно можем да включим още един комплекс от две подобни упражнения /цифрите показват интервалите при изпълнение/
- ЛА-О-А-А /1 - 1 – 5 – 1/
- ЛА-О-А-А /1 - 1 – 6 – 1/
Изпълнява се с движение навън на евритмично А - давам любовта си на света, а О е обгръщане, закръгляне на двете ръце пред тялото – приемам света с любов. Човекът е като в гнездо, което иска да напусне. Когато пеем до квинта – това терапевтично означава „Аз съм у дома”. Човек, който е с агорафобия иска да остане в пространството до квинта. Със секстата му помагаме да излети, да напусне гнездото...
- Можем постепенно в терапевтичните сесии да включим вокално-терапевтични упражнения, които работят с останалите базисни сетива, но след като сме преодоляли основния проблем граница-връзка със света, на което се базира сетивото за допир
- При още по-голям напредък може да се работи с вокално-терапевтичните упражнения, свързани с познавателните сетива, за да се върне постепенно пациентът към своите социални контакти и интереси.
- За вътрешо сърдечно затопляне и за връзка със зодиакалната област на Лъва, живителната сила на Слънцето и сърдечната чакра можем да включим и упражненията със звука „Т” – „ТАУО”:
Това е една терапевтична концепция за действие по отношение на проблема агорафобия. Много важен момент е да се знае, че тя е само примерна, обща идея, а цялото реализиране и протичане се базира изцяло на индивидуалния подход към всеки отделен пациент, както и на холистичното възприемане на цялостното му същество.
Не е препоръчително упражненията, дадени в настоящата статия, да се правят без участието на терапевт, тъй като има специфични изисквания както по отношение на позата на тялото, така и по отношение на постановката на гласовия апарат по време на терапевтичните сесии. Тези изисквания са от решаващо значение за правилното изпълнение, както и за терапевтичния ефект.
Антропософската терапия с пеене по своята дълбока същност е продължение на древни познания и практики, които използват с профилактична и лечебна цел празвуци и звуковите съчетания с тях, като по този начин се въздейства на човешкото същество на трите нива – тяло, душа и Дух. Човешкото същество е медиатор между Космоса и своето тяло, а звуците, които ни съставят и лекуват, са звуци, които носим в себе си от Космоса. Лечебното е вътре в нас, нашата задача е да го открием отново!
Екип от обучаващи се антропософски гласови терапевти